№ 85711
гр. София, 14.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110106619 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова подадена от А. П. Г. срещу Г. Д. К.-М. с която е предявен
иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху избено помещение,
както и осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати обезщетение за лишаването от ползване на избеното помещение в размер на 100
лева месечно считано от завеждането на исковата молба до окончателното предаване на
владението, заедно със законната лихва считано от датата на исковата молба до
окончателното заплащане на присъденото обезщетение.
Съдът е указал на ищеца да уточни правния си интерес от предявяване на иск за
обезщетение за ползването за бъдещ период /следващ датата на исковата молба/, а с
подадената молба-уточнение ищецът е посочил, че правният му интерес е евентуален,
доколкото ответницата продължава да владее и ползва помещението, докато го освободи.
Съдът, като съобрази изложените от ищеца твърдения, намира, че предявеният иск за
заплащане на обезщетение за период, следващ предявяването на иска, е процесуално
недопустим. Както е уточнено в съдебната практика /в този смисъл Определение № 525 от
3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4275/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 516 от 11.02.2011 г.
на ВКС, II-ро г. о. по гр. д. № 1385/2009 г., Решение 355 от 12.12.2014 на ВКС, IV-то г. о. по
гр. д. № 2730/2014 г., Решение 218 от 18.03.2016 г. на В., I-во т. о. по т. д. 3200/2014 г./ искът
за неоснователно обогатяване, изразяващ се в ползване на чужд имот без правно основание,
не покрива характеристиките на иск за изпълнение на повтарящи се задължения, чиято
изискуемост не е настъпила, съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 ГПК. Това е така, защото
изпълнението на повтарящи задължения предполага наличието на сигурност, че тези
задължения ще възникнат в ясно определен размер и тяхната изискуемост зависи
единствено от изтичането на определен период от време. За разлика от това, задължението
за заплащане на обезщетение за ползване на чужд имот /независимо дали се касае за
хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД или по чл. 31, ал. 2 ЗС/ се основава на
два правопораждащи факта, които нямат неизменен характер. От една страна това е
ползването на имота, което може да бъде прекратено във всеки един момент, а от друга
страна – размера на средната пазарна наемна цена, който варира в зависимост от пазарните
условия.
Ето защо претенцията за заплащане на обезщетение за бъдещо ползване на чужд имот
след датата на исковата молба, е процесуално недопустима, независимо дали се касае за
неограничен във времето период или за период с крайна дата, която следва предявяването на
иска.
Предвид гореизложеното, исковата молба в тази част следва да бъде върната на
1
основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба подадена от А. П. Г. срещу Г. Д. К.-М. В ЧАСТТА по
предявения иск за осъждане на ответницата да заплати обезщетение за лишаването от
ползване на процесното избено помещение в размер на 100 лева месечно, считано от
завеждането на исковата молба до окончателното предаване на владението, заедно със
законната лихва считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане на
присъденото обезщетение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2