Р Е
Ш Е Н
И Е № 465
04.12.2020 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди и двадесета година трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Минка Петкова
и
в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.д. №530 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Г.Д.С. от с. Змеево, чрез адв. Ченолав, АК-Стара Загора против
Решение № 283/03.07.2020г., постановено по а.д. №72/2020г. по описа на
Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлен частично предявен иск в
размер на 20 000 лв.от обща искова претенция от 120 000лв. обезщетение за
причинени от ГДИН на С. неимуществени вреди от нарушение на чл.3 от ЗИНЗС в
периода 05.08.2014г. до 14.11.2019г., както и за присъдени в тежест на ищеца
разноски за юрисконсулт.
Счита се
така постановеното решение за неправилно, поради допуснато нарушение на закона,
за постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Относно твърденията
за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила се мотивират следните
доводи: Съдът не спазил задълженията си да изготви доклад по делото и да разпредели
доказателствената тежест, произтичащо от правилата на ГПК, приложими на осн.
144 от АПК. Съгласно чл.284, ал.5 от ЗЍИНСЗС да разпредели
доказателствената тежест и да отдели спорното от безспорното. В действителност с
изготвения доклад съдът приел, че ищецът следвало да доказва причинените вреди,
въпреки, че по закон не било така. Следвало е да се изясни кои обстоятелства
оспорвал ответника и след това да се дадяла възможност ответника да докаже
твърденията си, а на ищеца да оборва тези твърдения с помощта на гласни и
писмени доказателствени средства. С разместването на доказателствената тежест
Съдът лишил ищеца от справедлив процес.
Допълнително се
мотивира и следното: в първото с.з. от общо проведени две, съдът докладвал
постъпил отговор на ответника, сочейки, че той бил придружен от писмени
доказателства под опис, ищцовата страна заявила, че същите следвало да се
приемат, но можел да изрази становище по тяхната относимост едва, след като му
се представели, тъй като не му били връчени. Видно обаче от протокола от
второто с.з. съдът не предоставил възможност на процесуалния представител на
ищеца да даде становище относно допустимостта на представените доказателства,
дали оспорва някое от тях, кои и в коя част, като в производството по оспорване
на документите щяло да се оборват представените писмени доказателства за
благоприятните за ответника обстоятелства. Процедирайки така, Съдът лишили
страната от гарантираното й право на защита и нарушил съдопроизводствените
правила.
На второ място се
мотивира и нарушение на съдопроизводствените правила и в частност тези относно
оценка и анализ на писмени доказателства, като съдът кредитирал писмено
доказателство, което нямало характер на документи по см. На процесуалния
закона, защото не обективирал подписа на своя издател. Чрез въпросния
„документ” ответната страна се опитвала да опровергава твърденията на ищеца и
той безкритично бил възприет от съда. Ползването на такъв негоден документ било
в нарушение на производствените правила, а от друга страна водело и до
необоснованост на решението.
На следващо място се
мотивират и следните съображенията: за да отхвърли претенцията на ищеца, Съдът
безкритично възприел за изцяло достоверни отразените в представените от ответника
писмени доказателства, без да се отчитало, че част от тях били съставени изцяло
въз основа на соченото в исковата молба и по съществото си съдържали само благоприятни
за ответника обстоятелства, които целящи дискредитиране на твърденията на
ищеца, те обаче трябвало да бъдат подложени на анализ, като данните от тези
доказателства да бъдели сравнени с показанията на свидетеля, който не бил
заинтересован от делото,нито било обвързан с някоя от страните. Въпросният
свидетел обаче имал непосредствени и преки възприятия за обстановката в
помещенията на ответника, те били логични,
последователни и достоверни. Те оборвали данните от писмените
доказателства на ответника и съдът следвало да посочи в своя акт, защо
кредитира доказателствата на ответната страна, а не кредитирал показанията на
свидетеля. Съдът игнорирал нормата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС,че в производствата
по ал.1от същата вредите се предполагали до доказване на обратното. Съдът
разменил доказателствената тежест и така приел, че ищецът не доказал
претенцията си, като това било обосновано чрез доказателствата на ответника.
Така съдът приел извод, че не било нарушено правилото за минимална жилищна
площ, без да се обсъждало в решението колко като брой и вид били мебелите в
помещенията, населявани от С.. Пресмятайки наличните такива в помещенията
където бил настаняван ищецът, настоящ касатор, то минималните стандарти за площ
не били спазени, тъй като свободната площ била далеч под 4 кв.м.
Коментират
се и приети от съда доводи за липса на допуснати други нарушения по см. на
чл.93 от ЗИНЗС, в частност, че стените били боядисани в светъл цвят, имало
достъп по тоалетна за периода 22,00 – 06,00 часа, имало звънчева инсталация,
даваща възможност да се завявал желание за ползване на тоалетна в коментирания
часови период, достатъчно душове и топла вода, хубава храна на пр. всичко това
обаче не било обсъдено в контекста на показанията на свидетеля Костов, които
били в пълна противоположност на тези обстоятелства и на редица други, които
били навеждани – липса на достатъчно душове или не работещи такива, наличие на
дървеници, консервна храна или вода с изтекъл срок на годност, достъп до
медицинско обслужване. Коментират се и доводи на съда относно страхът на С. от
предизвикване на пожар в помещението, тъй като отоплителният уред предполагал
такъв риск. Твърди се, че нямало значение дали едно лице имало оплаквания или
не и какви били субективните му усещания, затворническата администрация следва
да да осигури определени условия на живот, вкл. и своевременен достъп до лекар.
Възприема се за
странен изводът на съда, че не администрацията на затвора, а лишените от
свобода следвало да се грижат за хигиената в помещенията и да ги
обезпаразитяват. Това не намирало опора в никой закон. Всичко свързано с
условията на живот на лишените от свобода било задължение на администрацията
при ответника, а това не било налице и за това решението било постановени в
нарушение на закона, т.е неправилно и необсновано, вкл. и с практиката на ЕСПЧ.
Прави се коментар на практика на ЕСПЧ и на ВАС по сходни дела, като се
заключава, че съдът следвало да извърши съвкупна преценка, като съобрази целия
доказателствен материал, от който да извежда извод дали имало допуснато
бездействие/действие или акт от затворническата администрация, които да
нарушавали чл.3 от закона и в резултат на това нарушение лицето търпяло вреди,
каквито се предполагали, чрез въведената оборима законова презумпция. В тази
връзка се коментират и минималните стандарти за третиране на лишените от
свобода, приети от Първия конгрес на ООН от 1955г. и утвърдени Икономическия и
социален съвет с Резолюция 63 от 31.07.1957г. и Резолюция 2076 от 13.05.1977г.
В заключение се
възразява, че Съдът следвало в решението си да обсъжда установените факти, а не
какви доказателства били приложени за тях от ответника. Следва да се приеме
извод за нарушения на условията за живот на лишените от свобода и то на
изискването за постоянен достъп до течаща вода и тоалетна и то за един
продължителен период от време, което поставяло касаторът в унизителни и
недостойно условия, които дори били потенциално опасни за здравето на
затворниците. Съдът, според касатора, следвало да достигне и до извода за
допуснато нарушение на изискванията за минимум 4 кв.м. площ, въпреки, че
разполагаемата такава била реално 1-2 кв.м. Не на последно претенцията се
осланяла и от липсата на достатъчно дневна светлина, на възможността от естествено
проветрение не помещенията, обусловена от установените факти, които се визират
в жалбата. Първоинстанционният съд следвало комплексно да преценява горните
обстоятелства и да вземел в предвид, че настоящият случай се отличавал от
останалите такива, характерни за разглежданата затворническа среда. Самото
поставяне на лицето в неблагоприятна среда пораждало у него дискомфорт –
емоционален стрес, безпокойство, морално страдание, каквито се твърдят и се
доказвали по делото. Независимо от липсата на по-конкретни данни за интензитета
на тези страдания, то твърдените от него лоши условия на живот при престоя му в
помещенията на ответника неминуемо пораждали у него страдания, които
обосновавали и основателността на претенцията за тяхната обезвреда. Още повече
имало данни по делото, че тези условия продължавали в годините и не се
променяли. С оглед на горното се заключава, че съдът отхвърляйки претенцията
изцяло неправилно преценил това. Що се отнася до размера на вредите, то съдът
следвало да ги определя по справедливост, което следвало да се определи от
степента на засягане на психичната сфера на лицето.
По така изложените
доводи се претендира, че исковата претенция била основателна и доказана в
пълния си размер, а като приел обратното, Съдът нарушил закона и съдебната
практика. Ето защо неговото решение било неправилно, постановено при съществено
процесуални нарушения и необосновано и следвало да се отмени, като се присъди
исканото обезщетение изцяло, в алтернатива се сочи, че ако съдът приемел извод
за допуснати съществени процесуални нарушения, то следвало да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендират се и разноските.
Касаторът редовно
призован се представлява от пълномощника си, който поддържа касационната жалба
и излага допълнителни доводи в хода по същество.
Ответникът по
касация, се представлява от пълномощник юрк. С., която оспорва касационната
жалба и сочи, че не били налице касационните основния по изложени подробни
доводи в писмени отговори. Решението било постановено на базата не само на
събраните гласни доказателства, а и на големия брой писмени такива.
Представителят на ОП
Стара Загора изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на решението.
Старозагорски административен съд в настоящия съдебен
състав приема така подадената касационната жалба за редовна от външна страна, подадена
е от страна в съдебния спор, за която решението е изцяло неблагоприятно и това е в срока по чл.211, ал.1 АПК. Ето защо същата е процесуално
допустима, вкл. и в частта, с която касаторът
е осъден да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 120
лева юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е частично
основателна.
За
да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният
съд събрал редица писмени доказателства, представени основно от ответника, както и разпитал поискани от ищеца свидетели, като въз основа на
тази доказателствена съвкупност приел,
че ищецът постъпил в ЗООТ Стара Загора на
05.08.2015г. и напуснал на 14.11.2019г.
Постъпил на първоначален общ режим и със заповед на
Началника на затвора бил освободен на 28.02.2017г., като режимът бил сменен
на лек. По време на престоя в общежитието ползвал две спални помещения.
Първоначално спално помещение 3, а после
преместен в спално помещение 4. Броят на настаняваните лишени
от свобода в спабно помещение 3 бил различен,
обикновенно между 4 и 8 човека, при квадратура от 24.5 кв.м., било снабдено
с отваряем прозорец /3/4кв.м./ и осветление от два
броя луминисцентни лампи, с възможност за проветряване и пряк достъп
на естествена светлина. През отоплителния сезон се отоплявало
с печка на дърва и въглища. Спално помещение 4 имало площ
от 35.2 кв.м., като до м.
май 2017г. в него били настанявани между 6 и 12 човека. През
2017г. столовата била преоборудвана в спално помещение с цел осигуряване на
необходимите площи за свободно жизнено пространство. Съответно капацитета на
спално помещение 4 бил намален до 8 човека, което отговаряло
на стандартите за 4 кв.м. жилищна площ. Спалното помещение разполага с два
прозореца, които се отваряли, всеки от които с площ от 2.13 кв.м. През тъмната част на денонощието се
осветявало от 4 бр. лампи. През отоплителния сезон
се отоплявало по аналогичен начин като спално помещение
3. За дрехите и личните вещи били осигурени
гардероби и шкафове. Стените и таваните били боядисани
с латекс в светъл цвят, последно ремонтирани през 2017г.
Първоинстанционният съд приел още,
че лишените
от свобода били отключени и имали
постоянен достъп до санитарни помещения и течаща вода от 06.00ч до 22.00ч. През
времето, когато били заключени, поради заключване на
общежитието, а не на спалните помещения, някъде от
началото на 2017г., също им бил осигуряван достъп
до санитарни помещения и течаща вода, като за помещения 3 и 4 те се
намират в коридора на спалните помещения, до които имали
денонощен достъп. Преди 2017г. при необходимост от ползване на
санитарните помещения в периода от 22.00ч. до 06.00ч. била осигурена звънчева
инсталация, за сигналициране на постовите
надзиратели да им бъде отключвано. В ЗООТ Стара Загора лишените от свобода имали
възможност да се къпят всекидневно в обща баня снабдена с 6 душа. Неработещите
се къпяли по график преди обед, а тези които били
трудово ангажирани, след връщането от работния обект. Нямало
сигнали, че не достигала топлата вода, освен в случаите на
аварирал бойлер, при което се вземали мерки
за отстраняване на повредата. В събота, неделя и празнични дни банята била
отворена по график, за да можели лишените от свобода да изпират дрехите си, като
освен това, те разполагат с бързовари, с които можели да
стоплят вода и да я ползват за пране. Ежемесечно се раздавали по два броя
тоалетен и два броя сапун за пране на всеки лишен от свобода. Всяка сутрин
лишените от свобода почиствали района пред спалното помещение. В общежитието
имало група от 3-4 човека, които полагали
доброволен труд с основно задължение почистване на помещенията за общо ползване
– баня, тоалетни, умивалня и мястото за престой на открито. Спалните помещения
се почиствали от настанените лица всеки ден, съгласно
график, а задължение на отговорника било да
проследи за качеството на почистването от дежурния за деня. Ищецът през дълъг
период от време бил отговорник /от 12.08.2018г. до освобождаването си/ на 4
спално помещение и бил запознат със задълженията си и този режим
на поддържане на хигиена. Спални помещения 3, 4 и 5 имали
общ коридор, който се почиствл от дежурното за седмицата спално помещение. При
почистване на коридора се почиствали и
санитарните възли, използвани от лишените от свобода. Регулярно били
изписвани за нуждите на ЗООТ Стара Загора материали и препарати –
дезинфектанти, метли, кофи, лопатки и други санитарни и хигиенни уреди и
средства. Чистотата и хигиената се контролирали от съответния инспектор „СДВР“
и служителите от надзорно-охранителния състав.
Съдът приел, че ищецът
не бил занемарил личната си хигиена, тъй като винаги
изглеждал добре облечен, чист и спретнат и никога от него не се е носил лош
аромат, както и приел за невярно твърдението, че в спалните помещения той бил
атакуван от дървеници, кърлежи, бълхи и мишки, тъй като нямало
подаден сигнал от нито един лишен от свобода за наличието на подобни вредители. Единствено за дървеници имало сигнали, но били
взети подходящи мерки за справянето с
проблема, като освен това дезинсекция се извършва и превантивно от фирма, с
която ГД „ИН“ имала сключен договор.
