РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Г. Христова сложи за разглеждане гр. дело №462 по описа
за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 ал.1 от ГПК.
Образувано
е по искова молба на П. Й. С. с ЕГН **********
***, Г.С.М. с ЕГН ********** *** и Н.С.И. с ЕГН ********** ***, представлявани
от процесуалния представител адвокат Д.А. с адрес ***, офис 3, срещу Ж.И.С. с
ЕГН ********** ***, К.М.С. с ЕГН ********** ***, И.П.С. с ЕГН ********** *** и Д.П.И.
с ЕГН ********** *** по чл.124 ал.1 от ГПК за признаването за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици (всеки от тях – на по 1/3
идеална част) по силата на давностно владение на нива с кадастрален идентификатор
№*** по кадастралната карта на село *, общ. Добричка с площ от 13505 кв.м.
(представлявала имот №*** по плана за земеразделяне на землището на с. *, общ.
Добричка), както и на нива с кадастрален идентификатор №***по кадастралната
карта на село *, общ. Добричка с площ от 15006 кв.м. (представлявала имот №***
по плана за земеразделяне на землището на с. *, общ. Добричка). Ищците са посочили, че с ответниците са
наследници на И. С. Р., на който е било признато правото на собственост върху
процесните недвижими имоти въз основа на констативен нотариален акт от
02.03.1995 г. по писмени доказателства, а именно решение на Поземлена комисия –
Добричка; след възстановяването на имотите И. С. Р. не е владял имотите, а
същите от 1994 г. до 2009 г. са били във владение изключително и само на С. И.С.,
който е съпруг на първата ищца и баща на втория и третия ищци; през всичките
тези години само ищците и техният наследодател са ползвали имотите, като са ги
отдавали под наем и са получавали плодовете от тези имоти; ответниците не са се
противопоставяли на така осъществяваното владение; въпреки подадената от
ответника Ж.И.С. искова молба за делба, по която е образувано гр. дело
№1542/2015 г. по описа на ДРС, ищците и към настоящия момент упражняват
фактическа власт върху имотите. С поправената си искова молба от 20.03.2019 г. ищците
настояват за признаването за установено, че всеки от тях е собственик на по 1/3
идеална част от процесните имоти, като придобивната давност е продължила за
наследодателя на ищците С. И.С. от месец ноември 1994 г. до смъртта му през
месец юли 2009 г., а след това до настоящия момент от неговите наследници –
ищци по делото; настояват за уважаването на исковете и присъждането на
сторените разноски. С писмена молба от 14.06.2019 г. ищците чрез своя
процесуален представител са посочили във връзка с представеното от процесуалния
представител на първия ответник решение за допускането и за извършването на
делба, че правят възражение по чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството за
нищожност на извършената по гр. дело №1542/2015 г. по описа на ДРС делба, тъй
като същата е извършена без участието на
един от съсобствениците - съделители, а именно В.Д.П., която е дъщеря на Г.И.В.
от първия брак (от своя страна Г.И.В. е втора съпруга на общия наследодател И. С.
Р., който е починал на 05.03.2007 г.).
В законоустановения
едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея
ответниците не са депозирали писмени отговори (представеният на 22.05.2019 г.
писмен отговор от Ж.И.С. е извън едномесечния срок, който за него е изтекъл на
21.05.2019 г.).
В последното съдебно заседание ищците чрез
своя процесуален представител са посочили, че исковете и възражението по чл.75
ал.2 от Закона за наследството са основателни и доказани; настояват за
присъждането на направените разноски.
