Решение по дело №643/2018 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 20
Дата: 28 януари 2019 г. (в сила от 28 януари 2019 г.)
Съдия: Надя Георгиева Пеловска-Дилкова
Дело: 20181400500643
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 20

 

гр. ВРАЦА,28.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА

    Членове:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

             ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

                                

в присъствието на: секретар Виолета Вълкова

като разгледа докладваното  от съдията Пеловска              

в.гр.дело N 643    по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена въззивна жалба от "ЧЕЗ Електро България" АД-гр.София, представлявано от юрисконсулт А.В. против решение №706 от 01.10.2018г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №3086/2018г., с което по отношение на "ЧЕЗ Електро България" АД е признато за установено, че Е.Н.Н. *** не дължи сумата от 1049.14 лв., представляваща цена на коригираното количество на измерената ел.енергия, начислена въз основа на съставен констативен протокол №3022647/02.04.2018г. начислена по партида на клиентски №300234994570. Решението се обжалва и в частта му, с която "ЧЕЗ Електро България" АД-гр.София е осъдено да заплати на Е.Н.Н. сумата от 358.55 лв.деловодни разноски.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

С подадената въззивна жалба се обжалва изцяло решението на РС-Враца от 01.10.2018г., постановено по гр.дело №3086/2018г., като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че корекционната процедура по чл.48 от ПИКЕЕ противоречи на чл.2, ал.2 от ЗЕ, тъй като в ПИКЕЕ е създадена сложна процедура за извършване на проверките, която гарантира и зачита правата на потребителите. Твърди се, че правото на едностранна корекция на сметките произтича от разпоредбите на Закона за енергетиката, чл.48-51 от ПИКЕЕ, от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България”АД и от разпоредбата на т.3.5.2 от Лицензия №Л-135-07/13.08.2004г. за дейността по разпределение, издадена от КЕВР. Сочи се, че независимо от отмяната на някои от нормите на ПИКЕЕ, при действието на чл.48-51 от ПИКЕЕ едностранната корекция отново е възможна. В подкрепа на това становище се сочи практика на районни и окръжни съдилища. Излагат се също доводи, че действащи в периода на корекцията са били не само разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ, но и тези на чл.98а, ал.2, т.6 във вр.с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, които дават право на жалбоподателя да извършва едностранна корекция в сметката на потребителите без да се изследва виновно ли е поведението им. 

Препис от въззивната жалба е бил връчен на ищеца Е.Н.Н. ***, от който, чрез адв.Л.В. ***, е постъпил писмен отговор, че я оспорва. Излагат се доводи, че в спорния случай отговорността е договорна, поради което ответника-жалбоподател е следвало до докаже виновно поведение на ищеца, което не е сторено. Поддържа се, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че съгласно чл.15 ЗНА, процедурата по чл.48 от ПИККЕ не следва да се прилага, тъй като противоречи на чл.82 ЗЗД, както и че към момента на извършване на проверката-02.04.2018г. и съставяне на констативния протокол не са действали правила, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,реда на тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК /подадена е по куриер "М§ВМ Експрес-национална поща" на 22.10.2018г./ и е насочена против обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд- Враца е сезиран и се е произнесъл по предявен от Е.Н.Н. ***, чрез адв.Л.В. ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК срещу "ЧЕЗ Електро България" АД, за установяване, че не дължи на ответното дружество сумата от 1049.14 лв. с ДДС, начислена по фактура №********** от 26.06.2018г., издадена въз основа корекция на сметка по констативен протокол №3022647 от 02.04.2018г. за периода от 31.01.2018г.-02.04.2018г. за потребено, но неотчетено количество ел.енергия.

        В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна от ответното дружество с открита на негово име партида. Ищецът сочи, че било му връчено писмо, че е извършена проверка на електромера без той да е присъствал на нея, съставен е и констативен протокол. Твърди се, че не е бил уведомен за резултатите от метрологичната експертиза, нито за начина и основанието за изчисляването на процесната сума. Поддържа се, че средството за техническо измерване, което отчита количеството ел.енергия потребено за обект първи етаж от къща, находяща се на адрес ул. ***, с. ***, общ. Враца, е собственост на ответното дружество и е монтирано извън имота на ищеца, без същия да има достъп до него или да му е вменено задължение да го охранява и поддържа. Развива доводи, че ответникът не разполага със законова възможност едностранно да коригира сметката за ел.енергия, тъй като към момента на проверката 02.04.2018г. не са били налице действащи и приложими правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и неточно ел.енергия, както и че няма доказана вина на абоната. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество "ЧЕЗ Електро България" АД, в който се оспорва основателността на предявения иск. Твърди се, че на 02.04.2018 год. служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са извършили проверка на СТИ, при която е констатирано несъответствие на метрологичните и техническите характеристики на СТИ с нормираните и нарушение на целостта на измервателната система-нарушени и липсващи пломби и стикери и отчитане на грешка минус 78.00% при замерване с еталонен уред. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол №3022647/02.04.2018г., в присъствието на двама независими свидетели, членове на Федерацията на потребителите. Твърди се, че демонтираният електромер е изпратен за извършване на метрологична експертиза от Българския институт по метрология. Сочи се, че в констативен протокол № 975/19.06.2018г. от метрологична експертиза на средство за измерване е установено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, като от вътрешната страна на клемния блок между входа и изхода на токовата верига допълнително е присъединен меден проводник,отчетено е изменение на електрическата схема, по този начин е постигнато отклонение на преминаващата през електромера ел.енергия в посока минус. Въз основа на така извършената проверка и в съответствие с методиката описана в ПИКЕЕ, е извършено преизчисление на сметката на ищеца за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия за периода от 03.01.2018г.-02.04.2018г. Твърди се, че поради установеното неправомерно въздействие, изчислението е направено на основание чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ и периода на грешното измерване е определен на 90 дни.

Развиват се подробни доводи, че приложимата нормативна уредба-Закона за енергетиката и ПИКЕЕ, предвижда възможност за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период, без да се държи сметка за наличието на виновно поведение от страна на потребителя, тъй като това обстоятелство е ирелевантно и отговорността е обективна по своя характер. Сочи се, че потребителят е бил уведомен за извършената корекция и издадената за нея фактура по предвидения ред за уведомяване в Общите условия. Твърди се, че извършената корекция е законосъобразна и доставчикът на електроенергия има право на едностранна корекция при наличие на посочените предпоставки, които в случая са установени. В обобщение се твърди, че Закона за енергетиката и ПИКЕЕ дават право на едностранна корекция при наличие на съответните предпоставки, без доказване на субективно въздействие върху СТИ, като това право на ответника произтича от самия закон.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ищеца на сумата от 1049.14 лв. с ДДС за доставена и консумирана електроенергия за периода от 03.01.2018г.-02.04.2018г., съгласно фактура №********** от 26.06.2018г., издадена въз основа корекция на сметка по констативен протокол №3022647 от 02.04.2018г.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, че са в облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия и дължи заплащане на стойността на потребената такава от негова страна. Основният спорен момент се свежда до това дали в полза на ответното дружество, в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия, съществува право едностранно да извършва корекции в сметките на клиента си за изминал период и при какви условия.

По делото е представено заверено копие от констативен протокол №3022647/02.04.2018г. за  проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, в който е отразено, че на посочената дата е извършена проверка от служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД на средството за търговско измерване /СТИ/ на електрическата енергия, потребявана от ищеца Е.Н. за обект първи етаж от къща, находяща се на адрес ул. ***, с. ***, общ. Враца. При проверката е констатирано, че електромер с фабр. №667095 е поставен в табло, монтирано на стълб на мрежа ниско напрежение. След оглед е констатирано, че липсва пломба на щита, холограмният стикер на електромера от ляво е нарушен, нарушена е и фирмената пломба, а при замерване с еталонен уред е отчетена грешка минус 78.00%. Електромерът е подменен с нов редовен по БДС, фабр. №**********. Проверката е извършена в присъствието на св.С.Б.С. и св. К.К.Й. от Федерацията на потребителите. Не е отразено присъствие при проверката на потребителя или на негов представител, съответно протокола не е подписан от потребителя.

Демонтираният електромер е изпратен за извършване на метрологична експертиза от Българския институт по метрология. В констативен протокол № 975/19.06.2018г. от метрологична експертиза на средство за измерване е установено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, като от вътрешната страна на клемния блок между входа и изхода на токовата верига допълнително е присъединен меден проводник,отчетено е изменение на електрическата схема,по този начин е постигнато отклонение на преминаващата през електромера ел.енергия в посока минус.

