№ 13434
гр. С., 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110169363 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от М. А. Т., ЕГН
**********, искова молба насочена против „Д“ АД, с която е предявена искова
претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
8748.00лв. / размерът на претенцията уточнен с молба л. 64 по делото /–
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на телесни
увреждания от настъпило на 11.02.2023г. ПТП, ведно със законна лихва от 30.06.2023г.
до окончателно изплащане на сумата.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
11.02.2023г, около 19.00часа в с. В на бул. „Л“ в района на № ..., е пострадала при
ПТП. Сочи се, че се е намирала плътно вдясно на пътното платно, когато била ударена
от лек автомобил „А“, с ДК № ..., застрахован при ответника по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ Сочи, че виновен за произшествието е водачът на
застрахования при ответника лек автомобил Н. Ц.. Твърди се в исковата молба, че
вследствие процесното ПТП са и причинените телесни увреждания, в частност сочи,
че е претърпяла оперативни интервенции на лява коленна става и лакътна кост. Сочи
се, че вследствие на ПТП-то е претърпяла имуществени вреди, а именно:
- 300.00лв. – разходи за лекарства, закупени в периода 11.02.2023г. –
11.08.2023г.
- 1080.00лв. – допълнителни разходи за силна храна за периода 11.02.2023г.
– 11.08.2023г.
- 800.00лв. – разходи за болногледач за периода 11.02.2023г. – 11.05.2023г.
- 900.00лв. – разходи за избор на екип
- 4743.00лв. – разходи за тибиален пирон комплек с винтове – титан
- 20.00лв. – разходи за средна превръзка – платена на 23.02.2023г
- 20.00лв. – разходи за средна превръзка - платена на 28.02.2023г
- 20.00лв. – разходи за DVD – закупен на 19.04.2023г
- 65.00лв. – разходи за рентгеново изследване
1
- 600.00лв. – разходи за рехабилитационни процедури за периода
13.04.2023г. – 13.06.2023г.
- 200.00лв. – разходи за транспорт - / за такси, автобус, гориво и винетки/
По изложените съображения е формулирано искане да се постанови решение, с
което исковата претенция за бъда уважена.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който заявената претенция се оспорва като неоснователна. Оспорва се вината за
произшествието да е на водача, на застрахования при ответника лек автомобил.
Оспорва се размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишено. Сочи
се, че голяма част от индивидуализираните разходи не са били необходими за
възстановяването на ищцата, а са сторени по нейно желание. Сочи се, че ищцата е
допринесла за настъпване на произшествието, като е пресичала на нерегламентирано
за това място, изскочила е внезапно на пътното платно, без да се съобрази със
скоростта и отстоянието на приближаващото се МПС. На следващо място се сочи, че
ищцата се е движила по пътното платно в посока на движение на лекия автомобил. С
отговора не се оспорва обстоятелството, че към датата на настъпване на
произшествието процесния лек автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно, че е претърпяла описаните в исковата молба
увреждания и последиците от тях, че същите са по причина на настъпило на
11.02.2023г. ПТП, резултат от поведението на водача на застрахования при ответника
лек автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“ – Н. Н. Ц., че е сторила
разходи за лечение в индивидуализирания размер, както и че същите са били
необходими за лечение на телесните увреждания, настъпили от процесното ПТП.
В тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно факта на
изплащане на претендираното обезщетение за имуществени вреди и формулираните с
отговора на исковата молба възражения за съпричиняване.
Не спорно по делото, че на 11.02.2023г. в с. В е настъпило ПТП при което
водачът на лек автомобил „А“ е блъснал ищцата.
Спорен между страните е механизма на настъпване на произшествието.
Настоящият съдебен състав, след анализ на приобщената по делото
доказателствена съвкупност, показанията на свидетеля Н. Ц. и заключението на
вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ, изведе следния механизъм на
произшествието, а именно: на 11.02.2023г., около 19.45часа, Н. Ц. управлява лек
автомобил „А“ с ДК № ... в с. В, по бул. Л“ в дясната пълна лента с посока на
движение от гр. К към гр. С.. По същото време в пътното платно в което се движи
процесния лек автомобил в посока на движение на автомобила се придвижва и
пешеходката М. А. Т., като настъпва съприкосновение между автомобила и ищцата,
при което МПС-то с предната дясна част удря ищцата, при което причинява на същата
телесни увреждания.
Така описания механизъм на произшествието намира опора в приобщените по
делото писмени доказателства, заключенията на вещите лица по изготвените САТЕ и
СМЕ и показанията на свидетеля Н. Ц., водач на лек автомобил „А“ с ДК № ....
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
2
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП
лек автомобил „А“, с ДК № ... е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество.
С оглед изложеното ответното дружество в качеството му на застраховател на
процесния автомобил отговаря за имуществените вреди, причинени на ищцата от
процесното ПТП.
Претенцията на ищцата е за заплащане на имуществени вреди в размер на
8748.00лв., която сума е формирана както следва:
- 300.00лв. – разходи за лекарства, закупени в периода 11.02.2023г. –
11.08.2023г.
- 1080.00лв. – допълнителни разходи за силна храна за периода 11.02.2023г.
– 11.08.2023г.
- 800.00лв. – разходи за болногледач за периода 11.02.2023г. – 11.05.2023г.
- 900.00лв. – разходи за избор на екип
- 4743.00лв. – разходи за тибиален пирон комплект с винтове – титан
- 20.00лв. – разходи за средна превръзка – платена на 23.02.2023г
- 20.00лв. – разходи за средна превръзка - платена на 28.02.2023г
- 20.00лв. – разходи за DVD – закупен на 19.04.2023г
- 65.00лв. – разходи за рентгеново изследване
- 600.00лв. – разходи за рехабилитационни процедури за периода
13.04.2023г. – 13.06.2023г.
- 200.00лв. – разходи за транспорт - / за такси, автобус, гориво и
винетки/.
Настоящият съдебен състав намира, че претенцията се явява частично
основателна поради следните съображения:
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
медицинска експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че в
резултат на процесното ПТП, ищцата е получила следните увреждания: счупване на
тялото на тибията /голям пищял/ на лявата подбедрица-закрито, счупване на горния
край на лакътната кост – открито, разкъсно – контузна рана на скалпа на главата.
По отделните пера на претендираната сума съдът намира следното:
300.00лв. – разходи за лекарства, закупени в периода 11.02.2023г. –
11.08.2023г.
Настоящият съдебен състав намира, че претенцията за разходи за лекарства се
явява частично основателна. След дадени от съда указания с молба от 19.04.2024г.,
ищцата е индивидуализирала медикаментите, които твърди че са закупувани във
връзка с лечението й. При изслушването на вещото лице по СМЕ, експертът посочи,
че с изключение на чай лайка, всички останали медикаменти са били необходими във
връзка с лечението на ищцата. От страна на М. Т., обаче, по делото бяха ангажирани
доказателства за закупени медикаменти в размер на 111.02лв. -касов бон л. 19 по
делото, за която част претенцията се явява основателна, като над тази сума до
максимално предявения размер от 300.00лв. или за разликата от 188.98лв. –
претенцията е неоснователна.
1080.00лв. – допълнителни разходи за силна храна за периода 11.02.2023г. –
11.08.2023г.
3
От заключението на вещото лице по СМЕ, т. 4 се установява, че през
възстановителния период ищцата се е нуждаела от така наречената „усилена храна“,
което експертът е посочил, че представлява диета № 11 съгласно медицинските
практики. При изслушване на вещото лице в проведеното на 31.05.2024г. открито
съдебно заседание /протокол л. 80/, вещото лице посочи, че нормативно стойността на
необходимата усилена храна за ден не е регламентирана. С доклада по делото съдът е
указал на ищцата, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за разходи
за усилена храна в размер на 1080.00лв. В изпълнение на указанията процесуалният
представител на ищеца е депозирал молба /л. 64/ към която обаче не са приложени
доказателства за закупуване на допълнителна храна на посочената стойност, такива не
са ангажирани и с исковата молба, поради което претенцията за сумата от 1080.00лв.
се явява неоснователна, като недоказана, доколкото размер на разходите за силна
храна не се установи и от ангажираните от ищеца гласни доказателства, тъй като
свидетеля П посочи, че ищцата се е хранела с по-силна храна, но не посочи на каква
стойност е закупувана такава.
800.00лв. – разходи за болногледач за периода 11.02.2023г. – 11.05.2023г.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК,
че не сочи доказателства и за това перо от претендираните имуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че претенцията за сумата от 800.00лв. – разходи за
болногледач се явява неоснователна, като недоказана. Настоящият съдебен състав
намира, че разходи за болногледач не се установи да са извършвани и от ангажираните
от ищеца гласни доказателства, в частност разпита на свидетеля Ф П. По време на
разпита си същият заяви, че през цялото време на възстановяване той е помагал на
ищцата да се обслужва. На следващо място свидетелят посочи, че през
възстановителния период е помагала и една жена от селото. От страна на свидетеля,
обаче, не се сочи да са заплащани пари на тази жена. Отделно от изложеното
настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля в тази им част,
доколкото са налице противоречия в същите. На първо място свидетелят посочи, че
през цялото време той е помагал на М. Т. да се обслужва, той я е водил на прегледи в
„Пирогов“, а на следващо място се твърди, че е идвала да помага жена, на която
твърди, че не си спомня името, нито я е виждал, тъй като идвала докато бил на работа.
900.00лв. – разходи за избор на екип
От приложените на л. 11 по делото копие на фактура и касов бон се установява,
че ищцата е сторила разходи за избор на екип в размер на 900.00лв.
Правната регламентация относно предоставяне на услугата "избор на екип" се
съдържа в § 1, т. 12 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ, където е посочено, че "избор на лекар/екип" е изразяване на предпочитание от
пациента конкретна интервенция или друга специфична част от диагностично-
лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на
болницата. Чл. 24а от Наредбата предвижда, че по време на своя престой в лечебно
заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ,
здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително
поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия – самостоятелна стая, в
цената на която се включват всички допълнителни битови условия, с или без
придружител по желание на пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с
престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи
– самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене
по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или
екип от медицински специалисти. Съгласно ал. 6 от посочената разпоредба, избор на
лекар или екип от медицински специалисти може да се заяви от пациента само след
като той е запознат със служебно определените му по реда на чл. 21, ал. 6 от Наредба
№ 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството,
дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
4
медико-социални грижи. В чл. 29 от Наредбата са предвидени случаите, в които не се
допуска извършването на избор на лекар/екип, сред които са избор на лекар, който да
лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в
т. ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента; 2.
когато лекарят/екипът е само един, съгласно утвърдения график в лечебното
заведение/структурата; 3. след осъществяване на конкретната интервенция или
специфичната част от диагностично-лечебния процес; 4. в условията на спешност; 5.
когато медицинските специалисти от екипа са определени служебно от лечебното
заведение да извършат назначени на пациента оперативни или други интервенции или
манипулации. В чл. 30 и 31 от Наредбата се съдържа регламентацията относно цената
на услугата.
Съвкупната преценка на цитираните разпоредби сочи, че медицинската услуга
"избор на екип" е уредена като допълнително право, установено в полза на пациента.
Положение, при което от упражняване на признато от закона право следват
неблагоприятни последици за лицето, в полза на което е предоставено същото,
противоречи на духа на закона и на целта на законодателя за позитивноправната
регламентация на това право. До този резултат обаче би се стигнало, ако се приеме, че
при извършване на избор на екип, разноските следва да останат в тежест на пациента,
а не да се възлагат върху делинквента, респективно върху лицето, което отговаря за
причинените от него вреди по застраховката гражданска отговорност. Напротив,
възлагането на тези разноски в тежест на лицето, което поначало носи отговорност за
непозволеното увреждане, е именно онази гаранция, която осигурява свободно и
безпрепятствено упражняване на признатото от закона право.
На следващо място, съдът съобрази, че услугата "избор на екип" не
представлява луксозен разход, каквито са други уредени в чл. 24а от Наредбата
допълнителни права, например за подобрени битови условия. Коментираното в
настоящото производство право на "избор на екип" е насочено към осигуряване най-
добро лечение с цел гарантиране здравето на лицето. Здравето е основно неотменимо
човешко благо, предмет на абсолютно субективно право, което е конституционно
гарантирано, като съгласно чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България
държавата закриля здравето на гражданите. Ето защо не следва да се приема, че
упражняването на правото на избор на екип с цел именно осигуряване на здравето
като висше човешко благо следва да рефлектира в разкъсване на причинната връзка
между противоправното деяние и вредата.
От друга страна в случая не може и да съществува съмнение, че извършените
разходи в размер на 900 лв. за заплащане на услугата "избор на екип" са в причинна
връзка с настъпилото застрахователно събитие, в каквато насока впрочем е
заключението по изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза.
С оглед гореизложените аргументи в тежест на ответника следва да се възложат
и направените от ищцата разходи за упражняване на потестативното право да избере
от кого да бъде проведено лечението.
4743.00лв. – разходи за тибиален пирон комплек с винтове – титан, 20.00лв.
– разходи за средна превръзка – платена на 23.02.2023г., 20.00лв. – разходи за
средна превръзка - платена на 28.02.2023г., 20.00лв. – разходи за DVD – закупен на
19.04.2023г., 65.00лв. – разходи за рентгеново изследване
От заключението на вещото лице по изготвената СМЕ се установи, че
индивидуализираните разходи са били необходими за лечението на ищцата. От
приложените на л. 12 – л. 16 копия на фактури и платежни документи се установи, че
същите са извършени от М. Т., респективно претенцията за имуществени вреди в тази
част се явява основателна.
600.00лв. – разходи за рехабилитационни процедури за периода 13.04.2023г. –
13.06.2023г.
5
Настоящият съдебен състав намира, че претенцията за разходи за рехабилитация
се явява недоказана. На първо място в исковата молба се сочи, че разходи за
рехабилитация са сторени за два месеца, като е индивидуализиран период 13.04.2023г.
– 13.06.2023г. – за 20 сеанса по 30.00лв., като платежни документи за заплащане на
тази сума не са ангажирани, въпреки че с доклада по делото, по реда на чл. 146, ал. 2
ГПК, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за сторени разходи за
рехабилитация. Съдът не приема, че размерът на претенцията се доказа и от
показанията на свидетеля Ф П, доколкото същият в пълно противоречие с твърденията
в исковата молба посочи, че рехабилитация е извършвана в продължение на пет
месеца, а в исковата молба се твърди период от два месеца. На следващо място
свидетеля посочи, че са заплащани по 35.00 – 40.00лв., а в исковата молба се сочи, че е
заплащана сумата от 30.00лв. на сеанс.
200.00лв. – разходи за транспорт - / за такси, автобус, гориво и винетки/.
Настоящият съдебен състав намира, че без уважение следва да бъде оставено и
искането за присъждане на имуществени вреди в размер на 200.00лв. – разходи за
транспорт. Действително от заключението на вещото лице по изготвената СМЕ се
установява, че с оглед телесните увреждания не е било възможно самостоятелно
придвижване на ищцата с обществен транспорт. Въпреки това обаче, с доклада по
делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за индивидуализираните разходи за транспорт. В изпълнение на
указанията с молба от 19.04.2024г., процесуалният представител на ищеца сочи, че
разходите са формирани от заплащане на седем посещения до „Пирогов“, при които
ищцата се е придвижвала с такси. Въпреки дадените указания по делото не са
представени фискални бонове относно заплатени разходи за ползване на таксиметрови
услуги. Не се установява размера на процесната претенция и от показанията на
свидетеля П, доколкото същият посочи, че са посещавали „Пирогов“ поне десет пъти,
като таксито „излизало“ по 35.00 – 40.00лв., което прави около 350.00лв. – 400.00лв.
Отделно от изложеното в исковата молба се твърди, че сумата от 200.00лв. е за
таксита, автобус, гориво и винетки. На първо място твърденията са противоречиви,
доколкото се претендират разходи за такси, а в същото време се сочи, че са сторени
такива и за автобус въпреки доводите, че здравословното състояние на ищцата не
позволява ползването на обществен транспорт. На следващо място се твърди да са
сторени разходи за винетки и гориво, а в същото време се сочи, че ищцата е пътувала с
такси, за което не се заплащат отделно разходи за винетни такси и гориво.
С оглед изложеното следва извода, че са доказани искови претенции за
5879.02лв. , респективно недоказана част от иска е за сумата от 2868.98лв.,
С оглед частичната основателност на заявените претенции, съдът следва да
разгледа релевираното от ответника възражение за съпричиняване на процесното ПТП,
в резултат на поведението на ищцата, изразяващо се в движение по пътното платно в
посока на движение на лекия автомобил.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така
ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.
Съгласно чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДВп. - пешеходците могат да се движат по
платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните
превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница когато няма
тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани.
В случая от изведения механизъм на произшествието се установява, че ищцата
6
се е движила в пътното платно, по посока на движение на МПС в нарушения на
материалноправната разпоредба на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДВп. В отговор на задача осем
вещото лице по изготвената САТЕ, сочи, че ищцата е имала възможност да
предотврати процесното ПТП, ако не се е движила в дясната лента на пътното платно.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че е налице
съпричиняване от страна на М. Т., изразяващо се в нарушение на чл. 108, ал. 2, т. 1
ЗДВп., а именно движение в пътната лента по посока на движение на МПС.
Настоящият съдебен състав намира, че процентът съпричиняване на ищцата е
25%, доколкото същата е извършила едно нарушение на ЗДВп., а от друга страна
водачът на застрахования при ищеца автомобил е имал възможност да възприеме
пешеходката от 68м., имал е възможност да предотврати произшествието, като спре,
да се отклони или да заобиколи М. Т..
С оглед приетият процент на съпричиняване ответното дружество следва да
възстанови на ищеца 75% от 5879.02лв или претенцията се явява основателна за
сумата от 4409.26лв. - разходи за закупуване на медикаменти, избор на екип, разходи
за тибиален пирон комплек с винтове – титан, разходи за средна превръзка – платена
на 23.02.2023г., разходи за средна превръзка - платена на 28.02.2023г., разходи за
DVD – закупен на 19.04.2023г., разходи за рентгеново изследване.
Неоснователна се явява претенцията за сумата от 4338.74лв. – разходи за
закупуване на медикаменти, допълнителни разходи за силна храна за периода
11.02.2023г. – 11.08.2023г., разходи за болногледач за периода 11.02.2023г. –
11.05.2023г., разходи за рехабилитационни процедури за периода 13.04.2023г. –
13.06.2023г., разходи за транспорт - / за такси, автобус, гориво и винетки/ и при
съобразяване процента съпричиняване.
По искането за присъждане на законна лихва върху присъдените
имуществени вреди.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. Разпоредбите на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1/ изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, 2/ изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106,
ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от
тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в
срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Видно от приложеното на л. 17 копие на претенция същата е заявена пред
ответното дружество на 30.06.2023г.
7
По изложената аргументация следва извода, че ответникът е в забава, считано от
изтичането на 15 работни дни по реда на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ от датата, на която
ищецът е предявил пред него претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение или 15 работни дни, считано от 30.06.2023г., респективно ответникът е в
забава, считано от 22.07.2023г.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 8748.00лв., уважената част е в
размер на 4409.26лв., респективно отхвърлената в размер на 4338.74лв., при каквото
съотношение следва да бъдат разпределение разноските по делото.
Ищецът е освободен от такси и разноски, респективно в негова полза разноски
не следва да се присъждат.
На ответника следва да се признаят разноски в размер на 750.00лв., от които
600.00лв. – депозит вещи лица, 50.00лв. – депозит свидетел и 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски с оглед отхвърлената част на иска в размер на 371.97лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. С. Н. следва да се признае
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 1150.00лв.
С оглед уважената част на исковете в полза на адв. Н. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 579.64лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪДЖА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК *********, да
заплати на М. А. Т., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от
4409.26лв. – имуществени вреди, претъпени от ищеца от настъпило на 11.02.2023г.,
около 19.45часа, в с. В, на бул. Л“ ПТП, причинено виновно от водача на лек
автомобил „А“, с ДК № ..., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, изразяващи се в разходи за закупуване на медикаменти, разходи за
избор на екип, разходи за тибиален пирон комплек с винтове – титан, разходи за
средна превръзка – платена на 23.02.2023г., разходи за средна превръзка - платена на
28.02.2023г., разходи за DVD – закупен на 19.04.2023г., разходи за рентгеново
изследване, ведно със законна лихва от 22.07.2023г. до окончателно изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска, в частта, за сумата от 4338.74лв. - разходи за
закупуване на медикаменти, допълнителни разходи за силна храна за периода
11.02.2023г. – 11.08.2023г., разходи за болногледач за периода 11.02.2023г. –
11.05.2023г., разходи за рехабилитационни процедури за периода 13.04.2023г. –
13.06.2023г., разходи за транспорт - / за такси, автобус, гориво и винетки/, както и в
частта за заплащане на лихва за периода от 30.06.2023г. до 21.07.2023г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. А. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на ЗАД „Д“ АД, ЕИК *********, сумата от 371.97лв. – разноски с оглед
уважената част на иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Д“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
да заплати на адв. С. К. Н., сумата от 579.64лв. – адвокатско възнаграждение за
безплатна правна помощ с оглед уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9