Р Е Ш Е Н И Е
№ 582/06. Октомври 2020г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На
девети
септември две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 487/2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Л.К.П. *** срещу писмо Изх. №
94-163/1/ от 11.02.2019г. на Кмета на Община Никопол, с което се отказва
определяне на обезщетение по реда на чл. 210 от ЗУТ за ползването на поземлен
имот УПИ I кв. 71 по плана на с. Новачене,
Община Никопол, собственост на П., от енергийното предприятие вследствие от
възникнали сервитутни права за съществуващите в него енергийни обекти –
електрически кабелни мрежи и електрически трафопост.
Жалбоподателят оспорва отказа като незаконосъобразен и
иска отмяната му поради нарушение на материалния закон и противоречие с целта
на закона. Претендира да се определи обезщетение за възникналите по силата на
ЗЕ върху имота му сервитутни права в полза на електропреносното дружество за
изградените и съществуващи в имота му енергийни обекти. В съдебно заседание
поддържа изложените доводи, чрез адв. Н. претендира присъждане на направените
разноски.
Ответникът – Кмета на Община Никопол е изразил
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че със Заповед № 87/11.04.2000г.
на Кмета на Община Никопол е одобрено частично изменение на ЗРП с. Новачене за
стр. кв. 71 като са обособени парцели I; XIV; XV; XVI; XVII с отреждане - за стопански
нужди и прокарване на тупик между ОК 12а и ОК 12б. Въз основа на одобреното
изменение е обособен УПИ № I в кв.
71 с площ 3440 кв.м., като е обособен и самостоятелен УПИ XVII, в
който е разположен трафопост. С Договор от 30.05.2000г. УПИ I , кв. 71 по плана на с. Новачене, целият с площ 3440
кв.м., заедно с построените в него сгради е продаден на ЕТ „ОТА – О. А.“.
Жалбоподателят Л.К.П. е придобил собствеността върху същия имот с постановление
за възлагане от 02.02.2006г. на съдия изпълнител. Затова счита, че към
релевантната дата – 02.02.2006г., когато жалбоподателят е придобил
собствеността върху недвижим имот УПИ I в кв.
71 по плана на с. Новачене, разположеният в имота електрически стълб е бил
съществуващ, поради което същият е със съществуващо сервитутно право,
възникнало съгласно чл. 60 ал.2 т.1 от ЗЕЕЕ /отм./, а трафопостът е разположен
в съседния УПИ XVII, а не в имота на
жалбоподателя. Чрез адв. П. в съдебно заседание поддържа изложените доводи. Моли
да се отхвърли жалбата и да се присъдят в полза на общината направените
деловодни разноски.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 215 ал.1 ЗУТ.
Постановеното
по жалбата съдебно решение е било отменено от ВАС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на АдмС – Плевен, с указания съдът да се произнесе
по законосъобразността на отказа на кмета на Община Никопол да назначи комисия
по чл. 210 ал.1 от ЗУТ като прецени дали са били налице материално-правните
предпоставки за това.
Писмото представлява изричен отказ и е съобщен с обр.
разписка на 16.02.2019г. Жалбата е подадена на 28.02.2019г. в законния
14-дневен срок за съдебно обжалване от активно-легитимирана страна срещу
подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административното производство е започнало по подадено
заявление Вх. № 94-163/01.02.2019г. от Л.К.П. ***. Като собственик на УПИ I с площ от 3440 кв.м. в кв. 71 по плана на с. Новачене,
Община Никопол, ведно с построените в него сгради, придобит с постановление на
съдия-изпълнител от 02.02.2006г., жалбоподателят
е поискал на осн. чл. 210 ЗУТ да се предприемат необходимите действия за
полагащото му се обезщетение по пазарни цени от електропреносното дружество за
ползването на част от имота му, в който са разположени съществуващи
електрически кабелни мрежи и трафопост, представляващи „енергиен обект“ по
смисъла на Закона за енергетиката. Твърди, че след проверка на документацията,
относима към имота му, е установил липсата на каквото и да е вписване на
евентуални сервитутни права или тежести в полза на електропреносни дружества по
смисъла на чл. 62 от ЗЕ.
С оспореното писмо Изх. № 94-163/11.02.2019г. Кметът
на Община Никопол се произнесъл след проверка на заявлението.
В мотивите е посочено, че разположените в имота на
жалбоподателя енергийни обекти, собственост на енергийните предприятия, по
смисъла на действащия Закон за енергетиката и отменения Закон за енергетиката и
енергийната ефективност представляват „съществуващи енергийни обекти“. Като
правно основание се сочи и цитира чл. 60 ал.2 т.1 от ЗЕЕЕ /отм./, според който
сервитутните права за съществуващите енергийни обекти възникват с влизането в
сила на закона и за тези права не се дължат обезщетения на собствениците на
имотите, върху които съществуват - §7 от ПЗР на ЗЕЕЕ/отм./ А съгласно цитираните
в писмото разпоредби на § 26 ал.1 от ПЗР на действащия ЗЕ – „Възникналите по
силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за
съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват
действието си.“
По тези съображения Кметът на Община Никопол отказал
да предприеме процедура по определяне на обезщетение по чл. 210 от ЗУТ за
възникналите в полза на енергийните предприятия сервитутни права за
съществуващите в имота на жалбоподателя енергийни обекти като назначи комисия
за определяне на дължимото обезщетение.
От приетите по делото писмени доказателства,
съставляващи административната преписка и изслушаната съдебно-строителна експертиза,
неоспорена от страните, която изцяло се възприема от съда като обоснована и
съответстваща на останалия доказателствен материал, се установява следното:
Със Заповед № 87/11.04.2000г. на Кмета на Община
Никопол е одобрено частично изменение на ЗРП с. Новачене за стр. кв. 71 като са
обособени парцели I; XIV; XV; XVI; XVII с отреждане - за стопански нужди и прокарване на
тупик между ОК 12а и ОК 12б. Въз основа на одобреното изменение е обособен УПИ I в кв. 71 с площ 3440 кв.м., като е обособен и самостоятелен
УПИ XVII, в който попада съществуващия трафопост. С Договор от
30.05.2000г. УПИ I , кв. 71 по плана на с.
Новачене, целият с площ 3440 кв.м., заедно с построените в него сгради е
продаден на ЕТ „ОТА – О.А.“. Жалбоподателят Л.К.П. е придобил собствеността
върху същия имот с постановление за възлагане от 02.02.2006г. на съдия
изпълнител.
Заключението на съдебно-строителната експертиза
установява според кадастралния план и при огледа на място, че в имота на
жалбоподателя УПИ I в кв. 71 по плана на с. Новачене
е разположен желязо-решетъчен стълб на електропреносната мрежа с площ от 0,5
кв.м., с размери в план 0,7м. х 0,7м, а въздушната кабелна мрежа, разположена в
УПИ I е с дължина 9м. Действащия регулационен план на с.
Новачене е одобрен със Заповед № 524/14.03.1996г. и с последващо изменение за
кв. 71, одобрено със Заповед № 87/11.04.2000г., когато е обособен самостоятелен
УПИ I, придобит впоследствие от жалбоподателя. В
изготвеното и одобрено частично изменение на ЗРП на кв. 71 със Заповед №
87/11.04.2000г. не са отразени сервитути – като граница и площ, както и не са
издавани заповеди за тях. Действащия кадастрален план на с. Новачене е одобрен
със Заповед № РД-02-14-942/1999г. и в
него е отразен желязо-решетъчния стълб, находящ се в имота на жалбоподателя. В
имота на жалбоподателя не е наличен трафопост. Трафопостът е разположен в
съседния УПИ XVII, с достъп до улица от две
страни, обособен с частичното изменение на ЗРП със Заповед № 87/11.04.2000г.
Следователно към 02.02.2006г., когато жалбоподателят е
придобил собствеността върху недвижим имот УПИ I в кв. 71 по плана на с. Новачене, разположеният в
имота електрически стълб е бил съществуващ, отразен в кадастралната карта на с.
Новачене, а трафопостът е разположен в съседния УПИ XVII, обособен със Заповед № 87/11.04.2000г. за частично
изменение на ЗРП, а не в имота на жалбоподателя.
Съгласно чл. 210 ал.1 ЗУТ изготвянето на оценки и
определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в
закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от
кмета на общината. Според втората алинея кметът нарежда определянето на
обезщетения или оценка от комисията – служебно или въз основа на искане на
заинтересуваните лица.
