Определение по дело №1527/2021 на Административен съд - Варна

                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                     №    /      2021г.                                                                                           Административен съд-гр.Варна, XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на шести август през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:                                                  

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

 

като разгледа адм.д.№ 1527/2021г. по описа на Административен съд Варна , за да се произнесе взе предвид следното:                                            Производството е образувано по жалба вх.№ 10744/15.07.2021г., подадена от Н.А.Н. ЕГН ********** *** , в която на осн.чл.256 АПК е отправено искане да бъде задължен директора на ОДМВР-Варна „ да си изпълни служебните задължения, като даде на овластен служител от МВР да състави АУАН и в последствие да отиде и при наказващ орган, за извършено нарушение от гражданина С. Д. З., а именно неявяване при полицейски служител по чл.69 ал.1 ЗМВР“. По-нататък петитумът е доразвит, като е формирано и искане след АУАН да бъде съставено и Наказателно постановление за нарушение на чл.69 ал.1 ЗМВР на осн.чл.257 ЗМВР. В жалбата излага доводи, че гражданинът С. Д. З.  отказал да се яви в 3-то РПУ Варна, след като бил призован по телефона. След като не го направил, това негово бездействие следва да бъде санкционирано от директора на ОДМВР-Варна, който бездействал и не предприемал мерки за започване на административно-наказателно производство. За това, че Ст.Златев не се явил, Н. съди по данни от някакво производство, образувано пред съд, без да е ясно кой, чийто номер не се споменава, конкретно от разпореждане, което е дадено от съдия на 15.06.2021г. Изведено е и твърдение чрез цитат на протокол от съдебно заседание от 23.06.2021г. Релевира и свое предположение, че Ст.Златев вероятно „ е брат на полицай Росен Златев от КАТ Варна и явно е повлияно и на Илия Танев и на Атанас Михов да не си вършат служебните задължения“.

С Разпореждане № 9436/19.07.2021г. е предоставена възможност на жалбоподателя в седемдневен срок от получаване на съобщението с писмена молба: 1/ Да представи доказателства за внесена по сметка на Административен съд Варна, държавна такса в размер от 10 лв. при БАНКА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN: ***, ВІС: UNCRBGSF;  2/ Да конкретизира дали твърди, че Директора на ОДМВР Варна е допуснал бездействие по задължение, произтичащо пряко от закона по смисъла на чл.256 ал.1 АПК, или, че не е извършил фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закона, по смисъла на чл.256 ал.2 АПК; 3/ след като уточни обстоятелствата по т.2 от това разпореждане, да обоснове правния си интерес от   обжалване на бездействието на Директора на ОДМВР Варна да образува АНП срещу трето лице-С. Д. З..

Указано на жалбоподателя е, че при констатирано неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Към имейл вх.№ 11039/21.07.2021г. са приложени уточняваща молба, препис от жалбата и незаверено за вярност копие на АУАН № 859906 от 13.07.2021г., съставен против Н.Н., чиято съдържателна част е нечетлива. В уточняващата молба, Н. обосновава правния си интерес с обстоятелството, че Ст.Златев не се явил в РС-Варна по някакво производство, в което вероятно трябва да участва в качеството на свидетел. Неявяването му довело до отлагане на производството за месец септември.

В молбата изрично заявява, че няма да плати държавната такса, като същевременно прилага молба за освобождаване от заплащането на държавна такса. Изрично прави изявление, че не желае да му се дава допълнителен срок за представяне на доказателства за заплащане на държавна такса. Молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса е входирана под № 11040/21.07.2021г., като към нея е приложена и декларация, в която Н. заявява, че не е семеен, доходът му се състои само от 75лв. за м.юни 2021г., представляващи социална помощ, не притежава недвижими имоти, притежава лек автомобил Рено Меган Сценик със застрахователна стойност 500лв.

 

С оглед гореизложената установеност, по молбата за освобождаване от държавна такса, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК вр. чл.144 АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Като, при разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид  доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, възрастта и трудовата заетост. 

В случая от представените от Н.Н. доказателства  не може да се изведе цялостна преценка относно неговото материално състояние, възоснова на която да се формира извод, че същият няма достатъчно средства да заплати проста държавна в размер от 10.00лв. Видно от разп. на чл.83 ал.2 т.2 ГПК, с декларация е допустимо страната да установява единствено своето имуществено състояние. Per argumentum a contrario,  всички останали предпоставки визирани в ал.2 , а именно доходите на лицето и на неговото семейство; 3. семейно положение; 4. здравословно състояние; 5. трудова заетост; 6. Възраст и 7. други констатирани обстоятелства, е недопустимо да се установяват чрез деклариране. За последните следва да се представят доказателства, съставляващи удостоверения, справки и др., издадени от съответните компетентни органи. Освен декларацията, Н. не е представил каквито и да е други доказателства.

Гореизложената установеност мотивира съда да остави без уважение искането на Н.Н. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото. С оглед изявлението на жалбоподателя, че във всеки случай няма да внесе такса, констатира се отрицателна процесуална предпоставка, която възпрепятства произнасянето по същество на жалбата.

 

Последното е недопустимо и на друго самостоятелно основание.

Нормата на чл. 256, ал. 1 от АПК изрично предвижда при оспорване бездействието на административния орган да се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

Общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 от АПК, съгласно която право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения, несъмнено намира приложение и в производството по оспорване на бездействия.

Производството по реда на Глава петнадесета, Раздел II от АПК дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. Процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и в двете хипотези на чл. 256 от АПК (съответно ал. 1 и ал. 2), е наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи или законни интереси на оспорващия, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие.

Наличието у оспорващия на правен интерес, който се извежда от неблагоприятното засягане с бездействието на защитими от закона негови субективни права, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за чието наличие съдът е задължен да следи служебно.

В случая такъв интерес не се установява по делото.

Релевантни за възникване правото на оспорване са три факта- дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира пряко в правната сфера на лицето, подадено до органа искане от това лице за неговото извършване и неизвършване на фактическото действие. В конкретния случай не се установява първата предпоставка, доколкото извън правната сфера на жалбоподателя е да търси санкция за трето лице, твърдейки, че след като тя не е наложена, то административния орган допуска бездействие по смисъла на чл.256 от АПК. Дори и да се констатираше бездействие в този смисъл, то не рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на Н.Н..

Извън това, жалбоподателят не сочи конкретни факти за какво производство пред ВРС иде реч в жалбата му, съответно ако е административнонаказателно и образувано срещу него, освен нечетливия АУАН, не са представени други доказателства. Тоест, не са изложени както факти, които обуславят искането, така и доказателства, които го мотивират.

Гореизложените доводи мотивират извода на съда, че жалбата е недопустима и на това, отделно основание.

     Мотивиран от горното, съдът                                                                                                      О П Р Е Д Е Л И:

                  

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, формулирано от Н.А.Н. ЕГН ********** в молба, приложена към ел.писмо вх.№11040/21.07.2021г., за освобождаване от заплащане на държавна такса.

     ОСТАВЯ БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 10744/15.07.2021г., подадена от Н.А.Н. ЕГН ********** ***, в която на осн.чл.256 АПК е отправено искане да бъде задължен директора на ОДМВР-Варна „ да си изпълни служебните си задължения, като даде на овластен служител от МВР да състави АУАН и в последствие да отиде и при наказващ орган, за извършено нарушение от гражданина С. Д. З., а именно неявяване при полицейски служител по чл.69 ал.1 ЗМВР“.

ПРЕКРАТЯВА   производството по адм.д.№ 1527/2021г., по описа на  Административен съд- гр.Варна.              ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от връчването пред Върховен Административен съд на РБ.                        

 

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: