Протоколно определение по дело №2390/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2189
Дата: 8 май 2024 г. (в сила от 8 май 2024 г.)
Съдия: Цветан Иванов Колев
Дело: 20241100202390
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 2189
гр. София, 30.04.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
и прокурора Р. Н. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Частно
наказателно дело № 20241100202390 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА, молител в това производство Д. Г. Ч.
редовно призован, се явява лично, доведен от служители на Съдебна охрана.
Не е представляван в производството.

ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР. СОФИЯ се явява инспектор
С.М. – упълномощен от началника на затвора.

Становище на страните по хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Доколкото към настоящият момент на Д. Ч. не е
назначен защитник, в днешното съдебно заседание се явява без упълномощен
такъв, считам, че за даване ход на делото следва да се чуе неговото
становище.

ОСЪДЕНИЯТ Ч.: Не желая адвокат.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка за даване ход на делото.

СЪДЪТ, намира че не е налице процесуална пречка по даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА:
1
Д. Г. Ч. – роден на **** г. в гр. София, с постоянен адрес: гр. София,
ул. ****, ж.к. ****, българин, български гражданин, със средно образование,
работи като таксиметров шофьор и доставчик, осъждан, неженен, с ЕГН:
**********.
На осн. чл. 274, ал. 1 от НПК Съдът разяснява на страните правото им
на отвод към състава на съда, правото на отвод към съдебния секретар, а на
лишения от свобода правото им на отвод и към прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод.
ИНСПЕКТОР М.: Нямам искания за отвод.
ОСЪДЕНИЯТ Ч.: Нямам искания за отвод.

На осн. чл. 274, ал. 2 от НПК СЪДЪТ разяснява на страните правата им
в наказателното производство, конкретно на лишеният от свобода правата по
чл. 55 и следващите от НПК.

ОСЪДЕНИЯТ Ч.: Разбирам правата си.

На осн. чл. 275 СЪДЪТ дава думата на страните за нови искания по
доказателствата, реда за събирането им и хода на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
ИНСПЕКТОР М.: Нямам искания. Моля да приемете актуална справка
към днешна дата за остатъка от присъдата.
ОСЪДЕНИЯТ Ч.: Придържам се към молбата

На основание чл. 276, ал. 1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ докладва делото.
Производството е по реда на чл. 70, ал. от НК.
Образувано е въз основава на искане, депозирано от лишеният от
свобода Д. Г. Ч., с което се моли допускане на условно предсрочно
освобождаване до размера на неизтърпяната част от наказанието му
„лишаване от свобода“.
ОСЪДЕНИЯТ Ч.: Поддържам молбата.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат доказателствата.
2
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените при внасяне на
делото в съдебна фаза: досие на лишения от свобода Д. Г. Ч., доклад на
инспектор СДВР, 2 бр. справки, като последната е депозирана днес от
представителя на началника на затвора.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
С оглед изразеното от страните становище, че нямат доказателствени
искания, съответно и като съдът намери, че не се налага събиране на
допълнителни доказателства с цел изясняване на фактическата обстановка и
подлежащи на доказване факти
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ОСЪДЕНИЯТ Ч. за лична защита: Моля да се уважи молбата ми по
съображенията, изложени в нея.

ПРОКУРОРЪТ: Считам депозираната молба за неоснователна.
Установява се, че в действителност лицето е изтърпяло повече от половината
от наложеното му наказание, но видно от доклада от администрацията по
изпълнение на наказанията не са изпълнени целите и задачите, заложени в
плана на присъдата, съответно дефицитните в проблемните зони рискът от
рецидив да е с непроменени стойности, като целите на наказанието не са
изпълнени. В доклада от ЗИНС е посочено, че рискът от вреди за обществото
е висок.
По тези аргументи считам, че следва да се продължи да се работи в
насока изпълнение целите, заложени в плана на затворническата
администрация.

ИНСПЕКТОР М.: Становището на затворническата администрация е
отрицателно, предвид липсата на какъвто и да е положителен резултат от
провежданата корекционна дейност, даже ако мога да спомена невъзможност
за провеждане на такава, предвид това, че е настанено в специфични условия
за изтърпяване. Същият е наркозависим и към момента участва доброволно в
метадонова програма за преодоляване на своята зависимост.
Същият продължава да изтърпявана наказанието си при първоначалния
режим и при него прогресивната система изобщо не е прилагана.
3
Ето защо считам, че молбата му е неоснователна и моля да я оставите
без уважение.

ОСЪДЕНИЯТ Ч.: Ако може да се уважи молбата ми.

СЪДЪТ дава право на последна дума на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ Ч.: Моля да бъда освободен условно предсрочно.

