О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260783
гр. Пловдив, 16.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на шестнадесети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ
РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 3027 по описа на
съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „К.А. 2019“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 95,
подадена чрез адв. М.И., против Определение № 262997 от 06.11.2020 г. по гр.
дело № 16036/ 2019 г. по описа на РС – Пловдив, XV гр. с-в, с което е върната
искова молба с вх. № 63266/ 03.10.2019 г., по описа на РС – Пловдив, подадена
от жалбоподателя срещу П.Г.Б., ЕГН **********, и изцяло е прекратено
производството по гражданското дело.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното определение в насока, че районният съд погрешно
бил приел, че ищецът – настоящ жалбоподател, не е изпълнил дадените му указания
по отстраняване нередовностите на исковата молба касателно установителния иск
за правото на собственост върху процесните движими вещи. Въз основа на това се
иска от въззивния съд да отмени атакуваното определение и да върне делото на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Постъпил е отговор на частната жалба, с който същата
се оспорва изцяло и се сочат аргументи в подкрепа на атакуваното решение и
против твърденията на жалбоподателя. По изложените в отговора съображения се
моли жалбата да се остави без уважение. Претенират се разноски за частното
дело.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото,
намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид
следното:
Видно от данните по делото РС – Пловдив е бил
сезиран с искова молба, депозирана от жалбоподателя, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК
и чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С предявения установителен иск жалбоподателя
претендира да бъде признат за собственик на 2 бр. хладилни витрини, 2 бр. климатици
и 1 бр. телевизор JVC.
С протоколно определение от 26.10.2020 г. исковата молба е оставена без
движение до надлежното индивидуализиране на движимите вещи и е указано на
ищцовото дружество, че в едноседмичен срок от съобщението следва да посочи
конкретен модел, размери и индивидуален продуктов номер на вещите, за които
претендира да е собственик. Дружеството е било предупредено и за последиците от
неизпълнението на тези указания. Със същото определение е оставено без уважение
искането за назначаване на експертиза, която да индивидуализира вещите.
В изпълнение на тези указания ищцовото дружество е
подало допълнителна молба с вх. № 276897/03.11.2020 г. по описа на съда.
За да постанови обжалваното определение първата
инстанция е приела, че в предоставения на ищеца срок, същият не е изпълнил
горепосочените указания, въпреки депозирането на последващата молба от
03.11.2020 г. В същата, се сочи от съда, били посочени родово определени вещи,
преповтарящи исковата молба. Прието е още, че липсата на подходяща индивидуализация
затруднявала защитата на ответната страна и правела невъзможно произнасянето по
повдигнатия правен спор.
Настоящият въззивен състав споделя тези мотиви на
районния съд. За да е редовна искова молба, с която се предявява положителен установителен
иск за собственост на движими вещи, последните следва да са индивидуализирани
по такъв начин, че да могат безспорно да бъдат отделени от останалите вещи в
оборота, вкл. и такива от същия вид. Видно от съдържанието на исковата молба
подобна индивидуализация в настоящия случай не може да се направи. Това се
явява нередовност на молбата, за която съдът е длъжен всякога да следи служебно
на основание чл. 129, ал. 4 ГПК. В тази насока районният съд правилно е
постъпил като е дал конкретни указания за отстраняване на посочените
нередовности. Действително, както е приел и първоинстанционния съд, с
депозираната молба от 03.11.2020 г., дадените на ищеца указания не са изпълнени
– вещите не са надлежно индивидуализирани, което е пречка за развитието на
процеса. Не се споделя твърдението на жалбоподателя, че съдът е следвало да
назначи поисканата експертиза за индивидуализиране на движимите вещи.
