№ 4347
гр. Варна, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20223100101954 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.
194 ал. 3 във вр. с чл. 214 ал. 1 т. 3 от ЗОВСРБ.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
На основание чл. 140 от ГПК съдът намира, че делото следва да бъде
насрочено.
Съдът на основание чл.140 ал.3 от ГПК изготви следния проект
доклад по делото:
Производството е образувано по предявени искове от З. Д. З., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: обл. Варна, общ. Бяла, град Бяла, **********
срещу Военно формирование 34400 гр. Варна, с адрес: град Варна,
********, с правно основание чл. 194 ал. 3 във вр. с чл. 214 ал. 1 т. 3 от
ЗОВСРБ, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 25 440 лв.
/двадесет и пет хиляди четиристотин и четиридесет лева/, която
представлява дължимо обезщетение за полагане на труд повече от
нормативно определения при даване на дежурства, некомпенсиран с почивка
(изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време)
за периода 01.10.1996 г. - 13.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
1
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
право са:
Твърди се, че ищецът е бил в служебно правоотношение за периода от
25.07.1996 г. до 13.09.2019 г.
Ищецът, въз основа на Договор за кадрова военна служба № 1136 от
25.07.1996 г., е служил във Военно формирование /поделение/ 26200 - град
Айтос на длъжност Командир на взвод и считано от 01.10.1996 г. е бил
преназначен във Военно формирование 28430 на длъжност Командир на рота.
С допълнително споразумение № 799 - 1В97/27.10.2004 г., сключено с
Началник на поделение 34400 - град Варна към договор за военна служба №
1136 от 25.07.1996 г. е бил удължен срокът на договора за военна служба с 3
години, като с последващо такова Допълнително споразумение № 799 -
1В97/27.10.2004 г., сключено с Началник на поделение 34400 - град Варна
към договор за военна служба № 1136 от 25.07.1996 г. е бил удължен срокът
на договора за военна служба с 3 години, като с последващо такова
Допълнително споразумение № 1019 - 1134/30.07.2007 г., отново сключено с
Началник на поделение 34400 - град Варна, срокът на договора за кадрова
военна служба е удължен с още 3 години - до 22.08.2010 г. В изпълнение на
чл. 134а, във връзка с параграф 139, ал. 1 от преходните и заключителните
разпоредба на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България (ЗОВСРБ) като заварен на военна служба военнослужещ при
влизане в сила на закона, на 30.04.2010 г. в град Варна, ищецът е сключил нов
Договор за военна служба № 32/20.05.2010 г. на длъжност „старши
направленец" във военно формирование (поделение) 28430, изискваща военно
звание „капитан - лейтенант", на която е назначен на 01.08.2009 г. със Заповед
№ К - 24/30.07.2009 г. на Началника на ЦП на ВМС. Срокът на договора е
удължен с две години, считано от 28.10.2020 г. с Допълнително споразумение
№ 1359/12.03.2018 г. Със Заповед на Министъра на отбраната № KB -
421/24.07.2019 г. гр. София и с Вх. № РР - 02 - 1089/07.08.2019 г. на
поделение 28430, договорът на З. З. е прекратен на основание чл. 146, т. 2, чл.
161, т. 2 и чл. 162, т. 1 от ЗОВСРБ - по взаимно съгласие на страните,
изразено с подаден рапорт, а със Заповед на командира на военно
формирование 28430 - Варна от 10.09.2019 г. с№ JIC - 01 - 23 е бил отчислен
от списъчния състав на военно формирование 28430, считано от 13.09.2019 г.
2
Искът е заведен срещу ответника Военно формирование 34400 - гр.
Варна, тъй като съгласно Върховният касационен съд /Решение № 128 от
29.04.2011 г. по Гр.Д № 1356/2009 г., IV ГО и Решение № 416 от 26.10.2012 г.
по Гр.Д № 271/2012 г., IV ГО/, ответник по искове за възнаграждения и
обезщетения, свързани с изпълнението на военната служба, е поделението
(военното формирование), разпоредител с бюджетни кредити, в което
военнослужещият е назначен от министъра на отбраната.
Ищецът е назначен към Военно формирование 28430 - Варна, но
разпоредител с бюджетни кредити, в случая е висшестоящото учреждение -
Военно формирование 34400 - град Варна.
Според чл. 194, ал. 6 от ЗОВСРБ времето за почивка на
военнослужещите не се включва в продължителността на служебното време.
Отйосно реда за разпределяне на служебното време и за неговото отчитане
извън нормалната продължителност ал. 7 препраща към акт на Министъра на
отбраната. ' * '
Редът за полагане на дежурствата и тяхната продължителност са
уредени в чл. 195 от ЗОВСРБ, съгласно който военнослужещите могат да
бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с
уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни
актове, издадени от министъра на отбраната, като максималната
продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за
един месец -168 часа, а времето за дежурство е служебно време.
