Определение по дело №1009/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК.

Образувано е по жалба на ЕТ „Г. М.“, ЕИК ********, срещу Заповед № УТ-453/24.08.2023 г. на Заместник-кмет на община Хасково, „За“ Кмет на община Хасково.

Обективирано е и искане за спиране действието на оспорения акт, като се позовава на издадена на 25.09.2023 г. заповед от Кмета на община Хасково. Не ставало ясно дали оспореният акт е отменен или е предпоставка за издаването на последващата заповед. Твърди, че за един и същи субект се създават едни и същи задължения.

Административен съд – Хасково, въз основа на изложеното от жалбоподателя и представените по делото писмени доказателства, формира следните фактически и правни изводи:

1. С оспорената заповед: 1. се отменя разрешение за поставяне от 04.04.2023 г. на Кмета на община Хасково, с което на жалбоподателя се разрешава да постави временен преместваем обект /контейнер/ за търговска дейност, и 2. се нарежда собственикът да премахне обекта.

2. С приложената Заповед № УТ-499/25.09.2023 г. на Кмета на община Хасково се нарежда да бъде премахнат същия обект.

3. Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповедите по чл. 57а, ал. 3 и 9 с. з., каквато е и настоящата.

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК „допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2“.

В конкретния случай по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на оспорената заповед. Не е предвидена изрична забрана за осъществяване на съдебен контрол, поради което за оспорващия съществува възможност да иска спирането му при условията на чл. 166, ал. 2 АПК.

Искането е депозирано от лице с правен интерес, поради което същото е допустимо.

Разгледано по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК „при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.

В производствата по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК законодателят презюмира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, която презумпция следва да бъде оборена от жалбоподателя, доказвайки, че неговият частен интерес е съществено засегнат, т.е. че биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. При това съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Необходимо е твърдените евентуални вреди да бъдат конкретно прогнозирани, посочени по вид и размер, а не общо формулирани, за да може да бъде направена преценка за тяхната значимост за жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество, поради което и жалбоподателят има задължението да обоснове и докаже, че ще понесе значителни вреди. В случая подобно обосноваване и доказване липсва.

С разпоредбата чл. 166, ал. 2 от АПК законодателят, използвайки израза „ако то би могло да причини“, въвежда като възможна, евентуална, последица от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта настъпването на значителни или трудно поправими вреди. В този смисъл се изследва причинно-следствената връзка между допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, не и настъпването на вреди от самия акт, без значение дали те са значителни или трудно поправими. Ирелевантни са всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на издадения и оспорен акт или които са се осъществили преди издаването му. Като основание за спиране могат да бъдат единствено нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта, каквито в конкретния случай не се установяват, нито за такива се сочат доказателства. Такова обстоятелство не представлява издаването на последваща заповед за премахването на обекта. Същата подлежи на самостоятелен съдебен контрол, при който съдът, след проверка на редовността на жалбата, ще се произнесе по нейната допустимост. За пълнота, следва да бъде отбелязано, че по делото липсват данни оспорената заповед да е отменена или оттеглена, за да се изследват и последиците, които биха настъпили по отношение на образуваното съдебно производство, съответно – допустимо ли е то, както и въобще подлежи ли на изпълнение в тези случаи актът.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3 АПК, по аргумент от чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ Административен съд-Хасково

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „Г. М.“, ЕИК ********, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № УТ-453/24.08.2023 г. на Заместник-кмет на община Хасково, „За“ Кмет на община Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя и на органа, издал акта, на основание чл. 138, ал. 3 АПК.

	Съдия: