№ 359
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯНД Административно наказателно дело №
20221110205603 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ******** ЕООД, представлявано от
управителя ГГ срещу наказателно постановление (НП) №
626890-F638487/07.03.2022 г., издадено от и.д. заместник-директор в ТД на
Национална агенция по приходите (ТД-НАП), с което на жалбоподателя на
основание чл. 5, ал. 1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ)
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5511,95 лева, за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради
което се иска неговата отмяна. Сочат се допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Твърди, че стоките за баня са предмет на
поръчка, направена 4 месеца преди издаването на фактурата, предназначени
са за един обект и общата им стойност е в рамките на допустимата за
плащане в брой от закона. При посещението му в магазина а ******* ООД,
видял, че имало налични и стоки за обзавеждане на кухня за друг обект на
дружеството, закупил и тях, но обяснил, че ще ги вземе от магазина на по-
1
късен етап, тъй като все още не са му необходими. Съответно заплатил две
отделни поръчки, а издаването на обща фактура не било по негова вина. В
допълнение посочва, че не е ощетил фиска и от посоченото не са настъпили
вреди последици. Пледира за маловажност на нарушението по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, редовно уведомено се представлява от адв. Б –
редовно упълномощена. Същата поддържа изцяло депозираната жалба и моли
за отмяна на издаденото НП. Позовава се на чл. 28 от ЗАНН. Иска от съда да
отмени обжалвания акт. Претендира разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган моли за
потвърждаване на НП като посочва, че нарушението било доказано по
категоричен начин и нямало допуснати съществени нарушения в хода на
производството. Посочва, че при определяне на санкцията е съобразено, че
нарушението в първо по ред за жалбоподателя. Претендира разноски.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото
доказателства и изложените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (наказателното
постановление е връчено на 30.04.2022 г., а жалбата е подадена на
13.04.2022г. видно от датата на пощенското клеймо – л. 57 от делото ), от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
На 24.11.2021 г. в ТД на НАП София, офис Перник, с адрес: гр. Перник,
пл. „Св. Иван Рилски“ № 1 Б, била извършвана проверка по прихващане или
възстановяване, възложена с Резолюция за извършване на проверка № П-
22221021197027-0РП-001/16.11.2021 г. След преглед на документи,
представени от проверяваното дружество по електронен път с придружително
писмо № П-22221021197027-ПРД-001-И / 24.11.2021 г., св. Е. М. установила,
че на 17.09.2021 г. от страна на ******** ЕООД е извършено
нерегламентирано плащане в брой в размер на 11 023.89 лв. с получател
*********.
Плащането е извършено по фактура № ********** от 17.09.2021 г. и
фискален бон № 0038004 от 17.09.2021 г. издадена на ******** ЕООД, от
касата на дружеството са изплатени парични средства в брой в размер на 11
2
023.89 лв. на ***** ООД за закупени душ система, стоящ смесител, смесител
за вана, душ пита с рамо, стенно коляно, ръчен душ, шлаух, малка окачалка,
смесител за мивка, свободно стоящ смесител за вана, бутон, кухненски
смесител, мивка, висяща тоалетна чиния, ултра тънка седалка и капак.
По посочения начин плащането е осчетоводено и от купувача, видно от
представената хронология на счетоводна сметка „Каса“ за отразяване на
платените суми.
За констатираното нарушение, св. М. съставила АУАН №
F638487/14.12.2021г. като квалифицирала същото по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 626890-F638487 от 07.03.2022 г.,
с което за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой (ЗОПБ), на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5511,95 лева
на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства. По делото беше разпитана
свидетелката Е. М. като същата подробно разказа за извършената проверка и
констатациите от нея, пресъздавайки в разпита си обстоятелства, които лично
и непосредствено е възприела. Изложеното от същата съответства на
приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена
санкцията. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и
издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на търговеца не са допуснати
3
съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват
правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени
оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ плащанията на
територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000
лева, както и когато са на стойност под 10 000 лева, но могат да се разглеждат
като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също
основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лева.
Налице е пълно и ясно описание на нарушението.
Събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин
извършване на административно нарушение от страна на дружеството-
жалбоподател по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, ЗОПБ, тъй като последното на
17.09.2021 г. е извършило плащане на стойност 11 023.89лева по фактура №
********** от 17.09.2021 г. и фискален бон № 0038004 от 17.09.2021 г. в
полза на ***** ООД за закупени душ система, стоящ смесител, смесител за
вана, душ пита с рамо, стенно коляно, ръчен душ, шлаух, малка окачалка,
смесител за мивка, свободно стоящ смесител за вана, бутон, кухненски
смесител, мивка, висяща тоалетна чиния, ултра тънка седалка и капак. Така
извършеното плащане не попада в кръга на изключенията на чл. 2, т. 1-7 от
ЗОПБ.
В този смисъл законосъобразно е ангажирана отговорността на
нарушителя.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за това, че плащането касае
две отделни поръчки. Доказателства в подкрепа на изложеното не са
ангажирани, а събраните такива – в частност представената хронология на
счетоводна сметка „Каса“ за отразяване на платените суми – опровергават
такъв извод.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, чиято
отговорност е обективна и безвиновна, то въпрос за субективната страна на
деянието не следва да се поставя.
Основното възражение на жалбоподателя касае приложението на чл. 28
ЗАНН, аргументирано с довода, че извършеното плащане надхвърля с малко
4
разрешените суми за плащане в брой, както и че нарушението е извършено за
първи път. Съдът намира, че процесното нарушение не разкрива белезите на
маловажност, а напротив, разкрива типичната степен на обществена опасност,
взета предвид от законодателя при определяне състава на нарушението.
Въведените от закона лимити целят да ограничат прехвърлянето на парични
средства в наличност без да е налице възможност за реално проследяване на
движението на средствата. Целта на ограничението е въвеждане на отчетност
и проследимост на паричните потоци, включително за нуждите на приходната
администрация. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗОПБ е
една от въведените мерки срещу изпирането на пари. В процесния случай
липсват такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да редуцират
драстично обществената опасност на деянието.
За извършеното административно нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ,
в санкционната разпоредба на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ е предвидено, че на
юридически лица се налага имуществена санкция в размер на 50 на сто от
общия размер на направеното плащане. В настоящия случай, доколкото
размерът на извършеното плащане е 11 023,89 лева, правилно и
законосъобразно размерът на наложената от АНО имуществена санкция е
определен на 5 511,95 лева, което представлява точно 50 на сто от размера на
направеното плащане.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалния закон,
извършеното нарушение е безспорно доказано, а наложената санкция –
законосъобразна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
По разноските.
При този изход на делото, основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е в размер от 80
до 150 лв. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, съдът определя размера на
дължимото възнаграждение, въз основа на сложността на делото и
осъществените действия за процесуална защита, воден от горното, липсата на
прекомерна сложността на настоящото производство, както и провеждането
5
на едно съдебно заседание, справедливо следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80,00 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 100 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 626890-
F638487/07.03.2022 г., издадено от и.д. заместник-директор в ТД на
Национална агенция по приходите (ТД-НАП), с което на ******** ЕООД,
ЕИК ********, представлявано от управителя ГГ на основание чл. 5, ал. 1 от
Закон за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5511,95 лева,
за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ******** ЕООД, ЕИК ******** да заплати на НАП, сумата
от 80,00лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК - пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6