№ 225
гр. Б., 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К. В. Н.
при участието на секретаря Ива Стр. Т.а
като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810101938
по описа за 2024 година
С исковата молба от И. М. Д. срещу „Л. Б. ЕООД ЕНД КО“ КД са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове във връзка с настъпила на
16.06.2023 г. трудова злополука: 1.) с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ - обезщетение
за неимуществени вреди (болки, страдания и неудобства) в размер на 20 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на увреждането 16.06.2023 г. до окончателното
изплащане; 2.) с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ - обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2702,82 лв. (след изменение на иска), представляващи разликата
между брутното трудово възнаграждение, следващо се за периодите 16.06.2023 г. –
12.12.2023 г. и 19.02.2024 г. – 23.03.2024 г., и получените обезщетения за временна
неработоспособност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане; както и 3.) с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 393,75 лв. (след изменение на иска) – мораторна лихва върху
главницата от 2702,82 лв. за периода от 01.07.2023 г. до 22.10.2024 г. (датата на
подаване на исковата молба).
Ищцата сочи, че работи на длъжност „Касиер – продавач (Обслужващ магазин)“
в магазин „Л.“ – гр. Б.. На 16.06.2023 г. по време на работа и в изпълнение на
трудовите си функции ищцата претърпяла трудова злополука. Докато транспортирала
стоки в склада с електрическа транспалетна количка (ЕТК), стъпалото на левия й крак
било притиснато между количката и предпазен буфер на рампа, при което се стигнало
до счупване на една от костите на стъпалото и изкълчване на друга. В същия ден
ищцата била оперирана, извършена била репозиция и й била поставена метална
остеосинтеза с три винта. Последвало лечение с аналгетици и антибиотици, превръзки
1
в амбулаторни условия, антикоагулантна терапия и др. В момента на травмата ищцата
изпитала изключително силна болка, кракът й отекъл, изгубила чувствителност в
пръстите и не можела да се движи. След операцията се придвижвала с патерици и
проходилка – първия месец без натоварване на крайника, а следващите два – с
постепенно натоварване. Следоперативните болки също били силни, поради
проникването на имплантите в меките тъкани и постоперативния оток. Почти шест
месеца (до 12.12.2023 г.) ищцата била в отпуск по болест, за което време разчитала на
грижите на близките си, без помощта на които не можела да се придвижва, да
поддържа личната си хигиена и да се преоблича. Това натоварвало ищцата
емоционално. След завръщането си на работа, същата отново получила оток на
травмираното място, болките й се усилили, което наложило нова операция за
отстраняване на импланта. Отново последвало възстановяване, постоперативно
лечение, затруднено обслужване с чужда помощ, придвижване с помощни средства и
отсъствие от работа в продължение на повече от месец. Твърди се, че и към настоящия
момент ищцата има неправилна походка, движи се затруднено и често с болезнено
усещане. В заключение се претендира обезщетение за неимуществени вреди (болки,
страдания и неудобства) в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането 16.06.2023 г. до окончателното изплащане; обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1000 лв., представляващи разликата между брутното трудово
възнаграждение, следващо се за периодите 16.06.2023 г. – 12.12.2023 г. и 19.02.2024 г.
– 23.03.2024 г., и получените обезщетения за временна неработоспособност, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба; както и 500 лв. –
мораторна лихва върху главницата от 1000 лв. за периода от 01.07.2023 г. до датата на
подаване на исковата молба (22.10.2023 г.). Претендират се и съдебно – деловодни
разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
е депозирал отговор. Не оспорва наличието на трудово правоотношение, както и
трудовия характер на злополуката. Ответникът навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ответницата в размер на 80 %. Оспорва исковете
по размер. Акцентира, че ищцата е получила 1200 лв. застрахователно обезщетение по
застраховка „Трудова злополука“, сключена от работодателя. В тази връзка прави
възражение за намаляване на отговорността на работодателя на основание чл. 200, ал.
4 КТ. Ответникът излага подробни съображения относно твърдението си, че е
осигурил здравословни и безопасни условия на труд – проведен инструктаж на
ищцата, запознаване с оценка на риска за длъжността, осигуряване на специални
защитни обувки с метално бомбе за работата с транспалетна количка и др. Акцентира
се, че ищцата е проявила груба небрежност, не проявила ни най – малко внимание,
като при маневра на рампата в склада се ударила в аварийния стълб, паднала назад и
така била затисната от ЕТК. Ответникът твърди, че липсват обективни причини за
2
настъпване на злополуката – машината била изправна, настилката в склада била суха.
По същество се иска отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност
- съдът да присъди обезщетения при отчитане на съпричиняване 80 %, в справедлив
размер и при редукция на основание чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ. Претендират се и
разноските в производството.
В откритото съдебно заседание страните поддържат доводите и исканията си
чрез процесуалните си представители. Подробни аргументи развиват от ответника и в
писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Трудов договор от 26.04.2022 г. и Допълнително споразумение от 28.06.2023
г. се установява, че ищцата към датата на злополуката е била в трудово
правоотношение с ответното дружество, като е заемала длъжност „Касиер – продавач“.
С Разпореждане № 5104-22-72/27.06.2023 г., ведно Разпореждане № 5104-22-72
А/27.06.2023 г. на НОИ ТП – С. област, процесната злополука е приета за трудова на
основание чл. 55, ал. 1 КСО. Двете разпореждания, представляващи неразделно цяло,
окончателно са влезли в сила на 22.06.2024 г. като необжалвани, което се установява от
Писмо изх. № 5101-22-76#/11.09.2024 г. на НОИ ТП – С. област.
Съгл. Епикриза от 19.06.2023 г., изд. от МБАЛ „Люлин“ ЕАД, ищцата е
постъпила за лечение на 16.06.2023 г. и е изписана на 19.06.2023 г. с окончателна
диагноза „Изкълчване на други и неуточнени части на стъпалото“. От данните от
анамнезата се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение с оплаквания
от силни болки и оток в областта на левия долен крайник, съобщила е изтръпване на
пръстите и невъзможност за движение. Извършени са изследвания, сред които и
рентгенография на стъпало и пръсти. Установена е фрактура по горната повърхност на
навикуларната кост, разместване и луксация на първата метатарзална кост. Ищцата
била оперирана, извършена била репозиция и й била поставена метална остеосинтеза с
три винта. Предписана е медикаментозна терапия по схема и е препоръчана
рехабилитация.
Според Епикриза от 22.02.2024 г., изд. от МБАЛ „Люлин“ ЕАД, на 19.02.2024 г.
ищцата отново е постъпила в лечебното заведение за екстракция на остеосинтезния
материал, за което й е извършена втора операция. При това второ постъпване в
болница ищцата е била отново с оточно ляво ходило и палпаторна болка в областта на
цикатрикса, със запазен обем от движения на глезенната става, но с нарушена походка.
След втората операция е изписана на 22.02.2024 г.
От първичния болничен лист от 19.06.2023 г. се установява, че след четирите
3
дни болничен престой, на ищцата е предписан 30 дни домашен престой, поради
временната неработоспособност, предизвикана от процесната трудова злополука. С
болничен лист от 21.08.2023 г. е предписан още 30 дни домашен – амбулаторен режим
на лечение. С болнични листи от 18.10.2023 г. и от 22.02.2024 г. са предписани още два
пъти по тридесет дни домашен режим на лечение.
От Епикриза за периода 10.01.2025 г. – 17.01.2025 г., изд. от „МБАЛ – Б.“ ЕООД,
се установява, че ищцата е била хоспитализирана за физиотерапевтично лечение, като
изследванията са установили оток и ограничени и болезнени активни движения в
първа метатарзална става, накуцване с ляв крак.
От Фиш за м. май 2023 г., изд. от „Л. Б. ЕООД ЕНД КО“ КД, се установява, че
брутното трудово възнаграждение на ищцата за съответния месец е било 1590,52 лв.
От Удостоверение № 22-00187739/23.05.2024 г., изд. от НОИ ТП – С. област, се
установява, че за периода от м. юни 2023 г. до м. март 2024 г. (вкл.) на ищцата е
изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност в общ размер
8666,72 лв.
Във връзка със задължението на работодателя да осигури здравословни и
безопасни условия на труд, по делото са ангажирани като доказателства съгласувани и
утвърдени: Начален инструктаж за безопасна работа, Програма за провеждане на
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, Инструкция за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товароразтоварни
работи и ръчна работа с тежести в магазините, Правила за безопасност на труда при
извършване на товаро – разтоварни работи, Инструкция за безопасна работа с
електрическа транспалетна количка (ЕТК), Заповед № 11-ЗБУТ/09.01.2023 г. относно
определяне на видовете инструктажи; лицата, които ще бъдат инструктирани;
програма за провеждане на инструктажите и лицата, които ще проведат инструктажа,
Протокол за запознаване на служителите във филиал F 831 с: Правилник за вътрешен
трудов ред от 01.03.2014 г., Актуално противопожарно досие на обекта, Оценка на
риска от 14.07.2021 г., Заповед и списък на лични предпазни средства, работно облекло
и специално работно облекло № 252-ЗБУТ/05.09.2022 г. и Приложение 1, Заповед за
почивка и хранене № 304-ЗБУТ/27.02.2012 г., Заповед ФРТП № 305-ЗБУТ/27.02.2012 г.,
Заповед № 018-ПБЗН от 11.10.2022 г., Правила за поведение по БЗР във филиали.
Приложен е и Протокол за оценките от държавен изпит/ изпит за придобиване на
професионална квалификация № 51/03.05.2022 г. за подемно – транспортна техника,
нископовдигачи, като в позиция 11 фигурират имената на ищцата с поставените й
отлични оценки по теория и практика. От Свидетелство за правоспособност рег. №
10831-641/04.05.2022 г. и Удостоверение за професионално обучение рег. № 13757-
797/04.05.2022 г. се установява, че ищцата е завършила квалификационен курс „Водач
4
на електрокари и мотокари в предприятията“ и е придобила правоспособност за това.
Съгл. Протокол № 245 – ЗБУТ от 16.06.2023 г. за резултатите от извършеното
разследване на злополука, станала на 16.06.2023 г., комисия при работодателя е
установила, че при транспортиране в склад на бокс с ЕТК, служителят притиска крака
си в буфер на рампа, поради невнимание и бързане. Същият механизъм на настъпване
на злополуката е описан от пострадалата в Доклад за злополука от 16.06.2023 г., в
докладна от 20.06.2023 г. и в писмени обяснения от 16.06.2023 г. от Д. Н. Г. и Н. П. Д. –
В..
От Служебна бележка изх. № 01-24-2434#5/10.12.2024 г., изд. от ЗЕАД „Б. Ж. В.
И. Г.“ ЕАД, се установява, че на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Трудова злополука“ на 22.05.2024 г. в размер на 1200,00 лв.
Св. М. А. Х., бивш работник на ответното дружество, заявява, че е била
ръководител на втора смяна, когато се е състоял процесният инцидент. За него
разбрала от първата смяна и по – конкретно от мениджъра на филиала. Заявява, че
поначало инструктажите при работодателя се провеждали надлежно. Служителите,
които работели с транспалетни колички, не се допускали да управляват тези колички,
преди да им бъде издаден съответният документ за това. Въпросната рампа, където
настъпил инцидентът, била тясна, две колички не можели да се разминат, а трябвало
да се изчакват. Когато товарът бил по – солиден, управлението на количките още
повече се затруднявало.
Св. С. Д.Д., съпруг на ищцата, подробно си спомня обстоятелствата около
инцидента и е бил пряк свидетел на целия възстановителен процес. В деня на
злополуката, съпругата му се обадила по телефона рано сутринта след 8:00 ч.,
съобщила му за случилото се и той отишъл да я прибере от работа. Заварил я да седи
на стол, закарал я на лекар в гр. Б., оттам я препратили към болница в гр. С., където й
била извършена операция. В първия един месец след операцията, ищцата не можела да
се обслужва самостоятелно. Предимно лежала, за кратко сядала на стол. Къпела се с
помощта на съпруга си, докато седяла на стол в банята. После започнала да се
придвижва с помощта на патерица и проходилка, без да стъпва на травмирания крак.
Постепенно започнала да стъпва за кратко с левия крак, като само докосвала земята.
Отнело повече от половин година, докато започне отново да се отпуска на цяло
стъпало. По време на възстановяването ищцата приемала обезболяващи под формата
на прахчета. И до днешна дата ищцата изпитвала болка при натоварване, получавала
оток на левия крак, понякога се будела от болки през нощта. Имало и дни, в които се
чувствала добре, но не била същият активен човек, както преди злополуката. Преди
инцидента ищцата и съпругът й правели преходи в планината, ищцата обичайно се
занимавала и с градинска работа у дома. Понастоящем също работела в градината, но
получавала болки и се налагало често да сяда и да почива. Според последния лекарски
5
преглед, можело да се наложи и още една операция. В скорошен период ищцата дори
отново постъпила в болница, заради болки и оток на левия крак. Обувката на левия си
крак задължително носела с разхлабени връзки, а що се касае до обуването на ботуш -
това била почти невъзможно.
Св. Д. Н. Г., мениджър на търговския обект, в който се е състоял инцидентът, е
присъствала на работното място на процесната дата 16.06.2023 г. Трудовата злополука
се случила по време на първа смяна, рано сутринта, преди магазинът да отвори за
клиенти. Самата ищца съобщила по слушалките на св. Г., че е пострадала. Св. Г.
веднага се отзовала на място – на рампата към складовото помещение, където се
доставяла новата стока и се предавал амбалажът. Кракът на ищцата бил притиснат
откъм пръстите и петата между транспалетната количка и буфер. В момента на
инцидента ищжцата носела предпазни обувки. Св. Г. лично била провела
първоначалния инструктаж за безопасност на служителите. Заявява, че работата с ЕТК
изисква задължително преминато обучение за целта и издадено удостоверение за
правоспособност, без което служителите не се допускало да работят с количките.
Самите колички се управлявали с бутон, като нямало остатъчно спирачно движение.
Движели се с много ниска скорост – около 2 км/ч. Единственото, за което
управляващият ги следвало да следи, било да няма препятствия по пътя. В конкретния
случай ищцата пострадала при движение назад с транспалетната количка. Самата
рампа, според свидетелката, позволявала да се разминат две колички, но на практика
не се налагало, тъй като работата в този участък се извършвала от един човек.
Съдът се доверява на показанията на разпитаните свидетели, тъй като помежду
им не се съдържат съществени противоречия.
Според заключението на съдебно – медицинската експертиза, телесните
увреждания на здравето на ищцата вследствие на злополуката се изразяват изкълчване
на първа тарзометатарзакна става, скъсване на ставни връзки на ниво глезен и стъпало.
Описаните увреждания са довели до трайно ограничаване на движенията на левия
долен крайник за период повече от 30 дни. Проведено е оперативно лечение – открито
наместване и фиксация с метална остеосинтеза, която след седем месеца е била
отстранена. Рехабилитацията е била продължителна. Понастоящем ищцата все още
има оток в ходилото, неравност в оперативната зона, изборът на удобни обувки е
затруднен, тъй като е необходимо те да не притискат зоната.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, брутното трудово
възнаграждение, което ищцата би получила в периодите 16.06.2023 г. – 12.12.2023 г. и
19.02.2024 г. – 23.03.2024 г, възлиза на 11 369,54 лв. Съгл. експертните изводи,
предвид, че полученото обезщетение за временна неработоспособност е 8666,72 лв., то
разликата между БТВ и обезщетението е 2 702,82 лв.
Съдът кредитира заключенията по двете експертизи, като неоспорени от
6
страните, обективни и експертно аргументирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 200, ал. 1 КТ – за
обезщетение за неимуществени вреди; чл. 200, ал. 3 КТ - за обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разликата между брутното трудово
възнаграждение и получените обезщетения за временна неработоспособност; чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди.
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на следните факти: 1.) наличие на свое трудово правоотношение с
ответника; 2.) настъпила злополука с трудов характер; 3.) причинени вреди; 4.)
причинна връзка между вредите и злополуката и 5.) размер на вредите.
Ответникът следва да докаже всички свои възражения, вкл. възражението си за
съпричиняване.
Към момента на настъпване на процесния инцидент ищцата И. М. Д. е била в
трудово правоотношение с работодателя „Л. Б. ЕООД ЕНД КО“ КД, което се
установява от представения трудов договор, а и не се оспорва от ответника.
Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало по време и
във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт на осигуреното лице. В конкретния
случай ищцата е била на работното си място, в установеното работно време,
извършвала е дейностите, вменени й като задължение по длъжностна характеристика.
Според установената практика на ВКС /решение No 298/8.11.2012 г. по гр. дело No
184/2012 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение No 109/12.03.2012 г. по гр. дело No 622/2011 г.
на ІV г.о. на ВКС, решение No 31/02.02.2011 г. по гр. дело No 1894/2009 г. на ІV г.о. на
ВКС, решение No 753/28.01.2011 г. по гр. дело No 457/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС и
решение No 339/10.10.2011 г. по гр. дело No 859/2010 г. на ІV- г.о. на ВКС, решение No
319/22.06.2010 г. по гр. дело No 204/2009 г. на ІІІ- г.о. на ВКС, решение No
728/28.01.2011 г. по гр. дело No 1957/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение No
410/29.06.2010 г. по гр. дело No 599/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, определение No
596/04.05.2015 г. по гр. дело No 1374/2015 г. на ІV г.о. на ВКС и др./, за установяване
факта на настъпване на трудова злополука има специален ред и той е
административен, като установяването по съдебен ред не е сурогат на нормативно
предвидената административна процедура. Иначе казано, съдът няма правомощията да
пререшава въпроса относно трудовия характер на злополуката при наличие на
разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО. В процесната хипотеза по делото е
ангажирано като доказателство разпореждане на НОИ, с което е прието, че
7
злополуката, случила се с ищцата по естеството си е трудова, което произнасяне
обвързва съда при формиране на решаващите му изводи.
Възражението за съпричиняване е неоснователно. Намаляването на
обезщетението на основание съпричиняване е допустимо само, ако пострадалият е
допринесъл за настъпването на злополуката, като е допуснал груба небрежност.
Грубата небрежност е поведението на работника, при което той не полага елементарно
старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност, а настоящата
хипотеза не се доказва да е такава. Не се доказва ищцата да е нарушила Инструкцията
за безопасна работа с електрическа транспалетна количка (ЕТК) и/или други разписани
правила за безопасност. Към момента на настъпване на инцидента, ищцата е била
обута със специалните защитни обувки, не се установява, а и не се твърди товарът да е
бил неправилно поставен, неукрепен или извънгабаритен. Изключено е ищцата да е
управлявала ЕТК със скорост, несъобразена с условията, тъй като този тип колички
поначало са конструирани така, че развиват само много ниска скорост, в какъвто
смисъл са и показанията на св. Г.. Трудовата злополука е настъпила при движение
назад през тесен участък – рампа. Съгл. т. 8 от Инструкцията за безопасна работа с
електрическа транспалетна количка (ЕТК), водачът е длъжен да обръща особено
внимание при преминаване през тесни участъци. Извън съмнение е, че самото
движение назад и тясното пространство създават повишен риск от инциденти. В
конкретния случай обаче не може да се направи извод, че ищцата не е подходила към
ситуацията с необходимото внимание, а още по – малко че е проявила груба
небрежност към собствената си безопасност. Касае се за нещастен случай, който
винаги има риск да настъпи, дори и при максимални взети мерки за безопасност.
Именно затова и отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна,
безвиновна, с гаранционно-обезпечителен характер. Дори ищцата да е проявила
невнимание за миг, поведението й хипотетично би могло да се окачестви като
обикновена небрежност, но не и като груба небрежност. Поради всичко изложено,
възражението за съпричиняване е неоснователно.
Налице е и причинна връзка между трудовата злополука и настъпилите
увреждания, което е изводимо от заключението на вещото лице, съвкупно разгледано с
показанията на разпитаните свидетели. В своето заключение, вещото лице подробно е
описало механизма, по който са причинени процесните увреждания, като описаният
механизъм съответства на вида на уврежданията, както и кореспондира с изложеното
от свидетелите и с изложеното в писмените доказателства относно начина на
настъпване на злополуката.
При преценяване размера на неимуществените вреди, следва да се приложи
критерият за справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4/1968 г. Претендираното
обезщетение от 20 000 лв. е обосновано и размерът му съответства на естеството,
8
интензитета и продължителността на понесените болки, страдания и негативни
психологически изживявания. В настоящата хипотеза ищцата е търпяла силни болки
непосредствено след инцидента, постоперативни болки, за които е приемала
обезболяващи. Болезненото усещане съществува и до днес (около 2 години след
инцидента), макар и да не е постоянно и в различните периоди да е с различен
интензитет. Ищцата се е подложила на две операции, възстановяването до степен,
позволяваща да се възвърне към социалния си живот, е отнело около половин година.
