О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/………08.2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН
СТОЙНОВ – Мл. съдия
разгледа въззивно гр.
дело № 1316 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба, подадена от Ж.С.Д. *** чрез
процесуален представител, срещу Решение № 1346/01.04.2019 год., постановено по
гр. дело № 10722/2018 год. на РС-Варна, в частта му, с която е прието за
установено по
предявения от Д.Г.К., ЕГН **********,*** срещу Ж.С.Д., ЕГН **********,*** по
реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК иск с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
че Ж.С.Д., ЕГН **********,*** дължи Д.Г.К., ЕГН **********,*** сумата от 175
лева, представляваща предадена по договор за наем от
14.01.2018г. на апартамент, находящ се в гр. Варна,
ул.“Янош Хуняди“ № 14 А сума, подлежаща на връщане,
поради липса на нарушения на договорната връзка от страна на наемателя, на осн. чл. 21 от договора, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.02.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
1093/15.02.2018г. за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 2151/2018г. на Районен съд – Варна;
ІІ.
Насрещна въззивна жалба, подадена от Д.Г.К. от гр.
Варна, срещу горното решение в частите, с които:
1) е отхвърлен предявения от Д.Г.К., ЕГН **********,*** срещу Ж.С.Д., ЕГН
**********,*** по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК
иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл.
3 ЗЗД за за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът Ж.С.Д. дължи на ищеца Д.Г.К. сумата от 175 лева, представляваща
дадена на отпаднало основание сума, съставляваща наемно възнаграждение за времето
от 28.01.2018г. до 14.02.2018г. по прекратен
договор за наем от 14.01.2018г. на обект, представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, ул.“Янош Хуняди“
№ 14 А, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 13.02.2018г. до окончателното и́ изплащане, за която сума е
издадена заповед № 1093/15.02.2018г. за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 2151/2018г. на Районен съд – Варна;
2) е
отхвърлен предявения от Д.Г.К., ЕГН **********,***
срещу Ж.С.Д., ЕГН **********,*** по реда на чл. 415, вр.
чл. 422 ГПК иск с правно осн. чл. 92 ЗЗД за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът Ж.С.Д. дължи на ищеца
Д.Г.К. сумата от 350 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорни задължения в размер на месечната наемна
цена по прекратен договор за наем от 14.01.2018г. на обект, представляващ
апартамент, находящ се в гр. Варна, ул.“Янош Хуняди“ № 14 А, дължима на осн.
чл. 24 вр. чл. 23 от договора, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.02.2018г. до окончателното и́
изплащане, за която сума е издадена заповед № 1093/15.02.2018г. за изпълнение
на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 2151/2018г. на Районен съд
– Варна.
В жалбата на Ж.С.Д. (ответник по исковете) са наведени оплаквания, че
решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, в реизултат на
което решението е и необосновано. Неправилно е прието, че при сключване на
договора е била платена сума от 175 лева и че договорът е прекратен по взаимно
съгласие; неправилно и неясно е определен характера на депозита от 350 лева –
дали е гаранционно обезпечителен или е с обезщетителна
и гаранционна функция. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи,
че към момента на прекратяване на действието на договора наемателят (ищец) е
бил изправен, което да обуслови и извод че депозитът подлежи на връщане или че
не следва задържане на депозита като гаранционно обезпечителен, като било
възможно прихващане между дължимия наем и разходи и предоставения депозит.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ответника
част и за постановяване на друго, с което искът да се отхвърли.
В писмен отговор (съдържащ се в насрещната въззивна
жалба) насрещната страна Д.К. оспорва жалбата на ответника, счита, решението в
обжалваната от Ж.Д. част за правилно и настоява да бъде потвъредно
в тази част. Претендира разноски.
В насрещната си въззивна жалба ищецът Д.К.
навежда оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорен е изводът на съда, че по делото не било установено
плащане от ищеца към ответника на уговорената наемна цена от 350 лева, като не
е съобразено обстоятелството, че в договора за наем е посочено, че при
сключването му наемателят (ищец) е заплатил на наемодателя (ответник) и
договорената месечна наемна цена от 350 лева. Неправилно и в разрез със
събраните доказателства е прието, че договорът за наем е бил прекратен по
взаимно съгласие на страните, като не е съобразено, че ищецът е бил принуден от
ответника да освободи незабавно жилището, в нарушение на предвиденото в
договора за едномесечно предизвестие за прекратяването му.
Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваните от ищеца части и
за постановяване на друго, с което исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД да бъдат уважени.
В писмен
отговор насрещната страна (ответник по исковете) счита жалбата на ищеца за
неоснователна и настоява решението в обжалваните от ищеца части да бъде
потвърдено.
В
жалбите и в отговорите не са направени доказателствени
искания.
Въззивните жалби са редовни и допустими и следва да бъдат
приети за разглеждане.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Приема
за разглеждане подадената от Ж.С.Д. *** чрез процесуален
представител въззивна жалба, както и подадената от Д.Г.К. от гр. Варна насрещна въззивна
жалба срещу Решение №
1346/01.04.2019 год., постановено по гр. дело № 10722/2018 год. на РС-Варна;
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 07.10.2019 год. от 14, 30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.