№ 431
гр. София , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503965 по описа за 2020 година
при участието на секретар Павлина Христова, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ищеца в
първоинстанционното производство И. Н. С. срещу решение 2607 от 27.04.2020 г. на
Софийски градски съд по гр.д. 16616/2018 г., ГО, 15 състав в частта, с която е отхвърлен
искът му с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ между присъдената сума от 11 286,25 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" за настъпил
застрахователен риск на 13.05.2017 г., за който е образувана щета 440121131712521 за
застрахования при ответника л.а."Мерцедес", рег. № ********, ведно със законната лихва от
момента на депозиране на исковата молба – 11.12.2018 г. до окончателното изплащане до
претендирания размер от 35 000 лева
В подадения отговор от името на ответника са изложени съображения, че жалбата на ищеца
е неоснователна.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени
искания. И двете страни претендират разноски за настоящата инстанция.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд,
поради което въззивният съд препраща към тази част от мотивите на съда.
По делото се установява, че между страните е сключен застрахователен договор „Каско +“,
клауза „пълно каско“ и „доверен сервиз“, обективиран в застрахователна полица
440116213108121 със срок от 12.09.2016 г. до 11.09.2017 г. за лек автомобил "Мерцедес"
1
модел S350, модификация 350 4 Matric 7G-TRONIC, рег. № ********, година на
производство 2005 г. Застрахователната сума е 35000 лева. Уговорено е разсрочено
плащане на премията на четири вноски, като всяка от тях е в размер на 568,08 лв. Не се
спори, че в срока на застрахователното покритие ищецът е заявил пред органите на МВР и
пред застрахователя по щета 440121131712521, че автомобилът е бил опожарен.
Образувано е наказателно производство № 226 ЗМК 955/2017 г. по описа на 02 РУ СДВР,
пр. пр. 24782/2017 г. за това, че на 13.05.2017 г. в гр. София, около 1:30 часа на ул. “Охрид”,
в близост до кръстовището с ул. “Свищов”, е било запалено имущество със значителна
стойност - л.а. “Мерцедес” с рег. № ******** - престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1
НК. В удостоверение рег. № ОМ 417/17.05.2017 г. на МВР, Дирекция “Пожарна и аварийна
безопасност и защита на населението” е отбелязана като предполагаема причина за пожара -
запалване на горими елементи от оборудването на лекия автомобил в зоната на двигателния
му отсек. С постановление от 30.10.2017 г. наказателното производство е спряно.
Предявеният иск е с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за настъпила в периода 23.04.2018
г. - 29.04.2018 г. кражба на лек автомобил.
С първоинстанционното решение е прието, че не се установява основание за отпадане на
застрахователната отговорност по смисъла на чл. 363, ал. 4 КЗ, нито е налице друго
неизпълнение на задължение по договора, което да е значително за интереса на
застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и да е било предвидено в договора,
поради което ответникът дължи плащане на застрахователно обезщетение за
застрахователното събитие, настъпило на 13.05.2017 г. В тази част решението е влязло в
сила и пред въззивната инстанция не е спорно наличието на основание за изплащане на
застрахователно обезщетение от ответника. Спорен е неговият размер.
СГС е приел наличие на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на
автомобила. За действителна стойност на лекия автомобил е приета посочената от вещото
лице 13320 лв., от която съдът е приспаднал стойността на неувредените части 1465 лв.,
както и дължимата застрахователна вноска в размер на 568,75 лв. Ето защо, искът е уважен
за сумата от 11286,25 лв.
Съгласно заключението на комплексната съдебна автотехническа и пожаротехническа
експертиза, изготвена от инж. К. Г. и инж. В. С. действителната стойност на автомобила към
13.05.2017 г. – денят на застрахователното събитие, е 13320 лв. Вещото лице автоексперт е
посочило, че е налице тотална щета, доколкото стойността за възстановяване надхвърля
70% от действителната стойност на автомобила към датата на събитието. Неувредените
части възлизат на 1465 лв.
Заключението на вещото лице относно действителната стойност на автомобила от 13320
лева към май 2017 г. не е оспорено от страните. Процесуалният представител на ищеца е
изразил становище заключението да се приеме, като е поискал допълване на експертизата
след получаване на информация от официалния вносител при съпоставка на серийните
номера. В молба след съдебното заседание, в което е прието основното заключение, са
изложени съображения, че действителната стойност е значително занижена, като е оспорена
методиката на експертизата в тази й част. В тази връзка са направени доказателствени
искания, които не са уважени от първата инстанция. В допълнителната АТЕ вещото лице
след консултации и проверка в сервиза на официалния вносител поддържа отговора по
задачите от основната експертиза.
От настоящата инстанция не е искано събиране на нови доказателства и няма условия за
служебно събиране на такива.
При преценка на събраните доказателства и съобразяване на материални закон въззивният
2
съд стига до извода, че няма основание за изменение на решението относно размера на
застрахователното обезщетение. Застрахователната сума от 35 000 лева, за колкото е
предявен искът, представлява лимит на отговорността на застрахователя, в рамките на който
се изплаща застрахователното обезщетение. Последното се определя в размер на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието съгласно чл. 386, ал.
2 КЗ и е различно за различните застрахователни събития и увреди. За действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). Според чл.
400, ал. 2 КЗ за възстановителна се смята стойността за възстановяваното имущество с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка, а посочената по-горе стойност е именно
пазарната. Нормата на чл. 400, ал. 1 от КЗ определя коя е действителната стойност по
отношение на имущественото застраховане и тя е именно пазарната. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – напр. Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС, I т. о. и Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. и др.).
Съобразявайки тези разпоредби, съдът намира, че за действителна средна пазарна стойност
на застрахованото от ищеца МПС към датата на събитието следва да се възприеме
определената от вещото лице сума от 13320 лв. Правилно от тази сума е приспадната
стойността на неувредените части - 1465 лв. съобразно т. 14.3.1 от ОУ, както и дължимата
застрахователна вноска в размер на 568,75 лв. съобразно т. 5.5 от Раздел I на ОУ,
приложими към застрахователния договор между страните.
Неоснователни са оплакванията, че размерът на обезщетението е определен от
застрахователя, на базата на което е определена застрахователната премия, а впоследствие
той се опитва едностранно да измени условията по полицата. Застрахователят е отказал
изплащането на обезщетението с аргументи, изложени пред първата инстанция, които са
преценени като неоснователни и в тази част решението е влязло в сила. Като евентуални
възражения са противопоставени възражения за прихващане с дължимите разсрочени
вноски и за намаляване на обезщетението със стойността на запазените части съобразно
правилата за тотална щета. Именно тези възражения са уважени от първата инстанция, а
размерът е изчислен съобразно чл. 386, ал. 2 КЗ и чл. 400 КЗ.
Напълно неотносими към предмета на въззивна проверка са съображенията, че ответникът е
редовно лицензиран от КФН застраховател.
Не е налице и неправомерно обогатяване на ответника, тъй като размерът на обезщетението
е определен според правилата на КЗ.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед оставянето на въззивната жалба без уважение жалбоподателят дължи разноски на
насрещната страна на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 (сто) лева.
По посочените мотиви, Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 2607 от 27.04.2020 г. на Софийски градски съд по гр.д.
16616/2018 г., ГО, 15 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА И. Н. С., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 (сто) лева за въззивната инстанция.
3
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4