№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 9743 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 99327/20.04.2019г., постановено по гр. д. № 68197/2018г.,
Софийски районен съд е уважил предявения от „Б.“ ЕООД срещу ЧСИ И.Т.Ч.осъдителен
иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 697лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –
заплатени разноски в производството по ч. гр. д. № 2034/2017г. по описа на СГС,
II-Г въззивен състав, от които 25лв. държавна такса по сметка на СГС за
разглеждане на частната жалба, 72лв. заплатена такса по сметка на ЧСИ за
администриране на частната жалба и 600лв. адвокатско възнаграждение, вследствие
на незаконосъобразни изпълнителни действия по изп. дело № 20157830400497 по
описа на ЧСИ И.Ч., рег. № 783 от РКЧСИ – обявяване за невалидно на наддавaтелно предложение на ищеца по публична продан, проведена за времето от
30.09.2016г.-31.10.2016г. на недвижим имот, представляващ празно дворно място с
идентификатор 68134.802.869.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното
решение. В жалбата се поддържа, че постановеното решение е недопустимо, тъй
като заведеният иск е недопустим доколкото се отнася за разноски. Евентуално се
излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Сочи се, че по делото не са установени елементите на
фактическия състав по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД. Твърди се, че по жалба срещу
действия на ЧСИ по реда на чл. 435 ГПК не се формира сила на присъдено нещо по
отношение на обстоятелствата от значение за отговорността по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Посочва се, че съдебният изпълнител би носил имуществена отговорност само
ако не се бе съобразил с постановеното по частната жалба решение. Оспорва се
наличието на реално настъпила вреда за ищеца. Съобразно изложеното се моли за
отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на
въззивната жалба от насрещната страна.
Третото лице – помагач на страна на ответника – З. „Л.И.“
АД е изложил съображения за основателност на въззивната жалба.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание
чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74 ЗЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с извършеното
действие от страна на ответника по обявяване за недействително на
наддавателното предложение на ищцовото дружество по публичната продан,
проведена по изп. дело № 20157830400497 по описа на ЧСИ И.Ч., е осъществил
противоправно поведение, довело до настъпила вреда за ищеца в размер на 697лв.,
равняваща се на сторените разноски във връзка с ч. гр. д. № 2034/2017г. по
описа на СГС.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването на въззивника за нeдопустимост
на решението и на самото производство. Разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че
във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски. Разпоредбата следва от принципа, че
въпросът за отговорността за съдебни разноски следва да се изчерпи в
производството, по което са направени, тъй като разноските не могат да са
самостоятелен предмет на друго производство и същият касае само случаите на
разпределяне на разноските между страните по делото. Този принцип не може да
намери приложение по отношение на трети за спора лица, които с действията или
актовете си са предизвикали правния спор. Производството по чл. 435 ГПК е по
повод действия или актове на съдебен изпълнител и страните /взискател и
длъжник/ не могат да бъдат натоварени с направените разноски за установяване по
съдебен ред на тяхната незаконосъобразност и отмяна. В този случай законът е
предвидил специален ред за репариране на сторените от страната разноски, който
е по чл. 441, ал. 1 ГПК, поради което производството
и решението са допустими.
Решението
на СРС е и правилно по същество, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите му. Независимо от това, с оглед направените
оплаквания във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
По
делото не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че по изп.
дело № 2015830400497 по описа на ЧСИ И.Ч., е проведена публична продан на
недвижим имот, представляващ празно дворно място с идентификатор 68134.802.869,
за периода 30.09.2016г.-31.10.2016г. Между страните е отделено като безспорно,
че ищецът е участвал в публичната продан на имота, като е подал наддавателно
предложение, което ответникът е обявил за невалидно поради липсата на
представено актуално състояние на дружеството и протокол от общо събрание на
съдружниците за взето решение за придобиване на продавания имот. Установява се
от приложените към изпълнителното дело документи, че по жалба на ищеца СГС е
постановил решение по ч. гр. д. № 2034/2017г., с което е отменил изготвеното
постановление за възлагане на недвижимия имот. В производството по чл. 435 ГПК
ищецът е претендирал заплащане на сторените разноски, но искането му не е било
уважено поради неприложимост на правилото на чл. 81 ГПГ в това производство.
Отговорността
на частните съдебни изпълнители за причинени на страните в изпълнителното
производство или на трети лица вреди е уредена в разпоредбата на чл. 441 от ГПК, съответно чл. 74 от ЗЧСИ. Съгласно ал. 1 на чл. 441 от ГПК, частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно
чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. От текста на двете
разпоредби е видно, че отговорността на частния съдебен изпълнител за
причинените от него при изпълнение на дейността му вреди е уредена като
деликтна такава. Затова за да възникне същата е необходима да са налице
предвидените в закона предпоставки за това, а именно неправомерно действие или
бездействие на съдебния изпълнител, причинени вреди и причинна връзка между
тези вреди и действието или бездействието. Действието на съдебния изпълнител ще
бъде неправомерно, в случай когато то е предприето въпреки нормативната забрана
за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за
извършването му предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде
противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено
по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане
за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване
на действието.
Съгласно
трайната практика на ВКС, съдът по деликтния иск преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да
е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по
жалбата. Чл. 74 ЗЧСИ препраща към общия институт на непозволеното увреждане по
чл. 45 от ЗЗД. Производството по чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл. 45 ЗЗД има за предмет
репариране на действителните вреди, настъпили вследствие неправомерно поведение
на ЧСИ, при условие, че се установи по безспорен начин наличие на неправомерно
действие/бездействие, вреди и причинна връзка между тях, а вината се презюмира
до доказване на противното.
В съответствие с изложеното, районният
съд правилно е извършил самостоятелна преценка на осъщественото от страна на
ЧСИ И.Ч. деяние, изразяващо се в обявяване на подаденото от ищеца наддавателно
предложение за невалидно, като е счел това действие за неправомерно, довело
като краен резултат до незаконосъобразност на изготвеното постановление за
възлагане. Във въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания във връзка
с тези констатации и изведения извод на съда, поради което въззивната инстанция
не следва да ги ревизира служебно – чл. 269 ГПК.
По делото е установено, че ищецът е подал
частна жалба срещу изготвеното постановление за възлагане на недвижимия имот по
чл. 435, ал. 3 ГПК, въз основа на която е образувано ч. гр. д. № 2034/2017г. по
описа на СГС. Във връзка с това производство, в което е отменено
постановлението за възлагане поради извършени от съдебния изпълнител
процесуални нарушения, ищецът е сторил разноски в общ размер на 697лв., от
които 25лв. държавна такса /л. 228 от изп. дело/, 72лв. такси за администриране
на жалбата /л. 229 от изп. дело/ и 600лв. платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред СГС по жалбата /л. 227 от изп. дело и л. 18
от първоинстанционното дело/. Този разход представлява настъпила имуществена
вреда за ищеца, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото
незаконосъобразно действие от страна на ответника. Извършените от ищеца разходи
са последица от обявяването на наддавателното му предложение за невалидно и
възпрепятстване възможността му да участва в проданта и да закупи имота, което
пък е довело до незаконосъобразност на постановлението за възлагане. Предприетото
от страна на ищеца активно поведение по защита срещу тези действия чрез
подаване на жалба по реда чл. 435 ГПК представлява нормална, обичайна последица.
Сторените в това производство разноски се намират в непосредствена връзка с
изготвения от частния съдебен изпълнител акт. Следователно са типичен,
необходим, адекватен резултат от настъпилото увреждане. Размерът на
претърпяната вреда следва да се изчисли като се съобрази с колко е намаляло
имуществото на ищеца в резултат на неправомерното поведение на съдебния
изпълнител, и същият възлиза на сторените разноски от 697лв. Ответникът дължи
възстановяването им в пълнота.
При установяване на обективните елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, а именно противоправно поведение, намиращо
се в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, субективният елемент - вината
на извършителя се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответната страна
е да обори тази законова презумпция, като същата не е ангажирала доказателства
за това, поради което предявената претенция е основателна.
От изложеното следва, че изводите на двете съдебни инстанции съвпадат,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски за въззивното производство има
въззиваемият ищец. Същият претендира сумата от 700лв. заплатено адвокатско
възнаграждение /л. 40/. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно, тъй като делото не се отличава
с фактическа и правна сложност, във въззивното производство не са събрани
доказателства, единственото извършено процесуално действие от пълномощника на
въззивника е явяването му в откритото съдебно заседание, на което присъства и
законния представител на ищцовото дружество и оспори самостоятелно въззивната
жалба. Като се прецени и обстоятелството, че материалния интерес по делото е
нисък, претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до 300лв.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
99327/20.04.2019г., постановено по гр. д. № 68197/2018г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 41-ви състав.
ОСЪЖДА Частен съдебен изпълнител И.Т.Ч.,
рег. № 783 от РКЧСИ, с адрес на кантората: гр. София, бул. „******, да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на третите лица – помагачи на страната на ЧСИ И.Т.Ч.– „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК: *********,
и З. „Л.И.“ АД, ЕИК: ********.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.