Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 13.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V граждански състав, в публично съдебно заседание
на 13.06.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Галя Н., като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.дело № 8919 по описа за 2017година,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с
правно основание чл. 49 във вр. чл 45 от ЗЗД.
Ищците И.И.В., Н.Н.В. и Н.И.В. са
предявили иск против „В.и К.“ ЕООД – П. в който твърдят, че са законни
наследници на А.В.Н., б.ж. на с.С., починал на 09.10.1990 г., на когото било
отстъпено право на строеж върху държавно дворно място в строителните граници на
село С. с площ 1 600 кв.м., парцел 1, кв.31 по плана на селото, с типов договор
от 25.03.1962 г. Твърдят, че в мястото наследодателят им построил масивна
едноетажна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., която попада в настоящия УПИ-1 от
кв.31 по действащия към момента ПУП на населеното място. Твърдят, че в
непосредствена близост до дворното място преминава уличен водопровод на „ВиК“ ЕООД – Плевен - стар и амортизиран и многократно аварирал.
Твърдят, че след смъртта на общия наследодател двама от законните му наследници
– В.Й.и Т.П.се отказали от неговото наследство и единствен законен наследник
останал общия наследодател на ищците – И.А.В.. Повече от 20 години той се
грижил за сградата и дворното място, а след неговата смъртта през 2013 г. за мястото и
сградата се грижел ищецът И.И.В.. В сградата били
извършвани ремонти, поради което до 2017 г. тя била в изключително добро общо
състояние за ползване по предназначение. Имала изключително сантиментална
стойност за тримата ищци и най-вече за първия от тях и въпреки, че не се
обитавала постоянно, никога в семейството не бил поставен въпросът за нейната
продажба. Целта била в един бъдещ момент след пенсиониране, имотът да стане
постоянно жилище за първия ищец. На 31.08.2017 г. първия ищец бил уведомен по
телефона от съсед, че е възникнала поредна авария на водопреносната
мрежа, в резултат на което жилищната сграда е била увредена. След незабавно
посещение ищецът установил, че в следствие на аварията и изтичане на големи
водни количества в основите и около сградата, къщата била в състояние пред
срутване. Имало спукани стени и пропадане на носещи колони, а избеното
помещение било обилно наводнено. Опасно било и самото влизане вътре, поради
което имало риск от увреда и пълно унищожаване на
цялото движимо имущество в сградата. За първия от ищците И.И.В.
тази гледка била шокираща, защото само дни преди това бил в имота и по сградата
нямало никакви проблеми. Уведомил със заявление от 04.09.2017 г. ответника, че
ще претендира репарации на причинените му вреди. Твърди се, че на 01.09.2017 г.
авариен екип на ответника е посетил имота. Установил спукване на водопроводното
отклонение извън границите на имота, което по гравитачен път е довело до
наводняване и последващите щети. На 05.09.2017 г. първия ищец отново бил
уведомен за повторна водопроводна авария засегнала имота. Установил при
посещение на място, че състоянието на сградата продължило да се влошава. Цяла
стена на спалнята в западната част на къщата била пропаднала и имало дупка с
размери 3х3 м. Пукнатините се били увеличили с ширина от 5 до 15 см., а подовете и стените
били денивелирани. Избеното помещение било изцяло
пълно с вода и дори опит за влизане в къщата и изнасяне на вещи бил изцяло
немислим. Служител на ответника посетил аварията, спрял подаването на вода в
целия квартал и обезводнил изкоп със спуканите тръби, но отказал да обезводни
избеното помещение на къщата, защото нямало гаранция за неговата безопасност.
Отново първият ищец подал сигнал на 07.08.2017г., но и на двата сигнала бил
изпратен отговор, че ответникът има застраховка със ЗАД Булстрад
Виена Иншурънс Груп, който щял да прецени за
необходимостта и размера на обезщетението. Впоследствие били извършени огледи
от длъжностни лица на застрахователя – на 14.09. и на 16.09.2017г., за което
били съставени подробни протоколи за щетите, но не и за тяхната оценка. Твърди
се, че назначената СТЕ по ч.гр.д. 7071/2017г. на ПлРС,
като обезпечение на доказателства, оценила средствата за възстановяване на
целостта на сградата на 17 184лв., но и към завеждане на делото имуществените
вреди на сградата не са възстановени – нито от ответника, нито от неговия
застраховател, а те желаят увредената сграда да бъде възстановена във вида
преди наводняването и да бъде ползвана по предназначение за бъдеще. Ищецът И.И.В. счита, че ответника му дължи и обезщетение за
причинените неимуществени вреди -причинени стрес, притеснения и лични
неудобства от разрушаването на имота, за който той дълги години е полагал всички
грижи на добър стопанин. Тримата ищци молят съда да осъди ответника да им
заплати обезщетение за причинените им като собственици на едноетажната масивна
жилищна сграда, имуществени вреди, изразяващи се в пропадане основите на
сградата, денивелация на подовете и покривната конструкция, срутване и
разрушаване на стена на стая в западната част на сградата, тотално наводняване
на избеното помещение, множество пукнатини с фуги с ширина до 15 см. по стените, подовете и
таваните, в резултат на което сградата е напълно неизползваема по
предназначение, които вреди определят в размер на стойността на средствата,
необходими за пълното възстановяване/преизграждане / на сградата, в размер на
17 184.00лв. /по 5 728.00 лв. съобразно наследствения си дял от
собствеността на жилището/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 05.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът И.И.В. моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение
за причинените в резултат на уврежданията на сградата, неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, неудобства и притеснения, в размер на 5000лв., ведно със
законната лихва, считано от 31.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
Ответникът ВиК Плевен счита, че исковете са неоснователни. Твърди, че
водопроводната мрежа е остаряла, че не е негова собственост, че са предприети
действия за отстраняване на първата авария непосредствено след възникването
ѝ и преди сигнала на първия ищец. Твърди, че с уведомлението си до него
от 04.09.2017г., първият ищец е претендирал неустойка от 100лв. Твърди също, че
е сключил застраховка Обща гражданска отговорност към трети лица със ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп от
19.04.2017г., като по уведомлението от първия ищец е изпратил на застрахователя
писмо от 07.09.2017г. с което е помолил за становище относно размера на
причинените вреди и заплащане на застрахователно обезщетение. Счита, че това
показва изпълнение на задълженията му и добросъвестно негово поведение. За
аварията на 05.09.2017г. сочи, че още в рамките на същия ден тя е отстранена,
което показва негово надлежно поведение по своевременно отстраняване на аварии
и полагане на грижа за съоръженията, които стопанисва. Сочи, че и за тази
авария първият ищец надлежно го е сигнализирал на 07.09.2017г., като е
свидетелствал и за насрочено посещение на екип на ВиК
оператора на 08.09.2017г. Твърди, че и във връзка с тази авария е изпратил на
застрахователя писмо от 13.09.2017г. Твърди, че е извършил проверка на
08.09.2017г., констатирана е фактическата обстановка и е изпратено становище до
застрахователя, с описание, че аварията е отстранена своевременно и че
нанесените щети по къщата са увеличаващи се във времето до затихване на слягането.
Счита, че това поведение е надлежно и че той се грижи своевременно за
водоснабдителната мрежа. Заявява, че за да се реализира отговорността по чл. 50
от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от вещта, като непозволеното
увреждане следва да се намира в причинна връзка с употребата на вещта, към
която е неутрално човешкото поведение и вещта трябва да е единствената причина
за увреждането. Не оспорва, че във връзка са авариите по водопровода в имота на
ищците са нанесени вреди, но твърди, че те не са единствената причина за
увреждането. Твърди, че сградата е била овехтяла, а селото е било построено
върху терен със силно пропадащи свойства. Счита, че състоянието на къщата,
описано в и.м. не е причинено единствено от аварията и тя не е единствената,
дори и главната от множество причини. Счита, че размерът, претендиран
от като обезщетение, е прекомерен и че пазарната стойност на разходите за
възстановяване на целостта на сградата е 4 491 лв., при отчитане на
овехтяването на сградата. Счита, че присъждане на по-висока сума ще бъде
неоснователно обогатяване в полза на ищците. Поради изложеното моли съда да
отхвърли иска за обезщетение на претърпените имуществени вреди, т.к. не е
основателен и доказан, а ответникът е предприел всички мерки за отстраняването на
авариите. По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, счита, че те биха били дължими ако има противоправно и виновно поведение на дееца, а претенцията
по чл. 50 от ЗЗД е при безвиновно ползване на самата
вещ. Счита, че авариите по водопровода не са причинени от виновно негово
поведение или такова на негов служител, напротив – той прави всичко възможно да
поддържа съоръженията, стопанисвани от него да са в изряден вид, а при авария –
тя се отстранява своевременно. Счита, че неимуществените вреди не се доказват
от ищеца, поради което моли съда да отхвърли и този иск. Претендира разноски.
Третото
лице-помагач на ответника - ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп счита, че не е настъпило застрахователно
събитие, че описаните в исковата молба повреди и липси са отпреди авариите.
Твърди, че е налице съпричиняване на вреда от страна
на собствениците на имота, което е увеличило размера на вредите, поради липса
на своевременно предприети действия за ограничаване на вредите и липсата на
грижа на добър стопанин. Твърди, че тъй като ищците не са отишли веднага след
уведомяването за настъпилото събитие къщата е била наводнена в повече и не е
имало своевременно отводняване, което би могло да минимизира вредите. Заявява,
че настъпилите аварии на 31.08.2017 г. и на 05.09.2017 г. са навременно и
надлежно отстранени. Счита, че не се доказват пряката причинна връзка между
поведението на ответника и уврежданията по сградата. Счита, че размера на претендираното обезщетение е прекомерен и не отговаря на
сумата, която се дължи, като счита, че тази сума следва да е равна на цената на
подобен имот в същия регион. По отношение на претенцията за неимуществени вреди
също взема становище, че е неоснователна и недоказана.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и като взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно по делото, а и видно от
представения Типов договор от 15.03.1962 г. за отстъпване правото на строеж
върху държавна земя, А.В.Н. от с.С., е получил право на строеж върху дворно
място от 1000 кв.м. парцел І, кв.31 в с. С. за постройка на жилищна сграда.
Такава сграда е построена в дворното място и е съществуваща и понастоящем,
съобразно представената актуална скица № 923 от 10.11.2017 г. на Община-Долна
Митрополия. След смъртта си, А.В.Н., поч. на
09.10.1990г. е оставил за наследници трите си деца – ***са се отказали от
наследството на своя наследодател с откази през 1991 г., вписани в особената
за това книга на ПлРС под № 430 и №431. Единствен
наследник на наследството на А.В.Н. е останал неговия син - И.А.В., който е
починал на 18.12.2013 г. и е бил наследен от ищците - Н.Н.В.
– преживяла съпруга, И.И.В. и Н.И.В. – синове. При
положение, че сградата е била лична на И.А.В. – придобита по наследство от
неговия баща, то след неговата смърт, тримата ищци са наследили равна част от
нея, а именно - по 1/3. От приетите
писмени и гласни доказателства по делото се установява, че на 31.08.2017 г., в
тръба, намираща се до дворното място, притежавано от ищците, е настъпила
авария, при която е изтекло голямо количество вода. За това сочат показанията
на свидетелката Г.-П., леля на ищците, която е едно от лицата, което се е
отказало от наследството на АВ., но продължава да живее в с. С. в друга къща.
Твърди, че когато станала аварията, И.В. ѝ се обадил сутринта да ѝ
каже, че къщата е наводнена и из двора тече вода. Свидетелката посочи, че е
отишла, слязла е по стълбите към мазето на къщата и е видяла, че мазето е
пълно. Посочи, че навсякъде по двора и пред къщата е било напоено с вода, не
можело да се ходи и имало само една циментова пътека, по която можело да се
стигне до къщата. Посочи, че човека, който отговарял за водата в селото, започнал
да тегли водата от наводненото мазе заедно с още едно лице – Игнат. Посочи, и
че след изтегляне на водата на другия ден са започнали да копаят тръбите и
поставили нови. Посочи, че И. бил на работа и за това не можал веднага да си
дойде, но тя видяла, че до вечерта ъгъла на къщата се напукал откъм улицата,
откъдето е дошла водата. Посочи, че е искала да влезе в къщата, но хора от
селото са я спрели, защото било опасно. Посочи, че знае и второ наводнение, за
което била уведомена от друга нейна роднина, и че тя ѝ била поръчала да
се обади на ищеца И.В.. Твърди, че за второто наводнение тя е съобщила на този
ищец, че отново от ВиК са идвали с багер, че са
копали да сменят тръбите, които се намират на улицата. Свидетелката посочи, че
били сменяни само тръби, които се намират на улицата, а вътре в двора на ищците
не е имало такива тръби. Посочи, че сградата е изглеждала готова да падне, и за
това съселяните и не са ѝ дали да влиза вътре. Уточни, че е паднала една
стена, но след второто наводнение, че след това външната врата на къщата се
била изкривила, тавана се е бил издънил, мебелите в стаята, на която е паднала
стената се виждали отвън, спалнята се изкривила. Тази свидетелка посочи, че
помни, че къщата е започнала да се строи през 1962 г., и помни това,
защото и нейната къща е започнала да се строи по същото време. Посочи, че баща
ѝ - АВ. е живял в тази къща до смъртта си и е починал там, след което
къщата е останала за И.– нейния брат и баща на ищеца И.В.. Твърди, че този ищец
идвал и през работно време и през почивните дни, за да гледа този дом, и че
двете със сестра си са се отказали от наследството, защото обичали брат си и
племенника си И.. За брат си, тази свидетелка посочи, че през лятото, когато се
е пенсионирал е идвал в селото и през цялото лято е седял в тази къща, но
когато станал много възрастен, синът му И. поел грижата за него. Посочи, че
този ищец бил си купил материали, за да прави ремонт на къщата, говорил с
майстор преди да стане аварията. Посочи, че преди това ищецът сам си е правил ремонти, сменял цигли, оправял по
стаите и се грижил за този дом, тъй като още от дете е бил гледан в тази къща.
Посочи, че бабата на ищеца И.В., го е гледала в нея до навършване на седем
години. Посочи, че този ищец е обичал да ходи в двора на къщата, работел е в
него – садял и копаел. Посочи, че жена му и децата му също идвали на село.
Сочи, че навремето много пъти е ходила у тях, защото била сама и обичала да ги
посещава. Свидетелката посочи, че малко след авариите, ищецът И.В. споделил, че
е започнал да вдига кръвно. Посочил е, че това е станало от стреса от аварията,
че е започнал да сънува роднините си, баба си и дядо си в двора и е имал
неприятни сънища. Тази свидетелка посочи, че ищеца И.В. ***, спи при нея и се
храни при нея. Посочи, че се грижи за двора на село, за лозите, че идва през
празници, през почивни дни и когато не е на работа. Посочи, че брат му – ищецът
Н.В. - не се занимава с къщата откакто е починал баща им, не претендира нищо за
двора. Посочи, че преди аварията една стая от къщата е била правена с тапети,
това било през 2013г. и е ремонтирано от нейния брат, но И. продължил да
поддържа къщата, подготвил материали – вар за лепене на капаците и други.
Посочи, че когато зимно време идвал в селото, ищецът И.В. ходил у тях, за да е
на топло и да се нахрани, но се качвал на тавана на тази къща за да изхвърля
снега, почиствал терасата, стъпалата. Аварията е потвърдена и от показанията на
свидетелката П.В., далечна роднина на ищците и съседка на дворното място, в
което се намира процесната сграда. Свидетелката
посочи, че къщата на ищците е на ъгъла и следващата къща е нейната къща, като
ги дели една мрежа. Посочи, че нейната къща е по-надолу като наклон на улицата.
Посочи, че помни строежа на къщата през 1961-1962г., че е била строена от
дядото А.. Посочи, че след смъртта на А. и жена му в тази къща е идвал да живее
през лятото бащата на ищеца И., а след това и самият той. Посочи, че ищците И.
и Н. са били гледани като деца в тази къща докато са тръгнали на училище. Твърди,
че след смъртта на баща си само ищецът И. се грижи за къщата, за овощните
дръвчета, лозята и всичко в двора като И. е идвал всяка събота и неделя.
Посочи, че понякога идвали и съпругата и децата му. Посочи, че знае, че този
ищец е правил ремонт по къщата, че през зимата е идвал, за да чисти снега от
нея, през пролетта е чистил улуците, сменял циглите, планирал ремонт на
покрива. Посочи, че е купил материали за
този ремонт, които били складирани в двора. Посочи, че те са наблюдавали къщата през времето, в което
не е имало никой, знаели къде е ключа, ходили в нея, когато се мерели ток и
вода. Относно аварията посочи, че на 31.08.2017г. сутринта забелязала
навлажнявания до нейната къща, която била на 15 м. разстояние от къщата на
ищците. Видяла, че шахтата им е пълна с вода, отишла до къщата на ищците и
видяла, че повече от половината от мазата била пълна с вода. Твърди, че тя и
съпругът ѝ извикали водопроводчика, който им казал, че е станала авария,
но не знае откъде. Твърди, че той бил спрял водата, но през цялата нощ водата,
събрана в кулата, в която се съхранява, се е източвала и е изтекла. Посочи, че
това за кулата ѝ бил казал самия отговорник за нея, че той още през нощта
знаел за аварията, и затова бил спрял водата. Свидетелката посочи, че от ВиК дошли около 7-8 човека и започнали да търсят къде е
аварията, като впоследствие работниците ѝ казали, че има спукани тръби.
Видяла, че тръбите, които били махнати, били кални и счупени и си личало, че оттам
е тръгнало наводнението. След като сменили тръбите работниците ги затворили и
си отишли, но не заринали изкопа. Малко след това, през нощта тя установила, че
канавката, където са тръбите, отново се е напълнила с вода, новите тръби са се
разтворили и станало наводнение за втори път. Посочи, че водата стигнала и до
нейната къща, като обясни, че изкопът с тръбите е бил на улицата, на нивото на
Велчеви и малко по-нависоко, за това водата е изтекла в мазата му, която два
пъти се била пълнила. Твърди, че къщата се била наклонила, била много напукана,
че при втория теч водопроводчика изтеглил водата от канала на улицата и
въпреки, че първия път е изтеглил вода от мазата на къщата на ищците, вторият
път не я е теглил, тъй като било опасно да се влиза. Посочи, че навсякъде се
било намокрило, било опасно да се влиза и тя сама видяла, че като стъпи, краката
ѝ потъвали. Заяви, че при втората
авария отново било повикано ВиК, което отново
извършило поправка на тръбите, след което още около месец тръбите стояли
непокрити. След това от ВиК дошли и докарали
баластра, изравнили почвата и закрили канала, но вътре в двора на ищеца И.В. не
са правили нищо, тъй като не е можело да се влиза. Посочи, че още при първото
наводнение на къщата е паднала западната страна, че са паднали таваните, че
мебелите си стояли на място, че всичко било покрито със земя и не е можело да
се влиза. Посочи, че входната врата се била наклонила да пада, и че от къщата
само една стая е останала по-здрава, но че всичко друго е пострадало. Посочи,
че още след първото наводнение не е можело да се влиза в къщата, че още тогава
се е била напукала и постепенно паднала, като най-напред паднал един ъгъл в западната
страна на същата, която била близо до шахтата, която била около 2 м. и повече
дълбока и в нея се намирал водомера, като същата била пълна с вода и там не
можело да се стъпи. Посочи, че къщата се рушала всеки път по малко, като първо
паднали касите с прозорците и се счупили, че част от гредите и тухлите са
паднали, че всичко се било разложило понеже имало вода. Посочи, че всеки път
след авария са се обаждали на ищеца И.В. и след като той дошъл и видял какво е
положението, се притеснил и оттогава започнал да вдига кръвно и ѝ казал,
че пие лекарства за това. Посочи, че на тяхната къща също се е пропукала
западната страна, и че за това са им отпуснали 500 лв. за възстановяване.
Посочи, че при първото наводнение са изтеглили вода от мазата на ищците, а при
второто наводнение са изтеглили вода от изкопа на улицата. Посочи, че ищецът И.В.
полагал грижи за къщата, като през зимата се качвал на тавана да почиства
снега, а през пролетта си поправял по къщата каквото има за ремонт. Посочи, че
ищецът И.В. е закупил материали да си
прави основен ремонт на къщата и е трябвало този ремонт да го направи през
есента, но след авариите ремонт не е извършен. Посочи, че ищецът И.В. е правил
ремонт след смъртта на баща си, че си е идвал всяка събота и неделя, влизал в
къщата, отварял я да се проветри и работел през деня там, като по някой път
оставал да спи в къщата или ходил да спи у леля си, където се хранел. Посочи,
че преди авариите къщата се е поддържала
в много добро състояние, че била почистена отвън и отвътре, и имала много
хубави мебели. Твърди, че къщата била идеална и обзаведена, имало само частично
износване на гредите на тавана и счупени цигли и затова ищецът И.В. щял да
прави частичен ремонт на покрива.
По делото бяха разпитани свидетелите В.Д.и
М.А., които са служители на ВиК – Плевен, и са
запознати с авариите в село С.. Свидетеля Д. посочи, че при конкретните аварии
е замествал началника и е посетил на място имота. Твърди, че когато пристигнали
там имотът му изглеждал необитаем, имало растителност и не си личало някой да
живее там. При аварията изкопали голяма част от улицата – 30-40 м. за да
подменят цялата тръба, т.к. след като земята се напои с вода, старите тръби
продължавали да се пукат и да стават други аварии, поради което трябвало да се
сменят тръбите до здрава част на почвата. Посочи, че били докарани пластмасови
тръби, които били залепени на място, че изкопът е бил отвън на улицата, бил
пълен с вода, мокър и кален, но той не е влизал нито в къщата, нито в двора на
ищците. Посочи, че за отстраняване на първата авария са им били необходими 6-8
часа, че според него не е изтекло голямо количество вода, но тази авария е
съществувала от дълго време и полека е вървяла вода, която е напоявала почвата.
Посочи, че почвата под най-горния слой била като пепел с пясък, напоявала се с
вода и ставала като тиня, не можела да удържа тежестта на къщите. Посочи, че в
селото се случвали аварии веднъж на 2-4 години. Посочи също така, че втората
авария на същото място била с причина от техническо естество – съединителите,
които сложили между старите и новите тръби се били извадили през нощта от по-високото
налягане, тъй като не били подходящ модел. Посочи, че съседите, които били
по-надолу от къщата на ищците били предупредени да следят за нещата и те са
открили аварията и са се обадили на водопроводчика. Посочи, че при втората
авария е видял, че къщата на ищците била със спукан ъгъл откъм кръстовището,
като се били отворили около десетина сантиметра. Твърди, че втория път вече
били купили по-дълги съединители, и че водата която е текла през втората авария
е отивала към съседите от долната страна, като наклонът не бил към къщата на
ищците. Въпреки това посочи, че поради особеността на долния слой, при
намокряне тази почва може да бъде намокрена във всички посоки, че тя е минимум
на 60 см. под горния слой, а тръбите са на дълбочина от 70-90 см. Свидетелят А. посочи,
че той е лицето, което отговаря за помпената станция на селото. За първата
авария посочи, че свидетелката П.В. му се обадила рано сутринта че в техния
двор се е показала вода. При този случай той отводнил мазето на ищците с потапяща
помпа, като тогава водата била около 50 см висока. Твърди, че в двора на ищците
имало вода втория път, а първия път е било само в мазето. Посочи, че водата била на нивото на стъпалата
на мазето, но не е преливала извън него и според него водата е дошла от
аварирал водопровод. Учудил се, че водопровода е бил от западната страна на
къщата, а мазето – от източната, но то се напълнило и втория път. Твърди, че
наклонът от авариралия водопровод води към долната къща и за себе си си
обяснява, че за да се просмуче водата в къщата на ищците, може би е имало дупки
на къртици, но и самата почва била такава. Посочи, че е видял, че ъгъла на
къщата е бил поддал и после се сринал, че първия път дошли само съседите, които
му оказали съдействие, че още тогава входната врата на къщата е имало лека
пукнатина и си личало, че вратата има усукване. При откопаване на първата
авария свидетеля посочи, че причината била установена като спукване на
тръбопровод, правен през 60-те години, който бил остарял, че тогава сменили
цялото трасе до здрава и суха почва, и че аварията била отстранена на следващия
ден, след като изпомпал водата от мазето на ищците.
През това време той бил спрял водата централно, но след спирането поне 3-4 часа
тръбопровода е бил пълен. Помни, че след смяната на пластмасовите тръби, за
втори път водата избила поради улягането и силното налягане на водата. Аварията
била оставена отворена, и съседите следяли за
повторна авария. Втория път се бил скъсал остатъкът от тръбопровода, той пак
спрял водата на квартала, изпомпал изкопа, който бил пълен с вода, погледнал в
мазето на ищците, но там имало малко вода и нямало как да хване помпата. Не
помни да е отказал да влиза в мазето да изпомпва вода, но предупредил съседа на
ищците да не влиза в къщата, тъй като се вижда, че се е напукало и е опасно.
Посочи, че видимо се било напукало и се чувал и пукота, но това не станало
веднага. Описа, че до самата къща се стига лесно, защото има пътека, че имало
затревяване и къщата не била дом, в който се живее постоянно. Посочи, че не
било окосено, но имало тикви, растения, асми, дървета. Знае, че ищеца И.В. си
идва събота и неделя, или през седмицата, но не непрекъснато. Посочи, че е бил
там по време на авариите и е виждал този ищец. Посочи, че самият той мери
водомерите, и през лятото, когато ищецът си идвал по-често засичал по 1-2 куб.
консумация от тази къща, а през останалото време нямало консумация. Твърди, че
ако аварията е била от вътрешен тръбопровод, водомерът на ищците щял да отчита,
но не било така. Посочи, че в този случай по консумацията може да съди, че
имотът се посещава активно през летния сезон. Посочи, че мазата на къщата е
вкопана около 60-70 см., че първата авария е станала рано сутринта преди да
започне работния ден, а втория път – през нощта в 2.30 ч. Посочи, че ищеца И.В.
му е споделил, че на база напрежението е получил високо кръвно, и че той
възприема, това тъй като все пак става дума за имот. Посочи, че минава покрай
къщата и е виждал, че едната стая е без стена, и че двата дена на авариите присъствала
лелята на този ищец, а И. идвал на по-късен етап. Посочи, че по къщата е имало
козметични ремонти, че това не бил дом, който тотално е оставен на разрухата. Във
връзка с ремонта на авариралия водопровод по делото е представен Протокол от
01.09.2017г. на ВиК ЕООД Плевен, с посочено
местоположение на отстранената авария - село С., ул.***. Посочен е труд - 30
човекочаса и пет вида материали, използвани за ремонта както и транспорт -
багер и два камиона. За втората авария е налице Протокол от 05.09.2017г. за
отстраняване на авария на същото място, с използван транспорт и механизация и
използвани материали – 2 бр. „жиба разн. обхват”. Във
връзка отношенията между ответника ВиК ЕООД-Плевен, и
третото лице помагач - „Б.В.И.Г.”, по делото /лист 44/ е представена полица за
сключена застраховка „Обща гражданска отговорност към трети лица” със срок
19.04.2017 . – 18.04.2018г., съгласно която застрахователят покрива причинени
имуществени и неимуществени вреди на трети лица до размер 50 000 лв. за
едно събитие и 3 000 лв. правни разноски. Налице е добавък
от 13.04.2017г. към тази застраховка, в който е посочено, че покритието се
разширява за застрахователни събития, настъпили при и по повод извършване на дейността
на застрахования извън територията на застрахования обект, но в рамките на
територията на РБ. По повод така сключения договор, ВиК
Плевен е уведомил третото лице-помагач с писма от 07.09.2017 г. и 13.09.2017 г.
/лист 38 и 41 по делото/ за авариите на 31.08.2017 г. и 05.09.2017г., за
тяхното отстраняване, както и че ищецът И.В. го е уведомил на 04.09. и на
07.09. за причинени щети в неговия имот. Приложени са двете уведомления от този
ищец до ответника ВиК ЕООД – Плевен, в които подробно
е описан начина, по който И.В. е бил уведомен, отстраняването на аварията и
последиците от нея – щетите по къщата и невъзможността да влезе в нея, поради
опасност от срутване. В тези уведомления ищецът е претендирал от ответника
неустойка. Във връзка с тези аварии и жалбите на ищеца, е изготвено становище
от служител на ВиК ЕООД Плевен – К.А, който е посочил
двете възникнали аварии, тяхното отстраняване и е отразил, че е установено при
оглед в присъствието на ищеца И.В., че по къщата са възникнали големи пукнатини
по фасадите и вътрешните стени на къщата, увеличаващи се във времето да
затихване на слягането. Посочено е, че е напукан подът на западните стаи, а
стената на една от тях е изцяло разрушена. Посочено е, че къщата е изцяло
негодна за експлоатация и опасна за обитаване. Изразено е мнение, че е
необходимо укрепване на основите на къщата в мястото на пропадане,
възстановяване на разрушената стена и извършване на СМР, които да преведат
сградата в състоянието и преди аварията. На 13.09.2017 г. ответникът е уведомил
ищеца, че има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, че е уведомил
застрахователя, и че след като застрахователя огледа щетите ще се произнесе със
становище за размера и необходимостта от изплащане на обезщетение. На
14.09.2017г. е изготвен констативен протокол от представители на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” в
присъствието на представител на ответника ВиК и на
ищеца И.В.. В констативния протокол, изготвен от свидетеля К.Ч., е описано
следното: „Вследствие на настъпили аварии върху уличен водопровод минаващ на 1,50 м. от външната ограда на залятия имот, от изтеклите аварийни води е причинено
заливане на къщата, която се намира на отстояние 5 м.
от оградата и 6,50 м. от оста на водопровода, минаващ
по ул.**. Къщата представлява полумасивна сграда със
застроена площ от 80 кв.м…” Описани са материалите, от които е построена къщата, посочено е, че в резултат
от настъпилата авария е причинена просадка на терена
между къщата и тръбопровода, основите на къщата на слегнали и външната стена се
е наклонила в посока към уличния тръбопровод, а част от нея се е срутила до
основи. При заливането на къщата изпълнения насип до етажно ниво с височина от
1 м. от околния терен също е претърпял слягане, което се е отразило на
преградните зидове, те са получили просадка и също са
се пропукали, което се е отразило и върху таванските мазилки. Констатациите са,
че към момента 50% от къщата е с деформации, което я прави опасна за използване.
На 16.09.2017г. отново е изготвен
констативен протокол от представител на застрахователя /лист 19 от делото/,
който в присъствието на ищеца И.В. е описал изцяло къщата и начина ѝ на
построяване, местонахождението, стаите, техните мебели и двора на ищците. Като
свидетел по делото беше разпитан К.Ч., който е посетил имота при изготвяне на
първия констативен протокол от застрахователя. Той посочи, че с още един
представител на застрахователя са посетили имота 7-8 дена след аварията. Посочи,
че не са констатирали вода или заблатяване, а само пукнатини на къщата и
срутване на една от стените. Твърди, че всичко, което са описали в протокола
било по сведение, че имало вода, но той не може да си обясни защо е имало вода
и в обратната страна на аварията. Този свидетел посочи, че си обяснява щетите
по къщата с валежни води, при които пороите са идвали и заливали къщата, която
не била защитена нито с тротоар, нито с плочници. Заяви, че според него, това
което се е получило там, е от цикличност и многократно измокряне от валежни и
поройни води и от снеготопене. Твърди, че това е характерно за льосова основа.
Потвърди, че там където се получила проседналост в
двора, е зона по-ниска и от двете улични платна, които минават покрай къщата и
когато идва вода тя се излива в този участък. Заяви, че къщата е била овехтяла,
нямала вид на нова и поддържана. Твърди, че пукнатините били с паяжини и че
аварията е допринесла допълнително за утежняване на тези обстоятелства.
Свидетелят заяви, че дворът на къщата бил запуснат, било непочистено и
непроходимо. Къщата е била изградена от материали, които предполагали измокряне
и просадки и била неустойчива сграда. Смята, че
пукнатините са били отпреди това и не били пресни. Твърди, че льосът под къщата
е трябвало да бъде залят най-малко един
месец, за да напие водата и да се получи такова дълбочинно потъване на почвата.
Твърди, че е влизал в къщата, за да замерва стаи, че не е личало да има живот в
нея, и че е описал това, което е видял, но не е дал заключение от кога са
пукнатините. Въпреки че потвърди след предявяване, че протоколът на лист 15 от
делото е изготвен от самия него, този свидетел оспори част от записаното –
констатацията за заливане на къщата, за стената от страната на аварията, за
това, че е констатирал просадка на терена. Свидетелят
посочи, че държи на това, което казва в съдебно заседание, а не това, което е
записал към датата на изготвяне на протокола. Посочи, че допълнително, преди
съдебното заседание, е ходил до дворното място и че е констатирал увеличаване
на срутването на къщата, но не знае дали между 14.09.2017г. и 11.04.2018 г. е
имало снеговалежи и дъждове. Посочи, че не е геолог, и че дава показанията,
след като отново е разгледал къщата и си е поставил за задача да провери дали е
имало ограда.
Относно състоянието на ищеца И.В. по
делото беше разпитана в качеството на свидетел Ю.Т.– личен лекар на децата на
този ищец. Тя посочи, че са в добри отношения с него, и че последното
тримесечие на 2017 г.
в края на ноември той отишъл при нея със силно зачервено лице и тревожен
поглед. Помолил я да му измери кръвното няколко пъти. То било 200 на 100 и тя
започнала да го разпитва дали има някакъв стрес и какво го е провокирало.
Тогава той ѝ казал, че къщата му била наводнена и половината е паднала,
но не казал за коя къща става въпрос. Посочи, че му е изписала лекарства, а
впоследствие са се виждали и той и е казал, че е на трайна терапия. Въпреки, че
не е неин пациент, свидетелката посочи, че знае, че този ищец не е имал преди
това проблеми със сърцето или кръвното. Твърди, че знае, че той е кръводарител
и доста пъти е давал кръв, като затова е трябвало да бъде с добро кръвно
налягане. Твърди, че като кръводарител не би могло години наред да има високо
кръвно налягане. Потвърди, че кръвното би могло да се повиши и при положителни
емоции, но тогава той ѝ споделил, че не е такава ситуацията. По делото
също така е представен и амбулаторен лист на този ищец от 28.11.2017 г., в
който е посочено, че той е с основна диагноза есенциална
/първична/ хипертония. От снетата анамнеза е видно, че пациента е споделил с
лекаря – кардиолог, че е с такава хипертония повече от 3-4 години. Покачвал е
кръвното налягане до 200 на 100. Обичайните му стойности са били около 150 на
90, има главоболие и световъртеж. Отразено е, че той е с незадоволителен
контрол на кръвното налягане. Обективно кръвното налягане е било измерено на
140 на 90 и е изписана терапия с таблетки. От служебната бележка, издадена на
ищеца И.В. от РЦ по трансфузионна хематология – Плевен от 26.02.2018 г., е
видно, че той е кръводарявал безвъзмездно от 2005 г. като датите на
последните три кръводарявания са били 28.04.2015 г., 25.10.2016 г. и 02.11.2017
г. През 2007 г.
е дарявал кръв три пъти. През 2008 и 2013 – два пъти, а през 2005, 2006 и 2009 г. - по един път. По
делото беше разпитана и Д.В. - съпруга на първия ищец и роднина на втория и
третия ищец. Тя потвърди, че от 26 години откакто е омъжена за И.В., той всеки
петък, събота и неделя пребивавал в родното си село С.. Твърди, че много обичал
мястото и къщата, тъй като бил привързан към баща му, а този имот бил негов.
Посочи, че в момента половината къща е разрушена, но преди това не е ходила
често, а само когато имало нужда да се прави зимнина, тъй като в двора имало
много плодни дръвчета. Посочи, че преди септември месец не е забелязали да има
пукнатини на къщата, че за последно преди аварията е ходила в края на пролетта,
за да прави зимнина от ягоди. Влизала е в къщата, но не за да оглежда за
пукнатини. Посочи, че нейния свекър се е грижил за имота, а след като починал -
съпругът и, който и досега ходи там, като е заявил желание един ден да живее в
това село. По отношение на къщата, тази свидетелка заяви, че не знае много, но
съпругът и бил много притеснен след авариите, много разстроен, ходил на лекар,
взел си апарат и започнал да пие хапчета за кръвно. Твърди, че той иска да
възстанови къщата, защото тя му е скъпа, защото е живял в нея от 3 до 6 годишна
възраст и държи на нея. Твърди че живее със съпруга си в град Плевен, че тя
няма желание да ходи да живее в тази къща, но съпругът ѝ има такова.
По делото е приложено ч.гр.д.№ 7071
от 2017 г.
на ПлРС, по което е извършено обезпечение на
доказателствата чрез оглед и експертиза, която е отразила състоянието на имота
към септември месец 2017 г.
и е дала становище относно стойността на необходимите средства за ремонт.
Заключението сочи, че изпуснатата вода от водопровода е достигнала да основите
на къщата, които са пропаднали и са увлекли и стената над тях, която в участъка
на западната стая е напълно разрушена. Констатирани са големи пукнатини с фуги
по стените, таваните и подовете в западната половина на сградата. Констатирано
е, че настъпилите повреди са от авариен тип, че сградата е опасна е негодна за
обитаване. На база на разходите за преизграждане на цялата западна част на
сградата е дадено заключение, че пазарната стойност на разходите е в размер на
4 491 лв. Посочена е и стойност на необходимите средства за възстановяване
на целостта на сградата в размер на
17 184 лв., като разликата в тези суми е поради обезценяване на сградата
поради остаряване. При приемане на заключението вещото лице е заявило в съдебно
заседание, че вследствие на аварията са предизвикани невъзстановими деформации
и поражения на западната половина на сградата, но източната половина не е
засегната. Посочи, че е влизал в сградата и е видял всички помещения отвътре, и
че преките действителни разходи за възстановяване на имота до вида, в който е
бил са по – високата сума от 17 184 лв., а ниската стойност е само след
приспадане на овехтяването. Вещото лице е посочило, че теренът на село С. е със
силно изразени пропадащи свойства, поради което след аварията се е получила
тази внезапност и сила на пропадане. Вещото лице
твърди, че не е констатирало скорошни строителни работи по къщата, когато е влизало
да оглежда отвътре имота. По делото са изготвени и две оценъчни експертизи –
единична и тройна, които са отговорили на въпроса – каква е стойността срещу
която, вместо процесния имот, може да се купи друг от
същия вид и качество. Първоначалната експертиза е дала заключение от съдебно
заседание, че след допълнителни измервания стойността, за която може да се купи
подобен имот е 9 600 лв., включващи и дворното място. Тройната експертиза
от своя страна е дала заключение, че друг имот от същия вид и качество като процесния по делото, може да бъде закупен в района за
сумата от 8 900 лв.
Относно пасивната легитимация на
ответника, по делото е представен Договор за представяне на водоснабдителни и
канализационни услуги /лист 130 – 141/, сключен между Асоциацията по ВиК – Плевен и ВиК ЕООД – Плевен
– оператор, съгласно който публичните активи, намиращи се в обособената
територия на ВиК – Плевен, се предават на оператора
за стопанисване, поддръжка и управление. Съгласно т.2.1. от договора, ВиК – Плевен е приело да предостави услугите в обособената
територия, да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи, да
упражнява всички права и изпълнява всички задължения, възложени му от
действащото право. В т.4.2. са описани задълженията на ответника относно
стопанисването, експлоатирането и поддръжката на активите, която следва да бъде
с дължимата грижа и в съответствие с добрите инженерни практики и плана, който
същия следва да изготви за целите на този договор. Безспорно е между страните,
че активите, предмет на този договор са и ВиК
тръбите, находящи се в село С., общ.Долна Митрополия, обл.Плевен,
и именно във връзка с този договор са били извършени аварийните действия и
отстраняване на течове през месец септември 2017 г. на уличното платно
до имота на ищците.
При така
събраните доказателства съдът прави следните изводи:
Правното
основание на първия предявен иск е чл. 49 във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, съобразно разясненията, дадени в т. 3 от ППВС № 4 от
30.10.1975г. Правната квалификация на втория предявен иск е чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД. За уважаването на предявените искове, ищците следва да докажат наличието
на виновно и противоправно действие/бездействие на
изпълнителя на работа, респ. нарушение на задължение, по повод изпълнението на
възложената му работа, което е причинило определени имуществени, а за първия
ищец - и неимуществени вреди, да докажат
вредите – по вид и размер, и причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилите вреди.
От
събраните по делото доказателства в настоящето производство се установи, че на 31.08.2017г.
е възникнала повреда на уличния водопровод, намиращ се на улицата до имота,
собственост на ищците в с.С. и изразила се в спукване на водопроводната тръба и
изтичане на неопределено количество вода от тази тръба, както и че след 5 дена е
настъпила още една авария, вследствие на недобре изработена връзка между новоположените тръби и старата водопроводна мрежа. Съгласно
разпоредбите на чл. 2 ал. 1, чл. 4 ал. 1 т. 2, чл. 10 ал. 4 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14
септември 2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, ответника притежава качеството на
ВиК оператор, който следва да отговаря за подобряване ефективността на
съществуващите мрежи и съоръжения, както и за реконструкция, рехабилитация и
изграждане на нови мрежи и съоръжения с цел постигане на дългосрочните нива на
показателите за качеството на предоставяните В и К услуги. Съобразно
представения Договор за предоставяне на ВиК услуги в
района на действие на ВиК – Плевен, именно ответника
е имал задължения да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи, вкл.
и тези в с. С., като това е следвало да бъде с грижата на добър стопанин и без
да нарушава основния принцип в правото да не се вреди другиму. В случая
доказателствата по делото безпротиворечиво сочат, че
в следствие на остаряла и аварирала ВиК мрежа, която
е нерехабилитирана и неконструирана, въпреки
многократните аварии вм същото село, е настъпила
авария, при която е изтекло голямо количество вода, което е просмукало в
почвата и е довело до намокряне както на имота на ищците, така и на съседния
имот, намиращ се под неговото ниво – имотът на свидетелката П.В.. По делото не
се установи да е имало друго обстоятелство, поради което на посочените две дати
– 31.08.2017 г. и 05.09.2017 г. в двора и мазата на ищците да е имало наличие на
вода, която да е била на близо 50
см. над нивото на пода на мазата на къщата. Всички
показания на свидетелите-очевидци на аварията – както водените от ищците
свидетели Т.П., П.В., така и на свидетелите на
ответника – В.Д.и М.А. - сочат, че при изтичаща от ВиК
тръбите вода, дворът и мазата на къщата също са били пълни с такава.
Заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза също сочи, че
водата в къщата е била в следствие на аварията и теча в посочените дни. Съдът
кредитира показанията на така посочените свидетели, които не са вътрешно
противоречиви, а напротив - описват една и съща фактическа обстановка - наличие
на авария, наличие на наводняване на двора и мазата на къщата на ищците,
пропукване на къщата, свличане на стена от нея. Горното доказва както наличието
на бездействие /неизпълнение на задълженията на ответника ВиК
– Плевен по поддръжка на активите – ВиК мрежа на село
С./ така и наличието на вреди и причинно следствена връзка между тях. Тази
връзка може да се изведе и след преценка на показанията на по-късно виделите
имота свидетели и вещо лице, които твърдят, че вода впоследствие не е имало, но
тогава аварията вече е била отстранена. Не се доказаха твърденията, че вода в
имота е имало, т.к. почвата е била особена и имотат
не е имал ограда, която да го защитава от порои, снеготопене и др. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля К.Ч., тъй като те се различават изключително
много от описаното от същото това лице в констативен протокол, който то е
съставило 9 дена след втората авария, след посещение на място и в присъствие на
представители на всички страни, които участват и в настоящето производство. Тези разлики, съдът счита, че произтичат
от заинтересоваността на този свидетел като представител на третото лице-помагач
– „Б.В.И.Г.”, поради което не следва да вяра нито на съдържанието на протокола,
нито на показанията на този свидетел. Останалите свидетели, разпитани в
настоящето производство, не са били преки очевидци на авариите, възникнали на
двете посочени дати. Тези свидетели обаче не дават показания имотът да е имал
някакви повреди, видими както от улицата, така и при влизане в него преди тази
авария. Поради това, съдът не възприема тезата, изложена от ответника и третото
лице помагач, че къщата е била с пукнатини и повреди, и е била негодна за
обитаване преди настъпване на процесните аварии.
Действително както вещото лице, така и свидетелите са посочили, че къщата е
стара, строена през 60-те години на миналия век, но съдът намира, че тя е била
годна за обитаване, още повече, че ищецът И.В. се е грижил за нейната цялост и
поддръжка при изключително честите си посещения в село С., за което
свидетелстват св. П.и В.. Съдът кредитира техните показания и в тази им част, в
която те са посочили, че той е закупил материали и планирал, макар и не
основен, но поддържащ, ремонт на къщата, който обаче не е осъществен поради
щетите, които са нанесени след наводняването и опасността от срутване при
влизане в тази къща. Съдът приема за категорично доказано обстоятелството, че
тази къща е със срутена западна стена, големи пукнатини по стените, пода и
таваните, че сградата е опасна и негодна за живеене – това обстоятелство се
сочи от всички свидетели, от изготвените по делото три експертизи. За тези щети,
съдът намира, че следва да бъде определено обезщетение, което да покрие всички
необходими средства за възстановяване на целостта на сградата, които съобразно
заключението на вещото лице по делото за обезпечаване на доказателствата,
възлизат на 17 184 лв. В този смисъл е и трайната съдебна практика - Решение
№ 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, ВКС, постановено
по реда на чл.290 от ГПК, а именно - че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като
при частична увреда не може да надвишава стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка; Решение № 499 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 647/2009 г., IV г. о., ГК, сочещо, че чл.
51, ал. 1 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Изразът "всички
вреди" дава обхват на нормата по отношение на вредите, които са настъпили,
както и на тези, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако
се докаже, че са в причинна връзка с увреждането. Следва да се има предвид, че
в случая се касае за частична увреда, а не за
погиване на цялата сграда /в.л. сочи, че източната част на сградата не е
засегната и няма повреди/, и само и единствено ако беше погинал целият имот, би
могъл да се постави въпросът на каква стойност би могло да се купи подобен
такъв в същото населено място, на който въпрос отговори са дали двете оценъчни
експертизи по искане на третото лице-помагач. Съгласно
общото правило, произтичащо от чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, увреденият има право да
иска от отговарящия за вредите, да поправи всички настъпили вреди в резултат на
увреждането, т. е. да иска пълна реституция, а отговорния за вредите има право
да предложи натурално възстановяване на повредената вещ, ако вредите са
материални, като възстанови вещта в първоначалното и състояние, и само ако не
стори това дължи обезщетение в пари. В случаят ответника не е предложил такова
натурално възстановяване на увредения имот, поради което следва да заплати
обезщетение, съизмеримо с необходимите разходи за възстановяване на сградата, в
състоянието преди увреждането. Относно размера на разходите, необходими за
възстановяване на повредите по сградата, съдът кредитира заключението, дадено
по ч.гр.д.№ 7071 от 2017 г. на ПлРС, като изготвено
от експерт, притежаващ нужната квалификация и при липса на други доказателства,
оборващи това заключение. Възраженията на третото лице-помагач за наличие на съпричиняване не вредите от страна на ищците по делото, не
се доказа. Установява се, че при първата авария мазата е била отводнена
своевременно, но въпреки това не е предотвратено изкривяването на конструкцията
на сградата, а при втората авария св. А. не е можел да отводнява мазата,
независимо, че е бил помолен за това и е отишъл да опита. Други действия по
запазването на вещта – лично или чрез представители – ищците не са можели да
извършат, т.к. къщата е можела да се събори при влизане и да нанесе още
по-големи вреди върху здравето и живота на влезлите в нея хора.
Предвид
изложеното, съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да заплати на тримата
ищци, съобразно тяхната ид.част от собствеността на
имота – по 1/3 - претендираната сума за репариране на
настъпилите имуществени вреди, в размер на 17 184 лв. Върху тази сума следва да
бъде присъдена и законнната лихва, считано от датата
на второто увреждане, както е и претендирано от ищеците - 05.09.2017 г. до окончателното изплащане на
главницата.
По
отношение на претенцията на ищеца И.В. за възстановяване на неимуществените
вреди, които са му причинени вследствие допуснатите две аварии и изпитания
стрес, неудобства и притеснения при констатирането им, както и провалянето на
бъдещите планове, които същия е имал във връзка с този имот, съдът намира за
установено следното: по отношение на деянието и противоправността
му и причинната връзка с вредите важи посоченото по-горе относно имуществените
вреди, причинени на тримата ищци. Доказа се по делото, че на този ищец са
причинени повече неудобства, притеснения и страдания, отколкото на останалите
двама ищци, доколкото, както твърдят неговата съпруга и свидетелките П.и В.,
той е бил единственият наследник, който се е интересувал от състоянието на този
имот, грижил се е за него, ходил е в свободното си време, правил е планове да
заживее в него за вбъдеще. Доказа се, че видът, в
който е изглеждала къщата след всяка една от авариите е бил шокиращ и
притеснителен за човек, който проявява както емоционална връзка, така и грижа
за имота и планове за бъдещето си, свързани с този имот. Обстоятелството, че са
били налице не една, а две последователни и за кратък период аварии, които
постепенно са довели имота до вид, негоден за обитаване, сочи, че шокът и
притесненията са били градиращи и действително биха могли да доведат до промяна
в здравословното състояние на лицето, което е емоционално свързано с този имот.
Съдът не приема за доказано твърдението на ищеца, че заболяването му „хипертония”
е било само и единствено вследствие на притесненията относно разрушението на къщата
в с. С., и счита, че в тази насока причинно-следствената връзка между
бездействието на ответника и сочената вреда - влошено здравословно състояние,
не се доказа по делото. Още повече, че е налице противоречие между показанията
на свидетелката доктор Юлия Тодорова, че кръвното налягане на този ищец е било
много добро преди щетите върху тази къща и влошено едва след тях, и записаното в
амбулаторния лист от 28.11.2017г., че оплакванията на ищеца от високо кръвно
налягане датират от преди 3-4 години. Същевременно и служебната бележка от
Кръвна банка сочи, че след аварията и преди посещението при лекар – кардиолог,
на датата 02.11.2017 г. този ищец е кръводарил
безвъзмездно, т.е. проблемът с кръвното му налягане не е бил толкова сериозен,
за да го лиши от тази възможност. Независимо от оплакването, че има проблеми от
3-4 години, в рамките на този период ищецът е дарявал кръв петкратно. Поради
горното, съдът намира, че обезщетението, което следва да присъди за причинените
неимуществени вреди, които се доказват като вид от св. показания – стрес,
притеснения и неудобства, е в размер на 2 000 лв., отговарящи както на двете
аварии, които ответникът не е предотвратил, така и на щетите по имота – пълна
негодност за използване на жилищната сграда и на обективното обстоятелство, че
дори и да бъде изградена отново жилищната сграда, то тя не би била същата като
сградата, в която този ищец е отраснал, и която той свързва със своите родители
и прародители. За разликата до претендираните
5 000 лв. – претърпени неимуществени вреди от този ищец, съдът намира, че
искът се явява недоказан, и като такъв, следва да бъде отхвърлен. Върху сумата
от 2000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на още на първата авария - 31.08.2017 г., до окончателното изплащане на
главницата.
При този
изход на производството, вземайки предвид уважените и отхвърлени части на
исковете, съдът намира, че на ищците се дължат разноски в размер на 1805.08лв,
а на ответника – разноски в размер на 242.61лв. При това положение, по
компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените
деловодни разноски в размер на 1562.47лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на И.И.В. с ЕГН ********** ***, Н.Н.В.
с ЕГН ********** *** и Н.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 17 184 лв. /по 5 728.00 лв. за
всеки от ищците/, представляваща обезщетение за причинени им на
31.08.2017г. и на 05.09.2017г., имуществени вреди като собственици на
едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се в с. С., ул.***, изразяващи се в пропадане основите на сградата,
денивелация на подовете и покривната конструкция, срутване и разрушаване на
стена на стая в западната част на сградата, тотално наводняване на избеното
помещение, множество пукнатини с фуги с ширина до 15 см. по стените, подовете и
таваните, в резултат на което сградата е напълно неизползваема по
предназначение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2017 г. до окончателното
изплащане на сумите на всеки един от тримата ищци.
ОСЪЖДА, на
основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на И.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
пропадане на сградата, находяща се в село С., ул.***, изразяващи се в стрес,
лични неудобства и притеснения, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.08.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, като
претенцията до размер на 5000 лв. като недоказана, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на И.И.В. с ЕГН ********** ***, Н.Н.В. с ЕГН ********** *** и Н.И.В. с ЕГН ********** ***,
сумата от 1562.47лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.
Решението е
постановено при участие на трето лице - помагач на ответната страна - ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, ЕИК
*********.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: