Р
Е Ш Е Н И Е
№ ………
Град Свиленград, 07.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При
секретаря Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Съдията гр. дело № 188 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХVІ
от ГПК.
Образувано е
по искова молба, с която е предявен иск
с правна квалификация чл.49, ал.1 от СК, съединен на основание
чл.322, ал.2 от ГПК с небрачни искове.
Ищецът З.Г.Г. – Х, твърди, че с ответника Р.Х.Х. са
сключили граждански брак на 26.06.2004 година в град Пловдив. Твърди, че от
брака си имат едно дете – М.Р. Х., родено на ***г. Твърди, че след сключването
на брака страните заживели в жилище, собственост на бащата на съпруга, находящо се в град
Пловдив. В началото на брака съпрузите имали относително разбирателство,
дължащо се на компромиси и от двете страни. Преди около три години преживели
изключително тежка катастрофа, в резултат на която съпругът понесъл множество
физически травми: черепно – мозъчни и фрактури на крайниците. Неспособността му
да бъде подвижен за дълъг период от време оказало влияние не само върху
физическото и психическото му здраве, но и върху финансовото му състояние.
Така, постепенно отношенията между съпрузите започнали да се влошават,
започнали караници и конфликти. Преди няколко месеца съпругът заминал да работи
в Италия, а в опит да съхранят отношенията си съпругата отишла при него. Запазване
на добрети отношения между съпрузите обаче се оказало невъзможно, като
отчуждението между тях станало трайно и необратимо.
Поради изложеното, от съда се иска да
прекрати гражданския брак между страните по вина на съпруга /уточнено в открито
съдебно заседание/; да предостави упражняването на родителските права върху
роденото от брака дете на майката, при която да определи местоживеенето на
детето; да определи подходящ режим на лични отношения на бащата с детето; да
осъди бащата да заплаща на детето издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано
от завеждането на исковата молба до настъпване на законни причини за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане. Иска се също, съдът
да постанови след развода съпругата да запази фамилното си име Х.. Не се
претендира ползването на семейното жилище и плащане на издръжка между
съпрузите.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, е
подал отговор, с който по същество не възразява по иска за развод и предявените
с него небрачни искове.
След
преценка на събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните са сключили граждански брак на
26.06.2004 година в град Пловдив, за което на същата дата е съставен Акт за
сключен граждански брак № 0172 от Община Пловдив.
Видно от удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № 06-411/02.11.20044г., съставен от
Община Пловдив, страните са родители на непълнолетната Мария Росенова Христова,
родена на ***г.
От показанията на свидетеля Р. Х. М.,
първа братовчедка на бащата на ищеца, се установява, че
в началото на съпружеския си живот страните са поддържали нормални отношения,
но „още преди катастрофата“ отношенията им се влошили. След катастрофата през
2017г. съпругът бил доста време в болницата, след което станал агресивен:
обиждал безпричинно съпругата си, вдигал скандали. Според свидетеля, съпругата
по никакъв начин не е провокирала съпруга си той да се държи грубо с нея. От
две години страните били във фактическа раздяла, като съпругът се установил в
Италия, а съпругата и детето останали да живеят в семейното жилище в гр.
Пловдив, което било собственост на бащата на ответника. Съпругата желаела да
запази фамилното си име Х., защото така я познавали.
От постъпилия Социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив става ясно, че към момента
основни грижи за детето М. полага майка й, която по адекватен начин задоволява
нейните потребности; бащата е в Италия, но контактът между него и детето не е
прекъснат; същият съдейства за осигуряване издръжката на детето; последното
проявява обич и привързаност и към двамата си родители, както и поддържа връзка
с роднините си по майчина и по бащина линия.
Така
установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Съпрузите са във фактическа раздяла,
продължила около две години. Преди раздялата са живели в жилище, собственост на
бащата на ответника, находящо се в гр. Пловдив, което съпругът е напуснал. От
брака си съпрузите имат родено едно дете – М.Р. Х., което понастоящем не е
навършило пълнолетие. Отношенията между съпрузите трайно са се влошили, в
резултат на поведението на съпруга, което се променило вследствие на претърпяна
катастрофа. Последният се е установил в Италия, където живее и работи. След
раздялата съпрузите поддържат контакт помежду си, предимно по въпроси, свързани
с детето.
Изложеното обосновава извода, че
съпрузите са напълно и трайно отчуждени един от друг и помирение помежду им не
може да се очаква. Установените факти и обстоятелства водят до извода, че не
може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения и че бракът
на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и на това основание същият следва
да бъде прекратен.
Съобразно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК,
с решението си съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака,
само ако някой от съпрузите е поискал това. В настоящия случай, ищецът търси
произнасяне по въпроса за вината, поради което и съдът дължи произнасяне по
този въпрос. С оглед събраните по делото доказателства може да се направи
извод, че вина за разстройството на брака има съпругът.
Относно фамилното име на съпругата се
установи, че при сключването на гражданския брак тя е приела фамилията на
съпруга си. Съгласно чл.53 от СК
съпругата може след развода да възстанови фамилното си име преди този брак,
което е само една правна възможност, т.е. изключение от общото наложило се в
правото, в живота и в относимата съдебна практика правило, че след развода
обичайно съпругата запазва брачното си фамилно име по различни емоционални,
практически и житейски съображения. В случая не се иска възстановяване на
предбрачното фамилно име, поради което и след развода съпругата следва да
запази брачната си фамилия.
Относно семейното жилище се установи, че
същото е собственост на бащата на съпруга, а съпругата няма претенции за
ползването му, поради което логично то следва да се предостави на съпруга.
От брака на страните имат ненавършило
пълнолетие дете, поради което съдът дължи произнасяне и по свързаните с това
въпроси. В случая, спор за родителските права между съпрузите няма. Установено
е и не се спори, че от времето на раздялата, детето живее с майката и съдът
следва на нея да предостави упражняването на родителските спрямо детето, а на
бащата да определи режим на лични отношения. С исковата молба не е поискан
конкретен режим на на лични отношения, поради което следва да се определи
обичайния такъв, с оглед възрастта на детето.
Относно издръжката на детето не се
ангажират доказателства за конкретните му нужди и възможностите на бащата да му
предоставя такава. Сумата от 200 лева, която е посочена в исковата молба, е над
минималния предвиден в Закона размер /чл.142, ал.2 от СК/, но тя не е прекомерно висока, с оглед установените факти, относно
възрастта на детето и местоживеенето на бащата. Последният, който е в
трудоспособна възраст, се е установил в Италия, където е логично да работи и да
реализира доход в размер, надвишаващ минималния такъв за нашата страна. От
друга страна, детето вече е навършило 16 години, т.е. потребностите му
естествено са по-големи от тези на дете на по-ниска възраст. Ето защо, исканата
издръжка за детето в размер на 200 лв. месечно ще следва да се присъди.
Относно
разноските:
На основание чл.329, ал.1 от ГПК
и чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателния размер на дължимата държавна такса за развода да е 30,00
лева, която следва да се понесе от виновния съпруг. Същият следва да заплати по
сметка на РС - Свиленград и държавна такса върху присъдената издръжка на
детето, която в размер на 180,00 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищецът следва да се присъдят направените по делото разноски, които се
установиха в размер на 1250,00 лв., от които 25,00 лв. – за държавна такса,
600,00 лв. – за адвокатско възнаграждение и 600,00 лв. – за особен
представител.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак между З.Г.Г. – Х., с ЕГН: **********, и Р.Х.Х., с ЕГН: **********,*** на 26.06.2004
година с Акт за сключен граждански брак № 0172/ 26.06.2004 г. на Община Пловдив,
като дълбоко и непоправимо разстроен, поради вина на съпруга Р.Х.Х..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права върху детето М. Р. Х., родено на ***г., с ЕГН: **********, на майката З.Г.Г.
– Х., с ЕГН: **********, при която определя и местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ бащата Р.Х.Х., с ЕГН: **********,
да осъществява лични отношения с детето М. Р.Х., с ЕГН: **********, при следния режим: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, с преспиване, от 18.00 часа на петъчния ден до 18.00 часа
на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск
на майката; всяка нечетна година – по Коледните празници, а четна година – по
Великденските празници; по всяко друго време – по съгласие между родителите.
Бащата се задължава да взема детето от майката и да го връща при нея след
изтичане на определеното време.
ОСЪЖДА Р.Х.Х., с ЕГН: **********, да
заплаща на детето си М. Р. Х., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител З.Г.Г. – Х., с ЕГН: **********, издръжка в размер на 200 (двеста) лева
месечно, считано от предявяване на иска – 11.03.2020 г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното плащане.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака
съпругата З.Г.Г. – Х., с ЕГН: **********, да запази брачното си фамилно име Г.
– Х..
ПРЕДОСТАВЯ след прекратяване на брака
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“,
бл.148, вх.А, ет.8, ап.29, на съпруга Р.Х.Х., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Р.Х.Х., с ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Районен съд - Свиленград сумата 30,00 лв. (тридесет лева)
- държавна такса за настоящото производство и сумата 180,00 лв. (сто и осемдесет
лева) - държавна такса върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Р.Х.Х., с ЕГН: **********, да
заплати на З.Г.Г. – Христова, с ЕГН: **********, сумата 1250,00 лв. – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалва пред
Окръжен съд – Хасково в 2 - седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: