Р Е
Ш Е Н И Е № 1599
гр. Пловдив, 24.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на 25.03.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5247 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Гапко” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Ген. Скобелев“
№ 13А против Г.Й.З., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 265, ал. 1, предложение второ ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че с устен договор за изработка, сключен през м.
03.2012 год., ищцовото дружество възложило на ответника да изпълни ВиК инсталация,
чрез полагане на тръби за права и обратна вода на собствения на дружеството
обект, а именно: „Шоурум и пакетажен цех за перилни препарати", находящ се
в ***. Работата била изпълнена от ответника. След изпълнение на работата обаче
в началото на м. декември 2014 г. се установило, че под положената в процеса на
строителство бетонна плоча на кота 0.00 се чува шум, като изтичане на вода. За
установяване и локализиране на проблема ищецът се обърнал към фирма ,Ассел 76"
ЕООД. Последното дружество предприело действия по локализиране и установяване
на проблема, като след пробиване на бетонната плоча се открило и мястото,
откъдето изтича водата. Тоест получил се е теч на вода в резултат на неточно
изпълнение на работата от страна на ответника. За този скрит недостатьк ищецът
веднага уведомил изпълнителя Г.З.. Същият отишъл на обекта, констатирал
възникналия проблем и поставил свързваща скоба, с помощта на която спрял
изтичането на вода. Твърди, че по този начин във връзка с възникналата авария
от неточното изпълнение на възложената работа, ищцовото дружество направило
следните разходи за установяване на проблема /недостатьците на изпълнената
работа/ и за възстановяване на обекта в предишното му състояние: Четирикратна
локализация на теч от лаборатория с ултразвукова аппаратура: 4бр. по 50 лв. или
общо 200 лева; Четирикратно отводняване на шахти с помпа: 50 часа по 10 лева
или общо 500 лева; Наем помпени съоражения: 1бр. по 250 лева; Разбиване
настилка от гранитогрес: 2,25 м2 по 20лева или общо 45лева; Разбиване на
бетонна плоча: 2,25 м2 по 70 лева или общо 157,50 лева; Изрязване на армировка:
3 часа по 10 лева или общо 30 лева; Изнасяне на бетонни отпадъци: 0,6 м3 по 90
лв.м на кубик или общо за 54 лева; Ръчен изкоп; 7,3 м3 по 90 лева или общо 657
лева; Насипване изкопана пръст в кофи и изнасяне от обекта: 7,3 м3 по 95 лева
или общо 693.50 лева; Демонтаж коляно и затапване на тръба: 6 часа по 10 лева
или общо 60 лева; Демонтаж на пожарна касета: 1 бр. по 25 лева или общо 25
лева; Хидравлични проби: 4 бр. по 60 лева или общо 240 лева; Монтаж пожарна
касета: 1 бр. по 50 лева или общо 50 лева; Изработване, доставка и монтаж на
метална конструкция (капандура): 1 бр. по 350 лева или общо 350 лева; Доставка
и полагане на гранитогрес: 2,25 м2 по 45 лева или общо 101,25 лв. Твърди се, че
работата по установяване и поправяне на неправилно изпълнената задача била
извършена от фирма „Ассел 76“ ЕООД, като съгласно приемо-предавателен протокол
от 22.12.2014 год. стойността на извършените от „Ассел 76“ ЕООД работи възлезли
общо на сумата от 4095,90 лв., като предвид изложеното посочената сума,
представлява направените от ищцовото дружество разходи, необходими за
поправката. Сочи, че посочените разходи, следва да се заплатят от ответника.
Поради тази причина на същия била изпратена и нотариална покана за заплащане на
дължимите от него суми, представляващи направените разходи, която покана била
получена лично от ответника в кантората на *** на 09.10.2015 г. Плащане обаче
от ответника не последвало, поради което ищецът заплатил сумата посочената
по-горе сума на фирма „Ассел 76" ЕООД, която фирма извършила поправката.
Сумата била платена на фирмата - изпълнител с платежно нареждане на 20.04.2016
г. Поради липсата на изпълнение, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК против
ответника. По образуваното ч. гр. д. № 1188/2018 г. по описа на ПдРС, ХХІ гр.
с. била издадена заповед за изпълнение 1076/02.02.2018 г. за сумата от 4095,90
лева /четири хиляди деветдесет и пет лева и деветдесет стотинки/ - главница,
представляваща сбор от направени разходи от кредитора /възложител/, необходими
за установяване и поправка на изпълнена с недостатъци работа от длъжника
/изпълнител/ по устен договор за изработка, сключен през м. 03.2012 г. за
изпълнение на ВиК инсталация, на собствения на дружеството обект – „Шоурум и
пакетажен цех за перилни препарати” в ***; 730,76 лева /седемстотин и тридесет
лева и седемдесет и шест стотинки/ - обезщетение за забава за периода
21.04.2016 г. – 21.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда - 22.01.2018 г. до окончателното
погасяване. Въз основа на изложените обстоятелства и доколкото се твърди, че
ответникът е възразил срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК, са
предявени настоящите установителни искове. Моли се за уважаването им, ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда –
22.01.2018 г. до окончателното погасяване. Претендират се сторените в
заповедното и настоящото производство разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
изцяло предявените искове.Твърди, че представеният от ищеца протокол е изготвен
за нуждите на производството. Описаните в протокола операции били завишени и не
ставало ясно какво и защо е наложило тяхното извършване. Освен това
представената фактура били описани СМР-та по два приемо-предавателни протокола,
както следва: от 18.04.2016 г. и от 22.12.2014 г., като стойността на тази
фактура възлиза на 4095,90 лева. Тази стойност била посочена и в протокола от
22.12.2014 г., като липсвали данни за извършени действия и остойностени такива
в посочен протокол от 18.04.2016 г., като липсвали данни такъв протокол да е
бил изготвен въобще. По отношение на протокол от 22.12.2014 г. твърди, че не е
запознат и не е информиран за съществуването му, за да може да вземе отношение
по него. Не отрича, че в качеството му на изпълнител на ВиК услуги е извършил
свързване и монтаж на водопроводна инсталация в обект на ищеца през м. март
2012 г., но положената от ответника дейност била качествено и точно изпълнена и
от страна на възложителя липсвали всякакви възражения. Възразява, че проявилият
се след 2,9 години пробив във водопроводната мрежа на дружеството – ищец на
процесния обект се явява, като последица от негово непрофесионално изпълнение –
причината за дефекта твърди да е естествена амортизация на водопроводната част,
предизвикала теча, а може би вследствие на некачествено изпълнение на
строителните работи по полагане на водопроводната мрежа, за което е отговорен
самия възложител, но в никакъв случай по вина на изработващия. Сочи, че
представената от ищеца фактура от 19.04.2016 г. представлява невалидно законово
основание за облигационната претенция на ищеца за исковата сума, като същата не
материализира данъчно събитие, предмет на настоящия граждански спор. Заявява,
че между ответника и ищеца липсват договорни отношения, материализирани в
писмен акт. За да участва ответника в строителния процес и да бъде допуснат до
строителния обект, същият би трябвало да има изричен трудов или граждански
договор. В случая липсвали всякакви документи, които да удостоверяват договорни
отношения. Ответникът разполага с удостоверителен документ за квалификация за
професионално обучение, но ако последният не е ангажиран по договор, като
подизпълнител е следвало Строителен контрол да инспектира и да приеме
извършената от него работа, като в този случай претенцията за некачествено
изпълнение на СМР следвало да се поеме от строителя, а не от изпълнителя
/работника/. Твърди, че исковата
претенция на ищеца е пог***а по давност с изтичане на 6 месеца от престиране на
услугата от страна на ответника, тъй като се касае за извършване на водопроводно-канализационни
услуги. Твърди, че не били наложителни и не касаят отстраняване на появилия се
дефект отразените в протокола, огромни изкопни работи, 4 хидравлични проби,
ръчен изкоп на 7,3 куб.м., насипване на изкопана пръст на 7,3 куб.м.,
четирикратна локализация на теч от лаборатория, четирикратно отводняване на
шахти с помпа и др. С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е прието ч.гр.д.
№ 1188/ 2018 г. по описа на ПРС, ХХІ-ви с-в. , видно от което по делото е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, ответникът е подал възражение срещу заповедта в срок, което е
обусловило и правния интерес от предявяване на настоящите искове от ищеца по
делото. Исковете по чл. 422 ГПК, предмет
на настоящото производство са предявен в законоустановения едномесечен срок и
касае вземането по заповедта, поради и което производството се явява допустимо.
Ответникът не оспорва
обстоятелството, че ищецът му е възложил през март 2012 г. ответникът в
качеството му на изпълнител на ВиК услуги е извършил свързване и монтаж на
водопроводна инсталация в обект на ищеца през м. март 2012 г.
Ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно,
че извършената от ответника работа е некачествена, че незабавно е уведомил
ответника за скрити недостатъци, както и, че сумата за отстраняването им е в
размера на заявената претенция, като в това число следва да установи, че
посочените от него строително монтажни работи, касаят именно отстраняване на
скрити недостатъци, касаещи възложената на ответника работа и че същите са
извършени.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване на тези факти, а при установяване на горното, да
докаже погасяване на поетите с договора задължения в срок. Ответникът следва да
установи възражението си за погасяване на претенциите по давност.
От приетото по делото
Удостоверение за въвеждане в експлоатация от 07.10.2015 г. се установява, че
строежът на „Пакетажен цех за перилни препарати мека и твърда опаковка – първи
етаж“ е изпълнен въз основа на одобрени проекти на 06.02.2009 г. ; 17.05.2013
г. и издадени Разрешение за строеж № 54/11.02.2009 г. и Заповед № 21/22.05.2013 г. от Главния архитект на Община Родопи Пловдив,
Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво за строежи от 28.03.2011 г. ; Констативен акт обр. 3 от 25.03.2013 г.,
заверен от Община Родопи. Отразено е, че гаранционните срокове за изпълнени
строително – монтажни работи са съгласно договора между възложителя и
изпълнителя, но не по- малки от минималните срокове, определени с наредбата по
чл. 160, ал. 3 ЗУТ и започват да текат от деня на издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация.
Установява се, че на 09.10.2015
г. на ответника е връчена от ищеца нотариална покана, в която се сочи, че в
началото на месец декември 2014 г. е установено, че под положената в процеса на
строителство бетонна плоча на кота нула се чува шум, който е оприличен на
шуртене на вода. След като ответникът бил уведомен от ищеца се срещнали на
обекта, като ответникът поставил манометър, който потвърдил, че при затворени
кранове на ВиК системата уредът показва, че се разходва питейна вода т.е. има
пробойна в тръбите. Ответникът обещал да дойде на другия ден, но тъй като не се
появил, то ищецът твърди, че се наложило да ангажира трето по спора лице Ассел
76 ЕООД, което да локализира проблема. След локализирането му, ответникът се
появил в обекта и поставил свързваща скоба, с която се спряло изтичането на
вода, но отказал да заплати разходи за лошо изпълнение. В поканата ищецът е
описал претенцията,предмет на настоящия иск, като е претендирал
възстановяването на направените разходи от ответника. Към поканата е приложен
като доказателства Приемо – предавателен протокол за изпълнени от Ассел 76 ЕООД
СМР от 22.12.2014 г., в който са описани следните видове дейности по количество
и цени на обща стойност 4095,90 лв., а именно: Четирикратна локализация на теч
от лаборатория с ултразвукова аппаратура: 4бр. по 50 лв. или общо 200 лева;
Четирикратно отводняване на шахти с помпа: 50 часа по 10 лева или общо 500
лева; Наем помпени съоражения: 1бр. по 250 лева; Разбиване настилка от
гранитогрес: 2,25 м2 по 20лева или общо 45лева; Разбиване на бетонна плоча:
2,25 м2 по 70 лева или общо 157,50 лева; Изрязване на армировка: 3 часа по 10
лева или общо 30 лева; Изнасяне на бетонни отпадъци: 0,6 м3 по 90 лв.м на кубик
или общо за 54 лева; Ръчен изкоп; 7,3 м3 по 90 лева или общо 657 лева;
Насипване изкопана пръст в кофи и изнасяне от обекта: 7,3 м3 по 95 лева или
общо 693.50 лева; Демонтаж коляно и затапване на тръба: 6 часа по 10 лева или
общо 60 лева; Демонтаж на пожарна касета: 1 бр. по 25 лева или общо 25 лева;
Хидравлични проби: 4 бр. по 60 лева или общо 240 лева; Монтаж пожарна касета: 1
бр. по 50 лева или общо 50 лева; Изработване, доставка и монтаж на метална
конструкция (капандура): 1 бр. по 350 лева или общо 350 лева; Доставка и
полагане на гранитогрес: 2,25 м2 по 45 лева или общо 101,25 лв.
Приет е като доказателство
Приемо – предавателен протокол от 18.04.2016 г., в който е отразено, че се
приемат извършените от Ассел 76 ЕООД
изкопни работи и възстановителни работи за отстраняване на водопровод, като се
посочва, че след подписване на предходния протокол от 2014 г. са останали
неизнесени бетонови отпадъци, като протоколът от 2016 г. удостоверява пълното
изпълнение на възложените задачи, включително и изнасяне на останалите бетонови
отпадъци.
Приета е като доказателства и
фактура от 19.04.2016 г. с основание – извършени СМР по приемо – предавателен
протокол от 18.04.2016 г. и 22.12.2014 г., както и преводно нареждане от
20.04.2016 г., удостоверяващо плащането по фактурата.
Приемо – предавателните
протоколи са оспорени от ответника, който сочи, че така удостоверените работи
не са извършени в действителност и доколкото същите представляват частни
свидетелстващи документи, то в тежест на ищеца е указано установяване на
действителното извършване на отразените в протокола дейности от изпълнителя
Ассел 76 ЕООД.
На основание чл. 176 ГПК
управителят на ищцовото дружество е дал обяснения, като посочва, че с ответника
са имали устна уговорка, като услугата се състояла в полагане на ВиК тръби под
подложения бетон – права и обратна вода. Твърди, че именно по трасето, правено
от ответника, което е заснето от него са възникнали проблеми.
По делото са събрани и други
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля *** – познат на управителя на
ищцовото дружество, който е запознат със строежа на цех за пакетиране.
Установява се, че през 2013 г.-2014 г. управителят на ищцовото дружество
повикало свидетелят, тъй като имало проблем на строежа. Св. *** забелязал, че
във водомерната шахта водомерът върти, но няма нищо включено, като се чувал шум
от пожарната касета, като от изтичаща вода. Освен това в отводнителната шахта
имало много вода, която не попива в почвата, което означавало, че голямо
количество външно пълни септичната яма. Посочва се, че същата е с дълбочина от
около 1,70 м., като тя е с плътни капаци. Сочи, че има денивелация на имота,
като септичната яма е с по – нисък наклон. Тъй като свидетелят не разполагал с
необходимата техника да локализира проблема препоръчал на управителя на
ищцовото дружество да намери фирма, която разполага със сонар. Вторият път
когато отишъл, проблемът вече бил локализиран, като бетонната плоча била
частично изрязана. След откриване на теча, свидетелят потвърждава, че колегата
му З., когото познава дошъл на обекта и поставил водоспираща скоба, гумена, за
спиране на теча. След това проблемът бил
отстранен от фирмата на ***, като свидетелят помагал. Била възстановена цялата
настилка, включително гранитогресните плочки. Големината на изрязания бетон
била около квадрат – квадрат и половина в квадратни метри, метър на половина.
Дълбочината на изрязаното място било около метър, като плочата била 20 см.
Тръбите посочва, че са били подложени под плочата на около 70 см. Св. ***
посочва, че трябва да има пясък под тръбите, за да се обират вибрациите, като
той се залага под наклон да се оттича водата гравитачно от наклона към
септичната яма. Напорната вода, която в случая е течът, трябва да има пясък, за
да се избегне счупване или прекъсване от вибрациите. Върху тръбите се насипва
пясък, после чакъл, здрави настилки, преди бетон. Сочи се, че тръбата трябва да
е обгърната с пясък. Не може да каже дали в конкретния случай е имало пясък.
Твърди, че проблемът бил локализиран добре, като другаде не е копано.
От приетата по делото съдебно –
техническа експертиза – основна и допълнителна, се установява, че при огледа на
място на обекта се установяват две дупки под кота нула, покрити с капак,
капакът на едната е с покритие саморазливна замазка, а другата с плочки еднакви
с тези на пода в помещението. Вещото лице сочи, че тези дупки, видимо са
изкопани след полагане на армирания бетон за настилката на пода, която е с
дебелина от порядъка на около 15 см. и неустановимо кога преди или след
направата на подовите замазки. На вещото лице е посочена част от водопроводната
мрежа, изпълнена с пластмасови тръби тип PEHD,
покрита частично с изкопен материал. Отразено е в заключението, че не е открито наличие на положен пясък под и около
тръбите. От направените снимки се сочи, че насипът е от баластра или друг
подобен материал. Посочва се, че дупките не са запълнени след намеса за
отстраняване на теч, което не е добре конструктивно за подовата плоча на кота
нула. Първата дупка – в цеха, е отразено, че е с приблизителни размери 1,50
м./1,20 м. и дълбока около 1,30 м., а втората в предверието на санитарния възел
– 2 м. / 1,80 м. и дълбока около 1,30 м.
Вещото лице посочва, че изпълнената водопроводна инсталация е от PEHD тръби с бързи връзки, като отклоненията са с РР
/полипропиленови тръби/. Така изпълнената инсталация не подлежи на някаква
ревизия в случай на авария независимо от причината – дефектна тръба, удар при
засипване, при изливане на бетон или друга. Самото влагане на бързи връзки, а
не изпълнение с лепени връзки след време води до поява на теч от самите връзки
след сплескване на уплътненията и при липса на ревизия за контрол е невъзможно да
се прави някакъв ремонт или визуално да се проследи състоянието. При анализа на
представените чертежи по част ВиК от 2012 г. се установява, че трасетата на
водопроводните тръби в този процесен участък се разминават с изпълненото. По
нечия „инструкция, претенция или заръка“ е направено съкращаване на трасето.
Изпълнението не е отразено в екзекутивен чертеж – заверен от изпълнител,
техническо лице, проектант и възложител. Вещото лице посочва, че е възможно
водопроводчикът да е пуснал тръбите директно върху съществуваща насип, да е
подал нагоре над кота нула чакащи парчета от РР тръби и някой друг да е
изпълнил обратния насип до котата на отливане на подовата плоча. Няма данни в
какво именно се е изразила работата на водопроводчика и какво е възложено, кой
е следял технически изпълнението. Липсват писмени данни за технологията на
полагане на процесния водопровод. Не се
дава категорично обяснение на обстоятелството, че липсва пясък около
водопроводната тръба, като вещото лице посочва, че в практиката най – често се
възлага на водопроводчик да направи връзките, а останалата работа се довършва
от друг. Посочва, че е възможно самата тръба да е дефектна или да се е пукнала
в процеса на запълване с материал около нея. В заповедната книга, заверена от
проектанта – *** и с вписано лице като технически ръководител и строител – ***,
няма заповед за изместване на трасето на водопроводната инсталация, като няма
заповед за изпълнение на водна проба и съответно за зариване на водопровода с
нещо – насип при това от какъв материал.
Към доклада от консултанта са приложени документи, касаещи
водопроводната и канализационната инсталации, както следва: протокол за
дезинфекция на водопроводната инсталация – без конкретизирана дата; протокол за
72 часова проба на водопроводната инсталация от 18.08.2014 г. (т.е. преди
локализиране на теч), в който се сочи, че не са констатирани течове по връзки
или други дефекти и е прието, че водопроводната инсталация е изпълнена
качествено и е годна за ползване;
протокол за извършена проверка за изпълнение на наклоните на
канализационната система от 15.08.2014 г.; протокол за изпитване на
водопроводната инсталация площадкова мрежа
на работното налягане с дата 15.08.2014 г. с отразяване „Не са
констатирани течове по връзки или други дефекти“ и Акт за установяване на
всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати
изискванията на проекта с дата 10.08.2014 г.
Всички документи са подписани от строителя ***. Вещото лице посочва, че
липсват каквито и да са писмени данни за това, че друго лице, различно от
строителя, е изпълнявал ВиК част на строежа. Предполага, че на ответника не е
било възложено да изпълни изцяло водопроводната инсталация, доколкото
изпълнението включва доставка на тръби, полагането им, свързването, укрепването
и засипване на тръбите, маркиране на трасето на тръбите, полагане на бетонова
настилка и други, което не би могло да се извърши от един човек. Вещото лице
дава становище относно законосъобразното водене на книжата във връзка със
строителството, която съдът счита, че не следва да се взема предвид при
обсъждане на заключението. Относно извършените от Ассел 76 ЕООД и отразени в
приети по делото протоколи работи, вещото лице посочва, че липсват писмени
данни в строителните книжа. Вещото лице дава становище, че инфрачервената
камера и ултразвукът не са достатъчни за най – прецизно откриване и премахване
на течове. Акустичният детектор сочи, че е по – надежден. Според вещото лице отразените в Протоколи от
2014 г. и 2016 г. дейности не представляват СМР, тъй като не са предписани от
проектант и не с описани в Заповедната книга и същите представляват
деструктивни действия, с които нито се
изгражда, нито ремонтира, нито се реконструира, преустройва, поддържа или
възстановява строежът. Съдът кредитира заключението в тази част, тъй като
сочените, като извършени от трето лице действия, въпреки че са с цел ремонтиране на строежа и локализация
на теч, поради и което и доколкото са извършени по време на строежа преди
въвеждането в експлоатация, то не представляват
строителни и монтажни работи. Липсата на предписание от проектант не обуславя
различен извод относно характера на извършените работи. Вещото лице посочва, че
в случай, че действително е бил констатиран теч, то е било необходимо
реализирането на действия за откриване на проблема, но след предписание от
съответния проектант, а не самоволно от възложителя. В случая обаче това е
следвало да стане по разписани указания от проектанта по част „Конструкции“,
тъй като тези огромни отвори засягат работата на поставената плоча. Вещото лице
констатира, че липсва авторски проектантски надзор и отразяване в Заповедната
книга на промени и последващи технологични и монтажни работи.
От приетото по делото
допълнително заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че
по средни цени, използвани от СЕК общата
стойност на отразените в протоколи от 2014 г. и 2016 г. работи, извършени от
Ассел 76 ЕООД, е 1661,27 лв.
Съдът счита за неоснователно
направеното от ищеца оспорване на основното заключение на съдебно –
техническата експертиза, като кредитира както основното, така и допълнителното
заключение с изключение на извода, относно характера на удостоверените в
протоколи от 2014 г. и 2016 г. работи.
На първо място следва да се
разгледа направеното от ответника възражение за характера на извършената от
него работа, изразяваща се в свързване и монтаж на водопроводна инсталация през
2012 г., описана от управителя на ищцовото дружество, като подлагане на ВиК
тръби под подложения бетон – права и обратна вода. Доколкото извършените от
ответника действия са реализирани в хода на изграждането на процесния обект, то
същите въпреки липсата на строителни книжа за тях представляват строителни и
монтажни дейности. В §5, т. 40 от ЗУТ е посочено, че "Строителни и
монтажни" са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират,
реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват, като липсва изискване
за писмена документация за определяне на характера на извършените работи, като
строителни и монтажни. Липсата на документация представлява административно
нарушение и не е предмет на настоящото производство.
В случая обаче, въпреки че извършените работи
представляват строителни и монтажни такива, доколкото се сочи, че същите са
извършени и съответно предадени през март 2012 г., като ответникът се явява
подизпълнител по договора за строителство с конкретно посочено в строителните
книжа – физическо лице строител, то срокът по чл. 265, ал. 3 ЗЗД следва да се
започне да тече от момента на предаване на изработеното т.е. от март 2012 г., а
не от датата на въвеждане в експлоатация на обекта, който е приложим по отношение
на гаранционните срокове по смисъла на чл. 160 ЗУТ. След март 2012 г. няма нито
твърдения, нито писмени и гласни доказателства установяващи участието на
ответника в строежа на обекта в качеството му на строител на съответна част от
него или цялостно изграждане. Към датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение към който момент се счита, че е предявен и искът,
предмет на настоящото производство, петгодишният давностен срок е изтекъл,
поради и което искът следва да се отхвърли на това основание, без да се
разглежда по същество. Още повече, че претенцията се основава на чл. 265 ЗЗД, а
не във връзка с гаранционна отговорност, приложима по отношение на участниците
в строителството, чиито отношения съгласно ЗУТ се уреждат с писмени договори.
Съгласно Решение № 538 от
23.05.2006 г. на ВКС по т. д. № 23/2006 г., II о., ТК е недопустимо е да се
смесват гаранционната и общата отговорност за недостатъци. Тези две
отговорности възникват, развиват се и се погасяват независимо една от друга и
са различни по обем. Гаранционната отговорност за недостатъци действува
успоредно със законната, но те не си влияят и не се изключват взаимно. При
застъпване на гаранционния случай, поръчващият може да избира възможността на
единия или другия режим. Той обаче не може да търси едновременно
удовлетворяване на правата си въз основа и на двете отговорности. В тази връзка
и сроковете, в които се поражда правото на възложителя при едната и другата
отговорност при проявили се недостатъци са самостоятелни и не си влияят
взаимно. Петгодишният давностен срок, предвиден в чл. 265, ал. 3 ЗЗД, е
независим от гаранционния срок, предвиден в Наредба № 2/2003 г. на МРРБ.
Действуващата нормативна уредба не предвижда възможност давностният срок да
започва да тече след изтичането на гаранционния срок, както и да се прилага
гаранционният срок при търсене на общата отговорност за недостатъци.
Недопустимо е също посредством гаранционния срок да се модифицира началният
момент на давностния срок, който е определен от закона. Давностният срок за
погасяване на вземането за скрити недостатъци по договор за изработка е
петгодишен, той започва да тече от момента на предаването на работата и е
независим от гаранционния срок, предвиден в чл. 20, ал. 4, т. 1 от Наредба №
2/2003 г.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че освен, че е пог*** по давност искът се явява неоснователен,
като недоказан. Действително по делото безспорно се установява, че през март
2012 г. ответникът е положил тръби за права и обратна вода, но и двете страни
посочват, че задълженията му се изразяват именно в това негово действие. Не се
установява появилият се теч да е в причинно- следствена връзка с полагането на
тръбите и начина на полагане от ответника.
Както св. ***, така и вещото лице посочват, че е необходимо да се положи
пясък, за да не се получи спукване на тръбите. Липсват данни това де е било
възлагано на ответника, като действие. Съществува вероятност тръбите да се
спукали при поставяне на насипа или вследствие на последващи действия, както и с
оглед дефект на самите тръби, като не се твърди и не се установява, ответникът
да е работил със свои материали т.е. да му е било възложено освен поставянето и
доставка на тръби в съответно качество и количество. С оглед недоказаност на
причинна връзка между установения теч и работата на изпълнителя искът следва да
се отхвърли, като неоснователен, доколкото решението не може да се основава на
предположения, а на безспорно установени факти по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства за реализирането на
разноските в общ размер от 800 лв.
Липсват доказателства за заплатен допълнителен депозит в размер на 40,76
лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Гапко” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул.
„Ген. Скобелев“ № 13А против Г.Й.З., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за сумата от 4095,90 лева
/четири хиляди деветдесет и пет лева и деветдесет стотинки/ - главница,
представляваща сбор от направени разходи от кредитора /възложител/, необходими
за установяване и поправка на изпълнена с недостатъци работа от длъжника
/изпълнител/ по устен договор за изработка, сключен през м. 03.2012 г. за
изпълнение на ВиК инсталация, на собствения на дружеството обект – „Шоурум и
пакетажен цех за перилни препарати” в ***; 730,76 лева /седемстотин и тридесет
лева и седемдесет и шест стотинки/ - обезщетение за забава за периода
21.04.2016 г. – 21.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда - 22.01.2018 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 поч.гр.д. №
1188/2018 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Гапко” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Крумово, общ. Родопи,
обл. Пловдив, ул. „Ген. Скобелев“ № 13А ДА
ЗАПЛАТИ НА Г.Й.З., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 800 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