№ 54
гр. Ихтиман, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Г.ев
при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г.ев Гражданско дело №
20211840100663 по описа за 2021 година
Предявени са от Й. С. С. срещу И. А. С., С. Г. С. и Я. Г. С. пасивно субективно
съединени осъдителни искове (уточнени с молба от 12.08.2021г.) с правно основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане при условията на солидарност на сумата от 4800лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване за периода от
14.04.2021г. до 05.07.2021г. на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот- ½ ид.ч. от
ДВОРНО МЯСТО, цялото с пространство от 660кв.м., находящо се в гр. К., Софийска
област, образуващо парцел *-*** в кв. 60 по плана на гр. К., урегулиран, при уредени
регулационни сметки и граници на целия парцел: улица, парцел **-***, парцел ***-
***, парцел **-*** и парцел **-***, с построени в него ЮЖЕН БЛИЗНАК ОТ
МАСИВНА КЪЩА и СТОПАНСКА СГРАДА, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба- 05.07.2021г., до окончателното изплащане.
Ищецът в исковата молба и в двете си уточнителни молби твърди, че е
собственик на 1/6 ид.ч. от горепосочените недвижими имоти. Поддържа, че
недвижимите имоти се ползват от ответниците, като от 2016г. ищецът е лишен от
правото да ползва своята част. Твърди, че е поканил ответника И.С. да му заплати
обезщетение.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са подали отговор на исковата молба, в
който оспорват предявените искове. Не оспорват, че Й.С. Н. е е съсобственик на 1/6
ид.ч. от процесния имот. Твърдят, че ищцата не е изразявала желание да ползва имота
и е отказвала контакт с ответниците. Поддържат, че ищцата разполага с ключ за имота,
който се намира на известно за нея място. Твърдят, че на ищцата никога не са
създавани пречки да ползва имота. Правят възражение за изтекъл давностен срок.
С влязло в сила определение от 23.09.2021г. производството по делото е
прекратено В ЧАСТТА, в която се претендира заплащане на обезщетение за
лишаване от право на ползване за периода от 06.07.2021г. до 14.07.2021г...
1
В първото открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на
ищеца заявява, че претенцията е за осъждане на ответниците да заплатят
претендираната сума при условията на солидарност. С оглед направеното уточнение с
протоколно определение от 14.12.2021г. е допуснато изменение в проектодоклада по
делото и същият е обявен за окончателен.
Представена е и писмена защита на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК от
процесуалния представител на ищеца, в която се излагат съображения за основателност
на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните следните обстоятелства, които се
установяват и от представените по делото доказателства, а именно, че Й.С. Н. е
съсобственик на 1/6 ид.ч. от посочените в исковата молба имоти.
От представените по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по покупка, наследство и давностно владение №64, том VI, н.д.
№****/1997г. по описа на нотариус Л. Ф. се установява, че С. М. С., Г. С. С. и Й.С. Н.
са признати за собственици на процесния недвижим имот при квоти 4/6 ид.ч. за първия
и по 1/6 ид.ч. за втория и третата.
От Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане №24, том V, н.д. №****/1997г. по описа на нотариус Л. Ф. се
установява, че С. М. С. прехвърля на сина си Г. С. С. своите 4/6 ид.ч. от процесния
имот срещу задължението да го гледа и издържа.
От удостоверение за наследници се установява, че С. М. С. е починал на
25.02.2015г. и е оставил наследници по закон ищцата и Г. С. С.. Последният е починал
на 05.01.2019г. и е оставил наследници по закон тримата ответници.
От всичко гореизложено следва, че ищцата е собственик на 1/6 ид.ч. от имота, а
праводателят на ответниците- Г. С. С., на 5/6 ид.ч.
От нотариална покана на л. 10 от делото се установява, че ищцата е адресирала
същата до ответника И.С. и я уведомява, че са съсобственици на процесния недвижим
имот, че ответницата самостоятелно ползва общата вещ, както и я кани да й заплати
обезщетение за минал период от време.
От разписка на л. 11 и куриерска товарителница на л. 12 от делото се установява,
че ответницата И.С. е получила поканата на 14.04.2021г..
Останалите представени по делото писмени доказателства не са относими към
правния спор.
От показанията на св. Н. Н., син на ищцата, преценени по реда на чл. 172 от
ГПК, се установява, че ищцата не живее в имота и няма достъп до него повече от 20
години, че не е била допускана в имота още от праводателя на ответниците- Г. С., че
ищцата никога не е разполагала с ключ от имота, както и че имотът се ползва изцяло от
ответниците, а приживе и от Г. С.. Установява се също така, че свидетелят и ищцата не
знаят къде се намира ключът за имота, както и че ищцата не разполага с личен ключ от
имота.
От показанията на св. М. С. се установява, че ищцата от 15-20 години, когато
дойде в населеното място спи в дома му или при нейни приятелки, както и че ищцата
2
няма ключ от имота. Установява се също така, че през 2021г. около два-три пъти
ищцата е преспивала в дома на свидетеля, както и че в имота, от който ищцата
притежава идеални части, живеят ответниците.
От показанията на св. Т. К. се установява, че по отношение на процесния имот
ключът за двора е на видимо място, но свидетелят не знае дали и ключът за къщата
стои на видимо място. Установява се също така, че къщата се заключва, в имота
живеят ответниците, ищцата отдавна го е напуснала и не го е посещавала от дълго
време.
От показанията на св. Ж. С. се установява, че ключът за двора е на видимо
място, че в имота живеят ответниците, че свидетелят не знае къде стои ключът за
къщата, както и че ищцата отдавна не е посещавала имота.
От обясненията на ответника С.С. по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че
ищцата дълго време не е посещавала имота, че ключът за двора е на видимо място, че
ключът за къщата преди време е бил сменен.
От обясненията на ответника И.С. по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че
ищцата от дълго време не е посещавала имота, че ключът за двора е на видимо място,
че ключът за къщата преди време е бил сменен.
Съдът не кредитира обясненията на двамата ответници в частта, в която
заявяват, че след смяната на ключа за къщата същият стои на видимо място пред
вратата, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства по делото. В този
смисъл от показанията на свидетелите К. и С. се установява, че достъпът до двора се
осъществява посредством ключ, стоящ на видимо място, но същите не знаят къде се
намира ключът за къщата.
От заключението и допълнителното заключение на приетата СТЕ, както и от
изслушването на вещото лице в съдебно заседание на 24.02.2022г. и 31.03.2022г. се
установява, че част от двора е с допълнително застрояване, а другата част се обработва
по земеделски начин. По отношение на къщата- западният скат е пропаднал, но
засегнатата стая от 20 кв.м. се ползва ежедневно. Вещото лице изчислява в
допълнителното си заключение (след посещение на място) средната пазарна наемна
цена 0,13лв. за 1 кв.м. за къщата и 0,035лв. за 1 кв.м. за дворното място. Съдът намира,
че независимо от състоянието на засегнатата стая от 20кв.м. същата следва да бъде
включена при изчисляването средната наемна цена, тъй като помещението се ползва
ежедневно. Следователно средната наемна цена за къщата възлиза на общо 15,6лв. на
ден (0,13 х 120кв.м. / с включена стая от 20кв.м./), а на двора на общо 11,55лв. на ден
(0,035 х 330кв.м.). Исковият период е от от 14.04.2021г. до 05.07.2021г. или 83 дни.
Следователно за този период средната наемна цена за къщата е 1294,80лв. (15,6 х 83),
а за двора 958,65лв. (11,55 х 83).
При така установеното от фактическа страна, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Съдът е бил сезиран с пасивно субективно съединени искове с правно основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС
По иск с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС в тежест на ищеца е да докаже:
съществуване на съсобственост между страните относно описания в исковата молба
имот при съответните квоти, лично ползване на общата вещ от ответниците,
надхвърляща квотите им, писмено искане на ищеца, адресирано до и получено от
3
ответниците за заплащане на обезщетение за ползване на притежаваната от ищеца
идеална част от съсобствения имот и размера на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже, че е предоставил възможност на ищцата да
се ползва от общата вещ, както и възражението си за давност.
По делото се установи, че ищцата е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния
недвижим имот, а ответниците на останалите 5/6 ид.ч.. Следователно е налице първата
предпоставка за уважаване на предявения иск.
Налице е и втората предпоставка- лично ползване на общата вещ от
ответниците, надхвърляща квотите им в собствеността. Всички свидетели са
категорични, че имотът се ползва единствено от тримата ответници, а ищцата не го е
посещавала от години. Същевременно свидетелите и вещото лице не установяват да
има части от имота, които да не се ползват от тримата ответници- по отношение на
двора вещото лице заявява, че има допълнително застрояване и обработване по
земеделски начин, а по отношение на сградата, че има следи от ежедневно ползване
дори на стаята от 20кв.м., засегната от пропадането на западния скат.
По отношение на наличието на писмено искане на ищеца, адресирано до и
получено от ответниците за заплащане на обезщетение за ползване на притежаваната
от ищеца идеална част от съсобствения имот. Съдът намира, че представената по
делото нотариална покана е адресирана единствено до ответника И.С. и е получена
лично от нея на 14.04.2021г..
По делото липсват доказателства за отправяне на покана до останалите двама
ответници за заплащане на обезщетение. С определение от 23.09.2021г., в което е
обективиран и проектодоклада съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи
доказателства до ответниците С. Г. С. и Я. Г. С. да е отправяна покана за заплащане на
обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на процесните имоти. Такива
доказателства не бяха представени до края на съдебното дирене. Следователно от
ищеца, чиято е доказателствената тежест, не се установява да е налице изпращане и
редовно връчване на двама от ответниците на покана за плащане на обезщетение.
С оглед на изложеното съдът намира, че не са установени обстоятелствата от
фактическия състав на правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС по отношение на
двама от ответниците- С. Г. С. и Я. Г. С., поради което предявените срещу тях
искове са неоснователни.
Независимо, че с нотариалната покана до ответника И.С. се претендира
обезщетение за минало време, а не за бъдещ период, то същата следва да се приеме за
покана по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС и за посочения в исковата молба период.
Обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС се дължи от момента на получаване на писмено
поискване от което е видно, че лишеният от ползване иска да му се заплаща
обезщетение. Веднъж отправено, писменото искане се разпространява неограничено
във времето докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика. Не е нужно за всеки период от време докато трае ползването на
съсобствената вещ само от единия съсобственик, да се отправя писмена покана (в
горния смисъл Решение № 2752 от 26.11.2018 г. по в.г.д. № 1831/2018 г. на Софийски
апелативен съд).
Вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС цели да се избегне неоснователното обогатяване
на единия съсобственик за сметка на другия. За възникването му не е необходимо да
има противоправно действие от ползващия вещта съсобственик. Достатъчно е той да
ползва вещта в обем, който надвишава неговите собствени права върху нея, без да е
4
нужно с действията си да препятства достъпа на останалите съсобственици до вещта
(Решение № 261731 от 15.03.2021 г. по в. гр. д. № 15916 / 2019 г. на Възз. IV-д състав
на Софийски градски съд). Съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС,
за да се освободи от отговорност по чл. 31, ал. 2 от ЗС съсобственикът, той следва да
предложи на другия съсобственик да ползва вещта лично според правата си в
съсобствеността, но и да му осигури възможността реално да упражнява това свое
право (така Решение № 119 от 11.03.2009г. по гр.д. № 3204/2008г., Г.К., II г.о., ВКС).
В този смисъл е и Решение № 133 от 18.02.2019 г. по гр. д. № 692 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, в което е прието, че обстоятелството, че
ищцата не е отправила до ответника искане за предоставяне на възможност за реално
ползване не я лишава от правото да претендира обезщетение за лишаване от ползване
на съсобствения имот. Съображенията за наличието на предпоставки за освобождаване
от отговорност на ползващия имота съсобственик противоречат на трайно
установената и непротиворечива практика на ВКС, в която се приема, че лично
ползване на съсобствен имот е налице и когато съсобственик е отправил покана до
другия съсобственик да ползва съсобствения имот, но такава възможност обективно
не съществува или поканата е формална и не е осигурена реална възможност за
ползване.
Предоставянето от страна на ответниците на възможност на ищцата да се ползва
от общата вещ следва да бъде установено от ответниците, чиято е доказателствената
тежест за това, както е указано и с приетия за окончателен доклад по делото.
