РЕШЕНИЕ
№ 8510
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. П.
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №
20231110119279 по описа за 2023 година
Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Молителката В. П. П. твърди, че ответникът Е. П. К. е неин бивш фактически
съжител, от когото има дете. Твърди, че на 10.04.2023 г. около 11:00 часа ответникът й се
обадил по телефона и я заплашил, че ще я пребие от бой, ще я смачка, както и детето и че ще
мине през трупа й. Твърдят се и други актове на домашно насилие извън процесуално-
преклузивния срок по чл. 10 ЗЗДН. Моли се за издаване на заповед за защита от домашно
насилие по отношение на молителката.
Ответникът Е. П. К. не оспорва, че има общо дете с молителката, както и, че на
посочената дата е имало скандал между него и молителката по телефона. Отрича обаче да е
извършвал актове на домашно насилие против молителката. Моли за отхвърляне на молбата
за защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай умишлен акт на
извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия, омаловажаващия характер на
действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди
всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва акт на домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т.т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
1
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата
на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН несъмнено представлява наказание и за
индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие,
така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за уважаване на молбата е установяването на процесните актове на
домашно насилие. При липсата на пълно и главно доказване на тези актове, молбата се
отхвърля. Ако бъдат установени те, съдът допълнително изследва и както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
В случая е безспорно, че ответникът е неин бивш фактически съжител на
молителката, от когото тя има дете; както и, че на 10.04.2023 г. между двамата се е провел
телефонен разговор и е имало скандал.
Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е подробна,
действително сочи, че на 10.04.2023 г. около 11:00 часа ответникът е отправил заплахи към
молителката, че ще я пребие от бой, ще я смачка, ще пребие и детето, ако трябва и ще
премине и през нейния труп. Ответникът не е провел насрещно доказване в посока на
неистинност на декларацията и съдът намира, че следва да я кредитира. Тя установява
емоционално и психическо насилие от страна на ответника по отношение на молителката.
Молбата за защита следва да се уважи.
По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗН
По делото не са събрани доказателства за предходни актове на физическо или
психическо насилие. Като се има предвид горното обстоятелство и всички факти по делото
и най-вече естеството на акта съдът намира, че са подходящи следните мерки за закрила от
домашно насилие, с който да се преодолее поведението на ответника към молителката и да й
даде нужната защита – само тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН (предупреждение да се въздържа
от актове на домашно насилие).
По отношение на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
Съдът намира, че на ответника следва да се наложи глоба от 300 лв. – под средното
наказание, с оглед естеството на извършеното домашно насилие.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има молителката, но тя не претендира
разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за
2
производството в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
По действието на заповедта за незабавна защита:
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита от 11.04.2023 г. губи сила с
постановяване на настоящото решение, тъй като тя бива заменена с окончателната заповед
за защита по делото. За по-голяма яснота заповедта за незабавна защита следва да бъде
изрично отменена от съда, на осн. чл. 253 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 109 от 11.04.2023 г.,
издадена по гр.д. № 19279/2023 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА на основание чл. 15 ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на В. П. П.,
ЕГН **********, с адрес:**********************, против Е. П. К., ЕГН **********, с
адрес: ******************, за извършен акт на домашно насилие на 10.04.2023 г. в гр.
София, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Е. П. К., ЕГН **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на В. П. П., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Е. П. К., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на Прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН Е. П. К., ЕГН **********, да заплати глоба
в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Е. П. К., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3