Изготвянето и приемането на експертно заключение е допустимо в хода на
съдебното дирене по едно гражданско производство, образувано въз основа на
редовна искова молба. Не може да се изслушва вещо лице за отстраняване на
пороци в молбата. Още повече, че в случая се твърди от самото ищцово дружество,
че процесните вещи да са в негово владение. Т.е. липсват обективни пречки,
който да възпрепятстват тяхната индивидуализация от самия ищец. Следователно
правилно на основание чл. 129, ал. 3 ГПК съдът е върнал исковата молба и е
прекратил производството касателно иска по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Следва да се отбележи обаче, че с процесната искова
молба е предявен и иск с правно основание чл. 240, ал.1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 4 000 лв. В тази си част молбата не страда от пороци и е
редовна. По делото липсват данни да е направено оттегляне или отказ от иска,
или пък разглеждането на осъдителния иск да е отделено в друго дело. За
отбелязване е, че на основание чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и
разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и
имуществени права. Следователно съдът не е трябвало да връща молбата и да
прекратява производство касателно кумулативно обективно съединения иск за
сумата от 4 000 лв. – главница по договор за заем от 07.05.2019 г., а е
дължал произнасяне по него.
Предвид гореизложеното жалбата се явява частично основателна
досежно иска с правна квалификация чл. 240, ал.1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Следователно обжалваното прекратително определение следва да се отмени в тази
му част и делото да се върне на районния съд за произнасяне по осъдителния иск.
Касателно установителния иск за правото на собственост върху процесните движими
вещи производството правилно е било прекратено, а исковата молба върната,
поради което в тази му част обжалваното определение ще се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да
заплати на П.Г.Б. направените от нея разноски за един адвокат, съразмерно с
отхвърлената част на жалбата. Доколкото същата се отхвърля за един иск, но се
уважава за друг, то и присъденото възнаграждение следва да в размер на 250 лв.
– половината от претендираните 500 лв., съгласно представения договор за правна
защита и съдействие, имащ характера на разписка.
На основание чл. 274, ал. 4 ГПК настоящото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 262997 от 06.11.2020 г., постановено по гр.
дело № 16036/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр. с-в, в ЧАСТТА, с която е върната искова молба с вх. № 63266/
03.10.2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, подадена от „К.А. 2019“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 95,
срещу П.Г.Б., ЕГН **********, и е ПРЕКРАТЕНО производството по гр.д. № 16036 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XV гр. състав, ОТНОСНО предявения иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че „К.А. 2019“, ЕИК
*********, е собственик въз основа на договор за покупко-продажба от 19.04.2019
г., сключен с ответницата, на следните движими вещи: 2 бр. хладилни витрини
всяка на стойност от 1 000 лв., 2 бр. климатици, всеки на стойност от
4 500 лв., и 1 бр. телевизор JVC на стойност 1 000 лв., намиращи
се във владение на ищеца.
ОТМЕНЯ Определение № 262997 от 06.11.2020 г., постановено по гр. дело № 16036/
2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр. с-в, в ЧАСТТА, с която е върната
искова молба с вх. № 63266/ 03.10.2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
подадена от „К.А. 2019“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Марица“ № 95, срещу П.Г.Б., ЕГН **********, и е ПРЕКРАТЕНО
производството по гр.д. № 16036 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XV
гр. състав, ОТНОСНО предявения осъдителен
иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на П.Г.Б., ЕГН **********, да заплати на „К.А. 2019“, ЕИК *********,
сумата от 4 000 лв., представляваща главница по договор за заем от
07.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, и
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, XV гр. с-в., за продължаване на съдопроизводствените
действия относно осъдителния иск на „К.А. 2019“, ЕИК *********, срещу П.Г.Б.,
ЕГН **********, предявен с искова молба с вх. № 63266/ 03.10.2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, с правна квалификация чл. 240, ал. 1 във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4 000 лв. – главница по договор за заем от
07.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда.
ОСЪЖДА „К.А. 2019“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Марица“ № 95, да заплати на П.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 250 лв. (двеста и петдесет
лева), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото
въззивно производство.
Въззивното определение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./