В последното съдебно заседание и писмената си
защита ответникът Ж.И.С. чрез своя процесуален представител е заявил, че предявените
искове са неоснователни и недоказани; възражението за нищожност на делбата по
гр. дело №1542/2015 г. по описа на ДРС е неоснователно, тъй като нищожността
касае само делбата, но не и решението на съда; по делото не са представени
безспорни доказателства, че В.Д.П. действително е наследник на И. С.И.; в някои
от представените документи тя присъства, а в други отсъства като наследник;
другите наследници в делбата нямат правен интерес от воденето на дело за
нищожност на делбата, тъй като биха накърнили собствения си материален интерес;
според Решение №1189/15.07.2003 г. по гр. дело №964/2002 г. на ІV г.о. на ВКС
обявяването на нищожността на делба, извършена без участието на някои от
съсобствениците, не може да стане в процес, в който не участват всички страни,
участвали в съдебното производство, а само в ново съдебно производство с
участието на всички участници в съсобствеността; формирана е сила на присъдено
нещо по гр. дело от 2015 г., като този въпрос не може да се пререшава,
включително и претенцията за придобивна давност не може да се предявява след
влизането в сила на това решение; там са преклудирани всички факти и
основанията за права, осъществени преди постановяването на решението, а в този
смисъл е и Решение №112/07.11.2014 г. по гр. дело №1394/2014 г. на ІІ г.о. на
ВКС; не са осъществени елементите на придобивната давност от страна на ищците;
не може един от синовете на И. С. Р., а именно С., който е живял с ответника Ж.
в *, да е осъществявал пряко и непосредствено давностно владение с намерение за
своене, манифестирано открито, за да отблъсне претенциите на другите
сънаследници в рамките на този срок; на 27.12.2013 г. П. И.С. е подписал за
процесните имоти договор за аренда, което манифестира отношението на другите
съсобственици към процесните имоти, а именно те не са завладяни
еднолично от С. или ищците по делото те са на всички сънаследници, като спрямо
тях е осъществявано държане, а не владение, без да има абсолютно никакво
намерение за своене; налице е сила на присъдено нещо по отношение на лицата и
имотите; настоява се за присъждането на направените съдебно – деловодни
разноски.
В последното съдебно заседание и
писмената си защита ответницата И.П.С. чрез своя процесуален представител е
посочила, че исковете са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени; самото
изтичане на давностния срок не води автоматично до придобИ.е
по давност, а е необходимо позоваването на такава, което не е направено по
другото гр. дело от 2015 г.; сънаследникът е владелец на своята идеална част и
държател на частите на останалите съсобственици; той трябва да е манифестирал с действия, които да отричат
правото на другите наследници върху техните части, като тези действия да са
достигнали до тяхното знание, а такова нещо не се доказва от събраните по
делото доказателства; плодоползването чрез изплащането на рента на определено
лице не може да е основание за начало на владението; през 2013 г. договор за
аренда на процесните имоти са сключили не ищците, а един от ответниците, което
недвусмислено сочи, че същите имат отношения на съсобственици; от приетите по
делото документи не се установява категорично, че соченият за неучаствал
съделител в действителност е наследник; освен това правото да предяви иск за
прогласяването на нищожността, който следва да е в рамките на отделно производство,
има само неучаствалият съделител; настоява се за прекратяването на
производството поради недопустимост по иска за прогласяване на нищожността на
делбата, отхвърлянето на исковете по чл.124 ал.1 от ГПК и за присъждането на
сторените съдебно – деловодни разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове по чл.124 ал.1 от ГПК са процесуално
допустими.
Ищците се позовават на давностно владение, като
придобивната давност е продължила за наследодателя на ищците С. И.С. от месец
ноември 1994 г. до смъртта му през месец юли 2009 г., а след това до датата на
подаването на поправената искова молба (на 20.03.2019 г.) от неговите наследници – ищци по делото.
Действително се установява, че с влязлото в сила Решение №445/07.04.2016 г. по
гр. дело №1542/2015 г. по описа на ДРС е допусната делба на четири ниви, между
които и процесните две, именно между страните по делото, като с влязло в сила
на 14.03.2019 г. протоколно определение от 28.02.2019 г. по извършването на
делбата в дял на съделителя Ж.И.С. е поставена нива с
кадастрален идентификатор №***по кадастралната карта на село *, общ. Добричка с
площ от 15006 кв.м., а на К.М.С., И.П.С. и Д.П.И. е поставена в дял нива с
кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на село *, общ. Добричка
с площ от 13505 кв.м. От представеното в рамките на настоящото производство
удостоверение за наследниците на Г.И. Р.а (на лист 142 от делото), а и от
извършената служебна справка (на лист 131) се установява, че действително в
производството по допускането и извършването на съдебната делба на процесните
имоти по гр. дело №1542/2015 г. по описа на ДРС не са участвали всички
сънаследници – към датата на смъртта на И. С. Р. (в чийто патримониум е било
възстановено правото на собственост върху имотите съгласно намиращото се на
лист 5 от делото Решение №15/27 от 24.11.1994 г. на ПК – Добричка) на
05.03.2007 г. същият е оставил преживяла съпруга Г.И. Р.а, която впоследствие е
починала на 01.01.2009 г. и е била наследена от своя син П. И.С. и своята
дъщеря В.Д.П., като последната не е участвала в съдебната делба, което я прави
нищожна на основание на чл.75 ал.2 от Закона за наследството. Решението по
нищожната делба не е пречка за извършването на делба (или воденето на друг иск
за собственост между действителните съсобственици), тъй като не са налице
условията на чл.299 от ГПК (решението по нея няма сила на присъдено нещо) – в
този смисъл са както т.7 от ППВС №7/1973 г., така и постановените по реда на
чл.290 от ГПК Решение №91/17.06.2013 г. по гр. дело №651/2012 г. на І г.о. на
ВКС и Решение №60/17.07.2017 г. по гр. дело №3431/2016 г. на І г.о. на ВКС. В
последното решение изрично е посочено, че при нищожна делба поради неучастието
на съсобственик всеки съсобственик може да се позове на тази нищожност и да
предяви нови иск за делба или за собственост, който ще е допустим. Такава е и
настоящата хипотеза, като всичко посочено обосновава допустимостта на
предявените искове и на направеното от
ищците възражение за нищожността на съдебната делба по гр. дело
№1542/2015 г. по описа на ДРС. Действително в съдебната практика е съществувало
и другото виждане, че нищожността по чл.75 ал.2 от Закона за наследството не
може да се релевира без участието на всички сънаследници (в настоящото
производство също не участва пропуснатата при делбата В.Д.П.), което е
обективирано в Решение №484/01.02.2011 г. по гр. дело №317/2010 г. на ІІ г.о.
на ВКС. Дори и да се приеме това второ становище, настоящото производство е
допустимо, тъй като ищците се позовават на придобивна давност и за период след
влизането в сила на решението по допускане на делбата, както и за период след
влизането в сила на протоколното определение за извършването на делбата (14.03.2019
г.), а именно до 20.03.2019 г. – доколко този период е достатъчен за придобИ.ето по давност на недвижим имот е въпрос по
същество.
Разгледани
по същество, предявените искове са неоснователни.
Налице са всички предпоставки за отхвърлянето
на предявените искове за признаването за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици (всеки от тях – на по 1/3 идеална част)
по силата на давностно владение на процесните имоти. Доколкото в петитумите на исковата
си молба и в поправената си искова молба П. Й. С., Г.С.М. и Н.С.И. са се
позовали единствено и само на придобивната давност като претендиран
способ за придобИ.ето на собствеността върху
процесните имоти, то други придобивни основания (например наследствено правоприемство)
не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство (ако приемем, че
възражението на ищците за нищожността на съдебната делба не би могло да бъде
ценено в рамките на сегашното производство, то процесните имоти по силата на
влязлото в сила протоколно определение за извършване на делбата така или иначе
са възложени на други съделители, а не на ищците). Не се спори, че процесните
недвижими имоти са били възстановени на И. С. Р. с Решение №15/27/24.11.1994 г.
на ПК – Добричка (на лист 5 от делото). Съгласно
удостоверението за наследници (на лист 7 – 8) И. С.
Р. е починал на 05.03.2007 г. и е оставил за наследници своята съпруга Г.И. Р.а
(починала на 01.01.2009 г. и оставила за наследници
своите деца В.Д.П. и П. И.С., който е починал на 25.01.2015 г. и е оставил за
наследници своята съпруга К.М.С. и дъщери И.П.С. и Д.П.И.) и деца С. И.С.
(починал на 22.07.2009 г. и оставил за наследници своята съпруга П. Й. С. и
деца Г.С.М. и Н.С.И.), Ж.И.С. и П. И.С. ( починал на 25.01.2015 г. и е оставил
за наследници своята съпруга К.М.С. и дъщери И.П.С. и Д.П.И.). Неоснователни са
твърденията на ответниците, че са станали собственици на процесните ниви по
силата на изтекла придобивна давност, продължила над 10 години – според константната практика на ВКС (Решение
№140/17.03.2006 г. по гр. дело №797/2005 г. на І г.о. на ВКС) наследникът
(респективно другият съсобственик), който се позовава на придобивна давност,
трябва да докаже не само че е ползвал имота, но и че е променил намерението си
и е завладял частите на сънаследниците (другите съсобственици); промяната в
намерението трябва да бъде демонстрирана чрез предприемане на конкретни
действия, които да станат доС.ие
на останалите съсобственици и да показват несъмнено, че лицето, което упражнява
фактическата власт, отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си.
Такова доказване ищците не са осъществили по отношение на ответниците, като от
разпитаните по делото свидетели *, * и * Г. се установява, че след 1994 година
до завеждането на делото за делба през 2015 година спорове за земята не е
имало; рентите за земите са били получавани от наследодателя на ищците, а след
смъртта му – от неговите наследници, но свидетелите не знаят същите да са
осъществили конкретни действия, които да станат доС.ие на ответниците и да отричат
техните права върху имотите; нещо повече – от извършената справка по лице в
Службата по вписванията – Добрич (на лист 132 от делото) се установява, че на
27.12.2013 г. е бил сключен договор за аренда на процесните земи от
съсобственик, който е различен от ищците, а именно наследодателят на трима от ответниците П. И.С.; единствено получаването на наем/рента
за имотите по никакъв начин не доказва осъщественото намерение за своене.
Следователно предявените искове са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
На
основание на чл.78 от ГПК на ответника Ж.И.С. трябва да бъдат присъдени
направените от него по делото съдебно – деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение на един адвокат в размер на 600 лева – договорът за правна защита
и съдействие е на лист 140 от делото; направеното от ищците възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на този
ответник е основателно; адвокат * е бил упълномощен непосредствено преди
последното съдебно заседание, участвал е единствено в него, като в това съдебно
заседание са били извършени малко процесуални действия; затова заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева следва да бъде намалено до минималния
размер съгласно чл.7 ал.5 във връзка с ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 600 лева.
На
основание на чл.78 от ГПК на ответницата И.П.С. трябва да бъдат присъдени
направените от нея по делото съдебно – деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева – договорът за правна защита и съдействие е
на лист 152 от делото; направеното от ищците възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на този ответник е
основателно; адвокат К.К. е бил упълномощен
непосредствено преди последното съдебно заседание, участвал е единствено в
него, като в това съдебно заседание са били извършени малко процесуални
действия; затова заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева
следва да бъде намалено до минималния размер съгласно чл.7 ал.5 във връзка с
ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който е 600 лева.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Й. С. с ЕГН ********** ***, Г.С.М. с ЕГН **********
*** и Н.С.И. с ЕГН ********** *** срещу Ж.И.С. с ЕГН ********** ***, К.М.С. с
ЕГН ********** ***, И.П.С. с ЕГН ********** *** и Д.П.И. с ЕГН ********** ***
искове по чл.124 ал.1 от ГПК за признаването за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици (всеки от тях – на по 1/3 идеална част)
по силата на давностно владение на нива с кадастрален идентификатор №*** по
кадастралната карта на село *, общ. Добричка с площ от 13505 кв.м., както и на
нива с кадастрален идентификатор №***по кадастралната карта на село *, общ.
Добричка с площ от 15006 кв.м.
ОСЪЖДА П.
Й. С. с ЕГН ********** ***, Г.С.М. с ЕГН ********** *** и Н.С.И. с ЕГН **********
*** да заплатят на Ж.И.С. с ЕГН ********** *** направените разноски по гр. дело
№462/2019 г. по описа на ДРС в размер на 600 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА
П. Й. С. с ЕГН ********** ***, Г.С.М. с
ЕГН ********** *** и Н.С.И. с ЕГН ********** *** да заплатят на И.П.С. с ЕГН **********
*** направените разноски по гр. дело №462/2019 г. по описа на ДРС в размер на
600 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: