РЕШЕНИЕ
№260003/1.9.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на седемнадесети август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева,
като разгледа докладваното НАХД № 166/2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от “Заложна къща – Шидеров 2009“ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Л= Т. Д. срещу Наказателно постановление №В-0047230 от 20.05.2020 г., издадено от Директора на РД за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара” при
Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение по чл. 15 т. 3 от
Наредба за дейността на заложните къщи на въззивника на основание чл. 37 ал. 2
от същата Наредба е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500
лева.
Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Участва в с.з. чрез процесуален представител, който доразвива доводите за
процесуална и материално правна незаконосъобразност на обжалвания акт.
Административно – наказващия
орган, редовно призован участва в производството чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, който счита обжалваното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.
Нарушението счита за безспорно доказано въз основа на ангажираните по делото
гласни и писмени доказателства.
Контролиращата страна – РП - Варна, редовно призовани
не изпращат представител, не изразяват становище по делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
При извършена на 17.10.2019 г.
съвместна проверка на органите на МВР и контролни органи от КЗП в обект –
заложна къща, собственост на въззивника е установено, че със заложен билет
№4361/17.10.2019 г. е приета като обезпечение към заем от 400 лева дебитна
карта, издадена от Банка „ДСК“ на името на М. И. И. със срок на валидност
08.2020 г. Проверяващия екип приел, че с това въззивникът е допуснал нарушение
на чл. 15 т. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, поради което на
13.01.2020 г. в присъствието на
Управителя, на дружеството бил съставен АУАН. Въз основа на него е издадено
обжалваното пред съда наказателно постановление, по силата на което на
въззивното дружество е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 500 лева.
Съдът, предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган съгласно чл. 37 ал. 2 от горецитираната Наредба – надлежно упълномощен
съгласно приобщената по делото Заповед №165/18.03.2020 г. на Председателя на
КЗК.
При издаването му са спазени сроковете, регламентирани
в ЗАНН, тъй като в настоящия случай преклузивния срок по чл. 34 от Закона
започва да тече от момента на влизане в сила на постановлението на
прокуратурата за отказ да образува наказателно производство. Факта, че закона
допуска в тези случаи да не се съставя АУАН не значи, че съставянето му
опорочава процедурата по издаване на наказателното постановление. В този смисъл
и възраженията на защитата, наведени в тази връзка не се споделят от съда.
Напълно основателни обаче са възраженията на
процесуалния представител на въззивника касаещи описанието на нарушението,
дадено в АУАН и НП, което е пряко свързано с правото на защита на нарушителя. Административно
– наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушение
по чл. 15 т. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи. Посочената като нарушена в
АУАН и НП норма е бланкетна, тя не съдържа конкретно
правило за поведение. За това само тази норма не може да очертае конкретен
състав на административно нарушение. Бланкетните норми винаги се запълват
с конкретни разпоредби от същия или от друг
нормативен акт, които регламентират ясни задължения, вменени на правните
субекти. Нормата е и твърде обща и задължително следва да бъде
разглеждана във връзка с друг нормативен акт, който изрично забранява дебитните
карти да бъдат предмет на залог. Законосъобразното издаване на НП изисква също
и нормите, запълващи съдържанието на бланкетната разпоредба да са съответни на
допуснатото нарушение, за да може нарушителят ясно да разбере същността на
административното обвинение. В АУАН и издаденото въз основа на него НП са
посочени редица разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи,
като нито една от тях не е съответна на извършеното нарушение, нито пък
очертава конкретен състав на административно нарушение. И в двата акта е
посочена норма, която регламентира понятието платежен инструмент, такава, която
посочва какви са задълженията на ползвателя на платежна услуга, норма
определяща, че издаването на платежен документ е платежна услуга и норма,
регламентираща кой може да предоставя платежни услуги. Нито една от цитираните
разпоредби нямат относимост към процесния казус.
Следва да се отбележи, че
констатацията на прокурора за наличието на данни за нарушение по чл. 15 т. 3 от
Наредбата в никакъв случай не обвързва административно – наказващия орган,
който следва да направи своя собствена преценка за наличието, респ. липсата на
допуснато административно нарушение.
По изложените съображения съдът
намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които обуславят незаконосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, респ. и неговата отмяна. Нарушаването на
правото на защита на наказаното лице винаги е основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление. Разпоредбите разписващи правилата за съставяне на
АУАН са императивни и тяхното неспазване всякога следва да се тълкува като
нарушено право на защита на наказаното лице, което нарушение от своя страна
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
единствения възможен извод - отмяна на обжалваното НП. Административно-наказателното производство въвежда строги правила за
осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните
закони, които определят различните видове административни нарушения и
наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които
прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при
стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от
обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на
всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е
гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол.
Предвид изхода на
делото претенцията на въззивника за присъждане на сторените от него разноски за
адвокат е основателна. Същият е представил доказателства за договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, което е значително
под определения минимум в чл. 18 ал. 2 вр.
чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №В-0047230 от
20.05.2020 г., издадено от Директора на
РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД
„Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на “Заложна
къща – Шидеров 2009“ЕООД, ЕИК ********* за нарушение по чл. 15 т. 3 от Наредба
за дейността на заложните къщи на въззивника, на основание чл. 37 ал. 2 от същата
Наредба е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на
500 лева.
ОСЪЖДА РД за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара”
при Комисия за защита на потребителите ДА
ЗАПЛАТИ на сумата
от 100 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: