Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав
в публично съдебно
заседание на шести февруари през две
хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФАН МИЛЕВ
МЛ. СЪДИЯ МАРИНА ГЮРОВА
При секретаря: Мариана Косачева, като разгледа докладваното от съдия
КОЕВ ВЧНД № 5852 по описа на Софийски градски съд за 2018
година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХХІ
от НПК.
С разпореждане № 467684 от 09.08.2018 година, по НЧХД № 489 по описа на
Софийски районен съд за 2018 година, Наказателно отделение, 16-и състав, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК, е прекратил наказателното производство, образувано
по тъжба на Г.А.С. срещу Г.Н.Г..
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал
частният тъжител Г.С., който, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, е депозирал
въззивна жалба (наименувана "молба"). В нея се
твърди, че разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано.
Развиват се доводи в тази насока. Желае се отмяна на обжалваното разпореждане и
връщане на делото на Софийски
районен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия.
С подадената въззивна жалба не се правят искания за
събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание на 31.12.2018 година, въззивният съд, след като се запозна с жалбата,
атакуваното разпореждане и с приложените материали към делото и извърши
преценката по реда на чл. 327 НПК, намери, че не е необходим разпитът на
подсъдимите лица, както и не е необходимо допускане на допълнителни
доказателства. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно
съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, ЧТ Г.С., поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Желае разпореждането на Софийски
районен съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на първия
съд, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Подсъдимият Г.Г., редовно призован, не се явява. За него се
явява адв. Стоичкова, която оспорва жалбата и моли да се постанови решение, с
което да се потвърди разпореждането на Софийски районен съд, като правилно и
законосъобразно. Счита, че не са налице условията на чл. 81, ал. 1 НПК. Моли да
бъдат присъдени разноски по делото, съобразно представения договор за правна
помощ.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, обжалваното разпореждане, изложеното във въззивната
жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и
от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна,
а обжалваното разпореждане на съдията – докладчик при първия съд – по
съществото си законосъобразно и правилно. Съображенията в тази насока са
следните:
Производството по НЧХД № 489
по описа на Софийски районен съд за 2018 година, Наказателно отделение, 16-и
състав е образувано въз основа на подадена на 25.08.2017
година в Софийски районен съд тъжба от Г.А.С. срещу Г.Н.Г..
Съдията – докладчик е преценил, че тъжителят дължи
да посочи кога е осъществено деянието, от кое лице, па какъв начин точно и
какви са конкретните действия на лицето, за които се твърди да са причинили
увреждането. От тъжбата не става ясно и какво престъпление се твърди да е
извършил Г.Н.Г., както и дали същото следва да се разглежда в това производство
или след провеждане на досъдебно производство. Претендират се неимуществени и
имуществени вреди, но е налице неяснота какво именно деяние е довело до
нанасяне на тези вреди. Липсва също и ЕГН на лицето, срещу което е насочена тя.
Не е внесена също и държавна такса в размер на 12 лева.
С разпореждане № 467684 от 09.08.2018 година на съдията-докладчик при Софийски районен
съд – Наказателно
отделение, 16-и състав,
постановено по НЧХД № 489/2018
година по описа на същия съд, наказателното производство по
делото е прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК, като е прието, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, поради което е негодна да постави началото
на наказателно дело от частен характер.
За да постанови съдебния си акт в посочения по-горе
смисъл, съдията – докладчик при първият съд е преценил, че независимо от дадените
му указания с разпореждане № 404157 от 10.05.2018 година, тъжителят до изтичане на
указания от съда 7-дневен срок не е отстранил недостатъците на тъжбата, не е
проявил каквато и да е активност. Препис от разпореждането от 10.05.2018 година
е връчено на тъжителя на 02.07.2018 година. Съдът е приел, че тъжителят се е дезинтересирал от воденето от него наказателно
производство.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на Софийски районен
съд, досежно наличието на прекратителното основание по
чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК.
В тази връзка, въззивният съд дължи да посочи, че
изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуален документ,
годен да инициира образуването на наказателно производство за престъпление от
частен характер, са регламентирани в чл. 81, ал. 1 НПК. Съгласно посочената
законова разпоредба, тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за
подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на
престъплението. Необходимо е към тъжбата да се приложи и документ за внесена
държавна такса.
В конкретния по делото случай, депозираната на 25.08.2017 година тъжба от Г.А.С. действително не е отговаряла на императивните изисквания, които
законът поставя, за да бъде допусната до разглеждане, тъй като не е съдържала
указания относно индивидуализиращите данни за лицата, срещу които се подава и
за обстоятелствата на престъпленията и внасянето на държавна такса.
Въпреки дадените ясни и недвусмислени указания на
съда в разпореждането му от 10.05.2018 година за отстраняване на констатираните нередовности,
същите
не са отстранени с уточняваща молба на тъжителя.
С това си
пасивно поведение, С. е лишил съда от възможността да формулира и да разбере в
какво се обвинява Г.Г. и оттам да се определи правната квалификация. Липсва и подробно посочена фактическа обстановка откъм време,
място, механизъм
на твърдяното престъпление, като и ЕГН на Г..
По делото липсват и доказателства за платена от тъжителя държавна такса,
съобразно указанията на съдията-докладчик при Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 16-и състав.
Така депозираната тъжба не отговаря на законовите
изисквания на чл. 80 и чл. 81, ал. 1 НПК за точно описание на обстоятелствата
на престъплението и не е годна да послужи за повдигане на обвинение от частен характер. Тъжбата е единен процесуален документ, поставящ
началото на наказателно производство за престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия, и не е допустимо същата да се приеме за разглеждане срещу
лице, за което обвинението не
е ясно формулирано.
При така установеното, настоящият съдебен състав
намира правните изводи на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16-и
състав, че наказателното производство по НЧХД № 489/2018 г. следва да бъде прекратено, на основание чл. 250,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК, за законосъобразни и правилни, а подадената
въззивна жалба срещу разпореждането на съдията – докладчик при Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 16-и състав – за неоснователна.
Тъй като при цялостната служебна проверка на
атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат
отмяната или изменението му, прие, че същият следва да бъде потвърден.
Искането за
присъждане на разноски в размер на 500 (петстотин) лева за процесуално представителство на един
адвокат в настоящото производство, съгласно представен договор за правна защита
и съдействие № 759572 от 04.02.2019 година е неоснователно. За да бъде уважено искането по чл. 190, ал. 1 НПК е
необходимо разноските да бъдат доказани. Договорът за адвокатска услуга се
сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. Съдът следва
да определи отговорността на страните за поемането им. Въпреки
искането за присъждане на разноски такива не следва да се присъждат, тъй като
по делото не са ангажирани доказателства за осъществяването им. Както е прието
в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк. дело №
6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то
тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка. В случая по делото е представен ДПЗС № 759572 от 04.02.2019 година, в
който има записана сумата в размер на 500 (петстотин) лева, но не е уточнен
начина на плащане. Следвало е да се посочи в графа "платена сума", сумата която е
заплатена и на следващите редове да се определи начина на нейното заплащане и
да се изпише отново. Не са
представени категорични доказателства, от които да е видно, че подс. Г.Г. е заплатил
адвокатско възнаграждение, поради което искането за присъждане на разноски не
следва да бъде уважавано.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 467684 от 09.08.2018
година на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16-и състав, постановено по НЧХД № 489/2018 година по описа на същия съд.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Н.Г. за присъждане на
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.