Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 30,06,2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на петнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Светлана
Влахова, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова,
гр. дело № 5557 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от ЕТ „А.-И.Б.П.“ срещу Софийски Университет
„Св. Климент Охридски“ искове, с пр.кв. чл.
59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца,
сума в размер на общо 24149,15лв., с
която ответникът се е обогатил без основание, за сметка на ищеца, тъй като е
следвало да бъде получена от него по договор за наем от трети за процеса лица, в
периода от 20,06,2012год. до
03,09,2012год., както и общо сума в размер на 7800,00лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, за периода от 01,07,2014 г.
до 01,07,2017г.
/ Съдът намира, че с оглед заявеното от ищеца в с.з. от 11,11,2019год.
се касае до неправилно сумиране и общата искова претенция е 24149,15лв., вместо
24149,16лв./
Излагат се съображения, че с влязло в сила Решение № 971 от 12,05,2016
г. на САС, Т.О., 11 с-в., ищецът бил осъден да заплати сума, в размер на
50000,00лв., обезщетение за ползване без основание на стопанисван от ответника
недвижим имот, представляващ *****, намиращ се на адрес: гр. София, ул. *****,
за периода от 21,06,2012 г. до 03,09,2012 г. В решението си, съдът не се произнесъл по направено от ищеца възражение
за прихващане на негово вземане за направени в имота подобрения. В съдебно
заседание проведено на 11,11,2019год. и
03,02,2020год. ищецът уточнява основанието на иска, с твърдение за обедняване със
суми по два договора, а именно:
1.По сключен със „С.Р.“ЕООД договор от 01,02,2008год. и сключено към
него споразумение от 15,03,2010год., на основанието на които е следвало да
получи сума в размер на 23099,15лв., за периода от 20,06,2012год. до
03,09,2012год.;
2. По договор сключен на 11,02,2005год. и анекс към него от
11,02,2008год. с Ес ди ай ООД за сума в размер на 1050,00лв., за периода от
20,06,2012год. до 03,09,2012год.;
Твърди се процесните суми да са
платени от посочените лица на ответника, вместо на ищеца. Навеждат се доводи, че това
обстоятелство не било съобразено при определяне на дължимия от него размер и
той бил осъден да заплати обезщетение за ползването на целия имот. Поддържа се
по този начин ответникът да се е обогатил неоснователно за негова сметка, в
размер на получените от него наеми. Претендира обезщетение в размер на
законната лихва върху главницата от 23099,15лв. в размер на 6900,00лв. и в
размер на 900,00лв. върху главница от 1050,00лв., за периода от 01,07,2014 г.
до 01,07,2017 г.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Не
претендира разноски.
Ответникът-Софийски университет“Св.Климент Охридски“ в указания
законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност
на исковата претенция. Посочва, че твърденията, ответникът да е реализирал
доходи от други обекти в имота съставляват правопогасяващо възражение и същото
е следвало да бъде наведено в рамките на т.д. № 180/2016 г. по описа на САС, 11
с-в., по което дело е постановено визираното от ищеца решение № 971 от
12,05,2016г. Това не е направено и същото е преклудирано.
Поддържа между твърдяното обогатяване и обедняване да не съществува връзка. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност,
а при условията на евентуалност и възражение
за прихващане със свое вземане срещу ищеца в размер на 50000,00 лв. – обезщетение за ползване на процесния имот без основание,
за периода от 20,09,2011 г. до
20,11,2011г. Със съдебното си решение по т.д. № 180/2016 г., САС, 11 с-в.,
е приел основанието на което ищецът е ползвал недвижимия имот, за периода от
30,07,2007 г. до 03,09,2012 г. за нищожно и това ползване било осъществено без
основание.
Съобразно изложеното е заявено становище за
недопустимост, евентуално - за неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното
след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се
спори между странете относно фактическата обстановка, а именно сключен договор №381
от 11,11,2003год. между СУ СВ.Климент Охридски, в
качеството на наемодател и ЕТ А.-И.–Б.П.,
в качеството на наемател относно недвижим имот, представляващ *****,
намиращ се на адрес: гр. София, ул. *****. Към договора е подписан анекс на
20,06,2007год. за промяна на срока на действие на договора. С решение на САС по
т.д. №180/2016год.,11 състав, е прието анексът да е нищожен, поради което не е
породил правни последици. Предаването на сградата на ответника е извършено с приемо-предавателен протокол на 03,09,2012год., поради
което е прието за периода от 21,06,2012год. до 03,09,2012год. ищецът да дължи
обезщетение на осн.чл.236, ал.2 от ЗЗД в размер на
сумата от 50000,00лв.
Не е
спорно и от приложените доказателства се установи ЕТ А.-и. Б.П. да е сключил
договор за наем от 11,02,2005год., с който, в качеството на наемодател е
предоставил ползването на Е.Д.А.Г.ООД на площ от 8кв. от процесния нает имот за
сума в размер на 50,00лв. без ДДС. С
анекс 1/11,02,2008год. срокът на договора е продължен с три години от
11,02,2008год. до 11,02,2011год. А с анекс от 01,07,2008год. наемната цена е
променена на 600,00лв. с ДДС, считано от
01,08,2008год.
Не е
спорно ЕТ А.-И.Б.П. да е сключил договор за наем от 01,02,2008год., с който е
предоставил на С.Р. ЕООД част от
процесния имот при наемна цена 5112евро без ДДС като със споразумение от
15,03,2010год. наемната цена е променена на 5624евро без ДДС, дължима за
периода 01,02,2010год.-31,01,2013год.
Видно
от приложените два броя споразумения от
20,07,2012год. и 27,07,2012год., СУ Св.Климент Охридски е договорил с Е.Д.А.Г.ООД
и С.Р. ЕООД заплащане на обезщетение, за периода от 01,07,2012год. до
31,07,2012год. в размер на 600,00лв. с ДДС от Е.Д.А.Г.ООД и 5624евро без ДДС от
С.Р. ЕООД. Договорено е при продължаване ползването на имота да се дължи дневно обезщетение.
Видно
от заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните се установи, че в периода
от 01,07,2012год. до 03,09,2012год. СУ
Св.Климент Охридски е реализирал приходи, както следва: 1. от „С.Р.“ЕООД в размер на 23099,15лв., с
начислен ДДС 4619,84лв. или общо платени суми 27718,99лв.; 2. От Е.Д.А.Г.ООД в
размер на 1050,01лв., с начислен ДДС 210,00лв. или общо 1260,01лв.
От заключението
на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установи, че средната пазарна
наемна цена за процесния имот за периода от 20,09,2011год. до 20,11,2011год. е
53302,00лв.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Релевантните факти включени във фактическия състав на правната норма включват
обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, връзка между обедняването и
обогатяването и липса на основание за имуществената нееквивалентност. Правото
на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск за
защита.
В конкретната
хипотеза ищецът обосновава да се е обеднил от неполучени по договор за наем с
трети лица наеми, платени от третите лица на ответника СУ, вместо на ищеца.
За
преценка основателността на исковата
претенция следва да бъде отчетено обстоятелството, че се касае за възникнали
специфични отношения по договор за наем.
Безспорно е възникнало правоотношение по договор за наем сключен между ищеца и
ответника от 11,11,2003год. В отношенията между
страните е прието със сила на присъдено нещо, че този договор е породил
действие до 2007год., тъй като последващ сключен анекс е нищожен. В този смисъл
и по аргумент на тълкувателно решение №3/2016год. от 22,04,2019год. на ОСГТК на
ВКС следва да бъде прието за установено със СПН между страните, че наемно
правоотношение след 2007год. не е налице. Касае се за юридически факт, обуславящ съществуване на
правоотношение между страните, поради което
в настоящото производство съдът е обвързан от установеното между тях. Допустими
са юридически факти, касаещи погасяване на задължението, възникнало за ищеца за
сумата от 50000,00лв.-обезщетение за ползване на имота след прекратяване на
договора за наем, за периода от 21,06,2012год. до 03,09,2012год.
Неоснователно е възражението за
недопустимост на заявеното вземане за
неоснователно обогатяване, тъй като същото се основава на юридически факт
настъпил след приключване на делото пред
САС, а именно извършено плащане от третите лица на СУ през 2012год.
Установи се и възникването на
договорни правоотношения по пренаемане на част от процесния имот, по договори сключени от ЕТ А.-И.–Б.П./наемател/
и С.Р. и Е.Д.А.Г./ пренаематели/. Уредбата на
възникналите отношения е съгласно чл.234 от ЗЗД сочеща,
че при липса на изрична уговорка забраняваща пренаемането, наемателят може да
пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. В този случай той
не се освобождава от задълженията си по договора за наем. Съгласно съдебната практика
в тази хипотеза е налице рефлексно действие на наемното правоотношение спрямо
правоотношението по пренаемане. Спецификата на същото е обусловена от чл.234,
ал.2 от ЗЗД, съгласно който относно ползуването от имота пренаемателят не може да
има повече права от наемателя. Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема,
който той дължи при завеждане
на иска, без да може
да противопостави плащанията, които е направил преждевременно-чл.234,
ал.3 от ЗЗД.
Спорно
е в какво се изразява ограничението на
чл.234, ал.2 от ЗЗД. Според Настоящият състав възникването на юридически факти
водещи до прекратяване на наемното правоотношение не води автоматично до прекратяване на правоотношението по пренаемане, доколкото
се касае до две самостоятелни договорни
връзки /наемодател-наемател/ и /наемател-пренаемодател
и пренаемател/. Обстоятелството, че пренаемателят не може да има повече права от наемателя
следва да се тълкува, в контекста на
времеви ограничения, че срокът на действие на договора за наем е обвързващ
и за пренаемателя по второто правоотношение. Т.е. в
отношенията между наемодателят/СУ/ и пренаемателите, третите лица са обвързани от срока на действие на
първоначалния договор, в случая до 2007год. СУ
не може да се счита обвързан от по –дълъг срок за ползване по пренаетото
правоотношение, и такъв срок не може да бъде противопоставен на наемодателя. В
хипотезата на предявен пряк иск на наемодателя по чл.234, ал.3 от ЗЗД пренаемателят не може
да противопостави плащанията, които е направил преждевременно, от което са
обосновава извод, че тъй като е налице възможност за противопоставимост, с оглед момента
на плащане, то пренаетото правоотношение също е противопоставимо.
Ето
защо по пренаетото правоотношение ищецът
би бил неизправна страна, доколкото възможността му да предостави ползване
на имота е обусловена от сключен договор за наем, което би било основание за възникване на договорната
му отговорност като наемател-наемодател
по пренаетото отношение и последният не
би имал основателно вземане към третите лица.
В
конкретната хипотеза обаче, е налице поставено
съдебно решение по т. д.№180/2016год., по описа на САС, 11 състав, по което
със сила на присъдена нещо между
страните е установено, че за периода 21,06,2012год. до 03,09,2012год.
ищецът е ползвал имота без основание и този въпрос не подлежи на преценка от състава. Ползването на имота, включва и възможността за
ползвателя да придобива гражданските
плодове от преотдаването на недвижимия имот,
т.е. получаване на договорен с третите лица наем. Не се спори
между страните, че ищецът не е получил от
Е.Д.А.Г.ООД и С.Р. ЕООД наем по
сключените договори за наем, а за процесния период третите лица са платили обезщетение за ползване на имота на
ответника, равно на договореното с ищеца /в периода от
20,07,2012г.-08,10,2012год./. Безспорно
се установи също, че наемодателят-Софийски университет е удовлетворил вземането
си към ищеца -едноличен търговец за
сумата от 50000,00лв., чрез прихващането му със свое задължение за сумата от 93500лв., /платени наемни вноски от
ЕТ, получена сума без основание по прекратеното правоотношение/. В този смисъл
е постановеното съдебно решение от
27,01,2020год. по т.д.№5719/2016год. по описа на СГС, VІ-11състав.
Ето
защо според настоящия състав е налице
обогатяване на ищеца, доколкото е
получил за един и същи период обезщетение за ползване два пъти, което съобразно изложеното по-горе е свързано с пропуснатата възможност на ищеца да получи наемната цена по сключените
договори за пренаемане, с оглед установеното със СПН ползване на имота. Налице е връзка
между обогатяването и обедняването, поради което е налице фактическия
състав на чл.59 от ЗЗД.
По
отношение вземането на ищеца към С.Р. ЕООД следва да се посочи, че договорът е
сключен на 01,02,2008год., като
съобразно споразумение от 15,03,2010год. срокът е до 31,01,2013год., поради
което обедняването на ищеца е със сумата по договора за периода, която съгласно
ССчЕ е 23099,15лв.
По отношение
договора за наем с Е.Д.А.Г.ООД от 11,02,2005год., то следва да се
посочи, че съгласно анекс от 11,02,2008год. и 01,07,2008год. срокът на договора
е продължен до 11,02,2011год. като за периода след това договорът се счита
продължен за неопределен срок съгласно чл.236, ал.1 от ЗЗД. Т.е. за релевирания
период от 20,06,2012год. до 03,09,2012год., ищецът е следвало да получи наемна
цена в размер на 1050,01лв. В този смисъл съдът приема сключените споразумения
от СУ с пренаемателите
от 20,07,2012год. и 27,07,2012год. да нямат самостоятелен характер, а произтичащи
от ползването без основание, осъществено от ЕТ А.-И.Б.П.“.
По
претенцията за обезщетение за забава за периода от 01,07,2014год. до
01,07,2017год. с пр.осн.чл.86
от ЗЗД;
Обезщетението
за неоснователно обогатяване е извъндоговорно
и изискуемостта на същото е от момента на извършване на престацията, но
същото е забавено от момента на поканата до длъжника, съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. В кориците на делото не се съдържа
покана до ответника за заплащане на обезщетението за неоснователно обогатяване,
поради което не е възникнало вземане за
обезщетение за забава, поради което
вземането по чл.86 ЗЗД е неоснователно. Ето защо е безпредметно разглеждане на релевираното
възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед
горното следва да бъде разгледано заявеното при условията на евентуалност възражение
за изтекла погасителна давност.
По
претенцията с пр.осн.чл.59 от ЗЗД е приложима общата 5 годишна давност
съобразно чл.110 от ЗЗД, която тече от настъпване на изискуемост на вземането. В хипотезата на неоснователно
обогатяване погасителната давност тече от деня на получаване на престацията. Най-ранната дата съгласно ССчЕ, на която ответникът е
получил плащане от пренаемателите е
20,07,2012год. Исковата молба е депозирана на 06,07,2017год. или погасени по
давност са вземания в периода преди 06,07,2012год. Ето защо възражението за
изтекла погасителна давност е неоснователно.
По
възражението за прихващане:
С оглед
основателността на предявения иск, са
налице процесуалните предпоставки за разглеждане на релевираното при условията
на евентуалност възражение за прихващане
на ответника със сумата от 50000,00лв., с
пр.осн.чл.236, ал.2 от ЗЗД, представляваща обезщетение
за ползване на имота от ЕТ А.Б.П. за
периода от 20,09,2011год. до 20,11,2011год. /Възражението за прихващане е
процесуално допустимо, тъй като в производството по т.д.№5719/2016год. по описа
на СГС VІ-11 състав е разгледано за период от 20,11,2011год. до 20,06,2012год./
Съдът намира същото да е основателно. Със СПН между страните е установено, че договор за наем е прекратен
считано от 2007год. като ползването на имота от ищеца е продължило за периода
до 03,09,2012год., въпреки противопоставянето на наемодателят. Ето защо за
релевирания период от 20,09,2011год. до 20,11,2011год., за който не се спори,
че ищецът е ползвал имота, се дължи обезщетение в размер на 53302,00лв. или
възражението за прихващане със сумата от 50000,00лв. е основателно. Двете насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по-малкото
от тях, поради което исковата претенция на ищеца
за сумата от 24149,15лв. следва да
бъде отхвърлена поради погасяване на
вземането поради прихващане.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, с
оглед изхода от спора на ответника се
дължат разноски в общ размер на 400,00лв.,
от които 300,00лв.- вещи лица и 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от ЕТ „А.-И.Б.П.“
срещу Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ иск, с пр.кв. чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца, сума в размер на общо 24149,15лв.,
с която ответникът се е обогатил без основание, в периода от 20,06,2012год. до
03,09,2012год., за сметка на ищеца, която сума е следвало да бъде получена от него по договор
за наем, сключен със „С.Р.“ЕООД и „Е. д. а. г.“ООД, като
погасен поради извършено прихващане
с вземане на СУ Св.Климент Охридски срещу ЕТ А.-И.Б.П. за сума в размер на 50000,00лв., обезщетение за ползване на недвижим имот, предмет на
прекратено наемно правоотношение по договор от 11,11,2003год.,
въпреки противопоставяне, за периода от 20,09,2011год.
до 20,11,2011год.
ОТХВЪРЛЯ предявен от ЕТ „А.-И.Б.П.“
срещу Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ иск с пр.кв. чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума
в размер на общо 7800,00лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода
от 01,07,2014 г. до 01,07,2017г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ „А.-И.Б.П.“
да заплати на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в
размер на 400,00 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: