Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 05.09.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, II-„А”
въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи ноември през двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 1883 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ответника „С.А.Г. Г.“ ЕООД срещу решение по гр.д. № 43995/2019г. на СРС, 69 с-в в
частта, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу „С.А.Г.“ ЕООД искове с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че ответното дружество
дължи на ищеца сумата 138. 42 лв. –
цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот - магазин №
31, находящ се в гр. София, ж.к. ******, аб. № Т428403 за периода
01.10.2016г. – 09.01.2018г., с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил, както и сумата 24. 59 лв.,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2016г. – 09.01.2018г, с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /16.04.2019г./ до окончателното плащане.
В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. В тази връзка се поддържа, че
ответното дружество не се е обогатило с процесната сума, тъй като магазинът е бил негоден за обитаване и не
е обитаван до 10.01.2018г. Отделно се поддържа, че процесният имот не е свързан
със сградната инсталация и през него не минават монтирани и свързани към
сградната инсталация отоплителни тела, като топлоподаването към отоплителната
инсталация на магазина е прекъснато и общите части не се отопляват. Жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли исковете
изцяло. Претендира разноски.
По
делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че
решението е правилно. Въззиваемият - ищец „Т.С.“ ЕАД излага доводи, че жалбата е неоснователна и моли
въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди решението в
обжалваната част, с присъждане на разноски.
Решението
в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, след преценка
по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
При
преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на
чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното, с оглед доводите в
жалбата:
Жалбата е основателна.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че ответното дружество дължи на
ищеца сумата 214. 79 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.10.2016г. – 30.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ******, магазин № 31, както и сумата 31. 97 лв. – стойност за
разпределение на топлинна енергия, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21678/2019г. на СРС, 69 с-в.
В исковата
молба ищецът твърди, че въпреки отправена покана от негова страна, между страните не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния магазин,
ползван от ответника и поради това последният се е обогатил неоснователно със
стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
признал и са представени доказателства, че е собственик на процесния магазин № 31,
с твърдения, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, съгласно изискванията на чл. 149, ал.1, т.
3 ЗЕ и чл. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, поради изричното му противопоставяне. Изложил е доводи, че магазинът не е свързан с
топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, както и че за процесния във
въззивното производство период имотът е бил необитаем.
По
делото е безспорно, а се установява и от представените писмени доказателства,
че ответното дружество е собственик на процесния магазин, както и че сградата,
в която се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа на гр. София.
Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство СТЕ,
начислената за процесния период главница за топлинна енергия на ответното
дружество представлява ТЕ за сградна инсталация, като в имота няма отоплителни
тела и начислена сума за БГВ и отопление. Вещото лице дава констатации по
изрично поставените от ответника задачи, че през процесния имот не минават
хоризонтални или вертикални щрангове /тръби/, които да са свързани с
топлопреносната мрежа, като в главен отчет от 09.05.2018г. е посочено, че има
затапен щранг.
СРС е уважил частично иска за главницата по
съображения, че за претендирания период е налице доказано обогатяване за
ответника, в качеството му на собственик на процесния имот и потребител на
доставената в него топлинна енергия, със спестените разходи за начислената сума
за доставената топлинна енергия и за извършената услуга дялово разпределение.
По делото няма спор, че страните не са сключили писмен договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на чл. 149, ал.1, т.
3 ЗЕ. По изложените съображения, в случая за уважаване на исковете за главници,
ищецът следва да установи, че в процесния имот е доставена топлинна енергия, с
чиято незаплатена стойност за него ще е налице обедняване за сметка
обогатяването на ответника, който е ползвал топлоснабдения имот. В конкретния
казус обаче не е налице такова доказване от ищеца, чиято е доказателствената
тежест, по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото не е доказано такова
обогатяване, с оглед обсъдените по-горе констатации на СТЕ. При направеното
изрично оспорване от ответника, че имотът е изключен от общата сградна
инсталация и неоспорените констатации на вещото лице в тази връзка, не е налице
пълно и главно доказване от ищеца, че е
налице доставена топлинна енергия за сградна инсталация в процесния магазин. Поради
изложеното, не е налице обедняване на ищеца със суми за сградна инсталация и
дялово разпределение, предмет на исковете във въззивното производство, за
сметка обогатяването на ответника и исковете за главниците на предявеното
основание чл. 59 ЗЗД са неоснователни и недоказани.
Предвид изложеното, не е налице
фактическият състав на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, т.е. наличие на
обедняване на ищеца за сметка обогатяване на ответното дружество със спестените
разходи за консумативи за топлинна енергия на процесния ползван топлоснабден
имот за претендирания период. По изложените съображения, исковете за главниците
са неоснователни и недоказани.
По изложените съображения, жалбата е
основателна и решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго
за отхвърляне на исковете.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия
– ответник следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за
въззивното производство в общ размер на сумата 325 лв. – държавна такса и заплатено
в брой адвокатско възнаграждение и сумата 228. 07 лв. – допълнително разноски
за СРС.
Мотивиран
от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
от 27.11.2020г. по гр.д. № 43995/2019г. на СРС, 69 с-в в обжалваната част, с
която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу „С.А.Г.“ ЕООД искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че
ответното дружество дължи на ищеца сумата 138.
42 лв. – цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот - магазин №
31, находящ се в гр. София, ж.к. ******, аб. № Т428403 за периода 01.10.2016г.
– 09.01.2018г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, както и
сумата 24. 59 лв., представляваща
цена за разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2016г. –
09.01.2018г, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със
законната лихва върху всяка от сумите от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
/16.04.2019г./ до окончателното плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу „С.А.Г.“ ЕООД, ЕИК ******искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 138. 42 лв. –
цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот - магазин №
31, находящ се в гр. София, ж.к. ******, аб. № Т428403 за периода
01.10.2016г. – 09.01.2018г., с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил, както и сумата 24. 59 лв.,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2016г. – 09.01.2018г, като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******да
заплати на „С.А.Г. Г.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
325 лв. – разноски за въззивното производство и сумата 228. 07 лв. –
допълнително разноски за СРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.