№ 6424
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110146409 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. В. Т. срещу „***, в която се
твърди, че на 16.03.2023 г. между ищеца и ответника бил сключен Договор за
потребителски кредит № ***, по силата на който на С. Т. бил предоставен кредит в
размер на 6400,00 лева. Съгласно уговореното между страните сумата трябвало да
бъде върната на 48 месечни погасителни вноски, при ГПР в размер на 48,71 %, ГЛП в
размер на 41,13 % и застрахователна премия в размер на 2722,07 лева, като общата
дължима сума по кредита била в размер на 18720,01 лева. В исковата молба са
изложени подробни аргументи за недействителност на договора за кредит поради
противоречие с императивните изисквания на ЗПК. В условията на евентуалност се
твърди нищожност на клаузата от процесния договор, предвиждаща задължителна
застраховка по кредита и заплащането на застрахователна премия, като се поддържа,
че клаузата била неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП. Като
недействителна поради накърняване на добрите нрави ищецът сочи и клаузата от
договора, установяваща фиксиран размер на възнаградителната лихва по кредита, тъй
като същият надхвърлял трикратния размер на законната лихва. Отправено е искане за
прогласяване нищожността на сключения между страните договор за кредит, а в
условията на евентуалност – на клаузите за заплащане на застрахователна премия и
1
възнаградителна лихва в размер на 41,13 %. Претендират се и сторените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за
отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното дружество е
оспорило изцяло предявените искови претенции. Твърди по подробно изложени в
отговора аргументи, че искът за прогласяване нищожност на договора за кредит,
съответно – на отделни негови клаузи, бил изцяло неоснователен, тъй като при
сключването му били спазени всички императивни законови изисквания. Отправено е
искане за отхвърляне в цялост на предявените искове и за присъждане на сторените
разноски.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са предявени в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № *** от 16.03.2023 г.,
сключен между С. В. Т. и „***, евентуално – на клаузите за заплащане на
застрахователна премия в размер на 2722,07 лева и възнаградителна лихва в размер на
41,13 %, като следва: 1/ главен иск с правно основание чл. 22 ЗПК за признаване за
установено, че процесният договор е нищожен поради нарушаване на изискванията по
чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК; 2/ евентуални искове с правно основание чл. чл. 146, ал.
1 ЗЗП за признаване за установено, че клаузата от процесния договор, предвиждаща
заплащане на застрахователна премия в размер на 2722,07 лева, е нищожна поради
противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
признаване за установено, че клаузата от процесния договор, предвиждаща фиксиран
размер на възнаградителната лихва по кредита от 41,13 %, е нищожна поради
накърняване на добрите нрави.
Така предявените искови претенции съдът намира за допустими, тъй като за
ищеца е налице правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо нищожността
на процесния договор, доколкото в противен случай по силата на същия ищцовата
страна следва да заплати всички дължими суми, включително лихви и застрахователна
премия, за които поддържа, че се основавали на недействителни клаузи.
За основателността на предявените искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване сключването на договора със съдържание,
идентично с описано в исковата молба, и наличието на посочените в исковата молба
основания за нищожност на договора, съответно – на оспорените клаузи. В тежест на
ответника е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
2
страните по договора за кредит, съответно – наличието на валидно основание за
заплащане на възнаградителна лихва в размер на 41,13 % и на застрахователна премия
в размер на 2722,07 лева.
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 11.02.2025 г.
открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните
обстоятелствата относно сключването на Договор за потребителски кредит № *** от
16.03.2023 г. между С. В. Т. и „***, по силата на който на ищеца е предоставен заем в
размер на 6400,00 лева при ГПР в размер на 48,71 % и ГЛП в размер на 41,13 %, както
и относно наличието на уговорено по силата на договора за кредит задължение за
заплащане на застрахователна премия в размер на 2722,07 лева. Тези обстоятелства се
установяват и от представените в хода на производството доказателства.
Безспорно е между страните по делото, че процесният договор за кредит има
потребителски характер, поради което спрямо него приложение намират правилата на
ЗПК и на чл. 143 - чл. 147б ЗЗП. В исковата молба се поддържа, че същият бил
недействителен, поради нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е
посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по
кредита“ за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия
(т. 1); „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и
3
общите разходи по кредита за потребителя (т. 2). Следователно в ГПР е необходимо да
бъдат включени всички разходи, тъй като той изразява общите други преки или
косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които трябва да
заплати длъжника, както и по какъв начин е формиран.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, установени
в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В процесния договор са посочени единствено абсолютни
стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ и на годишния процент разходи /ГПР/
по заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита, и
именно кои компоненти точно са включени в него и как е формиран посоченияг в
договора ГПР от 48,71 %. Посочен е ГЛП по заема, който е фиксиран, но не се
изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Следва да се посочи, че
ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче в случая остават неизвестни,
като на практика така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса. Действително, двете величини са с различни
математически измерения, но винаги възнаградителната лихва следва да бъде
включена при формирането на ГПР. В този порядък неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който е формирано годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно
да посочи какво точно е включено в тях. Ето защо съдът намира, че в процесния
договор не са посочени по ясен и разбираем начин компонентите, които влияят на
образуването на ГПР, т. е. допуснато е нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Видно от клаузите на сключения между страните договор /л. 7 и сл./, заемната
сума, предоставена на ищеца като кредитополучател, е в размер на 6400,00 лева. Като
общ размер на кредита обаче е посочена сумата от 9122,07 лева, представляваща сбор
от предоставената в заем сума и застрахователната премия по сключените от ищеца
застраховки /л. 18 и сл./, възлизаща на сумата от 2722,07 лева. Съгласно чл. 7.2.3 от
договора, частта от средствата по кредита, представляваща дължимото за конкретните
застраховки, се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банкова сметка на
4
съответния застраховател, съответно – на банковия посредник. Видно от погасителния
план към процесния договор за кредит /л. 10/, главницата по кредита е 9122,07 лева, а
начислената върху нея възнаградителна лихва – в размер на 9597,94 лева. Установява
се, следователно, че застрахователната премия е включена в главницата по кредита, но
не е съобразена при определянето на посочения в договора ГПР от 48,71 %
(обстоятелство, което не е оспорено от ответника с отговора на исковата молба).
Включването на застрахователната премия в размера на главницата
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, въвеждаща ограничение
в размера на ГПР. Разходите за заплащането на застрахователната премия
представляват част от общите разходи по кредита, поради което следва да се отчитат
при изчисляването на ГПР. В този случай обаче действителният процент на разходите
ще надвиши максимално допустимия процент по чл. 19, ал. 4 ЗПК и ще се различава
съществено от посочения в договора ГПР от 48,71 %.
По същество чрез така сключените застраховки в нарушение на императивните
законови норми на ЗПК кредиторът начислява други, дължими от потребителя суми,
различни от лихвата. Предвидените застрахователни премии водят до значително
оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата и влияят върху
размера на възнаградителната лихва. Следователно клаузата за заплащане на
застраховка е нищожна поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, предвид размера на кредита и размера на
застрахователната премия, равняваща се на повече от 42 % от заемната сума.
Неоснователно е възражението на ответника, че застрахователната премия не
трябвало да бъде включена като разход в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото
потребителят не бил задължен да сключи договора за застраховка, а в ГПР следвало да
се включат само застраховките, които са задължително условие за получаване на
кредит. В случая застрахователната премия представлява разход, който е следвало да
бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е
в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и даденото
определение в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. По същността си застрахователната
премия е разход, свързан с кредита, доколкото заплащането от кредитополучателя е
уговорено с цел да се обезпечат вземанията на кредитодателя. Действително в
договора не се съдържа изричен текст, че сключването на застраховката представлява
задължителна предпоставка за отпускане на искания кредит или за получаването му
5
при предлаганите условия. От цялостното съдържание на договора и погасителния
план към него, в частност – включването на застрахователната премия в размера на
главницата, следва обаче изводът, че клаузите за покупка от кредитополучателя на
процесните застраховки при посочените параметри е поставена от кредитодателя с цел
да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, без възможност за
кредитополучателя действително да влияе на същата и без да има реален избор дали да
сключи застраховката и/или при какви условия да я сключи. Размерът на
застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата
на неговото сключване, като същата е включена в погасителния план, а от друга
страна, видно от представения застрахователен сертификат, неговата единствена цел е
да покрие риска, който търговецът-кредитор би понесъл от неизпълнение на договора
за кредит, без да обезщетява евентуалните вреди, които биха възникнали за самия
застрахован потребител /респ. неговите наследници/ от настъпилото застрахователно
събитие – смърт, трайна или временна неработоспособност, безработица и пр. Тоест
застраховката е сключена в полза на кредитора, което допълнително обосновава извод,
че тя е наложено от кредитора условие за сключване на договора, а не свободно
избрана от потребителя опция.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че застрахователната
премия е следвало да бъде съобразена при изчисляването на ГПР по договора за
кредит. Невключването в ГПР, води до извод, че същият е неправилно определен,
което от своя страна води нелоялна търговска практика от страна на кредитната
институция, „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в процесния казус е нарушено
изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания,
което от своя страна води до недействителност на целия договор на основание чл. 22
ЗПК. Следователно, предявеният от ищеца главен иск с правно основание чл. 22 ЗЗП
за прогласяване на процесния договор за нищожен поради нарушаване на
изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора по делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, но в хода на производството такива не са сторени, доколкото
страна е освободена от задължението за заплащане на държавна такса на основание чл.
83, ал. 2 ГПК. В полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1215,00 лева, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
6
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 22 ЗПК Договор за
потребителски кредит № *** от 16.03.2023 г., сключен между С. В. Т., ЕГН:
**********, и „***, **: **, поради нарушаване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
ОСЪЖДА „***, **: **, със седалище и адрес на управление гр. ***, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат М. Л.
Л., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, офис - партер, сумата от 1215,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита и
съдействие на ищеца в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7