№ 756
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000500595 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 635 от 25.11.2022г., постановено по гр.д.№ 430/2021г. по описа на ОС-
Благоевград, ГО, 15 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52
ЗЗД, като „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, е осъдена да заплати на Л. В. С., сумата от 3 000
/три хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, психически и
физически, в следствие от ПТП, настъпило на 11.04.2019г. около 09.30 ч. в гр.Сандански,
ул.“Свобода“ на пешеходна пътека, с делинквент В. М. М., водач на л.а.„Тойота Рав 4“ рег.
№ *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2020г. до
окончателното й изплащане.
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над
3000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 26 000 лв., като неоснователен
в тази част.
Присъдени са разноски, като „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД са осъдени да заплатят
в полза на ОС-Благоевград на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 120 лева,
представляваща дължима д.т. върху уважения иск.
По компенсация Л. В. С. е осъден да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД,
сумата от 1611.77 /хиляда шестотин и единадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ лева,
представляваща разноски съобразно отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3
1
ГПК. В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищеца по делото.
Жалбоподателят-ищец Л. В. С. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
изцяло - за разликата над 3 000 лв. до 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като
моли съда да го отмени в тази му част и да уважи изцяло претенцията в посочения размер.
Изтъква факта, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния
закон в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразяващо се в пълна липса на
преценка на размера на обезщетението и поради необоснованост на другите обстоятелства
от фактическия състав на преценяването на размера на обезщетението по справедливост.
При определянето му съдът не е съобразил и преценил правилно, че в резултат на ПТП на Л.
С. са причинени телесни увреждания, изразяващи се в - охлузна рана с размери 7/7 см. в
областта на дясна тазобедрена става, охлузна рана с размери 3/5 см. и охлузна рана с
размери 5/5 см. по вътрешната страна на дясна колянна става, без данни за фрактура на
костите, палпаторна болка в областта на гръден кош, оток с насиняване в областта на лява
глезенна става, болки в областта на кръста и остра реакция на стрес с последващо
посттравматично разстройство, като безспорно тези увреждания се доказват от изготвените
два броя СМЕ. Според заключението тези увреждания са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице дава заключение, че като цяло
възстановителния период при такива травматични увреждания е от порядъка на 15-20 дни,
но Л. С. е в напреднала възраст и в съчетание с другите му заболявалия, този
възстановителен период е бил значително по-дълъг. Това е така, защото известно време след
ПТП се провокират неврологични болки в областта на кръста, което състояние налага
постъпване в болница и провеждане на болнично лечение. При снемане на анамнезата Л. С.
свързва влошаването на състоянието си с претърпяното ПТП. Вещото лице потвърди в
своето заключение, че ПТП може да провокира влошаване и обостряне на състоянието. По
отношение на неврологичното състояние на С., касаещо болките му в кръсната област и
крайниците посочва, че вещото лице е възприело едностранчиво тезата на ответника, че
всичко се дължи на предишно заболяване, като изключва сигурните симптоми, дължащи се
на травматично увреждане при претърпяно ПТП. При снемането на неврологичния му
статус отново е установено анталгична поза и походка, но вече е установено и положителни
разтяжни феномени, болезнени активни и пасивни движения в дясна тазобедрена става,
които се получават при травми. Положителни разтяжни феномени означава, че е налице
травма /разтежение/ на сухожилията, което от само себе си не може да се получи, освен ако
няма травма. Що се касае до установената изгладена поясна лордоза, посочва, че това се
дължи на неволна контракция на мускулатурата /т.н. ригидност/ в поясната област, неволева
реакция на организма, чийто ефект е да обездвижи и намали болезнените движения в тази
част на гръбначния стълб. Затова заключението на ВЛ в тази част противоречи на обективно
установените находки, описани в медицинската документация. Всичките тези телесни
увреждания безспорно са му причинили болки и страдания за един значително по-
продължителен период от време, от посочените 2-3 седмици. Страдания са налице и към
настоящия момент, тъй като движенията на единия крак са ограничени, забавени и създават
2
едно общо неразположение и дискомфорт. Посочва още, че от показанията на свидетелите и
заключенията на вещите лица се установява, че е претърпял и продължава да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в множество физически болки и страдания. Безспорно
е настъпила промяна в неговото психическо състояние от нанесените му травми, като
процесът по възстановяването му още не е приключил, тъй като и към момента е налице
завишена тревожност, по изразена ситуативна такава при припомняне на случилото се.
Сегашното му състояние /описано от свидетелите/ и установено от вещите лица е
показателно, че случилото се му е оставило трайни увреждания на психиката му и едно
постоянно общо разстройство на здравето, съчетано от травмите и възрастта му. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не изразява становище в
писмен вид.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищецът Л. В. С. твърди, че на 11.04.2019г. около 09.30ч. в гр.Сандански, срещу сградата на
Общината предприел пресичане на пътното платно на пешеходна пътека тип „Зебра“.
Движел се в посока от сградата на РПК към автобусната спирка от другия край, където има
лавка за кафе. След като пресякъл половината пешеходна пътека, бил ударен, в областта на
ляво коляно и таз, от л.а.марка „Тойота“, модел „Рев 4“, ДК № *******, управляван от
водачът В. М.. При удара ищецът се качил върху капака на автомобила, а при рязкото
спиране на последния, бил изхвърлен на асфалта, при което паднал на десния таз. Изпитвал
силни болки в областта на гръдния кош, десния таз и дясно коляно. Лявата глезенна става
също го боляла, тъй като била силно ударена при удара. При извършен медицински преглед
били установени следните травми: охлузна рана с размери 7/7 см в областта на дясна
тазобедрена става, охлузна рана с размери 3/5 см и охлузна рана с размери 5/5 см по
вътрешната страна на дясна колянна става, без данни за фрактура на костите, палпаторна
болка в областта на гръден кош, оток с насиняване в областта на лява глезенна става
/медицинско свидетелство № 125/. Твърди, че след преглед от психиатър е диагностициран
със „синдром на посттравматично стресово разстройство“. С времето болките в кръста се
усилвали, започнали да се разпространяват по левия му крак и от вътрешната страна на таза
на десния крак. В тази връзка бил лекуван в неврологично отделение на МБАЛ
„Югозападна болница“ Сандански, в периода 17.07.2019 г.-22.07.2019г. След лечението в
болницата бил посъветван да проведе рехабилитация. Твърди, че въпреки проведеното
лечение и рехабилитация /в периода 11.09.2019г.-18.09.2019г./, състоянието му се влошава.
Твърди, че шест месеца след ПТП изпитвал страх да се разхожда по улиците, а при
пресичане на пътното платно изпитва страх и паника. Към датата на ПТП водачът на л.а.
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в дружеството-ответник. Затова е
3
отправил до ответника писмена претенция за изплащане на обезщетение за вреди,
претърпяни от процесното ПТП. Била образувана преписка, и определено обезщетение 3000
лв., с която не е съгласен. Претендира сумата от 26 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.11.2019 г.
/дата на подаване на поканата/ до окончателното й заплащане.
Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД оспорва предявените искове по основание и
размер. В условие на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, тъй като в качеството на пешеходец е предприел
пресичане в нарушение на чл.113 и чл.114 ЗДвП, без да се съобрази с приближаващите се
пътни превозни средства, като е излязъл внезапно на пътното платно и е станал причина за
ПТП. Оспорва вида и размера на претърпяните неимуществени вреди. Счита за прекомерен
и необоснован претендирания размер обезщетение.
От фактическа страна се установява, че на 11.04.2019г. около 09.30ч. в гр.Сандански, на
ул.“Свобода“ като водач на л.а.„Тойота Рав 4“ с рег. № *******, извършвайки маневра ляв
завой по ул.„Свобода“ в посока пл.България не пропуска пресичащия срещу него по
пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М 8.1, тип „Зебра“ пешеходец Л. В. С.,
блъска го с предната броня, в следствие на което пешеходецът пада на земята и получава
охлузвания в областта на десния крак - нарушение по чл.119, ал.1 ЗДвП.
В този смисъл пострадалият е пресичал на регламентирано за целта място - пешеходна
пътека тип Зебра, както и че не е навлязъл внезапно на пътното платно - движел се е с
нормален ход на пресичане. Виновният водач е имал възможност да забележи пешеходеца
от разстояние преди мястото на удара и да предприеме действия по аварийно спиране.
Въпреки това той е продължил движението си.
В тази връзка, по делото не са ангажирани доказателства от страна на застрахователя, че
пострадалият, при настъпване на пътния инцидент, не е съобразил движението си с
разстоянието от приближаващото МПС. Следователно поведението му не се намира в
причинна връзка с настъпилия инцидент. Императивната разпоредба на чл.119 ЗДвП
задължава водачите на МПС, при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат
стъпилите на нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. Предмет на въззивно
обжалване е единствено размера на присъденото обезщетение, като няма жалба от страна на
застрахователя. Ето защо и с оглед гореизложеното САС намира за правилен извода на
първа инстанция, че възражението за съпричиняване от страна на пострадалия е
недоказано пълно и главно, а освен това не е предмет на въззивното производство.
От заключението по депозираната на л.62 СМЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на ПТП
като пешеходец, ищецът получава следните травматични увреждания - охлузна рана в
областта на дясна тазобедрена става; охлузна рана в областта на дясното коляно; контузия
на гръден кош; оток и кръвонасядане на лявата глезенна става, представляващи временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертното становище сочи по категоричен
начин, че описаните травматични увреждания са в причинно следствена връзка с
4
процесното ПТП, както и че не изискват специфично медикаментозно или друго
терапевтично поведение. Вещото лице сочи, че по делото липсват данни за извършен на
ищеца непосредствено след инцидента медицински преглед, както и за назначено
лечение/терапия и предписани в тази връзка медикаменти. В такива случаи лечението е
симптоматично - в рамките на една седмица се вземат нестероидни противовъзпалителни
средства, а възстановителният период като цяло е от порядъка на 15-20 дни. Относно
релевираните от ищеца болки в десния крак като пряка последица от процесното ПТП
вещото лице сочи - на база данните за извършената диагностика и лечения на ищеца,
съгласно епикриза към ИЗ 8425/2019г. и епикриза към ИЗ № 4159, издадена от д-р А., на
11.09.2019г. - се касае за увреждане на поясния отдел на гръбначния стълб и двете ТБС с
дегенеративен, възрастово обусловен, нетравматичен характер, което е било налице
преди процесното ПТП.
В тази връзка ОС е приел, че болките и изтръпването на десния крак на ищеца не са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
САС споделя този извод, доколкото няма категорични данни за обратен извод, но счита че
ПТП е провокирало наличния вече проблем на поясния отдел на гръбначния стълб и
двете ТБС, което е удължило възстановителния период.
От заключението по депозираната на л.78 СПЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че ПТП е оказало
негативно въздействие върху психиката му, изразило се в остра стресова реакция и
последваща изява на посттравматично стресово разстройство. Острата стресова реакция е
продължила около три дни, а впоследствие от около две седмици след инцидента са се
проявили симптомите на посттравматичното стресово разстройство. Те са били най-изявени
първите три месеца, в следващите три месеца са се редуцирали, а след първата година от
инцидента и към момента на изследването /м. март 2022г./ е завишена ситуативна
тревожност, астения, които не покриват критериите за психично разстройство. Вещото лице
сочи, че към момента на изследването проявите на посттравматичното стресово
разстройство у ищеца са отзвучали /преминали.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.Н. /колега
на пострадалия/ и С. /син/, разпитани в о.с.з. на 07.10.2021г.
Свидетелят В. Н. сочи в показанията си, че се познават с пострадалия С. отдавна, но след
инцидента определено е забелязал драстична промяна в поведението и здравословното му
състояние. Сочи, че той бил видимо различен човек, от този когото познава преди ПТП-то,
като твърди, че С. бил много унил, пасивен, психически нестабилен и като цяло много по-
различен от преди. Сочи, че веднага след ПТП се отзовал на мястото и опитал да окаже
първа помощ, като му повдигнал главата, тъй като усетил, че има затруднено дишане. По
спомени на този свидетел, С. заявил, че се оплаква от болки в областта на кръста, но
допълва, че пострадалият бил видимо неадекватен, уплахата му била голяма.
Свидетелят В. С. видял баща си в болницата в Сандански, целият охлузен и в кръв, като му
5
направило впечатление, че много лекари го обгрижват, което е показателно, че състоянието
му не било задоволително. Сочи, че здравословното състоянието на баща му след ПТП
драстично се променило. Баща му бил уплашен, не могъл да спи и изпитвал страх да не
умре, задушавайки се в съня си. Това състояние наложило да посети психиатър и да
предприеме лечение. Баща му започнал да се оплаква от болки в кръста, затова потърсил
лекар, като бил приет в болница.
На 27.11.2019г. ищецът е депозирал пред застрахователя молба с вх.№ 92-2206 за изплащане
на обезщетение за причинените от процесното ПТП неимуществени вреди.
С писмо изх.№ 0-92-786/16.02.2020г. по описа на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД ищецът е
уведомен, че по искането му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на претърпяно на 11.04.2019г. ПТП е образувана преписка № 43072951900328, а
застрахователно- медицинската комисия е определила обезщетение в размер на 3000 лева, с
което пострадалият не се е съгласил.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Както бе посочено по-горе налице е виновно и противоправно поведение на водача на МПС,
тъй като водачът на лекия автомобил е нарушил нормата на чл. 119, ал.1 ЗДвП, съобразно
която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
САС споделя извода, че ответникът не е доказал възражението си за съпричиняване,
доколкото не се установява, ищецът, преди да предприеме пресичането, да не се е съобразил
с приближаващото превозно средство, да е навлязъл внезапно на платното за движение, да е
предприел пресичане при ограничена видимост или да е удължил ненужно времето си за
пресичане, респ. да е спрял без необходимост на пътното платно. Ищецът вече е бил на
пешеходната пътека и е пресичал, а водачът не е спазил задължението да го пропусне, като
намали скоростта или като спре.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и причинените вреди. При това положение ищецът има правото да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
6
страдания от факта на леки телесни повреди -охлузна рана с размери 7/7 см в областта на
дясна тазобедрена става, охлузна рана с размери 3/5 см и охлузна рана с размери 5/5 см по
вътрешната страна на дясна колянна става, без данни за фрактура на костите, палпаторна
болка в областта на гръден кош, оток с насиняване в областта на лява глезенна става.
