Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 15.03.2022 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в
публично …...….
заседание
на втори март .................................................………..…….………………..…………….….
през
2022/две
хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………….
Мариана Кадиева, ……....……….…...….........
като
разгледа докладваното от .....……………... съдията Виктор Атанасов ...........................
административно
дело №1 ... по описа за ....................... 2022 година ..........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка
с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба от М.М.О., с посочен
адрес: ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.Б.М.
от АК-***, с адрес за призоваване и
връчване на книжа: ***, против
Решение №2153-08-349 от 29.12.2021 год., издадено от директора на ТП
на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против
Разпореждане №2113-08-1591#8 от 29.11.2021 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане, на жалбоподателя М.М.О. е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят О. заявява в жалбата си, че счита обжалваното решение за
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Намира, че
изводите на административния орган са необосновани и неправилни, поради
неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи, като твърди, че в решението си
административния орган е изложил едностранчиви и субективни мотиви, буквално
пренесени от Разпореждане №2113-08-1591#8 от 29.11.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателят
счита, че без всякакво съмнение, в случая се касае за нарушение на изискването
на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, накърняващо правото му на защита и препятстващо
осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност, съставляващо отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Жалбоподателят
счита на следващо място, че административният орган напълно неправилно не му е
зачел за действителен осигурителен стаж периода на отбиване на наборна военна
служба в частите на Българската армия от 28.09.1974 год. до 01.11.1976 год./2
год., 1 мес. и 04 дни/, като сочи, че разпоредбата на
§1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, в сила от 01.01.2015 год., на която се е позовал
административния орган, е неприложима в настоящия случай и че съгласно
разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж
и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно
действащите към онзи момент разпоредби, се признава за осигурителен стаж по
този кодекс и че така, следвайки ясната и изрична воля на законодателя,
съгласно цитираната разпоредба, за периода на отбиване на наборна военна служба
в частите на Българската армия следва да се приложи разпоредбата на чл.9 от
Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.), която
изрично признава на служещите редовната си военна служба във Въоръжените сили
от войнишкия състав за действителна военна служба. Счита също, че относима е и разпоредбата от пенсионното ни законодателство
към процесния момент, а именно разпоредбата на чл.81,
изр.1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите/утвърден
с ПМС №3 от 15.01.1958 год., обн., Изв., бр.5 от
17.01.1958 год., отменен - ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., в редакцията му
1973-1975 год./,
съгласно която, за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в
редовна военна служба, като излага и довод, че нормата е императивна и не
позволява стеснителни тълкувания, т.к. в този период наборната военна служба в НРБългария е била редовна, действителна и задължителна за
мъжете, съгласно чл.3 и чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна
република България (Обн., Изв.,
бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12.1995 год., в сила от
27.02.1996 год.)
или същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на отбиващия
военна служба препятствие да се полага труд, който да представлява основание за
неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по
смисъла на сега действащото законодателство. На следващо място жалбоподателят счита,
че волята на законодателя в онзи момент, като разум и дух на закона, е била да
се приеме времето на военната служба/при наборната то по правило съвпада с
действителната военна служба/, за действително отработен осигурителен стаж и че
по тази причина, периодът на наборна служба винаги е зачитан за трудов стаж при
пенсиониране преди приемането на КСО, а по силата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО -
и за действителен осигурителен стаж по смисъла на кодекса след неговото
приемане. Счита също, че волята на законодателя и към настоящия момент, в
действащите правни норми на пенсионното ни законодателство, не е различна и че
в разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО изрично е регламентирано, че за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна военна служба, за който се внасят осигурителни
вноски за фонд „Пенсии” за сметка на държавния бюджет, като в този смисъл,
категорична е и нормата на чл.44, ал.1 от НПОС, която признава за осигурителен
стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат
осигурителни вноски от републиканския бюджет. Според жалбоподателя, в резултат
на неправилното приложение на относимите за случая материалноправни разпоредби от страна на административният
орган, касаещи зачитането на периода на отбиване на наборна военна служба в
частите на Българската армия от 28.09.1974 год. - 01.11.1976 год., същият
неправилно е приложил и разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и че с
прибавянето/зачитането/ на процесния период за
действителен осигурителен стаж, ще притежава такъв, превърнат към III категория
труд, от 15 год., 02 месеца и 19 дни. Поради това жалбоподателят счита, че са
налице всички предпоставки да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст, на основание чл.68, ал.3 от КСО. Жалбоподателят твърди, че като не е
съобразил горното и е потвърдил разпореждането на пенсионния орган, директорът
на ТП на НОИ - Кърджали е издал акта си в противоречие с материалния закон. Поради
това и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, с жалбата моли съда да отмени
Решение №2153-08-349 от 29.12.2021 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с
което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №2113-08-1591#8
от 29.11.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ -
Кърджали, като противоречащо на материалния закон и тъй като съгласно
разпоредбата на чл.98, ал.1 от КСО, компетентен да се произнесе по заявлението
за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, счита, че
преписката следва да бъде върната на административния орган, за ново
произнасяне по заявление Вх.№2113-08-1251/02.09.2021 год. за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при зачитане на
осигурителния му стаж по чл.9, ал.7 от КСО. Моли също така, да му бъдат
присъдени направените разноски по делото.
Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят М.М.О.
от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения
му процесуален представител – адв.Б.М. от АК-***, който
заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали по съображенията, изложени в жалбата. Счита, че административният
орган, в лицето на ТП на НОИ – Кърджали, неправилно е приложил материалния
закон, изразяващо се в разширително тълкуване на
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Също така,
моли да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно
призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От същия,
преди съдебното заседание, чрез процесуалния му представител – ст.юрк. З. Б., е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената
жалба и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други
такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в
подкрепа на обжалваното решение, които са идентични с изложените в мотивите на
същото. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отхвърли
жалбата като неоснователна, а в случай, че жалбата бъде уважена и се
претендират разноски по делото, моли да бъде определено адвокатско
възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба №1 от 08.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на
жалбата:
Съгласно разпоредбата на
чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на
НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му,
пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда.
В настоящия случай,
оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателя със
съпроводително писмо с Изх.№1012-08-784#1/29.12.2021 год. на ТП
на НОИ - Кърджали/л.7/, като е получено от лично от упълномощеното
лице, срещу подпис, на датата 31.12.2021 год., видно от приложеното към административната
преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.10/. Жалбата е подадена чрез административния
орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана
в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-349#1
от 04.01.2022 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена
на 4-ия/четвъртия/ ден, след получаването на оспореното решение, при което следва
да се приеме, че същата е подадена по установения ред, на четвъртия след
получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО,
респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на
акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в
срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по
установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който
се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното,
има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят М.М.О. от *** е поискал
отпускане на лична пенсия пенсия за осигурителен стаж
и възраст/ОСВ/, при условията на чл.68, ал.3 от КСО, за което е подал заявление
с Вх.№2113-08-1591/18.10.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.32-л.33/, ведно с приложени към заявленията доказателства, удостоверяващи придобития осигурителен
стаж и осигурителен доход. Едно от тези доказателства,
приложени към заявлението, е и Военно-отчетна книжка/ВОК/ №***, издадена на ***
год. от Окръжно военно управление/ОВУ/ - ***/л.21-л.22/, в която е удостоверено, че М.М.О.
е отбил редовната си военна служба от 28.09.1974 год. до 01.11.1976
год. или е изслужил всичко 2 години, 1 месец и 04 дни, както и че през време на
службата същият е работил като ***.
По повод това заявление,
с Разпореждане №2113-08-1591#8 от 29.11.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.17/, на жалбоподателя М.М.О.
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право
на пенсия по горецитираната разпоредба, поради
липсата на 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено,
че въз основа на представените официално удостоверителни документи,
длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали му е
зачело осигурителен стаж, както следва: 00 год., 00 мес.,
00 дни - I-ва категория; 00 год., 00 мес., 00 дни – ІІ-ра категория; 15
год., 02 мес., 19 дни - III-та категория; - по
чл.104, ал.3, 5 и 7 от КСО - 00 год., 00 мес., 00 дни
или общ осигурителен стаж без превръщане - 15 год., 02 мес.
и 19 дни, от които действителен осигурителен стаж - 13 год., 01 мес. и 15 дни, като е посочено,
че към датата на подаване на заявлението – 18.10.2021 год., жалбоподателят М.М.О.
е имал навършена възраст – 66 години, 08 месеца и 29 дни. При наличието на тези
данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от 66 години, 08 месеца и 29 дни, преценката за правото на пенсия е направено от
пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като в мотивите
към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2021 год. лицата нямат
изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО (39 години
за мъжете), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 66 години и 08
месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че
периодът на наборната военна служба, с продължителност 02 год., 01 мес. и 04 дни, въпреки че се зачита за осигурителен стаж,
не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните
разпоредби на КСО. Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбоподателят
М.М.О. няма 15 години действителен осигурителен стаж
и поради това и на основание чл.98, ал.1, т.1 и чл.68, ал.3 от КСО, му е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Това Разпореждане №2113-08-591#8
от 29.11.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ –
Кърджали е било получено от упълномощено от жалбоподателя лице, на датата 09.12.2021 год., видно от приложеното към административната
преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.18/. Против същото е
била подадена в срок жалба от него, до директора на ТП на НОИ – град Кърджали,
с Вх.№1012-08-784 от 14.12.2021 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.13-л.14/, в която
същият е изложил подробни доводи и съображения, касаещи размера на зачетения в
негова полза осигурителен стаж и по-конкретно относно размера на зачетения
действителен осигурителен стаж, като според жалбоподателя, неправилно с обжалваното
разпореждане не му е зачетен за действителен осигурителен стаж времето на отслужване
на наборната военна служба. В тази връзка жалбоподателят се е позовавал на
разпоредбите на чл.9, ал.7 от КСО и чл.44 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж/НПОС/, както и на разпоредбите на §9, ал.1 от Преходните и
заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и чл.81 от
Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.). В жалбата М.М.О.
е заявил, че действителния му осигурителен стаж възлиза на повече от 15
години – 15 год., 2 мес. и 19 дни, поради което за
него са налице основанията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО, като е поискал обжалваното
разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно, като преписката бъде
върната на пенсионния орган за ново произнасяне, при което да се зачете за
действителен осигурителен стаж периодът на наборната му военна служба.
Така, по повод този жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-349
от 29.12.2021 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата на М.М.О. против Разпореждане №2113-08-1591#8 от 29.11.2021
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – град Кърджали, като неоснователна, като по представената преписка няма данни
административният орган да е извършил някаква допълнителна проверка или да е
потърсил или изискал допълнителни доказателства във връзка с изложеното в
жалбата.
В мотивите към това решение, административният орган е посочил, че при преценката за правото
на пенсия при условията на цитираната разпоредба на чл.68, ал.3 от КСО е
установено, че жалбоподателят няма изискуемия се действителен осигурителен стаж
от 15 години, стаж от 15 години и
същият притежава изискуемата се от чл.68, ал.3 от КСО възраст - 66 години и 8
месеца, защото към датата на подаване на заявлението за пенсия лицето е на
възраст 66 год., 08 мес. и 29 дни, но поради липсата
на другата кумулативно изискуема от разпоредбата предпоставка - наличие на
действителен осигурителен стаж не по-малко от 15 години, е постановен отказ за
отпускане на пенсия. В мотивите е отбелязано, че спорният в настоящото
производство въпрос, съобразно инвокираните във
жалбата доводи е, следва ли отбитата наборна военна служба в частите на
Българската армия от жалбоподателя, с продължителност от 02 год., 01 мес. и 04 дни, да се зачете за действителен стаж и че в
оспореното разпореждане е прието, че периодът на наборната военна служба, в
размер на 02 год., 01 мес. и 04 дни, независимо, че
се зачита за осигурителен стаж, не следва да зачита за действителен стаж по
смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО и че това е така, защото понятието
„действителен стаж” е по-различно от понятието „осигурителен стаж”.
В решението е посочено,
че в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО, в която попада и настоящия случай,
законодателят е предвидил за придобиване на правото на пенсия да е налице
действителен стаж, а не просто осигурителен, както е при чл.68, ал.1-2 от КСО,
като е дал определение на използваното понятие „действителен стаж” в
разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за
социално осигуряване. Посочено е, че „действителен стаж” е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето с работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. Поради това е прието, че предвид изричната легална дефиниция на
понятието, било очевидно, че законодателят прави разграничение между понятията
„осигурителен стаж” и „действителен стаж”, регламентирайки ги по различен
начин, като е посочено, че в момента в §1 от ДР на КСО няма легална дефиниция
на понятието„осигурителен стаж , тъй като не можело да бъде дадена такава,
която да е точна и изчерпателна. В тази връзка, в мотивите е посочено, че
такава дефиниция се е съдържала в КЗОО - §1, т.3 от ДР на КЗОО (обн. ДВ, бр.100 от 1999 год.) и тя гласяла, че това е
времето, за което има внесена или дължима осигурителна вноска, но разпоредбата била
изменена с ДВ, бр.1 от 2002 год. и към настоящия момент с нея било дадено
определението за „осигурено лице”/§1, ал.1, т.3 от ДР на КСО/.
По-нататък, в мотивите
към решението е посочено, че времето, което се зачита за осигурителен стаж, е
регламентирано в чл.9 от КСО, като от съдържанието на тази норма било видно, че
като осигурителен стаж се зачита както времето, през което лицата са
упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване, независимо
от вида на осигуряването, така и определени периоди, в които лицата не са
упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на
осигуряване, а дори и отделни хипотези, в които за съответните периоди не се
дължат осигурителни вноски, като е прието, че от изложеното може да се обобщи,
че осигурителният стаж обхваща както същински такъв, така и периоди, приравнени
по силата на закона на същински осигурителен стаж.
На следващо място, в
мотивите е посочено, че в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/ се
съдържат текстове, които имали пояснителен характер по отношение на основните
текстове на чл.9 от КСО, а някои от тях били свързани и с разпоредби от други
закони. Сочи се в тази връзка, че например в текстовете на чл.38 от НПОС се съдържали
основните правила, съгласно които се зачита осигурителния стаж, като се отчитали
различните условия, при които работят осигурените лица и те се отнасяли за
лицата, работещи по трудови и служебни правоотношения, за работещите без
трудово правоотношение и за лицата, които се ocигуряват
изцяло зa своя сметка – условия, припокриващи се в
понятието „действителен осигурителен стаж”. Сочи се, че в наредбата съществуват
и някои специални особени случаи на зачитане на осигурителен стаж - чл.43 - 45а
от НПОС, а именно - това били периоди (в това число и наборната военна служба),
които се зачитат (приравняват) за осигурителен стаж, но същите не представлявали
„действителен стаж” и че посочените разпоредби от НПОС били структурирани така
от законодателя, че ясно може да се направи разграничение, кой осигурителен
стаж е действителен и кой не е.
Във връзка с горното
административният орган е намерил за нужно да посочи, че с разпоредбата на §9,
ал.1 от ПЗР на КСО, законодателят е регламентирал трудовия стаж положен до
31.12.1999 год., да се зачита за осигурителен такъв, тъй като до тази дата в
правния мир не е съществувало понятието „осигурителен стаж”, като едва с
приемането на КСО (тогава КЗОО) се въвели понятията „осигурителен стаж” и
„действителен осигурителен стаж”, които по своята същност не били идентични
понятия, което се подразбирало и от въведените от законодателя изисквания за
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в действащата тогава разпоредба
на чл.68, ал.4 от КЗОО, в сила от 01.01.2000 год. Ясно било, че между двете
понятия има разлика, като понятието „действителен стаж” се ограничавало от
„осигурителния стаж” съобразно неговата легална дефиниция, като се сочи, че
съобразно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, наборната военна служба като трудов стаж
преди 31.12.1999 год. се зачитала за осигурителен стаж по КСО, но пак в КСО
било направено разграничението, че не всеки осигурителен стаж може да бъде
действителен такъв, а само този, който отговаря на легалната дефиниция за това,
а анализът на същата по никакъв начин не обосновавал зачитане на наборната
военна служба за действителен такъв. В мотивите е посочено, че понятието
„действителен стаж” е по-тясно понятие от „осигурителен стаж”, доколкото
обхваща единствено периоди, в които лицата са извършвали трудова дейност, за
която са били осигурени за инвалидност, старост и смърт и че действителният
стаж не включва в себе си останалите периоди, в които лицата не са работили, но
по силата на закона им се признава осигурителен стаж. В мотивите, в контекста
на изложеното и предвид легалната дефиниция на понятието, дадено от
законодателя §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, е прието, че не може да се зачете за
действителен стаж: периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба;
времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст;
времето, през което лице е получавало обезщетение за безработица; времето, през
което лице е било незаконно репресирано; времето, за което са внесени осигурителни
вноски по реда на чл.9а, ал.1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011
год. ал.2 и 3 на §9 от ПЗР на КСО и др.
