Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,……………..2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито
заседание през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Янева частно
гражданско дело № 3194 по описа на СГС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление изх. № 10505/07.02.2020г.
на ЧСИ М.Б.по изпълнително дело № 20208380400483,
с което отказал да измени предходно свое постановление, обективирано в покана
за доброволно изпълнение, в частта, относно размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, дължими на взискателя, за сумата над 200 лв. до 260 лв., и в
частта относно таксата по т.26 от ТТР към ЗСЧИ.
В жалбата се твърди, че адвокатското
възнаграждение в полза на взискателя по изпълнителното дело, било прекомерно и следвало
да бъде определено по реда на чл. 10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Таксата по т.26 от Тарифата за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители следвало да бъде
определена върху сумата, която подлежала на принудително изпълнение, като се
съобрази намаления размер на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по жалбата я оспорва. Поддържа
становището, че размерът на адвокатското възнаграждение бил съобразен с размера,
уреден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Упълномощеният от взискателя адвокат извършил действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане, като размерът на адвокатско
възнаграждение бил съобразен с фактическата и правна сложност на делото, поради
което се дължало адвокатско възнаграждение в пълния договорен размер от 260 лв.
Длъжникът все още не бил заплатил
доброволно дълга си. Моли съда да остави жалбата без уважение.
В писмено
становище по делото ЧСИ намира жалбата за неоснователна. Разноските за
адвокатско възнаграждение били определени, съобразно чл.10, т.2 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
адвокатът на взискателя участвал като процесуален представител на взискателя. Приел
е,
че пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се изчисли върху цялото
вземане на взискателя, включващо и адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело в размер на 260 лв.
Софийски градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество – основателна,
поради следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано
по молба на В.З.И., чрез неговия процесуален представител – адвокат И.Д., срещу
„Т.С.“ЕАД въз основа на изпълнителен
лист от 31.10.2019 г., издаден по чгр.д. № 2623/2018г. на СРС, ГО, 171 състав, за
сумата от 550 лв.
Към молбата е приложен договор за правна
помощ, сключен от взискателя с адвокатско дружество за заплащане на
възнаграждение в размер на 260 лв., като в самия договор е посочено, че сумата
е платена.
С покана за доброволно изпълнение изх. №
06227/24.01.2020 г. частният съдебен изпълнител е уведомил „Т.С.“ ЕАД, че
задълженията по изпълнителното дело възлизат на 955.20 лв., от които 550 лв. /присъдена
сума/, 260 лв. – адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, 48
лв. – неолихвяема сума за т.1 и т.5 от ТТР към ЗЧСИ и 97.20 лв. – дължима сума
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Не са представени доказателства за
датата на връчване на поканата.
Подадено е възражение на 03.02.2020г. от
длъжника, с което е поискал да бъде намален размерът на разноските за
адвокатско възнаграждение на 200 лв. и на таксата по т.26 по Тарифата към ЗЧСИ.
Със съобщение изх.№ 10505/07.02.2020 г. частният
съдебен изпълнител е уведомил „Т.С.“ЕАД, че отказва да намали размера на
приетите разноски и начислените такси.
Постановлението от 07.02.2020г. е
неправилно.
Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200лв.
Съгласно чл.10, т.2 от цитираната наредба, за
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания
по изпълнителното дело – минималното възнаграждение е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.
В конкретния случай
е подадена единствено молба за образуване на изпълнително дело, не са
извършени изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането, тъй като в
срока за доброволно изпълнение длъжникът е подал възражение срещу размера на
разноските за адвокатско възнаграждение, поради което разноските за адвокатско възнаграждение
следва да бъдат определени по реда на чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, не и по чл.10, т.2 от цитираната
наредба.
С оглед на изложените доводи, разноските за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до размера на 200 лв.
По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ:
Съгласно т.26, б.”б” от ТТРЗЧСИ, за
изпълнение на парично вземане се начислява такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за
горницата над 100 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение се включват както в понятието
„материален интерес” по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума” по извършването на съответното изпълнително действие – чл.78,
ал.1, т.1 от ЗЧСИ, поради което следва да участват в базата при изчисляване на пропорционалната
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В тази насока е практиката на ВКС - решение №278/25.06.2012г. по гр.д. №
414/2012г., четвърто гр.отделение. В конкретния случай по изпълнителното дело към
датата на поканата за доброволно изпълнение общият размер на задължението е 798
лв./550 лв. – присъдена със съдебен акт сума + 200 лв. за адвокатско възнаграждение +
48 лв. – разноски за такси по т.1 и т.5 от тарифата/. При
прилагане на метода на изчисление по чл.26, б.”б” от тарифата върху главница от
798 лв., дължимата такса възлиза на 79.80 лв. /10 + 10 % над 100 лв./, а с ДДС
на 95.76 лв.
Поради изложените доводи, постановление изх.№ 10505/07.02.2020 г. следва
да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде изменено
постановление, обективирано в покана за
доброволно изпълнение изх. № 06227/24.01.2020 г., в следните
части: в частта за таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ,
като размерът бъде намален на 95.76 лв. и в частта за разноските за адвокатско възнаграждение,
като размерът бъде намален на 200 лв.
По
претенцията за присъждане на разноски по настоящото дело:
В настоящото производство
страните не си дължат разноски. В това
производство,
което е относно дължимостта и размера на разноските, определени
от частния съдебен изпълнител, не се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата
на чл. 81 ГПК не намира приложение./определение
№ 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV г.о. ВКС/.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
постановление за разноските изх.№
10505/07.02.2020 г. по изп.дело № 20208380400483 на ЧСИ М.Б.с рег. № 838
с район на действие – районът на СРС, с което е отказано да бъде изменено постановление
от 24.01.2020 г., обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. №
06227/24.01.2020 г., в частта за таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и за разноските
за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на „Т.С.“ ЕАД, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление от 24.01.2020г., обективирано в покана за доброволно изпълнение
изх. № 06227/24.01.2020 г., в частта за разноските за такса по т.26 по Тарифата към ЗЧСИ, възложени в тежест на „Т.С.“
ЕАД, като намалява нейния размер на 95.76
лв.
ИЗМЕНЯ
постановление от 24.01.2020 г., обективирано в покана за доброволно изпълнение
изх. № 06227/24.01.2020 г., в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение, възложени в тежест на „Т.С.“ ЕАД, като намалява техния размер на 200 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.