Съдът съобрази факта, че не е извършена оперативна интервенция, лекуван изцяло
консервативно, като лечението е симптоматично - в рамките на една седмица се вземат
нестероидни противовъзпалителни средства, а възстановителният период като цяло е от
порядъка на 15-20 дни, че, освен физически, е налице и емоционален дискомфорт, тъй като
сънувал кошмари и не можел да спи. Общото здравословно състояние към настоящия
момент е възстановено, но същият има други съпътстващи заболявания, които усложняват и
удължават оздравителния процес, а именно „Увреждания на междупрешленни дискове в
поясни и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, както и ИБС /за което е
поставен стент/ и диабетна полиневропатия /видно от приложеното на л.19 решение на
ТЕЛК за 50% ТНР/. Като съобрази възрастта на пострадалия - 59г. към датата на ПТП - през
2019г., тежестта на уврежданията и последиците от тях, факта, че е бил пешеходец на
пешеходна пътека, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и продължителността
им, благоприятната прогноза за възстановяване и променения ритъм и начин на живот,
съдът намира, че присъденият размер от общо 3000 лева не е съобразен с икономическата
конюктура в страната за 2019г., обема на вредите, поради което обезщетението следва да
бъде увеличено по размер до 10 000 лв.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено в обжалваната му отхвърлителна част за разликата над
3000 лв. до 10 000 лв.
По отношение на началната дата на дължимост на лихвите съдът констатира, че ОС е
присъдил такива считано от 28.02.2020г. /три месеца след депозиране на поканата на
27.11.2019г./. Независимо от този извод и доколкото в жалбата не е изрично въведен този
довод за неправилност на решението при условията на ограничен въззив САС намира за
процесуално недопустимо произнасяне в тази насока.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 23 000 лв., като жалбата е частично основателна до 7000 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя направените по
делото разноски за въззивна инстанция, но такива няма направени и не се претендират.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна направените
пред въззивна инстанция разноски в размер на 2964 лв., съгласно приложен списък по чл.80
ГПК. Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно
предвид интереса и факта, че е в минимален размер с вкл.20% ДДС, съгласно новата
редакция на чл.7 ал.2 т.4 Наредбата. С оглед отхвърлената част от жалбата /16 000 лв./ от тях
дължими са само 2061 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
7
следва.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски, но такива няма и не следва да се присъждат. Договорът на л.20 не
съдържа изрична клауза за предоставена безплатна адвокатска помощ на осн.чл.38 ЗА.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищецът дължи в полза на ответника направените разноски, които са
общо в размер на 1822 лв./ 250 лева -възнаграждение на в.л. и 1 572 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение/, от които дължими с оглед отхвърлената част от иска са само
1121 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда сумата от 400 лв. вместо 120 лв. държавна такса върху уважения иск, както и 250 лв.
платени от бюджета на съда разноски.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 635 от 25.11.2022г., постановено по гр.д.№ 430/2021г. по описа на
ОС-Благоевград, ГО, 15 състав, в обжалваната му отхвърлителна част, за разликата над 3000
лв. до 10 000лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица“ бул.“Витоша“ № 89 Б, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА Л. В. С., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № *, с адрес за призоваване адв.С. П.,
гр.Сандански, ул.“Мара Бунева“ № 1 разликата над 3000 лв./три хиляди лева/ до 10 000
лв./десет хиляди лева/ или допълнително още 7000 лв./седем хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, психически и
физически, в следствие от ПТП, настъпило на 11.04.2019г. около 09.30 ч. в гр.Сандански,
ул.“Свобода“ на пешеходна пътека, с делинквент В. М. М., водач на л.а.„Тойота Рав 4“ рег.
№ *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2020г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № *, с адрес за призоваване адв.С. П.,
гр.Сандански, ул.“Мара Бунева“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София, район
„Триадица“ бул.“Витоша“ № 89 Б, сумата от 2061 лв./две хиляди шестдесет и един лева/
направени разноски пред въззивна инстанция на осн.чл.78 ал.3 ГПК, както и сумата от 1121
лв./хиляда сто двадесет и един лева/ направени разноски пред първа инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица“ бул.“Витоша“ № 89 Б, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА ОС-Благоевград, сумата от 400 лв./четиристотин лева/ дължима д.т. от заплащане на
8
която ищецът е освободен и 250 лв. /двеста и петдесет лева/ платени от бюджета на съда
разноски за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
В необжалваната осъдителна част до 3000 лв., решението е влязло в
сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9