Първия месец след инцидента, ищцата, която е човек в активна и трудоспособна
възраст, е била принудена да се възстановява на легло и да зависи от помощта на
съпруга си. За това време ищцата обективно не е можела да се грижи сама за себе си,
да се справя самостоятелно с ежедневни занимания, в т. ч. да поддържа личната си
хигиена без чужда помощ. Раздвижването е отнело значително време и използване на
помощни средства. В резултат от травмата, ищцата няма сигурна и благоприятна
прогноза, че ще се възстанови напълно. Макар и същата да се е върнала на работа,
походката й нарушена, при натоварване левият й крак отново става болезнен и
получава оток. Поради изложеното съдът намира, че обезщетение за всички
гореописани неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. би се явило справедливо.
По иска за имуществени вреди
От заключението по ССчЕ се доказва, че, брутното трудово възнаграждение,
което ищцата, ако е работила, би получила в периодите 16.06.2023 г. – 12.12.2023 г. и
19.02.2024 г. – 23.03.2024 г, възлиза на 11 369,54 лв. Съгл. експертните извод и
предвид, че полученото обезщетение за временна неработоспособност е 8666,72 лв., то
разликата между БТВ и обезщетението е 2 702,82 лв.
Ответникът е поискал намаляване на присъденото обезщетение със сумата,
получена като застрахователно обезщетение и със сумата, получена от държавното
обществено осигуряване като обезщетение за временна неработоспособност.
Разпоредбите на чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ предвиждат такова редуциране. В случая
ответникът е доказал, че ищцата е получила обезщетение от ДОО в размер на 8666,72
лв., както и 1200,00 лв. застрахователно обезщетение.
Нормата на чл. 200, ал. 3 КТ регламентира, че обезщетението по общественото
осигуряване се приспада от обезщетението, дължимо от работодателя за причинената
вреда – неимуществена и имуществена. Така формулираният текст на закона е породил
противоречива съдебна практика, за което е образувано Тълкувателно дело № 1/2023 г.
за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС (ОСГК) на
тълкувателно решение по въпроса: „При определяне размера на дължимата от
работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ следва ли и обезщетението за
неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да
се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?“.
9
Понастоящем тълкувателно решение по въпроса все още не е постановено. При
образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен
въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната
инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция, съгл.
т. 1. от ТР № 8/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Изложеното налага настоящият съдебен състав
да разреши процесния казус, подлагайки на самостоятелно тълкуване нормата на чл.
200, ал. 3 КТ и съобразно установената незадължителна съдебна практика, която
споделя.
Претенциите за неимуществени и за имуществени вреди представляват
обезвреда и възмездяване на различни по естеството си блага. Затова съставляват
отделни искове, като съответно първият е в размер, определен от съда по
справедливост, а вторият следва да се докаже по конкретен размер от страната, която
го предявява. Настоящият съдебен състав намира за необосновано обезщетенията за
неимуществени и за имуществени вреди да се сумират като една обща, глобална сума
и от нея да се приспадат изплатените обезщетение по общественото осигуряване и
застрахователното обезщетение. И обезщетението по общественото осигуряване, и
застрахователното обезщетение репарират имуществени вреди, поради което с тях
следва да се редуцира обезщетението за имуществени вреди, но не и това за
неимуществени – болки, страдания и др.
В настоящия случай искът за неимуществени вреди следва да бъде изцяло
уважен в предявения размер от 20 000 лв., който се явява справедлив и обоснован.
Искът за неимуществени вреди след допуснатото изменение на размера е предявен за
сумата от 2702,82 лв., представляващ разликата между пропуснатите трудови
възнаграждения в размер на 11 369,54 лв. и изплатеното обезщетение в размер на
8666,72 лв. от общественото осигуряване. Следователно, редукцията на
имуществените вреди с изплатеното обезщетение за временна неработоспособност е
съобразена при ССчЕ, съобразена е и от самия ищец при предявяване на претенцията
му в исковата молба. От исковата претенция за 2702,82 лв. следва да се приспадне
единствено още изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1200,00 лв. на
основание чл. 200, ал. 4 вр. с ал. 3 КТ. Затова искът за имуществени вреди е
основателен до размера от 1502,82 лв., а за разликата над уважения размер от 1502,82
лв. до пълния предявен от 2702,82 лв. следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Предвид изхода на спора по главния иск, частично основателен се явява и
акцесорният такъв за мораторна лихва. Същият следва да бъде уважен за сумата от
270,41 лв. – мораторна лихва върху главницата от 1502,82 лв. за периода от 01.07.2023
г. до датата на подаване на исковата молба (22.10.2024 г.). За разликата над уважения
размер от 270,41 лв. до пълния предявен такъв от 393,75 лв., искът за мораторна лихва
10
следва да се отхвърли.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК и двете страни
в производството имат право на разноски, ищецът - съобразно уважената част от
исковете, а ответникът – съобразно отхвърлената. И двете страни са направили
възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар на насрещната
страна. Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1750
лв., а ответникът – за 3480 лв. При това положение съдът намира, че основателно е
едиствено възражението на ищеца, с оглед фактическата и правна сложност на делото
и предвид, че съгл. практиката на СЕС минималните размери на адвокатските
възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г. на ВАС не са задължителни.
