РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Карлово, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100986 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.1, вр. с чл.86, ал.1, вр. с чл.99 от ЗЗД, предявени
„К. Б.“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Ш. П.“ № **, п.к.****, управител Р. В., чрез юрк. Е.Е. против Н. Г. Д., ЕГН:
**********, от с. Х. Д., обл. П., ул. „**-та“ №**.
В исковата молба се твърди, че на 01.04.2017 г. между „4.“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ и Н.
Г. Д., бил сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от
ЗПФУР. Твърди се, че съгласно същия член, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Твърди се, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3,
във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за
кредит била подробно описана в Общите условия на „4.“ ЕООД и била в
съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят
подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В.“
на интернет страницата на кредитодателя - www.v..**. На посочената
страница „В.“ предоставяли Общите си условия, които кредитополучателят
трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
1
преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за
договора за кредит се предоставял на кредитополучаггеля на интернет
страницата на „В.“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го
приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши”. С
натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя, се считало, че се
подписва всяка страница от договора и приложимите Общи условия,
доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF
формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и
бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора
за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по
кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметката или по
избран алтернативен начин.
В процесния случай, на 01.04.2017г. страните сключили договор за
кредит, фигуриращ в системата на „В.“ под № **********. Кредитът бил
отпуснат за период от 30 (тридесет) дни, с уговорена падежна дата –
01.05.2017 г. В заявката си Н.Д. заявила желание да й бъде отпусната сума в
размер 400,00 лева. Сумата по кредита била отпусната съгласно посочения в
договора от кредитополучателя предпочитан начин – посредством паричен
превод в „И. П.“ на името на Н.Д., извършен още в деня на заявката за кредит
– 01.04.2017 г. Освен трите имена на ответника, в основание на превода били
посочени ЕГН на кредитополучателя и номер на процесния договор за кредит.
Така, към падежната дата – 01.05.2017г., кредитополучателят се
задължавал да върне отпуснатата сума в размер на 400,00 лева, като
допълнителни такси и лихви не били начислени от кредитодателя, тъй като
кредитът бил първи между страните. С настъпване на падежа по договора
обаче, Н.Д. не погасявала дължимите суми и изпаднала в забава. Съгласно
клаузите на договора, касаещи неизпълнението, от деня, следващ падежната
дата, „4.“ ЕООД (В.) започвало да начислява наказателна лихва върху
непогасената главница, като съгласно условията на т.13.2. (а) същата се
формирала от сбора на договорния лихвен процент, определен в специалните
условия по кредита (стр. 1), с добавяне към него на наказателен лихвен
процент за просрочие (10,00 % към датата на сключване на договора). След
като изпаднала в забава, от „В.“ изпратили напомнителни писма до
длъжницата на адреса й, посочен в договора. В тях се съдържала детайлна
информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.4. от
Общите условия към Договор за кредит № **********, били за сметка на
изпадналия в просрочие кредитополучател, като размерът на разноските се
определял съгласно Тарифата на кредитора, а начисленото се добавяло към
Общата дължима сума. Въпреки отправените покани обаче, ответницата не
погасила своето задължение.
На 23.11.2018г. „4.“ ЕООД, в качеството му на цедент, сключило с „К.
2
Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземанията си по Договор № ********** срещу длъжника – Н. Р.
Д., в общ размер на 796,76 лева, от които: главница 400,00 лева; наказателна
лихва за периода 02.05.2017г. (денят, следващ падежната дата) до
22.11.2018г. (датата, предхождаща състоялата се цесия) – 319,76 лева и
отписани такси за събиране (цената на изпратени писма) – 50,00 лева.
Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1,
съставляващо неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. В
изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания,
„4.“ ЕООД предоставили на „К. Б.“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на
вземания (Приложение № 5 към договора).
По силата на сключения договор за цесия и по-специално в чл. 26 и
Приложение № 4 към него, цесионерът бил изрично упълномощен да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията
му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, „К. Б.“ ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка, посредством „Б. п.“ ЕАД до адреса, посочен от
ответника в договора за кредит, която била получено лично от Н.Д. на
21.01.2019 г., видно от обратната разписка.