Първонистанционният
съд още приел, че ответникът удостоверил пред него, че с цел
осигуряване на свободно жизнено пространство, столовата била
преоборудвана в спално помещение, като същевременно в спалните помещения били
поставени маси за хранене, като в 4 спално били три,
при положение, че там пребивават най-много 8 лишени от свобода. При желание и
хубаво време някои от лишените от свобода предпочитат да се хранят на открито,
където имало пейки и маси. Не били
постъпвали оплаквания по отношение качество и количество на храната, а що се
отнасяло до минералната
вода, за която ищецът твърдял в
исковата молба, че била с изтекъл срок, то се установило, че тя била дарение за
служителите и лишените от свобода, поради което всеки е имал избор дали да я
консумира или не, а тя не е била единствения източник на вода за
пиене.
В
ЗООТ Стара Загора имало условия за приготвяне на храна лично от
лишените от свобода, като за общо ползване били
предоставени скари, котлони и тостери. Обособена била
спортна площадка с щанги, дъмбели, лежанки, успоредка и лост за набиране,
боксов чувал и маса за тенис. Периодично се осигурявали пособия за игри –
федербал, карти за игра, шахмат и табла. Веднъж месечно и при желание от страна
на затворниците се организирали турнири по
канадска борба, табла, шах, тенис на маса, силов трибой и бридж белот. Тези данни обосновали у първоинстанционния съд извод, че твърдението
за обездвижване на ищеца било лишено от основание, тъй като през целия му престой
в ЗООТ Стара Загора бил трудово ангажиран, а от 18.03.2019г. до освобождаването
му, работил на шестдневна работна седмица.
Съдът приел, че не било
истина, че в ЗООТ Стара Загора нямало
библиотека, тъй като се удостоверило пред него, че във вещевия склад имало
кът с около 150 книги на различна тематика. Имало
дневник, който се водел от отговорника на склада – също лишен от
свобода, и всеки можел да се вземе книга при желание. Отделно, всеки имал
право и да донесе лични книги, тъй като били разрешени
за притежаване вещи.
С оглед оплакването на ищеца,
че нямал имал възможност да се забавлява, съдът приел, че в
ЗООТ Стара Загора се осигурявали смислени занимания за ангажиране на лишените
от свобода, като освен трудовата дейност и възможността за
спорт, по времето и на мястото за престой на открито, имало
и вечерно училище. Всяка седмица се водил курс
по вероучение, като била предоставена възможност и за задоволяване
на религиозни потребности. При покана от Старозагорски драматичен театър, лишените
от свобода го посещавали. Традиционни били и
поклоннически екскурзии, в които ищецът се бил
включил през 2016г. до местността „Кръстец“. Същитя бил включен
и в групите на религиозна тема, проведена през периода февруари –март 2017г. В
Специална групова работа „Отговорно шофиране“ – ноември – декември 2017г. и
социално психологичен тренинг на тема „Справяне с житейски проблеми чрез
промяна в мисленето“ през периода октомври – ноември 2018г. По времето, когато бил
настанен в общежитието имало и други екскурзии, към които ищецът не
проявил интерес. Ползвал многократно като награди домашен отпуск, а след
замяната на първоначално проделения му общ режим с лек,
освен правата по този режим, С. ползвал и годишна
почивка извън ЗООТ на три пъти.
Относно оплакване на ищеца за
липса на адекватна медицинска помощ, Съдът приел за установено, че при
постъпване в приемно отделение етой бил
прегледан от психолог и му бил изготвен
психологичен скрининг на 05.08.2015г., при който не било
констатирано нищо притеснително. Ищецът не бил
депозирал устно или писмено желание за консултация с психолог, като нямал и
кризисни ситуации при престоя му. Във връзка с оплакване за отправени реплики
от страна на мл. Инсп. Николай Гинчев, ищецът бил
приет от Началник сектор „ЗООТ“ Стара Загора, организирана била
среща между инспектора и ищеца в присъствието на Началник сектора с цел подобряване
на отношенията, чрез медиация, като била осигурена
и възможност за среща на С. с Началника на затвора. По този начин му била
оказана подкрепа за разрешаване на конфликта по балансиран и хуманен начин, а за
последващи проблеми няма информация. Два пъти седмично медицинско лице обслужвало
общежитието – вторник и петък, а при нужда от
медицински преглед, лишените от свобода се конвоирали в медицинския център,
който се намирал в корпуса на затвора, а по спешност се
конвоирали до ЦСМП в града или се викал
екип на място.
Пред първоинстанционният съд още
се удостоверило, че на мястото на работа на ищеца имало възможност за
хранене в стола на Земеделския институт на минимални цени, осигурени за
лишените от свобода, а на същото място ищецът можел и да
ползва баня след края на работния ден. При проверки, извършвани от НОС,
включително и от показанията на самия свидетел, се
установило, че ищецът обядвал
в този стол, общувал с хората в спалното си помещение, а
поради последващо неразбирателство с тях, бил преместен в четвърто спално
помещение, на което бил и отговорник.
Съдът посочил още, че за
времето от 6.00ч. до 22.00ч. лишените от свобода можели
да ползват двора на общежитието, за приготвяне на храна, за спорт или за
престой на открито. Тоалетните в коридора на 3, 4
и 5 спално били изградени през пролетно летния сезон на 2017г.,
а дотогава тоалетните били отвън на двора. Сградата винаги била
ползвана за ЗООТ и никога не е била обор за животни. В затворническото
общежитие имало спални помещения, които били различни
от килиите в корпуса, където последните били с
дебели врати, дебели решетки и много по-високо ниво за сигурност от спалните
помещения. Самите спални помещения никога не се заключвали,
а заключена била само сградата за времето от 22.ч до 6.00ч
сутринта.
Въз основа на установеното от
доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд приел от правна страна,
че съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в
своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 ЗИНЗС, за
нарушение на ал.1 се смятало и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност, като от изброените примерно в чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС условия, ищецът се позовавал на
липса на постоянен достъп до уединен и чист санитарен възел, до постоянно
течаща топла вода за лична хигиена, достатъчно жилищна площ, достатъчно светлина,
храна в срок на годност, помещение за хранене, библиотека, липса на
профилактични прегледи, като особено унизително се чувствал от липсата на
столова, а извънмерен страх до ужас изпитвал от това, че се отоплява на твърдо
гориво без пожарогасители и без план за защита от пожари, особено
тежко приемал факта, че за работните дни на обяд
получавал само суха храна, дори когато поради
някаква причина не отидел на работа, не можел
да се развива интелектуално, да спортува, да не се обездвижва, да има приятни
преживявания като културни мероприятия, спортни турнири.
