№ 464
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря МАРИОЛА М. МАНОВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110214239 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от АНТ. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „П.Е.“
№ 44, ет. 5, ап. 9, чрез адв. Г.Д., срещу наказателно постановление № СОА20-РД11-
648/25.02.2020 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, направление
„Транспорт и градска мобилност“, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2,
т. 4 ЗДвП. На основание чл. 178д ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
В жалбата се твърди, че при съставяне на атакуваното НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, касаещи датата на издаването му и липса на
посочване на датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение. Изтъква се и че не
е спазена процедурата по връчването му. Алтернативно се поддържа маловажност на случая
по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид липсата на вредоносни последици и извършването на
нарушението за първи път. Прави се искане за отмяната на НП.
За проведеното на 01.02.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата следва да се приме като депозирана в законоустановения срок, предвид
липсата на доказателства относно наличието на основания за връчване на наказателното
постановление по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Подадена е от надлежно легитимирано лице и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, при което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 06.01.2020 г. около 10:05 ч., в гр. София, бул. „П.Е.“, срещу № 50, към бул. „В.“,
жалбоподателят А.К. паркирал собствения си лек автомобил „***”, ДК № *** на място,
определено за паркиране на хора с трайни увреждания, надлежно обозначено с пътен знак
1
Д21. Повод за паркирането на автомобила бил, че заедно със свидетеля К.П., негов приятел,
превозили и качили перална машина в жилището на К., находящо се в близост.
Обстоятелството по паркиране на лек автомобил „***”, ДК № *** на мястото,
предназначено за паркиране на хора с трайни увреждания, находящо се на бул. „П.Е.“,
срещу № 50, било констатирано от свидетелката С. Г., на длъжност полицай в Сектор
„Общинска полиция“ при Отдел „Охранителна полиция“ СДВР. Тя изготвила докладна
записка и скица, в които описала фактите относно нарушението, и разпоредила
репатрирането на лекия автомобил на наказателен паркинг.
След репатриране на автомобила на наказателен паркинг „Подуене“, свид. В.В.
извършил проверка и констатирал, че при паркирането му на посоченото по-горе място била
използвана карта за паркиране на хора с трайни увреждания сериен № 46337, валидна до
19.01.2020 г., издадена на С. К.а, починала на 15.12.2018 г. С оглед на това В. съставил
докладна записка, в която описал съответното обстоятелство. С протокол за доброволно
предаване жалбоподателят му предал процесната карта.
След запознаване с материалите по преписката, придружаващи репатрирания
автомобил, на същата дата - 06.01.2020 г., в присъствието на жалбоподателя и двама
свидетели, в това число свид. В., на наказателен паркинг „Подуене“, свидетелят В.Х.,
старши полицай при Сектор „Общинска полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ към
СДВР, съставил против К. АУАН бл. № 0731294/06.01.2020 г., в който подробно описал
времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението, квалифицирайки го
съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация по чл.
98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, заместник-кметът на Столична община, направление „Транспорт и
градска мобилност“, издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.
22, ал. 5 и ал. 6 ЗМСМА и чл. 178д вр. чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП наложил на К. глоба в размер
на 200 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите В.Х., В.В., С. Г. и К.П.; писмени - докладна
записка и скица, изготвени от свидетелката Г.; докладна записка, изготвена от свид. В.;
протокол за доброволно предаване; карта за паркиране на хора с трайни увреждания сериен
№ 46337; удостоверение рег. № 513р-105610/06.12.2021 г.; заповед № СОА20-РД09-
1060/13.01.2020 г.; заповед № СОА19-РД09-11/04.01.2019 г.
Обстоятелствата, свързани с извършването на процесното нарушение, се установяват
по категоричен начин посредством показанията на свидетелите Г. и В., и съставените от тях
докладни записки и скица. Фактът, че жалбоподателят К. паркирал собствения си лек
автомобил на процесното място, сигнализирано с пътен знак Д-21, се потвърждава и от свид.
П.. Анализирайки поотделно и в съвкупност цитираните доказателствени източници,
съдебният състав ги прецени като обективни и кореспондиращи помежду си, поради което
ги кредитира и прие за безспорно установено, че мястото, на което жалбоподателят
паркирал, е било надлежно обозначено като място, предназначено за паркиране на
автомобили на хора с трайни увреждания.
Обстоятелствата по съставяне на АУАН и връчването му на К. се изясняват
посредством показанията на свид. Х., които съдебният състав също кредитира в цялост като
обективни, достоверни и в корелация с останалите приобщени по делото доказателствени
материали.
Въз основа изложеното от свид. В., съставената от него докладна записка и протокола
за доброволно предаване се установява, че използваната от жалбоподателя карта за
2
паркиране на хора с трайни увреждания сериен № 46337 е била издадена на друго лице,
което към процения момент - 06.01.2020 г., било починало. Съответните обстоятелства не се
оспорват и от жалбоподателя.
Материалната компетентност на Х. като актосъставител, и компетентността на
административнонаказващия орган, следват съгласно длъжностните им качества и на
основание приложените по делото заповеди - заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. и
заповед № СОА19-РД09-11/04.01.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи, при изяснена
фактическа обстановка, и в съответствие с формалните изисквания относно съдържание и
форма по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Посочените в жалбата процесуални пороци при издаването на НП не се констатират.
Издаденият от Столична община изходящ номер удостоверява по надлежен начин номера и
датата на издаване на НП, като не е налице противоречие със съдържанието му, а при
описанието на нарушението са пълно и точно посочени задължителните му реквизити, в
това число време и място на извършване. Действително е допусната техническа грешка при
изписване фамилията на нарушителя - „К.“ вместо „К.“, но същата не рефлектира върху
законосъобразността на НП, доколкото предвид коректното посочване на първото му име,
презиме, ЕГН и постоянен адрес, не са налице съмнения относно самоличността и
идентификацията на лицето-нарушител, срещу което е издадено НП.
Предвид това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили
правото на защита на жалбоподателя и да представляват формални основания за отмяна на
санкционния акт.
Наред с това съдът прие за доказани и обективната и субективна съставомерност на
процесното нарушение.
С разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП се въвежда забрана за паркиране на места,
определени за хора с трайни увреждания. Посредством доказателствата по делото се изясни,
че мястото, на което жалбоподателят паркирал автомобила си, е било обозначено със знак
Д21, който според чл. 55, ал. 10 ППЗДвП указва мястото или местата, определени за
паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Следователно
същото представлява място, определено за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с трайни увреждания. Поради това, като е паркирал на определеното за
хора с трайни увреждания място, без да има право на това, жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на процесното административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4
ЗДвП.
Нарушението е извършено при пряка умишлена форма на вината, доколкото, въпреки
съзнанието, че не е имал право да паркира автомобила си на място, определено за
автомобили, обслужващи хора с трайни увреждания, жалбоподателят го е направил.
Наличието на цитираната карта за паркиране на хора с трайни увреждания сериен №
46337 не дерогира нито обективната, нито субективната съставомерност на извършеното
нарущение, предвид обстоятелството, че лицето, за обслужването на което картата е била
издадена, към процесната дата е било починало, като жалбоподателят е бил наясно с този
факт.
Нарушението, макар формално, по естеството и характеристиките си не представлява
маловажен случай, доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайното проявление на нарушенията от същия вид. Напротив, предвид съзнателното
използване на карта за преференцииално паркиране на починало лице, обществената му
3
опасност се явява завишена. Предвид това доводите в насока приложение разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН следва да бъдат оставени без уважение.
Административнонаказващият орган правилно е определил и санкцията за
осъщественото нарушение, която е предвидена в разпоредбата на чл. 178д ЗДвП в
абсолютен размер от 200 лв., поради което наказателното постановление е законосъобразно
и в санкционната част.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно
приложение на материалния закон и съобразяване с процесуалните правила. Основания за
отмяната или изменението му не се констатират. Поради това следва да бъде потвърдено, а
жалбата срещу него - оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СОА20-РД11-648/25.02.2020 г.,
издадено от заместник-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, срещу АНТ. С. К., ЕГН ********** за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, за което на основание чл. 178д ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200 /двеста/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4