РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Пловдив, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500013 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Даикс“ ООД против Решение №
4287/27.10.2023г., пост. по гр.д.№ 14498/2022, ПРС, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя против Ю. Ч. Б. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 580 лева, представляваща стойността на техниката, описана в Протокол за
приемане и предаване на сигнално-охранителна техника от 03.06.2014 г., задържана
противоправно и без основание от ответника, след прекратяване на Договор за охрана
на обект с технически средства, сключен на 03.06.2014 г., считано от 08.01.2020 г.,
както и сумата от 795,60 лева, представляваща обезщетение, изразяващо се в лишаване
на ищеца, след прекратяване на Договор за охрана на обект с технически средства,
сключен на 03.06.2014 г, от възможността да извлича ползи от вещите, описани в
Протокол за приемане и предаване на сигнално-охранителна техника от 03.06.2014 г.
чрез отдаването им под наем на трето лице в периода м. януари 2020 г. – м. октомври
2022 г.
Жалбоподателят „Даикс“ ООД е останал недоволен от така постановеното
решение, като счита същото за неправилно, необосновано и постановено в нарушение
на материалния закон. Развива доводите си, че ответникът противоправно и виновно
дължи охранителната техника след прекратяване на договора за охрана. Поддържа, че
1
дружеството търпи вреди както в размер на стойността на техниката, така и
пропуснати ползи, в размер на нереализирания месечен наем от 23,40лв. за периода
м.01.2020-м.10.2022г. в общ размер от 795,60лв. Поддържа, че от писмените
доказателства по делото се установява предаването на техниката. Счита, че ответникът
е затаил в разговорите си с ответника , че сестра му е починала, както и че има и други
наследници. Твърди, че години след смъртта й е заплащал месечните такси, като едва
от м.01.2020г. се е отказал от ползване на услугите на дружеството. Поддържа, че той
не отрича, че е ползвал услугата и е заплащал месечните такси. Възражението му, че
част от вещите са негова собственост счита за недоказано. Счита, че по делото се
доказват елементите от фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД и ответникът
следва да бъде осъден да заплати стойността на техниката. Моли съда да постанови
решение, с което отмени първоинстанцинното и да осъди ответника да заплати
исковите суми. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Ю. Ч. Б. е подал отговор , в който оспорва въззивната
жалба. Не излага конкретни съображения. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Предявен е иск от „Даикс“ ООД против Ю. Ч. Б. за осъждане на ответника да
заплати обезщетение за имуществени вреди, съставляващи стойността на невърнато
оборудване – сигнално-охранителна система – предавател на стойност 180лв. и техника
описана в протокол – 400лв., както и сумата от 798,60лв., съставляваща обезщетение за
пропуснати ползи от нереализиран наем на процесната техника за период 01.2020-
10.2022г..
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд го е квалифицирал като такъв по
чл.45 от ЗЗД, като е приел че по делото не се доказва прекратяване на договора за
охрана, поради което и че не е налице основание за връщане на процесната техника. На
това основание е отхвърлил исковете.
От фактическа страна по делото се установява, че между „Даикс“ ООД и Р. Б. е
сключен договор за охрана на апартамент с адм. адрес –П., ул. Г** / договор от
03.06.2014г./. Представен е и Протокол №022782 от 03.06.2014г., съгласно който
2
апартаментът е оборудван със сигнално –охранителна система – подробно описана.
Видно от представеното УН №***г. Р. Б. е починала на ***г. и е оставила за наследник
сина си К..
По делото са събирани гласни доказателства – разпитвани са свидетелите А. Я. и
Е. Г., както и свидетелят А. М..
Свидетелите Я. и Г. твърдят да са собственик и служител на фирма,
подизпълнител на „ДАИКС“ООД, която се занимава с монтиране на сигнално-
охранителната техника. Те твърдят, че протоколът е изготвен от тях, че помнят бегло
случая, т.к. работят на много обекти. Твърдят, че принципно, ако са заварили
оборудване на клиента, го описват, както и че описаното оборудване отговаря на
нормалното изграждане на охранителна система по принцип. Считат, че щом клиентът
се е подписал, то той не е имал възражения.
Свидетелят М. твърди да е съсед на имота. В апартамента живеела сестрата на
Ю.. Той й помогнал да оборудва апартамента си с охранителна техника като я свързал
с фирма А.. Поставили централа и два обемни датчика. После я насочил към
дружеството ищец за осъществяване на охранителна дейност. Не знае как са се развили
отношенията им в последствие.
При тази фактическа обстановка се правят следните правни изводи: Предявени
са два обективно съединени иска за заплащане на обезщетение, съставляващо вреди –
стойност на невърнато оборудване и пропуснати ползи – невъзможността да се
получава приход от отдаване под наем на това оборудване, искове с пр. осн. чл.45 от
ЗЗД. За да бъде уважен иск на това основание е необходимо ищецът да докаже вреда,
противоправно поведение, причинна връзка помежду им, като вината на дееца се
презюмира, т.е. в тежест на ответника е оборване на тази презумпция. В случая се
твърди да е предадено оборудване на основание договор за охрана, сключен с Р. Б..
Видно от удостоверението за наследници тя е починала, както неин наследник е
непълнолетния й син. Ответникът Ю. Б. не е страна нито по договора за охрана, нито е
наследник по закон. По делото не се твърди и да е собственик на имота, нито да е
ползвател. Недоказани по делото останаха твърденията на жалбоподателя, че
ответникът е встъпил в договора и е заплащал таксите по него до 2020г. Всъщност
твърденията са, че при посещения в имота братът на починалото лице отказал да
предаде техниката. Доказателства той да държи тази техника, евентуално на какво
основание, да отказва да я предаде по делото не са ангажирани. Защитната му теза, да
е монтирал сам охранителна техника в имота, не може да се тълкува като признание, че
той държи именно техниката на ищеца. Ето защо, съдът намира, че преди всичко по
делото не се установява пасивната материално-правна легитимация на ответника Б..
Това е достатъчно, за да се направи извод за неоснователност на предявения иск.
В допълнение може да се посочи и че по делото не се доказва причиняването на
3
вреда, още по-малко в какъв размер. Това че към 2014г., когато е сключен договора
между ищеца и Р. Б., е записано в протокола за предаване на техника, че същият е на
определена стойност, не означава че към настоящия момент тази техника изобщо е
използваема или има някаква стойност. Доказателства в тази насока по делото не са
ангажирани.
По отношение на иска за пропуснати ползи настоящата инстанция намира, че по
делото остава недоказана възможността такива да бъдат реализирани чрез повторно
използване на тази техника, както и какъв би бил евентуалния им размер.
По изложените съображения съдът намира, че така предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Първоинстанционното решение , като
постановено при същия краен резултат, следва да бъде потвърдено, макар и по
различни съображения.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 200лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4287/27.10.2023г., пост. по гр.д.№ 14498/2022, ПРС.
ОСЪЖДА „Даикс“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Ю. Ч. Б., ЕГН
**********, сумата от 200лв. разноски за въззивното производство. Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4