Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 20.07.2020
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Маврова ч.гр. дело № 8177 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 от ГПК.
С
определение от 18.02.2020 г., по ч.гр.д. №49/2020 г., на САС, e отменено
определение №25746 от 05.11.2019 г., постановено по настоящото дело, с което е
оставена без разглеждане жалба с вх. № 65547/20.05.2019 г., по описа на СГС,
подадена от „Т.К.“ ООД и Е.У., като делото е върнато на съда със задължителни
указания за нейното разглеждане по същество.
Частна жалба вх. № 65547/20.05.2019 г., по описа на СГС,
е била подадена от „Т.К.“ ООД и Е.У. срещу Постановление от 09.04.2019 г. по
изп. д. №20198580400226, на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, с което съдебният
изпълнител е отменил разпореждане от 29.03.2019 г. за приключване на
изпълнителното производство и го е възобновил, както и е приел за събиране
претендираното от взискателя „П.б.(България)“ ЕАД адвокатско възнаграждение в
размер на 1343,36 лв. Обжалван е и наложеният с вх. № 9200-441/11.04.2019 г.
запор върху вземането на длъжника „Т.К.“ ООД от Министерство на финансите по
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., по изп. д. №20198580400226, на
ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ. Със същата жалба се оспорват и начислените от ЧСИ
такси и разноски, посочени в издадена сметка
№ 98630/29.03.2019 г. и в удостоверение изх. №8080/09.04.2019 г.
В жалбата е изложено, че съгласно съобщение за приключване на изпълнително
производство, изх. №7236/29.03.2019 г. на ЧСИ У.Д. с peг. № 858, район на
действие СГС, изпълнително дело № 20198580400226 е приключено, тъй като по него
е събрана цялата дължима сума, посочена в покана за доброволно изпълнение изх.
№ 5004/27.02.2019 г. Сочи, че по искане на взискателя, направено след издаване
на разпореждането за приключване на делото, съдебният изпълнител с
Постановление от 09.04.2019 г. неправомерно е приел за събиране претендираното
адвокатско възнаграждение от 1343,26 лв., във връзка с което и е наложил запор
върху всички вземания на длъжника „Т.к.“ ООД от Министерство на икономиката по
Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020, без за това
да е изпратена покана за доброволно изпълнение или пък да е поискано
становището на длъжника. С допълнителна молба вх. № 90953/12.07.2019 г. се
поддържа, че съдебният изпълнител не е имал право да налага запор върху
вземанията на длъжника към Министерство на икономиката, тъй като тези вземания
имат публичен характер.
Оспорва
се и приетия от ЧСИ размер на адвокатско възнаграждение на взискателя, както и
разноските, начислени в полза на съдебния изпълнител, в размер на 66,00 лв.
Изложени са съображения за липсата на предпоставки за приемането на
адвокатското възнаграждение за събиране, а при условията на евентуалност се
прави възражения за намаляване на размера му, поради неговата прекомерност.
Възразява се и срещу дължимостта на следните суми,
посочени в съставена сметка № **********/29.03.2019 г., а именно:
- сумата под № 5 от 105 лв. без ДДС, начислена по т. 9 от
ТТРЗЧСИ да бъде редуцирана с 30 лв., тъй като по изпълнителното дело са
наложени само 5 запора - 3 върху дружествени дялове, върху банкова сметка ***;
- сумата под № 6, начислена по т. З от ТТРЗЧСИ, и събрана
в размер на 1 лв. като допълнителни разноски да отпадне, тъй като няма съставен
протокол, съгласно изискванията на чл. 434, ал. 2 ГПК, и не е ясно сумата за
какво е събрана;
- сумата от 60 лв., посочена под № 7, начислена по т. 5
от ТТРЗЧСИ за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял
от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, да отпадне, тъй като по делото
няма съставен протокол по чл. 434, ал. 2 ГПК и доколкото веднъж вече такъв е
направен, според посоченото под № 4 от същата сметка, като не и е ясно сумата
за какво е събрана;
Възразява се и срещу част от посочените в удостоверение изх. №
8080/09.04.2019 г. суми, както следва:
- сумата от 12 лв., начислена по т. 6 от ТТРЗЧСИ за
издаване на удостоверение следвало да отпадне, тъй като тя е заплатена в брой
на 11.03.2019 г. и така е заплатена два пъти на ЧСИ;
- сумата от 126 лв. по т. 9 от ТТРЗЧСИ за наложени запори
следва да отпадне, поради изложените по-горе съображения за недължимост на
такси, начислени над размера, дължим за 5 запора;
- сумата от 60 лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ, начислени за
държавна такса за налагане на 3 броя запори на дружествен дял и сумата от 45
лв. за тяхното вдигане, тъй като ЧСИ е следвало служебно да вдигне наложените
запори.
Взискателят „П.б.(България)“ ЕАД оспорва
частната жалба с твърдения, че своевременно е поискал събирането на адвокатско
възнаграждение по делото, както и е депозирал жалба срещу издаденото от ЧСИ
разпореждане за приключване на делото. Счита, че начислените по делото разноски
са в законоустановения размер и са дължими с оглед предприетите изпълнителни
действия.
Постъпили са мотиви от частния съдебен изпълнител, в които е изложена
фактология на извършените по изпълнителното дело действия от ЧСИ и страните,
без да се излага конкретно становище по жалбата на длъжника.
След образуване на настоящото дело, по повод на служебно
изпратено от съда до ЧСИ У.Д. разпореждане от 12.09.2019 г., по делото е
постъпило съобщение изх. № 22255/18.09.2019 г., в което съдебният изпълнител
изразява становище, че разпореждането му за приключване на делото е влязло в
сила, доколкото взискателят не е отстранил изпратените чрез ЧСИ указания на СГС
по ч.гр.д. №6832/2019 г. за поправяне нередовностите на подадената срещу
разпореждането за приключване частна жалба от банката. Сочи, че със съобщение
изх. №21575/09.09.2019 г. наложеният на длъжника на 10.09.2019 г. запор върху
вземанията му към Министерство на икономиката, е бил вдигнат.
След
преценка доводите на страните и материалите по делото, като съобрази и задължителните
указания, дадени от Софийски апелативен съд при връщане на делото, настоящият
съд намира частната жалба за частично основателна, като съображенията за това
са следните:
С разпореждане от 29.03.2019 г. ЧСИ У.Д. е разпоредила приключването на
изп. д. №20198580400226, тъй като е констатирал, че предявените от взискателя „П.б.(България)“
ЕАД вземания са били изцяло удовлетворени. На същата дата двамата длъжници по
делото „Т.К.“ ООД и Е.У. са били уведомени за разпореждането, а на 02.04.2019
г. съобщение за приключването на делото е получил и взискателя.
По подадено на 09.04.2019 г. възражение от банката, с постановление от
същата дата ЧСИ е отменил постановеното приключване на делото и е възобновил
изпълнителното дело, като е приел за събиране претендираното с възражението от
09.04.2019 г. адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство от
1343,60 лв., администрирайки възражението като частна жалба срещу действията на
съдебния изпълнител по приключване на делото. Въз основа на постановлението е
наложен и запор с вх. № 9200-441/11.04.2019 г. (л. 158 от и.д.) върху
вземанията на „Т.К.“ ООД от Министерство на икономиката по административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма
„Иновации и конкурентноспособност 2014-2020“. В запорното съобщение е посочено,
че запорът се налага за събиране освен на горепосоченото адвокатско
възнаграждение, така и на начислени такси по ТТРЗЧСИ, в размер на 66 лв.
Видно от съдържанието на постъпилото след образуване на настоящото
производство съобщение изх. № 22255/18.09.2019 г. на ЧСИ У.Д., дадените с
Определение № 13704 от 05.06.2019 г. по ч. гр. дело № 6832/2019 г. на СГС, ГО,
IV-a състав указания до ЧСИ за повторно администриране на частната жалба, са
били сведени до знанието на взискателя, но тези указния не са били изпълнени.
Предвид това съдебният изпълнител е приел, че разпореждане за приключване на
изпълнителното производство по и.д. № 20198580400226 от дата 29.03.2019 г. е
влязло в законна сила, във връзка с което, със съобщение за вдигане на запор с
изх. № 21575/09.09.2019 г., връчено на третото задължени лице - Министерство на
икономиката на дата 10.09.2019 г., наложеният на 11.04.2019 г. запор е бил
вдигнат.
При
така изложените факти обжалваното Постановление от 09.04.2019 г., с което
съдебният изпълнител е възобновил изпълнителното дело, и което според
задължителните указания на САС следва да се разглежда като отказ да се прекрати
изпълнителното производство, настоящият състав намира за незаконосъобразно. При
наличието на издадено разпореждане за приключване от 29.03.2019 г., компетентен
да го отмени е единствено съда в производството по чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435,
ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като се касае за акт на съдебния изпълнител, подлежащ на
съдебен контрол и слагащ край на изпълнителното производство. Ето защо и
доколкото ЧСИ няма правомощия сам да отменя акта си, с който се прекратява
изпълнителното дело, то и Постановление от 09.04.2019 г., с което е отменил
издаденото разпореждане за приключване, е постановено в противоречие с
процесуалния закон. Ето защо и действията на съдебния изпълнител след
възобновяване на делото, изразяващи се в приемането за събиране на дължимо от
взискателя адвокатско възнаграждение от 1343,36 лв. и начисляване на разноски
по ТТРЗЧСИ от 66 лв., също се явяват незаконосъобразни и подлежат на отмяна.
По
отношение на наложения запор на вземането на длъжника от Министерство на
икономиката, тъй като същият е бил вдигнат на 10.09.2019 г., с предходното си
определение от 05.11.2019 г. настоящият състав е оставил жалбата в тази част
без разглеждане. Видно от мотивите на САС при отмяната на определението от
05.11.2019 г. на СГС, са дадени указания за преценка по същество на издаденото
постановление от 09.04.2019 г. в частта, касаеща единствено възобновяването на
изпълнителното дело и начислените по делото разноски, но не и по отношение на
наложения запор, поради което настоящият състав намира, че не следва да се
произнася по този въпрос.
Относно оспорените от жалбоподателите разноски, посочени в Сметка №
**********/29.03.2019 г. и в Удостоверение изх. № 8080/09.04.2019 г. следва да
се посочи, че сумите по съставената сметка съвпадат изцяло с тези по
удостоверението, като се отчита, че последното отразява разбивка на описаните в
поканата за доброволно изпълнение суми.
Съдът констатира, че по делото са наложени три броя запори на банкови
сметки (л. 38-40 от изп. дело) и един запор върху вземане на „Т.К.“ ООД от
Министерство на икономиката (л. 41), за всеки от които се дължат по 15 лв. без
ДДС или общо 60 лв., съгласно т. 9 от ТТРЗЧСИ. Въз основа на същата разпоредба
се дължат и общо 45 лв. без ДДС за наложени три броя запори на дружествени
дялове (по 15 лв. на запор). Следователно дължимите такси по т. 9 ТТРЗЧСИ са
общо 105 лв. без ДДС (посочени под №5 в Сметката) или 126 лв. с ДДС (посочени
като т. 9 ТТРЗЧСИ в Удостоверението). Искането на жалбоподателя за редуциране
на тези разноски се явява неоснователно, тъй като се установява, че са наложени
общо седем запора, а не пет, както се твърди в жалбата.
Приложената на л. 19 от изпълнителното дело справка към НОИ за регистрирани
трудови договори на Е.У. кореспондира с отразената в Удостоверението такса от
1,20 лв., дължима по т. 31 ТТРЗЧСИ и която съвпада с посочената без ДДС сума от
1 лв. под №6 от Сметката, поради което искането за отпадане на тази такса също
се явява неоснователно.
Оспорената
такса под №7 от Сметката, посочена като дължима на основание т. 5 от ТТРЗСЧСИ,
в размер на 60 лв. без ДДС или 72 с ДДС, следва да бъде отменена, тъй като не
се установява, освен връчването на по един брой ПДИ на двамата длъжници, за
какви други действия съдебния изпълнител е начислил таксата по т. 5 от ТТРЗЧСИ.
Следва да се отбележи, че за връчването на ПДИ е начислена отделна такса от 40
лв. без ДДС, посочена под №4 в Сметката, като сборът от сумите под №4 и №7 от
Сметката (общо 100 лв. без ДДС) се равняват на таксата, посочена в Удостоверението
като дължима по т. 5 ТТРЗЧСИ, в размер на 120 лв. с ДДС.
На отмяна подлежи и начислената в Удостоверението такса
по т. 6 ТТРЗЧСИ, в размер на 12 лв. с ДДС, тъй като с жалбата длъжниците са
представили доказателства, че такава е била заплатена и доколкото няма данни да
са издавани други удостоверения, то и неправомерно е начисляването ѝ
повторно.
Дължими се явяват
начислените в Удостоверението такси по т. 31 ТТРЗЧСИ, представляващи държавна
такса за налагане на запор за 3 броя дружествени дялове, в размер на 60 лв. и
държавна такса за тяхното вдигане, в размер на 45 лв. Касае се не за такса към
ЧСИ, която е дължима по т. 9 ТТРЗЧСИ, а за държавни такси към Агенция по
вписванията – Търговски регистър по чл. 16а, ал. 2, т. 13 и по чл. 16а, ал. 4,
т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията. Ето
защо и в тази част жалбата се явява неоснователна.
С оглед
горните съждения разноските по изпълнителното дело следва да се редуцират със
сумата от 60 лв. без ДДС или 72 лв. с ДДС, посочена под №7 в Сметка №
98630/29.03.2019 г. и 12 лв. с ДДС, посочена в удостоверение изх.
№8080/09.04.2019 г., т.е. общо с 84 лв.
Доколкото
производството срещу действия на съдебния изпълнител има контролно –
отменителен характер, в което се разрешава процесуалноправен спор и не се
формира сила на пресъдено нещо по материалноправен спор, извън правомощията на
настоящия състав е да постанови незаконосъобразно начислените суми да бъдат
върнати от ЧСИ и върху тях да присъжда лихва, каквото искане се съдържа в жалбата.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление
от 09.04.2019 г. по изп. д. №20198580400226, на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, в частта, с
която съдебният изпълнител е отменил свое разпореждане от 29.03.2019 г. за
приключване на изпълнителното производство и го е възобновил, както и в частта с приетите за събиране
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1343,36 лв., претендирани от
взискателя „П.б.(България)“ ЕАД.
ОТМЕНЯ
начислените от ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, по изп. д. №20198580400226, такси
по ТТРЗЧСИ, в размер на 66 лв., обективирани в запорно съобщение изх. № 8403/11.04.2019 г. по описа на
съдебния изпълнител.
ОТМЕНЯ начислените от
ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, по изп. д. №20198580400226, такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 84 лв. с ДДС, включващи: сумата от 72 лв. с ДДС (60 лв. без ДДС), посочена под №7 в
Сметка № 98630/29.03.2019 г. като дължима такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ и сумата от
12 лв. с ДДС, посочена в Удостоверение изх. №8080/09.04.2019 г. като дължима
такса по т. 6 от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.