Ответниците не установиха този факт при условията на пълно и главно доказване. Не
се установява да е била осигурена реална възможност от ответниците за такова
ползване - при конкретните обстоятелства по делото ответниците да са освободили
част от имота, съответна на правата на ищеца; да са имали поведение, което да
позволява фактическо такова ползване от ищеца или лице, което той допуска в имота в
процесния период; да са освободили имота, с готовност той да бъде отдаден под наем
или друго подобно обстоятелство. Само изявлението, че са готови да дадат достъп на
ищеца до имота и при съобразяване на всички следващи обстоятелства и доказателства
по делото, не може да обоснове реално даване на възможност за ползване на жилището
(в този смисъл Решение № 3825 от 16.05.2014 г. по гр. д. № 12373/2013 г. на Софийски
градски съд). По делото се установи, че ответниците ползват в цялост процесния имот,
т.е. в обем, който надвишава собствените им права върху вещта, без да са осигурили
възможност на ищеца за реално упражняване на неговите права върху вещта, от която
той да се е отказал. За пълнота следва да се посочи, че не се установи и ищцата да е
разполагала с ключ от имота- ключът за къщата е бил сменен от ответниците, а
позиционирането на ключа за двора в близост до входната врата не може само по себе
си да бъде приравнено на връчване на екземпляр от същия, респ. осигуряване на
възможност на ищеца за ползване на имота. В този смисъл не се установи след
отправяне на поканата ответниците да са предприели действия за осигуряване на
възможност на ищеца за ползване на имота.
По отношение на размера на претендираното обезщетение. Както вече беше
посочено, на база на заключението и допълнително заключение на приетата СТЕ съдът
приема, че за процесния период от 83 дни (от 14.04.2021г. до 05.07.2021г.) средната
наемна цена за къщата е 1294,80лв. (15,6 х 83), а за двора 958,65лв. (11,55 х 83).
Следователно съразмерно притежавания от ищцата дял в имота от 1/6 ид.ч. дължимото
обезщетение възлиза на сумата от 215,80лв. за къщата и 159,77лв. за двора.
С исковата молба се иска осъждане на ответниците солидарно да заплатят
5
претендираната сума. Съдът намира, че процесния случай не попада в хипотезата на
солидарна отговорност. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗЗД освен в определените от закона
случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е
уговорена. В случая липсва законова уредба (не се касае например за отговорност на
съпрузи) или изрична уговорка за солидарна отговорност, поради което отговорността
е разделна.
Тъй като тримата ответници имат равни квоти в съсобствеността и след като
отговорността е разделна, то ответникът И.С. следва да заплати на ищеца сумата от
общо 125,19лв. ( (215,80 +159,77) /3 ). По отношение на останалите двама ответници,
както вече беше посочено липсва покана, поради което претенцията е неоснователна.
По разноските:
Сторените от ищеца разноски са в размер на 192лв. за държавна такса, 250лв. за
възнаграждение за вещо лице. По делото е представено пълномощно (л. 4), но липсват
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от страна на ищцата, поради
което същото не се дължи от ответниците. При този изход на спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат съразмерно на уважената част от исковете
разноски в размер на общо 11,53лв..
Сторените от ответниците разноски са в размер на 3х300лв. за адвокатско
възнаграждение (доказателства за заплащането му са приложени към отговора на
исковата молба), както и 50лв. за възнаграждение за вещо лице. При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно отхвърлената част от исковете на
ответниците се дължат разноски в общ размер от 925,22лв. или по 308, 41лв. на всеки
от тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС И. А. С., ЕГН
**********, да заплати на Й. С. С., ЕГН **********, сумата от 125,19лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване за периода от
14.04.2021г. до 05.07.2021г. на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот- ½ ид.ч. от
ДВОРНО МЯСТО, цялото с пространство от 660кв.м., находящо се в гр. К., Софийска
област, образуващо парцел *-*** в кв. 60 по плана на гр. К., урегулиран, при уредени
регулационни сметки и граници на целия парцел: улица, парцел **-***, парцел ***-
***, парцел **-*** и парцел **-***, с построени в него ЮЖЕН БЛИЗНАК ОТ
МАСИВНА КЪЩА и СТОПАНСКА СГРАДА, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба- 05.07.2021г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 125,19лв. до пълния предявен
размер от 4800лв., за солидарно осъждане на ответниците, както и по отношение на
ответниците С. Г. С., ЕГН **********, и Я. Г. С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. А. С., ЕГН **********, да
заплати на Й. С. С., ЕГН **********, сумата от 11,53лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Й. С. С., ЕГН ********** да
заплати на всеки от тримата ответници- И. А. С., ЕГН **********, С. Г. С., ЕГН
6
**********, и Я. Г. С., ЕГН **********, сумата от по 308, 41лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7