№ 108
гр. С., 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н.Р.П
при участието на секретаря Б.Р.Ц
като разгледа докладваното от Н.Р.П Гражданско дело № 20244150100747 по
описа за 2024 година
Иск за развод по чл. 49, ал.1 от СК
Ищеца Т. А. Г., чрез адв. Б. Г. твърди, че с ответника А. В. Г. са съпрузи.
Бракът им бил сключен на 17.10.2014г. с акт за граждански брак
№91/17.10.2014 г. на Община С., като този брак бил първи по ред и за двамата.
Твърди, че по време на брака с ответника било родено детето им – А. Т.ов
Г. с ЕГН **********. Сочи, че страните са встъпили в брачното
правоотношение, след като са имали кратко приятелство, след което заживели
в дома на родителите на ищеца и там било родено детето им. Първоначално
отношенията им били добри, но после започнали да търсят препитанието си в
чужбина и живели на различни места и се връщали за кратко и отношенията
между тях охладнели. Според ищеца, всичко описано, както и
несъответствията в характерите им е довело до взаимното отчуждение. Били
престанали да се търсят, да общуват и да споделят общи планове и
контактували единствено по отношение на детето им. Това с времето довело
до фактическа раздяла, като не са правили опити да заздравят брачната си
връзка или да заживеят отново заедно. Това довело до разстройство на
брачните отношения до степен на непоправимост. Не претендира произнасяне
по въпроса за вината. Моли упражняване на родителските права по отношение
на малолетното дете А. Т.ов Г. да бъдат предоставени на майката и детето да
живее при нея на адреса и, като за бащата да бъде определен режим за
осъществяване на лични контакти, както и да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 260,00лв, считано от влизане в сила на бракоразводното решение.
Моли ползването на семейното жилище, находящо се в гр.С., ул.“С.В.“ №12,
вх.“В“, ап.9, да бъде предоставено за ползване от него. Ищеца не възразява
след прекратяване на брака, ответницата да продължи да носи брачното си
1
име
След получаване на отговора на ответната страна, процесуалния
представител на ищеца в даденото становище, прави искане, съда да се
произнесе, че не е компетентен да разгледа въпросите, свързани с
упражняването на родителските права, издръжката и режима на лични
отношения, като моли в тази част производството да бъде прекратено. В хода
на устните състезания ищеца се представлява от процесуалния си
представител – адв.Б. Г. и излага, че поддържа исковата молба. Моли да се
постанови решение, с което бракът между страните да бъде прекратен с
развод. Като основание сочи, че е настъпило дълбоко разстройство на
брачните отношения е фактическата раздяла между съпрузите, като
акцентира, че това твърдение не се оспорва от ответницата. Излага доводи, от
които може да се направи извод за наличие на такава фактическа раздяла,
респективно за настъпило дълбоко брачно разстройство. Сочи, че това
основание на иска в съдебно заседание се потвърдило от свидетелските
показания на И. и А. Г.и.
В срока и по реда чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника по делото. В отговора от ответника А. В. Г. се сочи, че тя като
ответник иска да уведоми съда, че е подала молба за развод в съд в гр.Л., като
делото е образувано на 21.10.2024г. Твърди, че брака им е сключен в Р.Б., но те
живеят и работят в гр.Л., през последните 5 години. Посочва, че нейния
настоящ адрес е в гр.Л. и тя има законово право да подаде молба за развод по
настоящ адрес, като казва, че това е причината да подаде молба за развод в съд
гр.Л.. Твърди, че не е законосъобразно да се води бракоразводно дело да се
води едновременно в две държави, като моли съдът да направи отказ от
подадената молба за образуване на бракоразводно дело в РС-С., уведомява
съда за настоящия си адрес в гр.Л.. С молба от 06.03.2025г., ответницата сочи
допуснати фактически грешки в Определение от 20.12.2024г. Не взима
становище по същество и не претендира разноски.
С определение №**/20.12.2024г. по делото е прекратено производството
по делото в частта, относно съединените с иска за развод искове за
родителската отговорност ( чл.59 ал.2 от СК,по чл.59 ал.3 от СК , по чл.143
ал.2 от СК) - определяне на родителя, който да бъде титуляр и носител на
родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете А. Т.ов
Г., неговата издръжка и постоянното му местопребиваване, както и
определяне на режим на лични отношения на детето с другия родител.
Със същото определение, съдът е счел, че няма пречка, да разгледа
исковата претенция за прекратяването на брака с развод, понеже съгласно
чл.4, , ал.1, т.2 и чл.7 от ** относно общата компетентност, международната
компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато
ищецът е български гражданин.
Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за
установено:
Страните по делото са законни съпрузи от 17.10.2014 г., видно от
приложеното удостоверение за граждански брак издадено от Община С., по
акт № 91 от 17.10.2014г.
2
От брака имат едно родено дете – А. Т.ов Г., роден на 06.02.2015г., видно
от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0263/10.02.2015г. на Община П..
По делото е приложено писмо от адвокатско дружество „**”, от което е
видно, А. В. Г., е техен клиент в и те я представляват в бракоразводно дело.
Приложена е по делото разпечатка от устройство /непреведена/, от
където е видно, че е получено писмо от **, където и е дадена възможност да
потвърди електронната си поща.
В съдебно заседание свид. Г. – майка на ищеца, заяви, че той и
ответницата са заедно от 2014г., имат едно дете и са живели в гр.С., на ул.
„Н.Ф“ № 21, където имали къща. Сочи, че детето им, като станало над
едногодишна възраст, ищеца завършил висше образование, но се успял да си
намери работа и се наложило да замине за В.. Според казаното от нея, 4 или 5
години по-късно и Г. с детето също заминали в чужбина при ищеца, където
започнали семейните им проблеми и известно време след това престанали да
живеят заедно. Акцентира върху това, че страните, изобщо не се търсели,били
разделени, като само комуникират относно детето. Като причина за раздялата,
свидетелката сочи, че Г. употребявала алкохол и не искала да работи и
домакинства.
От разпита на свид.Г. става ясно, че ищеца, който е негов син и
ответницата Г. сключили брак 2014 г. или 2015 г. и заживели в неговата къща
на адрес „Н.Ф“. Свидетелят твърди, че ищеца заминал през 2015 година за А.,
след като се родило детето им, за да осигури препитание на семейството си, а
през 2018 година и ответницата, заедно с детето отишли при него. Сочи, че
ищецът и ответницата били във влошени отношения, още преди се съберат в
чужбина. Свидетеля имал преки наблюдения затова, тъй като е живял и
работил във В., заедно със сина си и така станал пряк наблюдател на
постоянни кавги и неприятности. Свидетелят излага, че ответницата е
консумира алкохол - ракия, уиски и вино. Счита, че според него, страните в
отношенията си са изстинали отдавна един към друг и не могат да бъдат
заедно.
От приложеното на лист 15 писмо от адвокатско дружество, следва да се
приеме, че ответната страна е клиент на същото по дело, но не става по
никакъв начин ясно кога е заведено това дело. От приложената разпечатка от
устройство /лист 56/, става ясно, че ответната страна е получила писмо от **,
където и е дадена възможност да потвърди електронната си поща, но, също
така, като в приложеното писмо от адвокатското дружество не е представено
доказателство, кога е заведено делото във В. и етапа на който е.
Съдът, преценявайки доказателствата в тяхната съвкупност намира, че
брачната връзка между страните съществува само формално, изпразнена от
нормално нравствено съдържание, което следва да се влага в нея. Между
съпрузите не съществува взаимност, любов и доверие, нямат желание за
заздравяване на брака си. Твърденията на ищцовата страна в тази посока, по
никакъв начин не са оборени от ответната страна, а напротив. Ответника Г.
влага твърдения за случаи на насилие срещу нея от страна на ответника във
В.. Също така показва и инициатива от нейна страна в посока за прекратяване
на брака, въпреки че по никакъв начин не бяха предоставени конкретни
3
доказателства за това. С оглед гореизложеното, съдът счита, че бракът между
Т. А. Г. и А. В. Г. е дълбоко и непоправимо разтроен по смисъла на чл. 49 СК,
поради което същият следва да бъде прекратен.
По отношение на фамилното име след развода, с оглед липсата на
становище от ответната страна, съдът счита, че не следва да се произнася по
този въпрос.
По отношение ползването на семейното жилище, взимайки предвид
обстоятелството, че страните са го напуснали отдавна и че същото не е
собственост на нито една от двете страни, видно от свидетелските показания,
съдът намира, че не следва да бъде предоставяне за ползване на никоя от
страните.
Страните заявиха, че не претендират издръжка един към друг.
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр.второ от ГПК при липса на установена по
делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са
ги направили, а в случая и такива не се претендират. Съдът определя страните
да заплатят допълнителна ДТ – в размер на по 20,00лв., както и по 5,00 лева
-такса за издаването на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Т. А. Г. с ЕГН ********** с адрес:
ГР.С., УЛ.“С. В.“ №12, вх.“В“, ап.9 и А. В. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. С.,
УЛ. „УЛ.Н.Ф № 21, сключен с акт № 91/17.10.2014г. на Община С., КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
Страните не претендират издръжка един към друг.
ОСЪЖДА Т. А. Г. с ЕГН ********** с адрес: ГР.С., УЛ.“С. В.“ №12,
вх.“В“, ап.9 да заплати в полза на СвРС допълнителна ДТ в размер на 20,00
лева /двадесет лева/, както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА А. В. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. С., УЛ. „УЛ.Н.Ф № 21
да заплати в полза на СвРС допълнителна ДТ в размер на 20,00 лева /двадесет
лева/, както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5