В случая производството е инициирано от жалбоподателя
в качеството на заинтересовано лице, а именно като собственик на имота, в който
претендира, че са разположени енергийни обекти и за възникналото сервитутно
право за тези обекти му се дължи обезщетение от електропреносното дружество –
собственик на съоръженията, което следва да се определи по реда на чл. 210 ЗУТ
от комисия, назначена от кмета на общината.
Имотът на жалбоподателя се намира в с. Новачене,
Община Никопол и материално и териториално компетентен да се произнесе по
подаденото искане за назначаване на комисия по чл. 210 ЗУТ за определяне на
дължимото обезщетение е Кметът на Община Никопол.
При произнасянето си той следва да прецени дали са
налице материално-правните предпоставки за възникване на твърдяното сервитутно
право съобразно разпоредбите на специалния закон, уреждащ обществените
отношения в областта на енергетиката, за да назначи комисия по чл. 210 ЗУТ,
която да определи размера на дължимото обезщетение. А в случай, че тези
предпоставки не са налице – постановява отказ. Ето защо в случая изричният
отказ на кмета на Община Никопол, обективиран в оспореното писмо, е издаден от
териториално и материално компетентен орган, в рамките на правомощията му.
Издаден е в предписаната писмена форма, в него се
съдържат както фактическите, така и правните основания, които го мотивират.
В хода на административното производство е извършена
проверка относно собствеността на имота, момента на придобиването му от
жалбоподателя, предвижданията на действащите подробен устройствен план и
кадастрален план за имота, съществуващите в него енергийни обекти и
възникналото сервитутно право съобразно относимата нормативна уредба. В този
смисъл всички обективни факти и обстоятелства от значение за преценката на
административния орган са били предварително изяснени и не са допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административното производство.
Изричният отказ на Кмета на Община Никопол е съобразен
с приложимите материално-правни разпоредби на ЗУТ и специалния закон в областта
на енергетиката и е постановен в съответствие с целта на закона.
Както се изясни по-горе от приобщените по делото
писмени доказателства и заключението на съдебно-строителната експертиза, трафопостът
е разположен в отделен имот- УПИ XVII в кв. 71 по
плана на с. Новачене, собственост на Община Никопол, който е съседен на имота
на жалбоподателя - УПИ I, има самостоятелен достъп до улици от две страни,
обособен е като самостоятелен УПИ със Заповед 87/11.04.2000г., /което ясно е
видно и от приложената на л.45 от АД292/2019г. цветна скица/, т.е. това
изменение е настъпило преди жалбоподателят да придобие собствеността върху УПИ I с
обща площ от 3440 кв.м. с постановление
за възлагане от съдия изпълнител на 02.02.2006г. В този смисъл претенцията на
жалбоподателя по отношение на този енергиен обект – трафопост е неоснователна,
тъй като той не е разположен в имота на жалбоподателя.
В собствения имот на жалбоподателя УПИ I кв. 71 по плана на с. Новачене, обособен съгласно
Заповед № 87/11.04.2000г. за изменение
на ЗРП, е разположен единствено желязо-решетъчен стълб на електропреносната
мрежа с площ 0,5 кв.м., с размери в план 0,7м.х 0,7м, който е отразен в
действащия кадастрален план на с. Новачене, одобрен със Заповед №
РД-02-14-942/1999г. , както и въздушна електропреносна кабелна мрежа с дължина
9 м. В изготвеното частично изменение на ЗРП с цитираната Заповед №
87/11.04.2000г. няма отразени сервитути – като граница и площ и не са издавани
заповеди за учредяване на сервитутно право за този енергиен обект.
Правилно кметът на община Никопол е приел, че
сервитутното право за разположения в имота на жалбоподателя обект –
желязо-решетъчен стълб и част от кабелната електропреносна мрежа е възникнал ex lege по силата на отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност / ДВ – бр. 64/1999г./ Според цитираната в отказа разпоредба на чл.
60 ал.1, ал.2 т.1 ЗЕЕЕ/отм./ около енергийните обекти се създават сервитутни
зони, като сервитутното право възниква – т.1 за съществуващите енергийни обекти
– по силата на този закон; А според т.2
сервитутното право възниква само за нови енергийни обекти – по силата на този
закон с отреждане на терена и съгласно следващата ал.3 – за учреденото
сервитутно право за нови енергийни обекти енергийното предприятие заплаща на
собственика еднократно обезщетение. Т.е. само за учредяване на сервитутно право
за нови енергийни обекти, възникващо с отреждане на терена, е дължимо
еднократно обезщетение на собственика, което се заплаща от енергийното
предприятие. Ответникът се е позовал и на изричната разпоредба на §7 от ПЗР на
ЗЕЕЕ, според която не се дължат обезщетения на собствениците на земя, върху
която съществуват сервитутни зони по чл. 60 ал.2 т.1 към момента на влизането в
сила на този закон./ ДВ – бр. 64 от 16.07.1999г./, който е влязъл в сила 3 дни
след публикуването му в ДВ. Преходната разпоредба ясно и недвусмислено гласи,
че обезщетение за заварените от закона съществуващи енергийни обекти, за които
сервитутното право е възникнало ex lege – по силата чл. 60 ал.2 т.1 ЗЕЕЕ, обезщетение не се
дължи на собствениците на земя, върху която са разположени.
От кадастралния план на с. Новачене, одобрен със
Заповед № РД-02-14-942/1999г. се установява, че желязо-решетъчния стълб е
отразен като съществуващ в имота, ведно с частта от електропреносната кабелна
мрежа, преминаваща през него и следователно за тези съществуващи енергийни
обекти е възникнало сервитутно право за зоната около тях по силата на чл. 60
ал.1, ал.2 т.1 ЗЕЕЕ / ДВ – бр. 64/1999г./, за което съгласно §7 ПЗР на ЗЕЕЕ обезщетение
не се дължи на собственика на земята. ЗЕЕЕ е отменен с приемането на Закона за
енергийната ефективност / ДВ – бр. 18/05.03.2004г./, който е действащ
понастоящем. И съгласно цитираната в оспореното писмо разпоредба на § 26 ал.1
от ПЗР на новия ЗЕЕ възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в
полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този
закон енергийни обекти запазват действието си. Съгласно ал.3 – сервитутните права
по ал.1 подлежат на вписване по искане на съответното енергийно предприятие –
собственик на енергийния обект в службата по вписванията и в имотния регистър
по местонахожданието на служещия поземлен имот. Но липсата на такова вписване
не отменя възникналото по силата на закона сервитутно право. Следователно
възникналото сервитутно право за разположените в имота на жалбоподателя
енергийни обекти запазва действието си и с приемането на действащия Закон за
енергетиката и енергийната ефективност. Затова той няма основание да претендира
определяне на обезщетение по реда на новия ЗЕЕ – чл. 64 ал.1, ал.6 вр. чл. 210 ЗУТ, тъй като е придобил имота през 2006г. с възникналото отпреди това
сервитутно право за съществуващите енергийни обекти, разположени в имота му,
т.е. със съществуващите вещни тежести, а
този ред е относим само за разширяване на съществуващи и при изграждане на нови
линейни енергийни обекти, но не и за заварените от закона съществуващи обекти.
Предвид изложеното постановеният от Кмета на Община
Никопол изричен отказ за назначаване на комисия по чл. 210 ЗУТ за определяне на
обезщетение за възникналото сервитутно право за разположените енергийни обекти
в имота на жалбоподателя е законосъобразен, поради което жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото на осн. чл. 143
ал.4 и чл. 226 ал.3 АПК в полза на бюджета на ответника следва да се присъдят
направените деловодни разноски, включително и за разглеждане на делото във ВАС в това число и минималното
възнаграждение за един адвокат съгласно чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие или общо в размер на 1270
лв., от които 600 лв. - адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 600 лв.
адвокатско възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство пред
ВАС и при новото разглеждане на делото и 70 лв. – държавна такса за
касационната жалба.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.К.П. *** срещу писмо Изх. № 94-163/1/ от
11.02.2019г. на Кмета на Община Никопол, с което се отказва определяне на
обезщетение по реда на чл. 210 от ЗУТ за ползването на поземлен имот УПИ I кв. 71 по плана на с. Новачене, Община Никопол,
собственост на П., от енергийното предприятие вследствие от възникнали
сервитутни права за съществуващите в него енергийни обекти – електрически
кабелни мрежи и електрически трафопост.
ОСЪЖДА Л.К.П.
*** да заплати на Община Никопол направените деловодни разноски в размер на
1270 лв., от които 600 лв. - адвокатско възнаграждение за първата инстанция,
600 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат за процесуално
представителство пред ВАС и при новото разглеждане на делото и 70 лв. –
държавна такса за касационната жалба.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я : /п/