В чл. 214, ал. 1 т. 3 от ЗОВСРБ е уредено на военнослужещите да се
изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на възложени
задължения извън установеното служебно време.
Доколкото за реда за отчитане и заплащане на положения труд повече
от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови
дежурства, некомпенсиран с почивка - такъв над установеното служебно
време, разпоредбата на чл. 194, ал. 3, във вр. с чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ
препраща към акт на Министъра на отбраната, то за процесния период такъв
са Заповед № ОХ-313/08.05.2001 г. и Заповед № 296/19.05.2011 г. на
Министъра на отбраната относно реда за разпределяне на служебното време
на кадровите военнослужещи и отчитане на положения извънреден труд,
уреждащ реда за отчитане и заплащане на положения извънреден труд от
3
кадровите военнослужещи.
Нарушавайки законовата уредба относно полагането на дежурства и
нормалната продължителност на работното време, както и полагането на труд
над нормативно определения както още от началото на 1996 г., така и след
Заповедите на Министъра на отбраната на Република България с № №
296/19.05.2011 г. и ОХ - 313/08.05.2001 г., и цитираните по-горе норми, със
свои Заповеди, относно организацията на служебното време на
военнослужещите при носене на дежурства за периода 1996 г. - 2019 г.,
Командирът на Военно формирование 28430 - гр. Варна е организирал
разпределението и отчитането на служебното време по начин, по който при
изпълнение на дежурство, в резултат на некомпенсиране с почивка на
увеличената продължителност на служебното време, се превишава законно
установената месечна продължителност, без да се заплаща възнаграждение за
труд над установеното служебно време.
Освен писмените годишни заповеди, през периода на иска, въз основа
на заповеди на Командира на Военно формирование 28430 - гр. Варна през
периода 1996 г. - 2019 г., военнослужещите, които ще застъпват в 24-часово
дежурство, са били задължавани да се явяват поне с час и половина по-рано.
Така, въз основа на заповеди на Командира на ВФ, продължителността на
едно дежурство се увеличава незаконосъобразно.
Въпреки това, военнослужещите стриктно са изпълнявали дори и
устните заповеди, тъй като това е тяхно задължение, съобразно
устройствените актове в Българската армия, а неизпълнението на заповед на
началника е престъпление по Наказателния кодекс. Това време обаче също не
е компенсирано с почивка и не е изплатено обезщетение за положен труд над
нормативно определения (за изпълнение на възложени задължения извън
установеното служебно време).
За изпълняваната от ищеца длъжност „Командир на рота", както и след
сключването на нов договор за военна служба през 2010 г., когато е заел
длъжността „старши направленец" във Военно формирование 28430 - гр.
Варна, полагането на дежурство не е основно задължение, т.е. не е бил щатен
дежурен. В такъв случай, съгласно Заповед № 296/19.05.2011 г. на Министъра
на отбраната относно реда за разпределяне на служебното време на кадровите
военнослужещи и отчитане на положения извънреден труд, отчитането на
4
продължителността на служебното време се извършва сумарно за всеки
отделен месец.
За периода от месец октомври 1996 г. до месец април 2010 г.,
включително и за периода, обхващащ последващия договор за военна служба
- от месец април 2010 г. до прекратяването на същия през месец септември
2019 г., ежемесечно, в резултат на положените от доверителя ни дежурства и
некомпенсирането им с почивка, ищецът е превишавал месечната
продължителност на служебното време с посочените подробно по- долу брой
часове за всеки месец, без за това да бъде компенсиран с почивки, като дори и
след прекратяването на служебното правоотношение не му е заплатено и
полагащото му се обезщетение за положен труд над нормативно определения
(за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно
време, некомпенсиран с почивка) за съответния период.
Тъй като по отношение на начините на изчисление на размера на
паричното обезщетение в случаите на некомпенсиране с почивки приложение
намира Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден
труд на кадровите военнослужещи, то в съответствие с чл. 4, т. 4 от същата,
дължимата сума за всеки от долупосочените периоди следва да бъде завишена
с 20 на сто, като съгласно Постановление № 74 от 23.03.2001 г. за приемане
на Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд
на кадровите военнослужещи, размерът на възнаграждението се изплаща в
увеличен размер, както следва:
1. С увеличение 20 на сто - при полагане на извънреден труд в
работни дни
2. С увеличение 40 на сто - при полагане на извънреден труд в
почивни дни
3. С увеличение 80 на сто - при полагане на извънреден труд в дни на
официални празници
4. С увеличение 20 на сто - при полагане на извънреден труд при
сумирано отчитане на работното време.
Сочи се, че в случая не се касае за положен извънреден труд, а такъв,
положен в повече от нормативно определения при даване на двадесет и
четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, вземането за което
5
възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този
момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си
на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност
по чл. 358 ал. 1, т. 3, във връзка с ал. 2, т. 2 от КТ. /В този смисъл
Тълкувателно решение № 6 от 11.02.2022 г. по Тълк. Д № 6/2017 г., ОСГК на
ВКС/.
Уточнява, че преценката в случая относно течението на давностните
срокове включва и периода на обявеното извънредно положение през 2020 г.,
поради което следва да се вземе предвид, че спрелите да текат на 13.03.2020 г.
давностни срокове започват отново да текат считано от 21.05.2020 г., като са
спрели да текат за период от общо 69 дни. Поради това вземанията на З. Д. З.
следва да се погасят при посочената 3 - годишна погасителна давност на
21.11.2022 г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника.
В него се сочи, че искът е недопустим, неоснователен и недоказан.
Твърдят, че тригодишният давностен срок за предявяване на иска по чл.
358, ал.1 т.З във връзка с ал.2, т.2 от КТ е изтекъл на 13.09.2022г., а
позоваването на обявеното извънредно положение с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. и Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г., и за преодоляване на последиците /обн. в ДВ, бр. 28 от
24.03.2020г., загл. изм. с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г./ е неоснователно, тъй като
ищеца е можел да упражни правото си на иск при спазване на въведените
противоепидемични мерки.
Прави възражение, че командира на военно формирование 34400-Варна
не е надлежния ответник по предявените искове, а надлежен ответник е
военното формирование, в което е служил ищеца. Оспорва, че
формированието, в което е служил ищеца, не е самостоятелен разпоредител
със бюджетни средства, тъй като поделението има отделен военнопощенски
номер -28430-Варна, има отделна финансова служба и има отделен Булстат -
1290101960092. Поради това искът следва да бъде насочен към
формированието, с което ищеца е бил в служебни правоотношения - военно
формирование 28430- Варна, а не към ответното военно формирование 34400
6
- Варна. /Цитира Решение №128 от 29.04.2011г. на ВКС, IV ГО по гр. дело
1356/
Сочи, че ищецът основава исковата си претенция на НЕРАЗБИРАНЕ И
СМЕСВАНЕ НА ПОНЯТИЯТА СЛУЖЕБНО ВРЕМЕ И ИЗВЪНРЕДЕН
ТРУД.
След изясняване на понятията, счита, че липсват доказателства както за
положен от ищеца за процесния период извънреден труд, така и за наличие на
служебно време над нормалната продължителност в изпълнение на
служебните си задължения.
Посочва, че съществуват два вида служебно време:
1. служебно време при изпълнение на преките функционалните задължения
- т.е. по чл.203 ЗОВСРБ, съответно глава VII, раздел I от ПКВС.
2. служебно време за носене на дежурства - т.е. по чл.204 ЗОВСРБ,
съответно глава VII, раздел II от ПКВС
Служебното време при изпълнение на преките функционални
задължения, може да бъде с „нормална продължителност" ( т.е. 8 часа) или „с
увеличена продължителност" (т.е. от 8 до 12 часа). Т.е. общата
продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ не трябва
да надвишава 12 часа в денонощие.
12-те часа кореспондират и с т. 4.2 от МЗ ОХ-313 - "При носене на 24 -
часови дежурства от кадрови военнослужещи служебното време да се зачита
в размер по 12 часа за всеки от дните, през които се носи дежурството
независимо от разпределението му по часове в тези дни".
Следващата алинея 3 от същия чл.203 указва, че при удължаване
служебното време над 12 часа в денонощие, също се отдава писмена заповед
на командира, издадена при условия, определени в ПКВС. В тези случаи на
кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в
размер, определен от Министерския съвет. Размерът на това възнаграждение е
в "Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на
кадровите военнослужещи", (Приета с ПМС № 74 от 23.03.2001 г., обн., ДВ,
бр. 31 от 30.03.2001 г., в сила от 30.03.2001 г., изм., бр. 118 от 20.12.2002 г., в
сила от 1.01.2003 г.)
Или служебното време над 12-я час, във връзка с дейности при
7
изпълнение на преките функционалните задължения се заплаща като
извънреден труд, като за всеки час се полага заплащане на извънреден труд.
Втория вид служебното време - когато военнослужещите са назначени
за носене на дежурства - т.е. по чл.204 ЗОВСРБ, съответно глава VII, раздел II
от ПКВС. Законово установено е дежурството да е с продължителност от 24
часа, а денонощието не може да има повече от 24 часа - т.е. няма как да има
извънреден труд време по време на дежурство.
Сочи се, че в изпълнение на чл.204, ал.4 ЗОВСРБ на ищеца е заплатено
възнаграждение за 4 часа до 12-я час, когато е бил в режим на дежурство.
И сега за извънредния труд на кадровите военнослужещи:
Принципно положение в трудовото ни законодателство е, че полагането
на извънреден труд е недопустимо, а ако се наложи, то това се допуска по
изключение.
Заповедта за полагане на извънреден труд от кадрови военнослужещи
като отделен документ е необходима само за извънреден труд по смисъла на
чл.158 ПКВС, т.е. при изпълнението на функции и дейности, утвърдени като
основни в длъжностната характеристика за заеманата длъжност (например,
оставане при щормови сигнал, отстраняване на авария, аварийни и
спасителни действия и др.под., но не и при плавания, планирани мероприятия
или при наряд - дежурство). Тази заповед съгласно т.32, а) от МЗ ОХ-
313/2001 г. е правното основание за издаване на заповедта за начисляване и
изплащане на възнаграждението по раздел III от МЗ ОХ- 313/2001 г.,
определящ размера на заплащаното за всеки час извънреден труд
възнаграждение.
Такива заповеди за полагане на извънреден труд от ищеца не са
издавани.
Когато военнослужещият полага дежурства му се полагат почивни дни.
Дните за ползване на почивки, по правило се определят още в предварително
изготвения график /нарядни списъци/, графиците се утвърждават от
командира на военното формирование. Промяната на утвърдените дати за
почивка става след направен доклад от кадровия военнослужещ в докладната
книга на поделението, който се резюлира от командира положително или
отрицателно. При условие, че липсват такива доклади и при наличие на
8
предварително утвърден график от командира на поделението, следва
логично, че ищецът ги е ползвал, съобразно графика.
В ЗОВС и ПКВС не са предвидени нормативни разпоредби,
позволяващи изплащане на обезщетение за неизползваните почивни дни в
следствие на положено дежурство, следователно тези дни не се компенсират
чрез паричен еквивалент.
Съдът на основание чл.146 ал. 1 т. 5 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже, че в периода от 25.07.1996 г. до
13.09.2019 г. е бил в служебно правоотношение, че ответникът е компетентен
да отговаря по иска му, доколкото не е разпоредител с бюджет; че за периода
е положил труд повече от нормативно определения при даване на дежурства,
некомпенсиран с почивка съгласно твърдения обем; размера на дължимото
възнаграждение за положения извънреден труд.
Съдът на основание чл.146 ал. 1 т. 5 от ГПК указва на ответника, че
носи доказателствената тежест да докаже положителни правоизключващи и
правопогасяващи факти, на които основава възраженията си. В настоящия
случай, че на ищеца е заплатено възнаграждение за 4 часа до 12-я час, когато
е бил в режим на дежурство.
Съдът на основание чл.146 ал. 1 т. 4 от ГПК ОБЯВЯВА ЗА
БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване, че ищецът е назначен
последно във военно формирование 28430 – Варна.
По допускане на доказателствата:
Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства са
допустими и относими, поради което следва да бъдат приети в СЗ.
Следва да бъде издадено исканото от ищеца СУ /за военно
формирование 28430 – Варна/.
Съдът намира, че по останалите доказателствени искания следва да се
произнесе в о.с.з. след отделяне на спорното от безспорното.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
9
12.01.2023г. от 16.00часа, за която дата и час да се призоват страните, като
им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора и приложенията.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените с исковата молба и
отговора писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца исканото СУ /за военно формирование
28430 – Варна/.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания за
о.с.з. след отделяне на спорното от безспорното.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, КАТО ИМ
УКАЗВА, ЧЕ това е доброволен способ за уреждане на отношенията им и
има примущество пред спорното производство – редуциране на
държавната такса, съответно разноските за нея.
Медиация
УКАЗВА на страните, че към ВРС е създаден и действащ Център по
медиация, който е разположен на 4 ет. в сградата, в която се помещава СИС
при РС – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12.
Медиацията е лесен и достъпен /БЕЗПЛАТЕН само в рамките на
програмата към съда и до приключване на програмата!/ алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебното производство, като процедурата е
неформална и поверителна.
В случай, че страните желаят постигане на резултат, който зависи
изцяло от интересите им и пести време и средства, може да се обърнат към
служителя по медиация към ВРС - Веселина Тодорова на тел. 052/662 596
и/или в стая 414 в съда, който ще им помогне при избора на медиатор от
списъка на медиаторите, както и ще им осигури ползването на Центъра по
медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10