Според състава на административния
съд, за безспорно
установено, предвид съвпадащите твърдения на страните, било обстоятелството, че ищецът до началото на 2017г. ползвал
при постоянен достъп санитарни помещения – тоалетни и баня, изградени извън
сградата на затворническото общежитие, а след това такива били изградени вътре в общия
коридор за спални помещения три и четири. Сградата била
заключвана в периода от 22.00ч. до 6.00ч. всеки
ден, поради което в този времеви отрязък лишените от свобода ползвали
санитарните помещения, след като сигнализирали надзорно
охранителния състав. В останалата част от денонощието, сградата била отключена
и достъпът до течаща вода и тоалетна не изисквал
отключване от надзорно охранителния състав. Не били кредитирани оказанията на свидетеля на ищеца,
че били ползвани кофи в коридора на сградата през
нощта до началото на 2017г., тъй като тоова
противоречало на установените условия на изтърпяване на наказанието и на
въведения вътрешен ред, още повече, че спалните помещения не се заключвали, като
това водело до извода, че лишените от свобода не излизали в коридора, където да
ползват кофи на самота, а излизали, за да позвънят на надзорно охранителния
състав да отключи сградата. Според съда, фактът,
че трябвало да позвънят, за да им бъде отключена сградата,
не бил унизителен за човешкото достойнство, нито
неоправдан, а бил неизбежно средство за постигане на
легитимна цел – осигуряване на риска от бягство през тъмната част на
денонощието.
Приел също така, че макар външните тоалетни
и баня да не се намирали в сградата, поради липса на канализация и да не
отговарли на възприетия в съвременността жизнен стандарт, то този факт не бил
унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС и по стандарта на чл.3 от
ЕКЗПЧОС, тъй като по отношение на физиологичните нужди в Европейските правила
за затворите, възприети като стандарт в Решението на Нешков и други против
България на ЕСПЧ си приемало, че „затворниците трябва
да имат лесен достъп до санитарни помещения с добри хигиенни условия и
съобразени с правото на лично уединение. Добрите хигиенни условия несъмнено
включват вода, както и осигуряване на препарати за почистване“, а според съставът на съда това се установявало
от цялостно представената от ответника документация по снабдяване в процесния
период със съответните почистващи средства и уреди, а поддържането
на добрата хигиена е задължение на лишените от свобода. Тъй като се доказвало, че лишенито от свобода разполагали
с почистващите средства и препарати, то зависело от
тях дали щяла да има добри хигиенни условия в санитарните помещения. Достъп до течаща вода ищецът имал, като
не се доказвало да бил принуден да ползва кофи или бутилки,
след като е имал лесен достъп, макар и до външна тоалетна за периода от
постъпването му в затвора на 05.08.2015г. до началото на 2017г. Относно твръденията на ищеца за недостатъчно топла вода, Съдът посочил, че по
делото не се събрали доказателства за не осигуряване
на такава, а напротив имало данни, че такава се предоставялав посредством
бойлери, като лишените от свобода имали вода за къпане
по график, който осигурявал време за
работещите и време за онези, които не работели. Освен това било безспорно, че ищецът работел на място, на което можел
да се изкъпе след работа.
На следващо място първоинстанционният
съд посочил, че с оглед факта, че ищецът бил
преместен в четвърто
спално помещение с оглед не
взаимодействие с другите лишени от свобода в трето спално
помещение, сочело на действия от страна на отвентика в съответствие с
изискването на посочените Европейски правила за затворите да бъдат настанявани
заедно лишени от свобода, които имат съвместимост, които било
възрпието като още едно доказателство, което опровергавало
твърдението на ищеца, че с него не се отнасяли човешки. Що се отнасяло до тъгата от липса на приятни изживявания и от
невъзможността да се обогатява интелектуално, съдът посочил, че това било
присъщо страдание на лишаването от свобода, като ответникът при
изпълнението му трябвало да осигури поддържане на физическото и психическо
здраве, за да не се стика до
увреждания, които да са пряка и непосредствена последица от
условията. Освен това за такива увреждания ищецът не
съобщавал, а само твърдял,
че имал страх да не се разболее, защото нямало
профилактични прегледи, но данни за настъпили
по време на престоя на ищеца сезонни заболявания или други такива, които са съпъстващи
от присъствието на повече хора в едно помещение, нито се твърдяли
в исковата молба, нито се доказвало ищецът да претърпял
и да не бил потърсил помощ. Профилактичните прегледи,
от липсата на които се оплаквал ищеца, можели да се
разглеждат като основателни, само, ако той е бил
поставен в режим, при който му е невъзможно да си ги осигури, но това не било
така. Същият многократно бил награждаван
с домашен отпуск за по два дни, както и ползвал три пъти годишни почивки извън ЗООТ, поради което през този период е можел да
извърши профилактични прегледи. Въпреки твърденията му за чувстно на страх от разболяване, не се
удостоверявало, ищецът някога да
е искал преглед от лекаря към Затвора в град Стара Загора, а да се търсело обезщетение за това, че не бил
посещаван от лекар по собствена инициатива на медицинското лице, за да се чувствал
спокоен, противоречало на предоставеното право на защита по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, като според Европейските правила за затворите, трябвало
да има осигурен един
общопрактикуващ лекар, а с този минимален
стандарт ищецът разполагал.
Съдът приел, че липсата
на културни мероприятия не било нарушение по см. на чл.3
от ЗИНЗС, а такива били осигурявани на ищеца, тъй
като имал възможност за екскурзии. Книги можел
да си набавя свободно, като същото важало и за
храната, предвид лекия режим, на който бил
поставен. Нямало пречка да си приготвя храна, а
маса за хранене му била осигурена, при това без да бъдел
едновременно с всички затворници, съгласно показанията на свидетеля на ищеца. Като отговорник на спалното, именно ищецът следял за
хигиената, т.е. съдът приела, че
поради това е можел да изисква такава, предвид доказаността на предоставяни
средства и материали за нейното постигане /налични документи
за закупуване на такива средства и за извършване на дезинсекция срещу паразити,
вкл.дървеници/. Установено било пред съда, че ищецът работил през цялото време,
като срещу минимална сума е можел и се доказвало, че обядвал топла храна в стола на Земеделския
институт, а изискването му да има столова, било
извън стандарта, който му бил осигурен и
дължим. Относно установените два единични случая
на предложено мляко с изтекъл срок на годност, то съдът приел, че това се отнасяло за
свидетеля, не не касаело ищеца, както и, че
този факт не доказвал някаква практика
на хранене с негодна храна. Ищецът разполагал с възможност да си приготвя храна
и можело да му бъде предоставена такава от
близките отвън, като
свидетелят не сочел С. да бил принуждаван да се храни с каквото му се дадяло,
когато му се дадяло и
където му се поднасяло.
Съдът посочил, че условията,
при които ищецът бил поставен, били ограничителни по
отношение само на свободното му придвижване, защото работейки,
той имал достатъчно движение, не бил затворен, за да страдал
от липсата на двигателна активност и общуване. Имал право на книги и на храна, разполага и с уреди за нейното самостоятелно
приготвяне. Имал контрол над хигиената в спалното помещение, възможност да си
почива извън общежитието, включително ползвал три
годишни почивки, извън него, можел да пътува поне три
пъти на екскурзии, като ползвал една, както и му била предоставена възможност да се превъзпита към отговорно
шофиране.
Съдът приел, че условията
можели да предизвикват у ищеца неприятни усещания, но те не били
резултат от нечовешко и унизително отношение, на които би се
приравнявала липсата на храна, на хигиена в
необходимия стандарт, на светлина, на топлина, на движение, на общуване. Всички
тези екзистенциални условия за социалното същество – човек, ищецът имал в
съответствие с лекия си режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“.
Според съдебния състав дори и фактът, че С. бил принуден да ползва външна
тоалетна до началото на 2017г., която не отговаряла на съвременните стандарти за
санитарни помещения вътре в сградите, свързани с канализация, не можел
да се приеме за такъв представляващ унизително отношение към
ищеца и да пораждал вреди. Важното било дали имал свободен
достъп до санитарното помещение, а хигиената била
задължение на
самите лишени от свобода, чрез предоставените средства и материали за почистване, като именно последните се дължали от ответника, докато
действията по почистване били отговорност на самите лишени от свобода. Самите установени
условия на изтърпяване на наказанието предполагали
свободно движение през деня, без продължителен престой на закрито, с периоди на
домашен престой, с възможност за притежаване на книги, за приготвяне на храна,
за поставяне на проблем включително и до Началника на затвора, с преместване
при възникнал конфликт в друго спално помещение, хранене извън общежитието на
обяд през работните дни, къпане след работа, поради което не е било възможно да поставят естествените човешки нужди в
невъзможност за спокойно удовлетворяване, нито да пораждали
чувства на обреченост, страх и малоценност. Лекият
режим на изтърпяване не предполагал
интензивност на принудата, която била присъща
на строгия и специалния режим, а страхът
от пожари бил субективно усещане, което не било
породено от бездействие на ответника /визиракйти се на представеното на стр.365
и сл. досие с документи, регламентиращи пожарната безопасност в ЗО Стара Загора/, кото документи установявало наличието
на план
за действие при пожари и задължение и запознаване с местата на противопожарните
уреди, видове уреди и работа с тях. Ето защо според съда страховете
на ищеца не били породени от бездействие на ответника, а
от личното му неудовлетворение да се отоплява с дърва и въглища.
Относно оплакването на ищеца, че
било унизително
да спи в бивши стопански постройки, съдебният състав
приел на първо място, че такова
обстоятелство не се установило по делото, но от друга страна правно
значение имал факта на пригодността на сградата да осигурява
светлина, въздух, топлина, уединение, спокоен сън, хигиена, каквито условия се доказвало ищецът да имал, защото спални помещения 3 и 4 имали
площ съотв. от 24.5 кв.м.
и 35.2 кв.м. За периода на пребиваване на ищеца в
трето спално помещение, броят на настанените лица, включително с него бил
между 4 и 8, като при
изискване от 4 кв.м. се налагал
извода, че за спазване на стандарта трябвало да
бъдат настанявани не повече от 6 лица едновременно, но ищецът
не сочел периода, в който в помещението били настанявани повече
от шест лица, но според първоинстанциония съд дори и за целия период от
05.08.2015г. до м.09.2016г., т.е. една година и един месец,
да е бил надвишаван капацитета на помещението и настаняваните лица да
са били осем, то предвид факта на използване на спалнята само за сън, се
налагал извода, че нарушението не водиело
до нарушаване по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Помещението било
снабдено с голям прозорец, който се отваря / 3.40 кв.м./, осигурявал
достатъчно въздух и светлина на пребиваващите през нощта в него. Що се отнасяло до другото спално помещение - четири, то било ползвано
от ищеца от м.09.2016г. до 14.11.2019г., при размер на помещението от 35.20 кв.м.,
като след месец май 2017г., когато броят на лишените от свобода драстично нарастнал,
в него са настанявани не повече от 8
лишени от свобода, коетосъщо удовлетворявало
изискванията, вкл. разполагало с два прозореца,
които се отваряли и били с големина от 2.13 кв.м.
всеки от тях, като помещението също се ползвало
основно вечер за сън.
В заключение съдът приел, че ищецът несъмнено изпитвал
присъщи за лишаването от свобода чувства на тъга и липса на поводи за радост,
че те съпътствали периода на превъзпитание към спазване на
правилата за обществен ред и забраната за извършване на престъпления, но стандартите
за условията, които не били изтезаващи и
не унижавали, били спазени, поради което не било
налице основанието по чл. 284 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на
държавата. Законът задължавал Държавата да
осигурява от една страна, условия за изтърпяване на наложено наказание –
светлина, топлина, храна, условия за работа, за спорт, които били
налични. Това, че не се харесвали
на ищеца, то
такива били по възможностите
на ответника, но били съобразени с уважението към човешкото
достойнство, т.е. не
засягали основните права, които били функция
на естествените нужди, а от друга - начинът и методът на изпълнение
на наказанието не трябвали да подлагат на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането. В
случая ищецът работел, а начинът на изпълнение на наказанието, бил да пребивава
през нощта и в почивните дни в общежитието, при което имал
достъп до вода, храна, легло, спално бельо, самостоятелно ползване на тоалетна,
книги и площадка за физически упражнения с уреди. От трета стара и като се имало в предвид практическите нужди на
задържането, здравословното и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани,се установявало, че лекар бил
осигуряван през два дни в седмицата и при необходимост,
каквато не възникнала за ищеца, а физическото му оцеляване и цялост били
гарантирани.
Установеното по делото бездействие да се
изградят вътрешни тоалетни до началото на 2017г., според
решаващия състав, не следвали автоматично до извод
за обезщетяване на причинени неимуществени
вреди в парично изражение, а и нямало
данни достъпът до външната тоалетна да бил възпрепятстван, нито да липсвало
уединение при нейното ползване, което в заключение и мотивирал правен извод за
пълна неоснователност на предявения частичен иск за обезвреда.
При извод за неоснователността на основната искова претенция, съдът присъдил в
тежест на ищеца и разноски за юрисконсулт, които били поискани от пълномощника
на ответника по иска.
Касаторът визира наличие на касационно основание по чл.203, т.3 от АПК и в
трите му алтернативни хипотези – нарушение на материален закон, допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Ето защо на първо място следва да се извърши
преценка за наличието на хипотезата – допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Същите се мотивират с няколко довова. Първият
гласи, че съдът не спазил задължението си за изготви задължителен доклад и да
разпредели доказателствената тежест, съгласно установеното в ГПК, приложим на
осн. 144 от АПК. Този довод е неоснователен, защото настоящото производство се
провежда по реда на гл. единадесета на АПК, чл.203 и сл., където не се съдържа
норма, препращаща към ГПК, каквато има в глава девета от АПК. Ето защо на тази
плоскост не следва да се приема, че с неизготвяне на доклад по делото, съдът
допуска съществено нарушение на съдопроизводсвените правила.
Неоснователно се възразява и че съдът не разпределил доказателствената
тежест. Както самият касатор сочи, в тези производства доказателсвената тежест
е изцяло за ответника по арг. на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, като видно от
разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в открито с.з. от
ответника са изискани данни за множество факти и обстоятелства, които са
релевирани от ищеца, като ответната страна е предупредена, че на осн. чл.285,
ал.3 от ЗИНЗС при непредставяне на
информация относно условията на изтърпяване на наказанието, съдът ще приема за
доказани фактите, на които се основава исковата молба, вкл. съдът е приел за
основателно и доказателствено искане на ищцовата страна за допускане на гласни
доказателсвени средства, като е допуснал да разпит двата свидетил от общо седем
поискани. Отделно, в първото по делото с.з., исковата молба е докладвана, ведно
с отговора на нея. Не се определя като съществено процесуално нарушение
твъдението за пропуск на съда да предостави възможност на ищцовата страна да
изрази становище по представените от ответника писмени доказателства. В
протокола от с.з. от 02.06.2020г. се удостоверява изявление на адв. Ч., че не
се противопоставя по приемането на писмените доказателства, като молбата му до
съда е да се произнесе по приемането им едва, след като може да изрази
становище по необходимостта от приемането им. В последващото с.з. лпсва изявление
от пълномощника на касатора в насока оспорване на конкретен документ,
представен от ответника или искане за откриване производсво по такова. Такива
доводи дори не се съдържат и в касацинната жалба. Нещо повече, в самата
касационна жалба се навежда оплакване, че по този начин страната била лишена от
правото да оспори част от представените документи, но нито се конкретизира кои
точно документи са щели да бъдат оспорени и дали оспорването е щяло да касае
тяхната автентичност или истиност. На на последно
място е и обстоятелството, че цялата преписка е налична по делото още на
08.05.2020г., като не се удостоверяват данни адв. Ч. да е възпрепятстван след
датата на упълномощаването му /02.06.2020г./ от достъп по делото, сътов. и от
възможността да прегледа подробно представените от ответника писмени данни,
вкл. и към 03.07.2020г., за да може да изгради адекватната си преценка относно
относимостта на представените писмени доказателства, съотв. да реши дали ще
иска оспорване на някои от наличните
документи. Процесуални действия в тази насока, както вече се каза, не се
удостоверяват.
Не е
налице и твърдяното „разместване“ на доказателствената тежест от страна на съда,
първо, защото по никакъв начин до ищеца не е давано указание, че той следва да
доказва тръденията си за лошите условия в поделението на ответника чрез съотв.
доказателствени средства, напротив, както се сочи по-горе, такива указания са
давани единствено и само на ответника по иска, защото именно негова е
доказателствената тежест да установи спазване на законовите изисквания относно
условията, при които следва да се изтърпява наказанието „лишаване от свобода“.
Ето защо изцяло правилно съдът разпордежа на ответника да представя съотв.
доказателсва относно конкретните условия, при които г-н С. пребивава в ЗООТ към
Затвора в град Стара Загора през процесния период. Предпоставка за присъждане
на обезщетението за неимуществени вреди са именно лошите условия в поделенията
на ГДИН, като при установеността на такива, законът презумира, че те винаги
водят до неимуществени вреди.
Съдът не
споделя за основателен и последния довод в касационната жалба за допуснато
съществено съдобпроизводствено нарушение от първоинстанционния съд, в насоката,
че фактическите изводи са изграждани на
основание на докладна записка от 27.02.2020г., която според касатора нямала
качеството на документ по см. на закона, тъй като не удостоверява положен
подпис на своя издател. На първо място въпросният документ, наличен на л.11-13
от делото, удостоверява не само своя издател, но и обективира в себе си подписа
на същия – началник сектор в ЗООТ Стара Загора. Цялата съдържаща се там
информация се потвърждава и чрез други писмени доказателства. Освен това в
качеството си на свидетел, поискан от ответника, пред съда е разпитано лицето
Здравко Тенчев, който в проведения му разпит дава подробни данни относно
релевираните в исковата молба като небрагоприятние условия в помещенията на
ответника. Самият съд в своето решение изгражда фактическите си изводи не
едностранчиво, както се твърди, а въз основа на цялата събрана доказателствена
съвкупност - писмени и гласни доказателства /вкл. и от данните на свидетеля на
ищеца/, поради което всеки изведен такъв извод следва да се явява надлежно
обоснован.
Този
съд, воден от данните по делото, намира обаче за основателно твъдението за
необоснованост на извода на първоинстанционния съд за липса на нарушение на
изискванията за минимална жилищна площ. Данните от делото, основно
предоставените от самия ответник, сочат, че С. пребивава в поделението на
ответника общо 1039 дни, от които 154 дни ползван отпуск, т.е. общо чисто 885
дни, като първоначално е настанен в трето спално помещение, а от м. май 2017г.
до освобождаването му през м.ноември 2019г., в спално помещение 4. Първото помещение
е с посочена площ от 24,5 кв.м., разполага с един голям отваряем прозорец от
около 4 кв.м., с две маси, шкафчета и двойни легла, като в него през съотв.
период са настанявани между 4-8 лишени от свобода. Второто помещение е
по-голямо и е с посочена площ от 35,2 кв.м., разполага с два отваряеми
прозореца от около 2,13 кв.м., три маси, шкафчета и двойни легла, като
настаняваните там са били от 6-12 човека до м. май 2017г., а след това и с оглед
изграждане на друго спално помещение, броят на настанените варира до 8 човека.
Следва да се посочи, че С. е настанен в четвърто помещение едва, след като е
намален капацитета на настаняваните в него лишени от свобода. При тези данни се
следва фактическия извод за неспазени минималните изисквания на ЗИНЗС за
осигураване на 4 кв.м. разполагаема жилищна площ от всеки затворник. Следвало е
при определяне на тази площ съставът на първоинстанционния съд да отчита и
несъмнено доказаното наличие на мебели в помещенията, които със своя обем
несъмнено драстично намаляват чистата разполагаема жилищна площ, която се
следва на всеки лишен от свобода.
В този случай за
първото помещение при максимум настаняване от 8 човека в него дори и да не се
отчита площатта на мебелите, не е налице спазване на изискването за минимална
площ, а ако се отчитат и те, драстично спада дори под 3 кв.м. За съжаление по
делото няма данни, в кои точно периоди настаняването е на максимум и в кои са
по-малко настаняваните в това помещение, но дори и при минимума от 4 настанени
в трето спално, като се отчита наличието на въпросните две маси, легла и шкафчета,
отново няма как да има спазване на въпросното законово изискване. По същия
начин стоят фактите и за спално помещение 4. Супанджиев е настаняван в него
едва след м. септември 2016г., като до м. май 2017г. настаняването там е между
6-12 лишени от свобода, а едва след май 2017г. до 11.2019г, в помещението е
редуциран максималният брой настанявани от 12 на вече 8 лишени от свобода. Това
обаче сочи, че за период от около 9 месеца настаняването в това помещение е
било на критичен минимален предел, тъй като при масксимум настаняване от 12
лишени от свобода, разполагаемата жилищна площ не само, че не покрива
изискуемите се 4 кв.м., но драстично пада под критичен минимум от 3 кв.м.
предвид и наличието на достатъчно по вид и обем мебели.
Необходимо е да се подчертае обстоятелството, че минималният стандарт по
националното ни законодателство от 4 кв. м. жилищна площ при настаняване в обща
килия, не съответстват на този, възприет от Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание, който е 7 кв.м. /виж "Стандарти на КПИ" - КПИ/Инф/Е (2002)
1 - Обзор 2006, § 43 ("The CPT Standards" - CPT/Inf/E (2002) 1 - Rev.
2006, § 43). В редицата свои решения ЕСПЧ приема, че липсата на финансови
възможности за изпълнение на задължението да се осигури минимум 4 кв. м.
жилищна площ на задържано лице, не оправдава отговорните държавни органи за
неизпълнението й, доколкото основният аргумент на държавата за неизпълнение на
това й задължение се обвързва с финансови затруднения. Според Комисията за предотвратяване на изтезанията /КПИ/, ако затворниците
/арестантите/ имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността се определя като
толкова тежка, че сама по себе си следва да се определя, като водеща до
нарушение на чл.3 от Конвенцията, дори и без да се отчитат и независимо от
другите фактори. /вж. решение на
ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Нешков и др. против България./. Ето защо и
отчитайки приетото в цитираното решение на ЕСПЧ по делото Нешков против
България, така установената жилищна площ, при която е поставян да пребивава
през не малка част от периода си на престой в ЗООТ касатора, около девет
месеца, следва да се възприеме, че условията са били такива, водещи до тежка
пренаселеност. Реалната жилищна площ на помещенията, в които е настаняван С.
не дава възможност на лицето свободно да се движи в помещението, нещо повече, то
е изключително ограничено. Следва да се отчете и, че данни за изключително
минималната разполагаема се жилищна площ в спалните помещения, където е
настаняван касаторът се извличат не само от писмените данни, предостявени от
ответника, а и от показанията на св. Костов, които също потвръждават факта на
наличие на мебелировка, което не се отчита и коментира в решението на първа
инстанция, но показаниаята е следвало да се кредитират, като кореспондиращи на
други данни по делото.
Съоразявайки
практиката на ЕСПЧ следва да се приеме, че несъмнено се удостоверява наличие на
твърдян неблагоприятен аспекти на затворническа среда по време на престоя на С.
*** и то през целия му период на настаняване там. Интензитетът на същия следва
да се възприеме за особено висок с оглед приетото във въпросното решение на
съда в Страсбург, вкл. и че неговото наличие неминуемо води до настъпване на
емоционални страдания и чувство на унизеност, което от своя страна обосновава
само по себе си извод, че се явява основание за репариране на тези вреди чрез
съотв. обезщетение.
Присъствието на
касатора в тези помещения, макар и за значителен брой дни, обаче не е било
постоянно, т.е. 24 часа, тъй като с оглед спецификата на определените му
първоначално общ, а в последствие и лек режим на изтърпяване на наказанието,
това не се е налагало, а тези обстоятелства са от значение за определяне
конкретния размер на самото обезщетение. Освен това се удостоверява по делото,
че С. е работел още от самото си постъпване в ЗООТ до освобождаването си и то
на външен обект, което безспорно доказва, че той не е пребивавал непрекъснато /24
часа/ в тези наистина крайно неблагоприятни условия, а само през едната част от
денощието /не повече от 10ч./ и то основно, когато е времето за спане /22,00 –
06,00 часа/ или за друг вид почивка. Именно с оглед спецификите на определените
му режими, същият е притежавал възможността да се движи свободно в ареата на
ЗООТ, да пребивава извън спалното помещение във времето, което не е определено
за спане и почивка, което е надвишаващо времето, през което е бил длъжен да
стои в тези помещения, но тогава пък е следвало да ползва съотв. почивки.
По
отношение на твърденията за необоснованост на изводите на първоинстанционният
съд за не осигурен постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, настоящата
инстанция приема следното: ответникът удостоверява, че до 2017г. в самата
сграда, където са настанявани лишените от свобода няма изградена ВиК
инсталация, а
това е факт след началото на 2017г., въпреки тези обстоятелства настоящата инстанция приема извод, че не се доказва
касаторът поради тези условия да е поставян в унизително и неблагоприятно
положение при случаите на нужда от облекчаване на естествените му потребности.
Това е така, защото нито едно доказателство по делото не удостоверява вярност
на твърдението му, че същият е принуждаван да се облекчава в самото спално
помещение пред погледите на другите лишени от свобода по начина, който той
твърди. Както правилно приема първоинстанционният съд, с оглед осигурения
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, макар и извън самото спално
помещение до момента на изграждане на ВиК инсталация в самата сграда, вкл. и за
времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., се удостоверява спазване на изискването за
постоянен достъп до тези условия. Законово въведеното задължение и минимално
дължимото такова по международните стандарти, които затворническата
администрация дължи да спазва, е да има осигурен непрекъснат достъп до тоалетна
и течаща вода, а не непременно да има изградена канализация и тоалетна в самото
помещение, ведно с течаща вода. Нещо, което все пак става реалност след
извършения ремонт в сградата на ЗООТ. Правилни са изводите на съда, че не се
удостоверява на С. да е бил отказан достъп до тоалетна преди изграждането на
ВиК инсталацията за времето, когато сградата е била заключвана. Предвид режима
на изтърпяване на наказанието от касатора, не е съществувала онази изключителна
строгост, характерна за по-тежките режими, поради което и при налични външни
тоалетни, предполагащи условия за уедининеност /намират се на 30 метра от
сградата/, достъпът до същите не само, че не е ограничаван по някакъв начин,
нито е налагало облекчаването на естествените нужди да става вътре в спалното
помещение и пред погледите на другите настанени. Показанията на св. Костов,
макар и да сочат данни за на ползване на
кофи за облекчаване на естествени нужди вътре в спалните помещения в ЗООТ Стара
Загора, то следва да се отчита фактът, първо, че те опосредяват изключително
лични възприятия на свидетеля, докато в същите показания, това което
непосредсвено се отнася до С. е само това, че същият е споделят на свидетеля оплаквания
за невъзможността да чете литература и списания, и че няма достатъчна светлина,
каквато според касатора е нужна, за да чете, но няма преки свидетлески показания,
че С. е принуждаван да облекчава нуждите си в спалното помещение в кофи или
шишета, а не във намиращите извън сградата шест броя тоалетни, или че му е отказван
достъп да тях за времето от 22,00 ч. до 06,00 часа.
Що се отнася до
сведенията на свидетеля за липса на библиотека, следва да се посочи, че по
делото има налични данни, че никой от настаняваните тогава лишени от свобода не
е имал забраната да чете литература и/или списания, че книгите са били
разрешени за ползване и вкарване в помещението вещи, вкл. и че има изградена в
ЗООТ библиотека, възможности за спортуване, за екскурзии и други дейности,
насочени към подобряване на психическото здраве на настанените.
По никакъв начин не
се опровергава удостовереният факт, че всеки лишен от свобода е можел да носи в
ЗООТ свои уреди за готвене и сам да си приготвя храна по свой вкус. Разбира се
предлаганата храна в поделението на ответника вероятно не е за хора с
претенциозен вкус, но не се доказва, че Сапундижев е бил принуден да се храни с
еднотипна храна и то консервна, а напротив данните по делото сочат, че той
поради работата си на външен обект е ползвал столовата към този външен обект,
като няма оплаквания за тамошното качество на изхранване. Няма дори и една
индикация, че именно поради ниското качество на храната, С. е търпял
здравословен проблем, нито, че само той е лишаван от достъп до качествена храна.
Въприятията относно качеството и вида на предоставяната в поделенията на
ответника храна е изключително субективно отношение на всеки един индивид, но
за да сочи на настъпване на вреди, то следва да има и обективни данни, че
именно поради такива условия на лоша/некачествена храна, претендиращият е
принуден да търпи несгоди и/или унижения. Такива обективни данни не се
установяват по делото.
Касационната
нистанция приема, че
първоинстанционият съд установява пред себе си релевираните от ищеца основания,
въз основа на които той търси обезвреда, чрез изисканите от ответника съотв. доказателства и именно въз основа на тях, както и на данните от
разпитаните свидетели обосновава конкретните си фактическите и
правни изводи, които
в голямата си част се приемат за обосновани и за правилни, с изключение на извода
за липса на нарушение на изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ.
В касационната жалба нито един от наведените доводи на касатора не се
обосновава правно, а именно кой конкретен законов текст е нарушен от
бездействието на затворническата администрация и това не е съобразено от
първоинстанционния съд в неговото решение. Всички останали аспекти от средата,
в която изтърпява наказанието С. обосновано и правилно се приемат от
допустоящия съд за не нарушени – осигуряване на достатъчно естествена светлина
чрез иградени прозорци, на топлина през зимните месеци, на естествено
проветрение в помещението, на двигателна активност, на достъп да здравни
услуги, за каквито не е възниквала дори нужда от страна на касатора, а от това
се следва и извода, че отново правилно се приема, че тези аспекти, като налични
и удостоверени, не могат да служат като основание на процесната претенция.
Единствено доказано по несъмнен начин е нарушението на
аспекта –жилищна площ, вкл. с данни за пренаселеност, който аспект от
затворническата среда в конкретния случай е с изключително висок интензитет на
влеяние върху лишения от свобода, като това обосновава у
този съд извод за допуснато нарушение от затворническата администрация по
см. на чл.3 от ЗИНЗС, съотв. на чл.3 от ЕКПЧОС и за наличие на основание
за реализиране на имуществената отоворност на ответника по касация. Водим от цитираната практика
на ЕСПЧ, само наличието на този аспект от условията на средата, поради своя
изключителен интензитет, обосновава извода за негативно въздействие върху
психическото здраве на задържаното лице и причиняващо му болки и страдания,
надвишаващи праговете на тези, които обикновено се свързват с ограничителните
режими на този вид принудителни мерки.
Отново следва да се
посочи, че съдебната практика на Европейския съд по правата на човека е константна, че
Държавата има легалното задължение да гарантира, че лишеният от свобода ще бъде
задържан в място, където условията следва да са съвместими с човешкото му
достойнство, че начинът и методът на изпълнение на наложената му пенитенциарна
мярка няма да го подлага на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното
страдание, свързано със задържането. Първоинстанционният съд обаче при своята съвкупна преценка на конкретно установените условия на поставяне на лишения от свобода Г. С. през процесния период, неправилно
извежда извод за липса на основания за реализиране отговорност от Държавата за
допуснато нарушение на условията на затворническата среда, не отчитайки
липсващата и дължима минимална жилищна площ. С оглед безспорната установеното
на тежко нарушение относно аспекта жилищна площ, в случая се доказва наличие на кумулативно изискуема предпоставка по чл. 284 ЗИНЗС за
уважаване на подадения иск.
Дори след изменението си обаче, ЗИНЗС не предвижда нито механизъм за
определяне на дължимото се обезщетение, нито някаква скала за сумите, които
следва да се присъждат по този род дела. Въпреки това, ЕСПЧ в решението си по
делото Апостолов и Атанасов отбелязва, че българските съдилища не трябва да
определят ниво на обезщетението, „неразумно в сравнение със справедливото
обезщетение, присъждано от съда по чл.41 от Конвенцията в подобни дела….“ и че
„трябва да внимават да ги прилагат в съответствие с конвенцията и практиката на
Съда“. Отчитайки това разбиране на ЕСПЧ, изразявано в неговата практика,
насотящият състав приема, че следва да определи размер на дължимо обезщетение с
оглед извода си на установеност на само един от тъвдените неблагоприятни аспект
от затворническата среда, но също така и да отчете, че именно този неблагоприятен
аспект от условията, при които е поставян С. в периода, заявен като процесен,
доказва неминуемо причиняването на висок по интензитет дискомфорт и страдание, значително
надвишаващ строгостта, присъща за този вид режим на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, тъй като установената степен на пренаселеност е тежка,
макар и не през целия период на денонощията, прекарани в помещенията на
ответника, но периодът на престой там все пак е значителен сам по себе си – 885
дни /без за де отчитат дните на ползван отпуск/.
Този съд обаче, с оглед степента на интензитет на търпените неимуществени
вреди, следствие на неизпълнение на въпросното задължение и отчитайки периода
на търпене на тези вреди, следва да извърши преценката си относно това кое е
справедливото за този случай на нарушение имуществено обезщетение. С оглед на установената
изключителна степен на интензитет на аспекта „пренаселеност“ през целия период
на настаняване в ЗООТ, макар и не през време на цялото денонощие, настоящият
съдебен състав приема, че той в достатъчна степен оправдава извод за тежкото му
въздействие върху психиката на касатора, съобразявайки практиката на СЕПЧ /вж.
по-горе/ и обосноваващ определяне на едно по-високо по размер обезщетение, макар
и не в така претендирания размер от 20 000 лева. Като съобрази
горепосоченото, Съдът приема, че от въздействието на този неблагоприятен аспект
на затворническата среда върху Г.С. справедливо се явава обезщетение от 800 лева.
При извода за допуснато нарушение на закона по см. на чл.209, т.3 от АПК,
следва първоинстанционното решение да се отмени частично, като вместо него се
постанови друго такова, с което искът на Г.С. против ГДИН-София бъде уважен до
размера от 800 лева, а в останалати си част до 20 000 лева /частичен от
общо претендирани 120 000 лева/ да се отхъврли като неоснователен, както и
да се присъди законната лихва върху определеното обезщетение, считано от датата
на подаване на исковата молба.
С оглед извода за частична основателност на исковата претенция, частично
основателна се явява и претенцията на касатора за присъждане в негова полза на разноските
по делото, които се доказват в общ размер на 2300 лева, 1500 лева
възнаграждение пред първа инстанция /л.599/ и 800 лева, възнаграждение пред
касационната инстанция /л.8 от това дело/, удостоверени с представени договори
за правна защита и съдействие, като суми, платени в брой. При извод за частична
основателност на иска, то частично, съразмерно на уважената част, се следва
и присъждане на направените разноски за
един адвокат от г-н С., като сумата е в размер на 92 лева или четири процента
от уважената част от иска, плюс заплатената ДТ за образуване на съдебните
производство в размер на 15 лева, или всичко 107 лв.
Неоснователна е претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсулт, тъй като константната практика на ВАС, че такива не се
дължат по този род дела в случай на частично уважаване на претенцията.
Водим от горното, трети
касационен съства на Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 283/14.07.2020г.
постановено по а.д. №72/2020г. по описа на Административен съд Стара Загора, с
което е отхвърлен изцяло като неоснователен искът на Г.Д.С., ЕГН-**********, против ГДИН София, в ЧАСТТА му
за сумата до 800 /осемстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени в периода от 05.08.2015г. до 14.11.2019г., или общо
885 дни, неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГДИН-София да заплати на Г.Д.С.,
ЕГН-**********,*** сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 05.08.2015г. до 14.11.2019г.,
или общо 885 дни, неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 28.01.2020г.
ОТВЪРЛЯ като неоснователна исковата
молба в частта й над 800 лева до претендиран размер от 20 000 лв. /частично предявен от
искова претенция от общо 120 000 лева/,.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на Г.Д.С., ЕГН-**********,***, сумата от
107/сто и седем и два/ лева разноски
по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.