Така, с оглед тези
мотиви, горестоящият административен орган е приел за
пределно ясно, че наборната военна служба, каквато жалбоподателят безспорно
отбил за времето от 28.09.1974 год. до 01.11.1976 год., видно от съдържащото се
в пенсионното досие заверено копие от военно-отчетна книжка №*** от *** год.,
не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР
на КСО, при преценка на правото на пенсия
по чл.68,
ал.3 от КСО, с оглед изискването заложено в разпоредбата, като е посочено, че
при евентуално придобиване на право на такава пенсия и отпускането й,
цитираният период ще се зачете за осигурителен стаж при изчисляването на нейния
размер, тъй като изискването за действителен стаж важи само и единствено за
правото на пенсия, но не и за изчисляването на нейния размер. В мотивите е
отразено, че продължителността на действителния стаж на М.М.О.
е определена, като от общия осигурителен стаж без превръщане, по аргумент на
чл.15, ал.4 от НПОС, за който е прието, че е в размер на 15 год., 02 мес. и 19 дни, се извади периода на наборна военна служба
от 02 год., 01 мес. и 04 дни, за да се получи 13
год., 01 мес. и 15 дни „действителен стаж”. Посочено
е, че при липсата на някоя от установените в условията на кумулативност
предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО, в случая - наличието на действителен стаж от 15 години, е налице
основание за постановяване на отказ за отпускане на пенсия, както е сторено и в
случая.
По тези съображения
директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №2113-08-1591#8 от 29.11.2021
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали се явява
правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на
база налични писмени доказателства, поради което и с оспореното решение е
отхвърли жалбата срещу него.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва
да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма,
при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт,
предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3
от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид
това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по
закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална
компетентност, като следва да се добави, че от материално и териториално
компетентен орган е издадено и обжалваното пред него Разпореждане №2113-08-1591#8
от 29.11.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ -
Кърджали.
Решението е издадено в
посочения едномесечен срок, като следва да се посочи, че жалбата против
разпореждането е подадена в ТП на НОИ – Кърджали на 14.12.2021 год., а
решението по повод тази жалба е постановено на 29.12.2021 год. Същото, освен
това, е издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички
реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117,
ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването
му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към
общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се
е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По отношение
материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира,
че оспореното решение на директора на ТД на НАП – Кърджали, а и разпореждането
на пенсионния орган при ТД на НАП – Кърджали, са постановени при неправилно
приложение на материалния закон.
Както бе упоменато и
по-горе, от фактическа страна по делото е установено, а не се и спори между
страните, че видно от Военно-отчетна книжка/ВОК/ №***, издадена на ***
год. от Окръжно военно управление/ОВУ/ - ***/л.21-л.22/, в периода от 28.09.1974 год. до 01.11.1976
год., т.е.
за период от 2 год., 1 мес. и 04 дни, жалбоподателят М.М.О. е отбивал редовната си военна служба, както и
че през време на службата същият е работил като ***. Така, спорен по делото е
въпросът единствено, дали времето за отбиване на тази редовна наборна военна служба
за посочения период се е признавало за трудов стаж по действащото към този
момент законодателство. Отговорът на този въпрос, според съда, е категорично положителен.