С писмо изх. №NTZ99800/22.06.2018г. ръководител отдел "Нетехнически загуби" към "ЧЕЗ Разпределение България" АД е уведомил ищеца, че на 02.04.2018 г. е извършена проверка на СТИ и е съставен КП от същата дата, както и че на основание ПИКЕЕ ще бъде извършена корекция на сметката за консумирана ел.енергия.

От приложеното заверено копие от предложение за корекция на сметка се установява, че във връзка с цитирания констативен протокол и въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ-чл.48, ал.1, т.1, б. "а", за периода от 03.01.2018 г. до 02.04.2018г. следва да се доначислят 5715 kWh за консумирана и незаплатена електроенергия.

От приложената фактура №**********/26.06.2018г. се установява, че същата е издадена за дължима от ищеца на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ, сума в размер на 1049.14 лв. с ДДС по констативен протокол.

С писмо Изх. № **********/29.06.2018 г. ищецът е уведомен за извършената корекция, като е поканен да плати начислената сума от 1049.14 лв. за консумирана, но незаплатена ел. енергия.

Районният съд е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че констатацията в констативен протокол №3022647/02.04.2018г., относно състоянието на електромера представляват промяна на електрическата схема на свързване на СТИ. Описаното състояние на СТИ в констативните протоколи от проверките на място и на БИМ води до частично измерване на ел.енергията, а именно само на 22% от общо ползваното от обекта на потребителя количество ел.енергия. Посочено е още в заключението, че констатацията извършена от БИМ в констативен протокол №975/19.06.2018г.на БИМ не може да представлява производствен дефект, а е резултат на външно целенасочено въздействие. Заключението на вещото лице е, че преизчисляването на сметката правилно е извършено съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "а" от ПИКЕЕ и по утвърдените от КЕВР цени за периода на корекцията.

Пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели служител на "ЧЕЗ Разпределение България" АД – А.В.А. и един от представителите на Федерацията на потребителите – С.С., които са присъствали при извършване на проверката и са подписали констативния протокол. В показанията си, свидетелите потвърждават изложените в протокола констатации за състоянието на СТИ, за упражнено въздействие върху електромера и неотчитане на консумираната електрическа енергия. Ищецът също бил потърсен, за да присъства на проверката, но не бил намерен, на адреса е имало жена, която не е подписала съставения констативен протокол.

 При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че спорът по делото се свежда до наличието на основание за начисляване и заплащане на посочената в исковата молба сума, представляваща  извършена корекция на обема и стойността на доставена енергия за минал период. За да  уважи предявения иск,  районният съд е направил извод за липса на законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент без да е доказано виновно поведение за неточното отчитане или неизмерване на потребената ел.енергия. Районният съд е приел, че разпоредбата на чл.82 от ЗЗД изисква наличието на доказано виновно поведение, поради което и доколкото чл.48 от ПИКЕЕ противоречи на тази разпоредба, не следва да се прилага.  

Настоящият съдебен състав споделя крайният извод на районния съд за основателност на предявения иск, но по следните съображения:

Спорен в практиката е въпросът за вината на абоната, на когото се вменява задължение да заплати сума по направена едностранна корекция на сметка, поради неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия от СТИ. Това е така, защото обективната отговорност в правото е изключение, доколкото неблагоприятните последици се възлагат на едно лице, без да се държи сметка за неговото субективно отношение. Част от съдилищата поддържаха становището, че предвиждането на такъв вид отговорност в правна норма следва да е правомощие само на законодателя и да е уредена изрично, а не да бъде извличана по тълкувателен път, поради което не се приемаха доводите за наличие на обективна отговорност в казуси като настоящия. Ето защо се приемаше, че не е налице специална законова разпоредба, предвиждаща обективна отговорност на потребителите на електроенергия, а следва да се прилага общата разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна.

По спорния въпрос за вината Върховният касационен съд обаче постанови решения по реда на чл. 290 ГПК- Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о на ВКС и Решение № 115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., II т.о на ВКС, в които прие, че в крайна сметка е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността на потребителя,  и крайният снабдител на ел. енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на изм. и доп. на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ със  ЗИДЗЕ ДВ. бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. и след влизане в сила на ПИКЕЕ от 16.11.2013 г.. Според решенията на ВКС, в предвидената в раздел IХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на законовата и подзаконовата правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. С оглед на това е прието, че правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение.

Тези разрешения на Върховния съд са релевантни и се споделят от въззивния съд, но единствено за периода на действие на предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ ПИКЕЕ - приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ бр. 98/12.11.2013 г) - в сила от 16.11.2013 г. и действащи занапред - до изричната им отмяна с Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС на Р България / с посоченото решение не са отменени единствено разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ/. Разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ са действали и след отмяната на останалите текстове на ПИКЕЕ, до 23.11.2018 г., когато е извършена окончателна отмяна и на чл.48-51 ПИКЕЕ с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ, обн. ДВ, бр. 97 от 2018 г.

Тъй като в разглеждания случай констативният протокол е съставен на 02.04.2018г., когато са действали единствено разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ, то спорния въпрос се свежда до това дали при действието само на тези разпоредби и при отмяната на останалите текстове на ПИКЕЕ крайният снабдител е продължил да разполага с правото на едностранна корекция и при какви условия, респ.приложими ли са решенията на ВКС- Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о на ВКС и Решение № 115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., II т.о на ВКС, при действието само на чл.48-51 от ПИКЕЕ.

Според настоящия съдебен състав отговорът на тези въпроси е отрицателен по следните съображения:

В действащите към релевантния период разпоредби на чл.48-51 от ПИКЕЕ са предвидени случаите, в които може да бъде извършено преизчисление на количеството ел. енергия и начините, по които се извършва корекцията. Конкретно в случаите на установена промяна в схемата на свързване, на каквато хипотеза жалбоподателят се позовава,  разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ предвижда, че корекция може да се извърши, но само въз основа на констативен протокол за установяване на намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията на чл. 47 ПИККЕ. Разпоредбата, към която се извършва препращането обаче е отменена с посоченото решение на ВАС от 06.02.2017г., поради което макар да съществува нормативната възможност корекция да се извърши, не съществува нормативен род, по който това да стане. Нормата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ е препращаща, поради което няма самостоятелно правно действие, а проявява правното си действие само във връзка с нормата, към която препраща. Следователно, при отмяна на нормата, към която чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ препраща, в случая тази на чл.47 от ПИКЕЕ, то и правото на корекция  в хипотезата на установена промяна в схемата на свързване, не може да се реализира. В посочената хипотеза не са налице правила и ред за установяване на неправомерната намеса, с оглед на което за крайния снабдител не е налице законово основание да коригира сметката, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В този случай, съгласно предходната практика на ВКС, прилагана до приемането на ПИКЕЕ от 2013г., /решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 104/5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 26/4.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 159/30.09.2013 г. по т. д. № 773/2012 г. на ВКС, II т. о., Решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о. и други/ корекцията би била допустима само при доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.

Именно поради неизпълнение на законовата делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за създаването на правила, които да уреждат отговорността на потребителя, не е налице нормативно предвидена обективна отговорност, поради което приложение в конкретния случай отново следва да намерят общите правила. По делото не се установява неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя. Категорично установен от доказателствата е само фактът на неточно отчитане на електроенергия, поради промяна в схемата на свързване, но не и че въздействието върху СТИ е осъществено от или със знанието на потребителя.

При така установеното, предявеният отрицателен установителен иск е основателен, поради което правилно е уважен от контролирания съд.

С оглед съвпадащите крайни изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски по делото за адвокатска защита. Въззиваемата страна претендира такива разноски в размер на 400 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие, но от страна на въззивника е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Въззивният съдебен състав намира направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение при процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес от 1049,14 лв., както е в случая, възлиза на сумата от 303,44 лв. Договореното и заплатено от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв., което е с 1/3 над минималния размер по Наредба №1/2004г. Делото не е с фактическа и правна сложност, тъй като доказателства пред въззивната инстанция не са събирани, въззиваемият е подал единствено отговор на въззивната жалба, а по спорния случай има формирана обилна и постоянна практика на ОС-Враца. По тази причина, за производството пред въззивната инстанция размерът на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемия Е.Н., ще следва да бъде редуцирано до нормативния минимум от 303,44 лв.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                 Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №706 от 01.10.2018г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №3086/2018г.

ОСЪЖДА "ЧЕЗ Електро България"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,бул.***, БенчМарк Бизнес център, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 303,44 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:...........      Членове:1..........  2..........