ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 226
гр. Търговище, 12.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500189 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощник юрск. Р.И., против
разпореждане № 316/30.06.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 437/2022г. по
описа на РС – Попово, с което се отхвърля заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника Д. Н. Р. за вземането за договорно възнаграждение в
размер на 1086.63 лева (курсивът е на жалбоподателя) дължимо за периода
от 20.09.2020 г. до 03.09.2021 г. тъй като съдът неправилно е заключил, че
същото представлява неравноправна клауза.
С оплаквания за неправилност на обжалвания акт по отношение на
отхвърленото заявление за договорното възнаграждение, с позоваване на
разпоредбите на чл. 9 ЗЗД и принципът на свободното договаряне, чл. 19, ал.
4 от ЗПК, и чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, жалбоподателят моли за отмяна на
разпореждането и уважаване на заявлението му. Претендира разноски.
След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът констатира
следното:
Частната жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по жалбата по същество, съдът взе предвид
следното:
1
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е депозирал заявление по чл.
410 ГПК за сумата общо 6718.86 лв., уважено частично с издадената Заповед
№ 184/30.06.22 г. за сумата 2 934.87 лв. – остатъчна непогасена предсрочно
изискуема главница по ДПК № 30042239912/29.01.2020 г., за сумата 39.05 лв.
- законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 29.06.22
г. до изплащане на задължението, както и разноски.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е ОТХВЪРЛИЛ
искането на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, против ответника за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК , за сумата 1086.63 лв.- непогасено договорно възнаграждение за
периода 20.09.20-03.09.21 г.; 797.50 лв.- за допълнителна услуга „Фаст“ и
1860.81 лв. – за допълнителна „Флекси“, по съображение, че е налице
обоснована вероятносскт договорните клаузи, въз основа на които се
претендират сумите да са неравноправни и за това – нищожни, на осн.чл. 146
във вр. с чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
По фактите:
Между страните, на 29.01.2020 г., е сключен ДПК № 30042239912 с
параметри: Сума на кредита – 3 300 лв ., срок: 36 месеца; размер на
вноската по кредита – 158.40 лв.; ГПР 49.22 %, ГЛП – 41,00 %; лихвен
процент на ден – 0.11 %; дължима сума по кредита – 5 701.97лв.
Кредитополучателят се е задължил да заплаща в рамките на ДПК и месечна
вноска от 91.67 лв. за закупени два пакета допълнителни услуги на обща
стойност 3 300 лв. (Фаст – предоставя право на приоритетно разглеждане и
изплащане на ПК, за 990 лв. и Флекси – предоставя право на промяна на
погасителния план на ПК, за 2310 лв.), при което общото задължение по
кредита и по допълнителните пакети е 9 000.97 лв., съответно – общ размер
на месечната вноска: 250.07 лв.
Макар в диспозитива на обжалваното разпореждане да не е посочено,
видно от мотивите, за да постанови частичния отказ, съдът е приел наличието
на хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 146 вр. с чл. 143 от
ЗЗП, при липса на мотиви относно приетата неравноправност на клаузи.
Въпреки това, предвид произнасянето на въззивната инстанция не
като контролно-отменителна, а като инстанция по същество, въззивът следва
да изложи своите собствени правни изводи.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се
отхвърля когато „се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това“, като нормата на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя“. Изброяването в ал. 2 не е изчерпателно, по
аргумент от чл. 143, ал. 2, т 20 от ЗЗП.
С изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл.
411 ал. 2 т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е
настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят
претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда
произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се
осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на
правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на
заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и
искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице
обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът съобразява и
представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл.
410, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент
на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от
ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4,
се считат за нищожни.
3
При ДОГОВОРЕНИТЕ параметри, месечното задължение по
изплащане на кредита (за сумата 3300 лв.), заедно с договорната лихва и
стойността на закупения допълнителен пакет (общо 3300 лв.), възлиза общо
на 9 001.97 лв. Очевидно е, че по този начин ГПР реално не е 49.22 %, а доста
повече, при забрана да не надхвърля 50%. С анекс от 17.04.20 г. е променен
единствено ГПР – на 44.54 %, без пояснения как е определено това
намаление.
От справка в публичния регистър на КЗП, се установява, че КЗП се е
произнесла по практиката на настоящия заявител относно допълнителните
услуги (ДУ), като със Заповед № 1020/17.11.2017 г. на Председателя на КЗП
се забранява на заявителя да прилага агресивна нелоялна търговска практика
по смисъла на чл.68в във вр. с чл.68г, ал. 4, във връзка с чл. 68з от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП), изразяваща се в това, че при сключването на
договори за потребителски кредит заявителят принуждава потребителите да
закупят пакет от допълнителни услуги, включващ приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Потребителите,
които желаят бързо и приоритетно разглеждане на искането за кредит, не
могат да закупят само тази услуга, тъй като тя е включена в пакет с още
четири други услуги. Цитираната заповед е влязла в сила, считано от
08.07.2019 г., когато с Решение № 10606 от 08.07.2019 г. на ВАС по адм. дело
№ 13144/2018 г. касационната жалба на заявителя е приета за неоснователна,
с доводи, че с въпросните пакети за ДУ заявителят осъществява агресивна
нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП.
В случаи, като този, търговецът, с цел да извлече за себе си по-голяма
печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване
на пакет/и за ДУ, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика.
Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност
на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните
параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения
4
законов минимум от 50%., т.е. процесният ДПК е сключен в противоречие на
закона. И тази неравноправност рефлектира и върху договорката за лихвата
по кредита.
Неоснователни са доводите в частната жалба с позоваване на
свободата на договаряне(чл. 9 ЗЗД). С посочения пакет допълнителни услуги,
сумата, дължима за връщане става почти двойна, ведно с договорната лихва-
почти тройна. Предметът на самите услуги, макар и да е дефиниран като
допълнителни "услуги", в действителност се състои от действия, свързани с
усвояването и управлението именно на кредита, предоставен с ДПК. Така е
налице пълно покритие между естествените и закономерни права, задължения
и възможности за страните по договора за потребителски кредит,
произтичащи от неговия предмет и цел. Това правно положение е
недопустимо по смисъла на ЗПК, тъй като по този начин кредитодателят се
домогва да заобиколи изискванията на този закон, което му е забранено с чл.
21, поради което и законодателят е повелил, че такава клауза е нищожна.
Така, от своя страна, щом допълнителните услуги не могат да
съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са
генетично свързани и обусловени от договора за кредит, то те фактически
представляват дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита,
поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него,
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и тази неяснота пряко засяга потребителя,
тъй като не му позволява да прецени икономическите последици от
сключването на договора (чл. 143, ал. 2 , т. 19 ЗЗП).
Предвид изложеното, гореразгледаните уговорки са във вреда на
потребителя, като неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при преценката на предоставеното от
кредитодателя и съпоставката с дължимата за връщане сума.
Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП, са транспонирани разпоредбите
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, прогласява
неравноправните клаузи за нищожни, като така изпълнява и изискването на
чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват потребителя.
Освен това, по претендираната лихва за забава - принципно
5
заявителят има право да претендира обезщетение за забава (чл. 86 ЗЗД),
дължимо по силата на закона, а не въз основа на клаузите в договора. В
същото време, съдът няма как да уважи тази претенция, тъй като размерът на
същата частично е базиран на суми, които съдът, видно от мотивите по-горе,
приема, че не се дължат. Изложените в ч.жалба съображения, основани на
размера на претендираната възнаградителна лихва (макар да не е посочена,
всъщност както и нито един от останалите параметри), водят на извод на
неправилна интерпретация от жалбоподателя, тъй като доводите за
неравноправни клаузи не почиват единствено върху този размер.
Районният съд е достигнал до същия краен резултат и въпреки
липсата на конкретизация в мотивите, разпореждането му се явява
законосъобразно, а частната жалба – неоснователна, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, чрез
пълномощник юриск. Р.И., против разпореждане№ 316/30.06.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. № 437/2022г. по описа на РС – Попово.
Определението не подлежи на обжалване - т.8 от ТР № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6