МОТИВИ по НАХД № 554 по описа на КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
ЗА 2014 ГОДИНА
Р.П. -К. е повдигнала обвинение срещу обвиняемия
И.О.П. за това, че от 18.06.2013г. до 23.12.2013г. в с.Р., обл.П., като
пълнолетен, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол – М.С.А.,
ЕГН: ********** ***, ненавършило 16-годишна възраст- престъпление по чл. 191 ал. 1 от НК.
Р.П. -К. е внесла предложение за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното от него деяние и
налагане на административно наказание.
В съдебно заседание след приключване на
съдебното следствие представителят на Р.П. -К. счита за безспорно доказано, че
обвиняемият е реализирал престъпния състав на чл. 191, ал.1 от НК. Пледира
същият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание глоба в размер от 1000лв.
Обвиняемият се явява редовно призован в
с.з., признава се за виновен и лично и чрез защитника си адв. Т. моли за
минимално административно наказание.
Съдът, като обсъди всички доказателства
събрани по делото – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите М.С.А.,
Г.В.М., О.И. П., А.С.П., С.В.А., дадени в хода на досъдебното
производство, приетата
съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д., удостоверение
от ЕТ „Д-р Д.Г. ИППМП“, удостоверение за раждане, свидетелство за съдимост и
характеристична справка на обвиняемия, прочетени и приобщени като доказателства
по делото, намери за установено следното:
Обвиняемият И.О.П., ЕГН ********** е
роден на ***г***. ***. Не е освобождаван
от наказателна отговорност.
През лятото на 2012г. обвиняемият И.О.П.
се запознал с М.А. също от с.Р.. Двама се харесали и станали приятели.
Постепенно отношенията помежду им се задълбочили и двамата решили да заживеят
заедно. А. била родена на ***г. и
обвиняемият знаел точно рождената й дата , както и обстоятелството , че същата
не е навършила 16 годишна възраст , което лично му била съобщила при
запознанството им. През есента на 2012г. година обвиняемият И. П. завел
пострадалата М.А. в дома си и казал на
родителите си, че искат да заживеят на семейни начала. Родителите му
първоначално се възпротивили, тъй като
знаели, че А. не е навършила 16 годишна възраст. Родителите на момичето също не
били съгласни.
Въпреки несъгласието на родителите си обвиняемият и А. били твърдо решили да
заживеят заедно, и един ден през есента на 2012година обвиняемият и
пострадалата излезли извън селото, в планината, където отново се разбрали да
заживеят заедно с цената на всичко. При връщането си в дома на П. А. заявила
пред всички , че ще сложи край на живота си
ако не й бъде позволено да заживее с П., като родителите и на
двамата накрая отстъпили пред
настояванията и заплахите им и се съгласили с тяхното решение и се съгласили да
живеят заедно в дома на П.. На 18.06.2013г.обвиняемият навършил 18 годишна
възраст. За периода от навършване на пълнолетие на обвиняемия – м. юни 2013г.
до навършването на 16 годишна възраст на пострадалата - на 24.12.2013г. двамата
живеели самостоятелно, в отделна стая в дома на обв. П., заедно като съпрузи,
грижели се общо за домакинството, имали общ бюджет, имали и редовни полови
контакти, били представяни в обществото, сред близките и роднините си като
семейство, въпреки липсата на формално подписан акт за граждански брак. А. се
установила постоянно в дома на П. в този период. На 3.05.2014г. пострадалата
родила от връзката си с обвиняемия дете – А., за което двамата се грижели с
общи усилия, подпомагани от близките си .
От заключението на назначената по
делото съдебно психиатрична експертиза / л.32 / се установява, че А. не страда
от душевно заболяване, не се води на отчет в ЦПЗ – П.. Въпреки ниската си
календарна възраст степента на развитие на същата й позволява правилно да възприема ,
запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания.
Изложената фактическа обстановка, е
приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа на депозираните
в досъдебното производство гласни доказателства – обясненията на обвиняемия и
показанията на свидетелите, писмените
доказателства и съдебната експертиза, прочетени и приобщени като доказателства
по делото. Между събраните по делото доказателства не съществуват противоречия.
От тях точно и категорично се установяват всички факти от значение за
правилното решаване на делото – извършването на деянието, неговото авторство и
обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Гласните и
писмените доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и
безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка.
При така констатираното, настоящият
състав намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 191 ал.1 от НК. Същият от 18.06.2013г. до
23.12.2013г. в с.Р., обл.П., като пълнолетен, без да е сключил брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол – М.С.А., ЕГН: ********** ***, ненавършило
16-годишна възраст.
Престъплението
по чл.191 ал.1 от НК има за свой предмет обществените отношения, свързани с
правилното физическо, психично и нравствено развитие на подрастващите.
Изпълнителното деяние се състои в заживяване съпружески от пълнолетно лице с
лице, ненавършило 16 годишна възраст. В конкретния случай е налице едно
фактическо съжителство между обвиняемия и пострадалата, наподобяващо
отношенията, които възникват при сключване на брак. Налице е и съдействащо
поведение от страна на А., която участва напълно доброволно в тези отношения. Престъплението е с
продължен характер.
От
субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при пряк умисъл. Същият е
знаел, че А. не е навършила 16 години, но въпреки това е живял съпружески с нея. Затова съдът го призна за виновен в извършване на
престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем.
Съдът намира, че по отношение на
обвиняемия са налице всички предпоставки заложени в разпоредбата на чл. 78а
ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност, а именно за
престъплението по чл. 191 ал.1 от НК, което е умишлено се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание. П. не е осъждан и
друг път не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и от престъплението не са причинени
съставомерни имуществени вреди. Престъплението по чл.191 ал.1 от НК не попада в
ограничителния кръг от деяния по чл.78 А ал.7 от НК. Ето защо съдът освободи
обвиняемия от наказателна отговорност,
като му наложи административно наказание – глоба.
При индивидуализацията на наказанието
съдът отчете, невисоката обществена опасност на извършеното деяние, с оглед
краткия период от време, през който е съществувала създадената ситуация. Взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства признанието на вината, съдействието за разкриване на обективната
истина в досъдебното производство, както и младата възраст и добрите
характеристични данни на обвиняемия,
поради което зае становище, че размерът на глобата следва да се определи
при наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния
предвиден в закона размер, а именно 1000
лв., на което именно осъди обвиняемия.
Предвид изхода на делото съдът възложи
на обвиняемия направените по делото разноски в досъдебното производство в
размер на 30 лв.
Мотивиран от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.