Определение по дело №414/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба против заповед № 390/04.09.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена от Кърджалийския районен съд по ч. Г. д. № 978/2014 г. по описа на съда, подадена от длъжника – О. К., чрез юрк. Р. И., упълномощен процесуален представител, в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение. В жалбата се поддържа, че определеното от съда адвокатско възнаграждение в размер на 1 200,00 лв. е прекомерно и несъобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Жалбоподателят счита, че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК така посоченият размер на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до сумата от 640,00 лв. съгласно изискванията на чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 5 във вр. с ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Намира също и че съдът не е ограничен при намаляването размера на разноските до двукратния минимално предвиден такъв, тъй като съгласно разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е извън законовата делегация и не следва да се прилага, за което сочи и съдебна практика /определение № 422/04.07.2011 г. по ч. Г. д. № 308/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о./. Моли съда да отмени обжалваната заповед в частта, касаеща сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200,00 лв., като вместо това постанови съдебен акт, с който да определи размера на адвокатското възнаграждение на сумата от 640,00 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата – „М. – И. М. /заявител/, чрез А. Е. П. като упълномощен процесуален представител, в който се излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и предвид обстоятелството, че договореното адвокатско възнаграждение е съобразено с разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията съобразно изм. и доп., извършени с ДВ, бр. 28/28.03.2014 г./, а освен това адвокатският хонорар включвал и начислен ДДС. Претендират се разноски за настоящото производство.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, наведените в отговора възражения, както и данните по делото, намери следното:

Разглежданата частна жалба е допустима, като подадена в срок и от лице, които има правен интерес от обжалването. По същество съдът констатира следното:

Предмет на обжалване е разпореждане на Кърджалийския районен съд от 04.09.2014 г., инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта, с която в тежест на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 200,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на същата разпоредба на базата на половината от претендираните суми. При материален интерес от 25 000,00 лв., съгласно чл. 7, ал. 5 във връзка с ал. 2 от цитираната наредба, минималният размер на адвокатския хонорар възлиза на 905,00 лв. /съответно 1 086,00 лв. с включен ДДС/. В настоящия случай, видно от представения в заповедното производство договор за правна защита и съдействие № 1372/02.09.2014 г., уговореното в този договор адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1 200,00 лв. с включен ДДС, която сума е платена изцяло и в брой.

Настоящият състав намира, че в издадената заповед за изпълнение разноските са определени законосъобразно, а доводът на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство е неоснователен. Прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК е налице не във всеки случай, в който този размер превишава минималните установени размери на адвокатските възнаграждения, защото услугите за процесуално представителство не са фиксирани към минималните размери, а са обект на свободно договаряне. Прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство би била налице, само ако размерът на уговореното възнаграждение е несъразмерно високо, като се отчита фактическата и правна сложност на конкретното дело, броя и вида на извършените процесуални действия и т.н. В конкретния случай, уговореното и изплатено на А. П. възнаграждение не е прекомерно, доколкото размерът му е близък до минималните нормативно установени размери на адвокатските възнаграждения и с оглед свободата на договаряне не следва да бъде намалявано.

С оглед изхода на делото и предвид изричното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от страна на ответника по жалбата за настоящото производство, каквито по делото се установява да са били сторени, следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 240,00 лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от О. К., ЕИК, срещу заповед № 390/04.09.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена от Кърджалийския районен съд по ч. Г. д. № 978/2014 г. по описа на съда, в частта, касаеща присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200,00 лв.

ОСЪЖДА О. К., ЕИК, да заплати на „М. – И. М., ЕИК, сумата от 240,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.