Възнаграждението за адвокат на ответника следва да се редуцира до размера от 1750
лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1650,94 лв.
(хиляда шестстотин и петдесет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100,29 лв. (сто
лева и двадесет и девет стотинки), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно отвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Б. сумата от общо 1570,49 лв. (хиляда петстотин и седемдесет
лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща разноски, съразмерно на
уважената част от исковите претенции, от които 910,11 лв. - за държавни такси, 377,36
лв. - депозит за СМЕ и 283,02 лв. – депозит за ССчЕ, както и 5 (пет) лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ „Л. Б. ЕООД ЕНД
КО“ КД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: с. Р. п., общ. Е. П., Софийска
област, ул. „*-ти м.“ № *, да заплати на И. М. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес:
гр. Б., ул. „*-ти н.“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и
неудобства), вследствие на трудова злополука от 16.06.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането 16.06.2023 г. до окончателното изплащане.
11
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ „Л. Б. ЕООД ЕНД КО“
КД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: с. Р. п., общ. Е. П., Софийска
област, ул. „*-ти м.“ № *, да заплати на И. М. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес:
гр. Б., ул. „*-ти н.“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 1502,82 лв. (хиляда петстотин и два
лева и осемдесет и две стотинки) – обезщетение за имуществени вреди вследствие на
трудова злополука от 16.06.2023 г., представляващи разликата между брутното трудово
възнаграждение, следващо се за периодите 16.06.2023 г. – 12.12.2023 г. и 19.02.2024 г.
– 23.03.2024 г., и получените обезщетения за временна неработоспособност, ведно със
законната лихва, считано от 22.10.2024 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1502,82 лв. до пълния предявен
от 2702,82 лв.
ОСЪЖДА по иск с правно основание 86, ал. 1 от ЗЗД „Л. Б. ЕООД ЕНД КО“ КД
с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: с. Р. п., общ. Е. П., Софийска област, ул.
„*-ти м.“ № *, да заплати на И. М. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Б., ул.
„*-ти н.“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 270,41 лв. (двеста и седемдесет лева и
четиридесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата от
1502,82 лв. за периода от 01.07.2023 г. до 22.10.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 270,41 лв. до пълния предявен такъв от 393,75 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Л. Б. ЕООД ЕНД КО“ КД с ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление: с. Р. п., общ. Е. П., Софийска област, ул. „*-ти м.“
№ *, да заплати на И. М. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Б., ул. „*-ти н.“
№ *, ет. *, ап. *, сумата от 1650,94 лв. (хиляда шестстотин и петдесет лева и
деветдесет и четири стотинки), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. М. Д. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. Б., ул. „*-ти н.“ № *, ет. *, ап. *, да заплати на „Л. Б. ЕООД ЕНД
КО“ КД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: с. Р. п., общ. Е. П., Софийска
област, ул. „*-ти м.“ № *, сумата от 100,29 лв. (сто лева и двадесет и девет
стотинки), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
отвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Л. Б. ЕООД ЕНД КО“ КД с ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление: с. Р. п., общ. Е. П., Софийска област, ул. „*-ти м.“
12
№ *, да заплати по сметка на Районен съд – Б. сумата от общо 1570,49 лв. (хиляда
петстотин и седемдесет лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща
такси и разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции, от които
910,11 лв. - за държавни такси, 377,36 лв. - депозит за СМЕ и 283,02 лв. – депозит за
ССчЕ, както и 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
13