Въпреки отправената покана за доброволно погасяване на
задължението и уведомлението за прехвърленото вземане, неизпълнението и
забавата на ответника продължавали и към настоящия момент. Това
обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на
настоящия иск. „К. Б.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата да му заплати сумата от 400 лева, представляваща
непогасена главница по договор за кредит № ********** от 01.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 21.06.2021 г., до окончателно изплащане на вземането. Претендират
се и разноските по делото.
Ответницата, представлявана от адв. П.К., оспорва иска.
Потвърждава, че действително на 01.04.2017 г. е сключила с „4.“
ЕООД Договор за кредит № **********, по силата на който й е предоставена
сума от 400 лева. Признава, че поради финансови затруднения не е погасила
кредита в срок – 01.05.2017 г. Твърди обаче, че уведомила за затрудненията
си кредитодателя „4.“ ЕООД и постигнали съгласие да плати сумата, когато
има възможност. През 2018 г. потърсила по телефона представител на „4 .“
ЕООД, за да поиска сключването на писмено споразумение за удължаване
срока за погасяване на кредита, но не получила обратно обаждане.
Твърди, че едва с получаване на исковата молба по настоящото дело
на 27.07.2021 г. разбрала, че сумата от 400,00 лв. дължи не на „4.“ ЕООД, а на
„К. Б.“ ЕООД, поради прехвърляне на задължението й от „4.“ ЕООД на „К.
Б.“ ЕООД. Установила, че към исковата молба има приложени уведомление и
3
обратна разписка/известие за доставяне, за това, че е била уведомена, че
задължението следва да плати на „К. Б.“ ЕООД, а не на „4.“ ЕООД. Твърди
обаче, че не е спазена процедурата по чл.99 ал.3 от ЗЗД, като оспорва
представеното известие за доставяне. Твърди, че положеният подпис в
графата „Подпис на получателя“ не е неин, както не бил неин и почеркът, с
който били изписани името и фамилията й.
Счита, че било налице нарушаване на чл.99, ал.3 ЗЗД и на това
основание искът срещу нея следвало да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото договор за кредит
№ ********** се установява, че на 01.04.2017 г. между „4.“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ в
качеството му на кредитодател, от една страна и ответницата Н. Г. Д., в
качеството й на кредитополучател, от друга, е възникнало правоотношение с
предмет предоставяне от страна на кредитодателя на потребителски кредит в
размер на 400 лева. Договорът е сключен посредством средствата за
комуникация от разстояние между страните, съгласно разпоредбата на чл.6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, във вр. с
чл.8 ЗПФУР и оформен съгласно чл.2 Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, във вр. с чл. 3 ЗЕДЕУУ.
Не е спорно също, че на 01.04.2017 г. „4.“ ЕООД, е предоставило на
ответницата сумата от 400 лева (разписка за извършено плащане
№2000000123825103/01.04.2017 г.), а последната е поела задължение да върне
сумата до 01.05.2017 г., без лихви и допълнителни такси.
По делото са представени в заверен препис извлечение от Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г.; извлечение от
Приложение№ 1 към договор за цесия № BGF-2018-033/23.11.2018г.;
Приложение № 5 към договор за цесия № BGF-2018-033/23.11.2018 г. –
Потвърждение за прехвърляне на вземания; Приложение № 4 към договор за
цесия № BGF-2018-033/23.11.2018г. – Пълномощно за уведомяване. От тези
писмени доказателства се установява, че на 23.11.2018г. „4.“ ЕООД, в
качеството си на цедент е сключило с ищцовото дружество „К. Б.“ ЕООД, в
качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-
2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът е прехвърлил на
цесионера вземанията си по Договор № **********/01.04.2017 г., в общ
размер 796,76 лв. от които: главница – 400,00 лв.; наказателна лихва за
периода 02.05.2017 г. до 22.11.2018 г. – 319,76 лв. и отписани такси за
събиране – 50,00 лева. Посочените вземания са описани в Приложение № 1,
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. С договора за цесия
и приложенията към него цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
4
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Представено е по делото уведомление, изходящо от „В.“ „4.“ ЕООД и
адресирано до Н. Г. Д., с което същата на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД се
уведомява за извършената цесия на вземането, което „4.“ ЕООД има към нея,
както и за това, че плащането на сумата от общо 796,76 лева следва да
извърши към дружеството цесионер „К. Б.“ ЕООД. Приложена е обратна
разписка за връчване на уведомлението, в която е отбелязано, че пратката е
получена лично от адресата на 21.01.2019 г .
Относно уведомяването за цесията, което е единственият спорен
между страните въпрос, съдът намира следното:
По искане на ответницата в първото по делото заседание е открито
производство по чл.193 от ГПК по отношение на представения от ищцовата
страна документ, а именно – Известие за доставяне от 21.01.2019 г. на
Уведомление за прехвърляне на вземания изх. № 7969/23.11.2018 г., досежно
автентичността на почерка, с който са изписани имената „Н. Г. Д.“ и
положения подпис в графата „подпис на получателя“. С оглед разпределената
от съда доказателствена тежест, по искане на ответницата е назначена
съдебно-почеркова експертиза. От експертното заключение, което съдът
възприема като компетентно и обективно изготвено, се установява, че
ръкописният текст, в частта в която са изписани имената „Н. Г. Д.“ и
положеният подпис в графата „подпис на получателя“ не са изпълнени от нея.
При така установеното от експертизата, съдът признава оспорването за
доказано и следва да изключи процесното известие за доставяне от
доказателствата по делото.
Въпреки това и независимо, че няма данни ответницата лично да е
получила преди образуване на настоящото производство приложеното към
исковата молба уведомление, получаването на същото в рамките на
настоящото съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане
не може да бъде игнорирано. Константната съдебна практика /Решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014
г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. №
2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016
г. на ВКС, I т.о. и др./ приема, че изпратеното уведомление за цесията,
приложено към исковата молба по предявен иск за събиране на вземането и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното
по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на
чл. 235, ал. 3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето на вземането. Към исковата
5
молба е приложено уведомление за извършената цесия и същото е достигнало
до длъжника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към
нея.
Ответната страна не ангажира доказателства за извършени плащания
по процесния договор за кредит, нито навежда такива твърдения.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът е основателен и
доказан в пълния предявен размер – също неоспорен от ответника.
При този изход на правния спор на основание чл.78, ал.1 ГПК и
представения списък по чл.80 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в размер на общо 250 лева, от които 200 лева за
юрисконсултско възнаграждение и 50 лева за платена държавна такса.
По делото е възложена и изготвена по искане на ответницата
съдебно-почеркова експертиза, депозитът по която не е внесен – общо 200.00
лева, от които 120.00 лева следва да се изплатят на вещото лице М.С. и 80
лева да се преведат по сметка на ОДМВР П.. Тези суми следва да бъдат
присъдени с настоящия съдебен акт и са в тежест на Н.Д..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ оспореният от Н. Г. Д., ЕГН:
**********, от с. Х. Д., обл. П., ул. „**-та“ №**документ – Известие за
доставяне от 21.01.2019 г. на Уведомление за прехвърляне на вземания изх. №
7969/23.11.2018 г. и на основание чл. 194, ал.2, предл. 2-ро от ГПК го
ИЗКЛЮЧВА от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН: **********, от с. Х. Д., обл. П., ул. „**-та“
№**ДА ЗАПЛАТИ на „К. Б.“ ЕООД, ЕИК **************, седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Ш. П.“ № **, п.к.****, управител Р. В. сумата от
400 лв. (четиристотин лева), представляваща непогасена главница по договор
за кредит № ********** от 01.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 21.06.2021 г., до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Г. Д., ЕГН: **********, от
с. Х. Д., обл. П., ул. „**-та“ №**ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*************, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш. П“ № **,
п.к.*****, управител Р В, разноски по делото в размер на общо 250.00 лв.
(двеста и петдесет лева).
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН: **********, от с. Х. Д, обл. П., ул. „**-та“
№**да заплати на М. Д. С., от гр. П., ул. „Б.“ №**сумата от 120.00 лв. (сто и
двадесет лева), представляваща възнаграждение за изготвена съдебно-
почеркова експертиза.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН: **********, от с. Х. Д., обл. П., ул. „**-та“
6
№**да заплати по сметка на ОДМВР – гр. П. сумата от 80.00 лв. (осемдесет
лева) за изготвена съдебно-почеркова експертиза от М. Д. С. – вещо лице в
областта на техническото изследване на документи в сектор БНТЛ при
ОДМВР П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на
всяка от страните. Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7