След тайно съвещание, съдът намира следното:

Производството е по реда на чл. 70, ал. 1 от НК, във вр. чл. 437 и
следващите от НПК. Образувано е въз основа на лично направено искане от
лишеният от свобода Д. Г. Ч., в което същият е искал допускане на условно
предсрочно освобождаване до размера на неизтърпяната част от наказание
„Лишаване от свобода“, което му е наложено с влязла в сила присъда.
Страните релевираха становищата си, които са отразени в протокола.
Съдът, съобразявайки материалите по делото, становището на
страните и закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима, доколкото е депозирана от лице за
което до този момент не е валидна забрана по чл.441 от НПК и което
същевременно има качеството на лишен от свобода.
По същество на молбата могат да бъдат изведени следните изводи:
Разпоредбата на чл. 70, ал. от НПК въвежда две кумулативни
предпоставки за допустимост, респективно и основателност на искане за
допускане на условно предсрочно освобождаване, като първата от тях има
обективен характер, доколкото се определя от данните изводими от
приложената справка за изтърпяната част от приведено изпълнение наказание
„лишаване от свобода“.
В конкретиката на случая престъпленията, за които е упражнен
института за определянето на общо наказание са престъпления от общ
характер и са по чл. 195, чл.281, ал.2, т. 1 и чл.343г, ал. 3 от НПК. Общото
наказание е такова, че предполага необходимост от ½ минимален срок
изтърпяване, за да е допустимо искането за УПО. Същият очевидно е налице,
тъй като видно от представената и днес приета справка, от общият размер на
наказание „лишаване от свобода“ 1 година, изтърпяната част е 9 месеца и 8
дни, а остатъкът е от 2 месеца и 22 дни.
Втората от предпоставките е до голяма степен относителна и
обусловена от субективната преценка на това дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне и превъзпитание.
Съдът в множеството си произнасяния е отбелязал, че в опита си да
обективира преценката за тези видими относителни белези, Съдът изхожда от
4
съотношението между общия размер на наказанието от една страна,
изтърпяната част на наказанието, с оглед различните способи на това
изтърпяване, т.е. фактическо чрез положен труд или чрез признато
приспадане по чл. 59 от НК и след това съобразяване съотношението между
фактически изтърпяната част и остатък, подлежащ на изтърпяване и
съответно предмет на обсъждане в производството по чл. 70 от НК.
Съдът съобразява тези критерий най-вече от гледна точка на
разбирането, че когато е определял наказанието за отделните престъпления,
включително и при определяне на едно общо наказание по реда на чл. 25 от
НК, както е в случая, решаващият съд е изхождал от идеята, че съответният
срок на „лишаване от свобода“ е този, който е достатъчен да изпълни целите
на чл. 36 от НК, включително и целта – поправяне и превъзпитание на самия
осъден. Тази именно цел се съобразява когато се преценява дали е налице
втората от предпоставките на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. Т.е. Съдът
определяйки общо наказание по НЧД № 1121/2021 г. е отчел, че за
изпълнение на целите на чл. 36 от НК е необходимо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, като е приел, че именно в рамките на тази 1
година органите на пенитенциарното заведение следва да предприемат пълни
действия по възпитание и превъзпитание, т.е. необходимите корекционни
мероприятия.
Това от своя страна предполага възможността такива мероприятия да
бъдат прилагане едва когато лишеният от свобода започва да изтърпява
фактически наказанието си и продължава във времевият отрязък до
приключване изтърпяването на наказанието. В конкретният случай от
материали по делото се установява, че от присъдата 1 година изтърпяната
част е 9 месеца и 8 дни и е отчетена с приспаднати почти 4 месеца по реда
на чл. 59 от НК, т.е. приспадане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ и други сходни с нея такива по ЗМВР.
От това следва изводът, че към настоящият момент фактически малко
повече от 5 месеца е времето, през което по отношение на лишеният от
свобода е могло да бъде провеждана работа за неговото поправяне и
превъзпитание.
Отново в конкретиката на този казус се установи, че поради
специфичният здравословен проблем, който Ч. има, такава корекционна
работа не е започвала, което фактически предполага невъзможност към
настоящият момент да се отчете подобрение в нивата на отчитаните в доклада
рискове при постъпване в пенитенциарното заведение. Това се извежда и от
изготвения доклад по чл. 55 от ЗИНЗС, в който е отразено, че към този
момент рискът за вреди за обществото все още е висок.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност изключват разбирането
лишеният от свобода да е доказал, както изисква закона, поправяне и
превъзпитание. Т.е. втората предпоставка на чл. 70 от НК към настоящият
момент не е налице и молбата следва да бъде отхвърлена.
5
Воден от горното, и на осн. чл. 437, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на Д. Г. Ч., с ЕГН: **********, за
допускане на условно предсрочно освобождаване до размера на
неизтърпяната част на наказанието, приведени в изпълнение с определение, с
което е извършено групиране на наказанието – ЧНД № 1121/2021 г. по описа
на СРС, с общ размер на наказанието 1 година „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване и
протестиране по реда на Глава 22-ра, в 7-мо дневен срок пред САС.


Съдебното заседание приключи в 11:30 часа.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
6