Следва в тази връзка, най-напред да се посочи, че съгласно чл.81 от Правилника
за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год.,
отменен – ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., се зачита за трудов стаж от ІІІ
категория изслужената наборна военна служба
или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на пълнолетие,
до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство. Срокът на наборната военна служба
за периода 24 юли 1959 год. до 24 август 1990 год., във всички родове и видове
войски, е бил 24/двадесет и четири/ месеца.
По силата на
разпоредбата на §9, ал.1 (Изм., ДВ, бр.102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че този стаж изслужена наборна военна
служба или приравнената към нея на
курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО. Отбиването на наборна военна
служба е било правно регламентирано
задължение по силата на Закона за всеобщата военна
служба (Обн., Изв., бр.13 от 14.02.1958 год., отм.,
ДВ, бр.112 от 27.12. 1995 год.). Съгласно чл.1 и чл.3 от с.з., военната служба
е била задължителна за всички мъже, граждани на НРБ, които са били длъжни да
отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. Пределно
ясно е, че това задължение категорично изключва правото на избор на лицата,
дали да отбият наборна военна служба
или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото
законодателство, а точно напротив - при получаване на повиквателна, работниците
и служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока
на службата, или да прекратят трудовото
си правоотношение.
Понятието „действителен осигурителен
стаж” се съдържа към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г.),
ал.1 (Предишен текст на §6б – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015
г.) и ал.2
(Нова
– ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като
легална дефиниция на това понятие „действителен стаж” е дадена в нормата на §1,
т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ДР на КСО. Съгласно тази
норма, „Действителен стаж” е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО, легално
определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на §2
(Отм., бр.19
от 2015 г.,
в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен стаж” е действително изслуженото
календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което
лицето се е осигурявало за своя сметка.”. Безспорно е, че редовната наборна военна служба
не създава трудово правоотношение, но тя е била законово задължение за всички
лица, подлежащи на наборна военна служба. Поддържаната от пенсионния орган
теза, че времето на наборната военна служба
не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание.
Както бе отбелязано и по-горе в настоящото изложение, по делото не е спорно, че
за времето от 28.09.1974 год. до 01.11.1976 год./2 години,
1 месец и 04 дни/, жалбоподателят
М.М.О. е отбивал задължителната наборна военна служба.
В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014
г.) от
КСО, в първото й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж
при пенсиониране се зачита периодът на наборна служба или мирновременна
алтернативна служба, а според чл.44, ал.1, предл.І/първо/
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, за осигурителен стаж от
трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство
и то независимо кога са положени.
При така наличната и
действаща нормативна уредба към момента на подаването на заявлението от жалбоподателя
М.О. за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 18.10.2021 год., която нормативна
уредба е пределно ясна и специална по отношение на осигурителния стаж, придобит
по време на наборна военна служба,
която, обаче, явно не е ясна или известна на пенсионния орган и на горестоящия му административен орган, то липсва правно
основание за приложение на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и
тълкуване във връзка с последната, такова, каквото е направено в мотивите към
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, като в тази
връзка следва само да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12 от §1
на ал.1 на ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., не
отпада правото на зачитане на наборната военна служба
за трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна служба следва да се
зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл действително е и
последователната и непротиворечива съдебна практика, вкл. и тази на Върховния
административен съд/в т.см. - Решение №6611 от 02.06.2021 г.
на ВАС по адм. дело №4442/2021 г., VI отд.; Решение №14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. дело №6444/2020 г., VI отд.;
Решение №12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. дело
№6255/2020 г., VI отд.; Решение №8978 от 13.06.2019
г. на ВАС по адм. дело №11473/2018 г., VI отд.; Решение №266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. дело №2856/2018 г., VI отд.;
Решение №15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. дело
№6749/2018 г., VI отд., с подробно цитирана съдебна
практика; Решение №15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм.
дело №13944/2017 г., VI отд.; Решение №9933 от
01.10.2021 г. на ВАС по адм. дело №4479/2021 г., VI отд. и много други/,
с която
последователна и непротиворечива съдебна практика обаче, директорът на ТП на
НОИ – Кърджали, а и пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Кърджали, явно отказват да се съобразят.
След като не е зачел редовната наборна военна служба на жалбоподателя М.М.О., за времето от 28.09.1974 год. до 01.11.1976 год./2 години, 1 месец и 04 дни/, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ – град Кърджали и горестоящият му административен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили неправилно приложимите материалноправни разпоредби на закона.
При така установеното
фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от М.М.О., с инвокираните в
нея оплаквания, се
явява основателна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК
съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото
съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на същия е налице е отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. На това
основание, Решение №2153-08-349 от 29.12.2021 год., издадено от директора на ТП
на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-1591#8
от 29.11.2021 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ
– Кърджали, са незаконосъобразни и като такива, следва с решението по
настоящото дело да бъдат отменени. Доколкото съдът не може да се произнесе по
съществото на спора и да замести административния орган, то преписката следва
да се върне на административния орган, който следва, от своя страна, да се
произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ,
подадено от М.М.О., при съобразяване и спазване
на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като при новото
произнасяне по заявление, пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали следва да
зачете за действителен осигурителен стаж на жалбоподателя М.М.О.,
целия период, през който същият е отбивал редовната наборна военна служба/от 28.09.1974 год. до 01.11.1976 год. - 2 години, 1 месец
и 04 дни/,
след което да направи нова обоснована преценка за това, дали са налице
условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
същия, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
С оглед изхода на спора
по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателя М.М.О., изразена в подадената жалба против
административния акт и в хода по същество от процесуалния му представител молба,
за присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено в
брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за
осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника,
съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и
съдействие №** от *** год./л.6, стр.2/, ведно с подписано пълномощно към него от същата дата/л.6/. Съдът обаче
намира за основателно и своевременно направеното възражение, основание чл.75 от ГПК, за прекомерност това адвокатско възнаграждение в депозираното преди съдебното
заседание писмено становище от ответника по жалбата. Настоящият съдебен състав
счита, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде взета
предвид нормата на чл.8, ал.2, т.2 (Нова, ДВ, бр.68 от 2020 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004
год. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, съгласно която,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за
социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото е и
настоящото дело, е 350.00/триста и петдесет/ лева. Предвид това, а и предвид реално
осъществените
по настоящото дело правна защита и съдействие, които се изразяват в изготвянето
и подаването на жалбата и в явяването на ангажирания адвокат от АК – *** в едно
съдебно заседание по делото, което е продължило точно 7/седем/ минути, а и
предвид обстоятелството, че по делото действително не съществува някаква фактическа
или правна сложност, която да обуславя значително по-висок размер на
възнаграждението от минимално предвидения в чл.8, ал.2, т.2 от Наредбата, то
съдът в настоящия състав намира, че размерът на дължимото от ответника по
жалбата адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран от 500.00 /петстотин/
лева, на 400.00/четиристотин/ лева, т.е. малко над регламентирания минимален
размер на възнаграждението за подобен вид дела. Съдът намира, че в конкретния
случай, този размер на възнаграждението е напълно справедлив и адекватен на
осъществените по настоящото административно дело правна защита и съдействие.
За дължимите на жалбоподателя
М.М.О. от *** деловодни разноски, сторени в
настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна
структура на НОИ, в случая - ТП на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административния
орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във
вр. с ал.1 и във вр. с чл.173,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-349 от
29.12.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена, като неоснователна, жалбата на М.М.О., с
адрес: ***, с ЕГН **********, против Разпореждане №2113-08-1591#8
от 29.11.2021
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане, на жалбоподателя М.М.О. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст И
ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-08-1591#8
от 29.11.2021
год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали.
ВРЪЩА преписката на административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по нея, в едномесечен срок от
получаването й, при съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение
на НОИ – град Кърджали – ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.О., с
адрес: ***, с ЕГН **********, направените от него деловодни разноски, възлизащи
в размер на 400.00/четиристотин/ лева.
Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или
връчат на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/
– дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: