Р Е Ш Е Н И Е
Номер 7.8.2019 г. гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VI-ти граждански състав
на осми юли две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
като разгледа гражданско дело № 1416 по описа за
Производството
е образувано по искова молба на Р.М.П. срещу П.
на Р. Б.,
с която се претендира осъждането на ответника за сумата от 5 000.00 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от повдигнато
обвинение в извършване на престъпление, наказателното производство във връзка с
което е прекратено, както и за сумата от 300.00 лева - обезщетение за
имуществени вреди в резултат от повдигнатото обвинение, изразяващи се в
направени разходи за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от влизане на постановлението за
прекратяване на наказателното производство в сила до окончателното изплащане на
обезщетенията.
В молбата се твърди, че с
постановление от 31.5.2018 г. на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК и му е взета мярка
за неотклонение „Подписка”, както и че с постановление от 16.7.2018 г. наказателното
производство е прекратено. Заявява се, че от повдигнатото обвинение ищецът е
претърпял имуществени вреди в размер на 300.00 лева – разходи за адвокатско
възнаграждение, както и неимуществени вреди, обезщетяването на които се оценява
на сумата от 5 000.00 лева.
В законоустановения срок е постъпил отговор от П. на Р. Б.,
с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърди се, че
липсват доказателства постановлението за прекратява на наказателното
производство да е влязло в сила, такива относно датата, на която е повдигнато
обвинението, както и такива за настъпили вреди, респ. за съществуваща връзка
между тях и дейността на ответника. Заявява се, че продължителността на
извършените спрямо ищеца действия по разследването е около месец и половина и
на последния е наложена най-леката мярка за неотклонение.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове. Счита, че
единственият според момент се явява размерът на обезщетението, както и че от
събраните писмени и гласни доказателства следва да бъде направен извод за
основателност на претенциите.
Представителят на Р. П. – В. Т.о поддържа подадения
отговор, като заявява, че не е налице влязло в сила постановление за
прекратяване на наказателното производство, имайки в предвид, че последното
може да бъде отменено във всеки един момент от прокурор от по-горестоящата
прокуратура. Твърди, че по делото не е доказано дали в резултат на образуваното
наказателно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди, че ако в
обществото е станало известно воденото срещу последния производство, то това се
дължи изцяло на поведението на неговата съпруга, както и че по делото няма
данни въпросното производство да е причина за преустановяване дейността на
ищеца като управител на туроператорско дружество.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже наличието на повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление, наказателното
производство по повод на което е прекратено
поради това, че деянието не е извършено от него,
както и претърпените имуществени и
неимуществени вреди в претендираните размери,
които да са в причинна връзка с проведеното
наказателно преследване.
С оглед твърденията на страните безспорно и ненуждаещо се
от доказване е обстоятелството,
че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
194, ал. 1 НК, наказателното производство по повод на което е прекратено
поради това, че обвинението не е доказано. Видно е от материалите по наказателното производство, че
постановлението на Р.
п. – В. Т. от 16.7.2018 г., с което производството е прекратено, е връчено на
заинтересованите страни и не е обжалвано. Прекратяването на наказателното
производство поради
това, че обвинението
не е доказано е равнозначно на неговото прекратяване поради това, че деянието
не е извършено от ищеца, като наличието на посочения прокурорски акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е
било незаконно, а доколкото същото е повдигнато от ответника, то неговото поведение е противоправно. Ето защо се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Възражението, че в
случая не е налице стабилен прокурорски акт, което препятства възможността за
търсене на отговорност по реда на ЗОДОВ, може да бъде споделено, но само в
първата му част. Действително, постановлението
за прекратяване на наказателното производство не е сред предвидените по чл. 412, ал. 2 НПК актове, които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 10 НПК, постановлението за прекратяване на наказателното
производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или
неговите наследници, може служебно да бъде отменено от прокурор от
по-горестоящата прокуратура, а когато са обжалвани, определенията на съда по чл. 243, ал. 6, т. 1 и т. 2 НПК
подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета „Възобновяване
на наказателни дела”. Т.е. и да не е обжалван, прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление
не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 4 НПК, защото може служебно да бъде отменен
от по-горестоящ прокурор. В този ред на мисли, стабилитетът на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, като основание за възникване отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да
е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ и то да не
е поискало производството да продължи и да завърши с оправдателна присъда (така Решение № 197/17.5.2011 г. по гр. д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС,
III г.о., Решение
№ 199/20.5.2015 г. по гр. д. № 6686/2014 г. по описа на ВКС, IV
г.о. и Решение № 184/26.05.2015 г. по гр. д. № 7127/2014 г. по описа на ВКС, IV
г.о.). В настоящия случай постановлението за прекратяване на
наказателното производство е било съобщено на ищеца и по отношение на него
фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е завършен.
Прекратяването
на наказателното производство обаче,
не е самостоятелно основание за присъждане на търсените
обезщетения, като по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени
конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена
последица от увреждането.
При незаконно повдигане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност
лице, което несъмнено води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от това увреждане. Обезщетението за
претърпените неимуществени вреди, за които държавата и общините носят отговорност
по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД - по
справедливост. По повод на това се налага преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се имат в предвид при определяне на размера на дължимото
обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко
повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно
на физическото здраве, на психиката му, на контактите и социалния му живот, на
положението му в обществото, на работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства,
имащи отношение към претърпените морални страдания.
В случая досъдебното производство е образувано на 16.4.2018 г.,
като ищецът е привлечен като обвиняем на 31.5.2018 г. и му е наложена мярка за неотклонение „Подписка”. Действията по разследването са продължили до 15.6.2018 г.
и на същата
дата е издадено заключително постановление с мнение за предаване обвиняемия на съд. През този период ищецът е призоваван за повдигане
на обвинение и за даване на обяснения по същото, проведена е очна ставка с негово участие и са му предявени
материалите по разследването.
По делото са представени материалите по досъдебното производство, от които е видно, че в хода на същото ищецът
не е възпрепятствал разследващите органи и се е явявал лично и със защитник за
повдигане на обвинение и за даване на обяснения, за извършване на очна ставка и
за предявяване на материалите по разследването.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът съобразява чистото съдебното минало на ищеца, добрите му
характеристични данни (според приложената по досъдебното производство справка и
липсата на данни, които да опровергават това обстоятелство), както и характера на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение – основен състав на кражба, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода до осем години, т.е. тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. От друга страна, на ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение - „Подписка”, която не е ограничила правото му на свободно придвижване и в минимална степен е накърнила
правата му. Съдът
съобразява също и краткия срок между повдигането на обвинението и прекратяване
на наказателното преследване – около месец и половина, който определя като
разумен.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобразява и показанията на ангажираните по
делото свидетели. Така, според показанията на св. К. ищецът
е преживял трудно повдигнатото му обвинение – затворил се в дома си и не
общувал, като жителите на гр. К., където живее, са започнали да странят от него. На свой ред,
показанията на св. П., макар и ценени по реда на чл. 172 ГПК, потвърждават
заявеното от св. К., че след посещението на полицейските служители в дома на
ищеца и след повдигане на обвинението към него последният се затворил в себе си
и странял от контакти с други хора – не говорел, не се хранел, започнал да
слабее.
Предвид на горното, съдът приема, че по време на наказателното
производство ищецът действително е живял в неизвестност и в страх дали ще бъде предаден на
съд, респ. признат за виновен в извършване на повдигнатото му обвинение, изпитвал е неудобство от реакцията на хората в общността,
т.е. бил е притеснен за последиците върху своето име в обществото, от което несъмнено е настъпило неблагоприятно
отражение върху психиката му. Тук е необходимо да
се отбележи, че с оглед специфичния
характер на неимуществените
вреди, при доказването им не следва да се прилага строго формално принципът на
главно доказване в процеса, а следва да се подхожда с известна доза
презумптивност. Това е така, доколкото при тези вреди
става дума за субективни преживявания, част от душевния мир на човек, като
същите не могат да бъдат възпроизведени пълно и точно нито чрез свидетелски
показания, нито чрез писмени доказателства, нито с експертни заключения. При
преценка последиците от незаконното обвинение, противно на изложеното от
представителя на държавното обвинение, не следва да се отчита поведението на
св. П., която по свои собствени думи е споделила с хора от гр. Килифарево за
ситуацията със съпруга й. Това е така, доколкото ищецът не може да носи
отговорност за действията на трето лице, макар и това лице да е собствената му
съпруга – съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат би било налице в
случай, че самият ищецът бе разгласил в общественото, че му е повдигнато
обвинение, но данни в тази насока по делото липсват. От друга страна, самите действия
на св. П. не могат да се възприемат като допринасяне за настъпилия вредоносен
резултат, тъй като същите са били продиктувани от тези на правозащитните
органи, които са посетили нейния дом в търсене на ищеца. Свидетелката не е
разгласявала самоцелно случилото се в дома й, а е отговаряла на зададения й въпрос
защо служители на МВР търсят ищеца. Правонамаляващото възражение, че предметът
на повдигнатото обвинение все пак е бил във фактическата власт на ищеца, поради
което последният така или иначе е бил съпричастен към събитията, не може да
бъде възприето – същото би имало отношение към образуваното наказателното
производство, което вече е прекратено. При преценка последиците от незаконното
обвинение обаче, противно на изложеното в исковата молба, не може да се отчитат
и тези, касаещи дружеството, чиито едноличен собственик на капитала е ищецът.
Това е така, доколкото твърдяните последици са такива от имуществен (отлив на
евентуални клиенти, довел до по-малки печалби и
пр.), а не от неимуществен характер, като същите касаят самото търговско
дружество, а не ищецът като физическо лице. Тук следва да се има в предвид
също, че по делото не се събраха доказателства за това по какъв начин повдигнатото
обвинение се е отразило върху дейността на дружеството. В тази връзка, съдът не
цени показанията на св. К. в частта относно заявеното от нея, че туристическото
дружество, в което е работил ищецът, „се е отказало от него”. Видно е от самото
изявление, че свидетелката не е запозната с дейността на дружеството, още
по-малко с отношенията между същото и неговите настоящи и/или потенциални
клиенти. В тази им част не следва да бъдат ценени и показанията на св. П.,
която сама заявява, че в момента не знае нищо за дружеството, тъй като ищецът
не й обяснява нищо за него.
С оглед на горното и при съвкупната преценка на събрания доказателствен материал съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразното наказателно преследване възлиза на сумата от 1 000.00 лева, като за същата следва да бъде уважен искът. При определяне на посочения размер съдът акцентира най-вече
върху това, че разследването действително е приключило в един разумен срок, но съобразявайки
също, че въпросното обстоятелство не може да се разглежда изолирано от факта,
че в случая е повдигнатото обвинение на лице с чисто съдебно минало и с добри
характеристични данни. Върху
основателната част от претенцията следва да бъде присъдена законна лихва от
датата на влизане на съдебния акт за прекратяване
на наказателното производство по отношение на ищеца в сила – 27.7.2018 г., доколкото от този момент ответникът е в забава (в този
смисъл ТР №
3/22.4.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК).
От
представения заверен препис от договор за правна защита и съдействие (чиито
оригинален екземпляр се намира в приложеното досъдебно производство) се установява,
че в рамките на ДП № 299/2018 г. по описа на РУ – Велико Търново ищецът е бил
защитаван от адв. Л.М. от ВТАК, която е присъствала на привличането му като
обвиняем, на проведената очна ставка и на предявяване на материалните от
разследването. За осъществената защита е било заплатено възнаграждение в размер
на 300.00 лева, което обстоятелство е отразено в самия договор. Доколкото
разходите за адвокатското възнаграждение са направени във връзка с воденото срещу
ищеца наказателно производство, същите следва да бъдат възстановени на
последния.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски съобразно уважената част от иска, а именно сумата от 153.30 лева - част от заплатените
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Р.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, настъпили
в резултат от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по ДП № 299/2018 г. по описа на РУ – Велико
Търново, наказателното производство във връзка с което е
прекратено, както и сумата
от 300.00 (триста) лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатско
възнаграждение по повод повдигнатото обвинение по ДП
№ 299/2018
г. по описа на РУ – Велико Търново, ведно със законната
лихва върху присъдените обезщетения за
периода от 27.7.2018 г. до
окончателното им изплащане, като отхвърля иска за неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 1 000.00 лева до пълния предявен размер от 5 000.00 лева.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Р.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 153.30 (сто петдесет
и три лева и тридесет ст.) лева, представляваща част от
заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: