Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
гр.Русе, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет
и трети август през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря Наталия Георгиева и
с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 86 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е касационно по
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по жалба на началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител,
против решение № 11/31.01.2023 г., постановено по АНД № 192/2022 г. по описа на
Районен съд – Бяла, с което е отменено наказателно постановление № 607780-F622957/21.10.2021 г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП. С наказателното постановление, за
нарушение по чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на ответника по касация – „КВС-КА“ ЕООД, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева. Като касационни
основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния
закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да постанови
решение, с което обжалваното решение да бъде отменено, а наказателното
постановление потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба „КВС-КА“
ЕООД, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е
правилно и иска да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че въззивната
инстанция е допуснала нарушения на материалния закон при постановяване на
решението, което обуславя неговата отмяна и потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата, с
направените в съдебни заседания допълнения и предвид събраните в касационното
производство доказателства, се явява основателна.
Обжалваното решение № 11/31.01.2023 г. е
постановено по АНД № 192/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла, след като с решение
№ 248/19.07.2022 г. по КАНД № 243/2022 г. по описа на АС – Русе, делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Посоченото касационно
решение е постановено по жалба на началник отдел „ОД“ Варна при ГД ФК при ЦУ на
НАП против решение № 32/09.03.2022 г., постановено по АНД № 336/2021 г. по
описа на РС – Бяла. Касационният състав е отменил решение № 32/09.03.2022 г.,
като не е разглеждал делото по същество, тъй като е констатирал допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при конституирането на страните и
тяхното призоваване за участие в производството по делото. При новото разглеждане
на делото дадените задължителни указания са изпълнени от контролираната
инстанция.
За да потвърди обжалваното пред него наказателно
постановление районният съд е приел от фактическа страна, че на 29.07.2021 г.
служители на контролния орган извършили проверка на автомат за самообслужване –
„Вендинг автомат за закуски“, находящ се в гр. Бяла, ул. „Сан Стефано“ № 48,
собственост на „КВС-КА“ ЕООД. При извършено „скрито наблюдение“ било
установено, че при покупка от клиент на дисплея на автомата не се визуализира
касова бележка, за което е съставен съответния протокол от 29.07.2021 г. От
представляващия дружеството е изискано да представи документи за проверения
автомат, които той не представил и бил призован да се яви в офиса на НАП –
Русе. На 12.08.2021 г. актосъставителят извършил проверка в програмен продукт
„Фискални устройства с изградена дистанционна връзка“, при която било
установено, че ФУВАС с рег. № 3433580, с индивидуален номер ЕС 038644 и с
индивидуален номер на фискалната памет 46068644, няма изградена дистанционна
връзка с НАП, за което също бил съставен протокол от 12.08.2021 г. На същата
дата бил съставен и АУАН, който бил връчен и подписан от представляващия
дружеството без възражения и въз основа на който било издадено атакуваното НП,
връчено лично на санкционираното лице на 25.11.2021 г.
Според въззивната инстанция съвкупният анализ на
доказателствата по делото не обосновава по несъмнен начин състава на вмененото
нарушение. Районният съд е приел, че фискалното устройство, вградено в автомата
на самообслужване (ФУВАС) имало изградена дистанционна връзка с НАП, която обаче
била прекъсната по причини, които не са установени. Въззивният съд е счел, че
нарушението по чл.7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, обхваща случаите, когато изобщо липсва изградена
дистанционна връзка с НАП, поради което е отменил обжалваното НП.
Касационната инстанция не споделя фактическите
и правни изводи на районния съд и констатира допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон при постановяване на съдебния акт,
поради което той следва да бъде отменен.
В обжалваното решение липсват мотиви по
съществото на нарушението, чието извършване е предмет на доказване в
производството – чл. 102, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Въззивната инстанция,
след наказващия орган, е втора инстанция по фактите и правото, поради което
всяко нейно решение по съществото на делото следва да съдържа фактическите
обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателствата, въз основа на
които са изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на
направените от страните възражения. Мотивите към съдебния акт следва да са
ясни, пълни и непротиворечиви и да разкриват начина, по който съдът е изградил
вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение. Когато решението на
въззивния съд не отговаря на посочените изисквания, регламентирани в
разпоредбата на чл. 339, ал. 3 от НПК вр. чл. 305, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, е налице процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като
то се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК
вр. чл. 63в от ЗАНН. В случая, освен да изложи мотиви по състава на
нарушението, районният съд е пропуснал да събере и необходимите доказателства
за разкриване на обективната истина, което също представлява процесуално
нарушение от категорията на съществените - чл.348, ал.3, т.1 от НПК вр.чл.107,
ал.2 и ал.5 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН.
На следващо място, отговорността за
осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната фаза на
административнонаказателното производство се носи от съда – чл. 13 от НПК. По
тази причина нормата на чл. 107, ал. 2 от НПК, намираща субсидиарно приложение
съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвижда, че събирането на доказателствата става не
само по инициатива на страните, но задължава инстанцията по същество да събира
доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване на
обективната истина, респ. събраните доказателства подлежат на внимателна проверка
съгласно чл. 107, ал. 5 от НПК.
В случая наказателното постановление е
издадено за това, че на 29.07.2021 г. ответникът по касационната жалба, в качеството си на лице
по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., е допуснал нарушение на чл. 7, ал. 3
от същата наредба, изразяващо се в работа с фискално устройство, вградено в
автомат за самообслужване (ФУВАС) без то да има изградена дистанционна връзка с
НАП. В своя акт районният съд се е задоволил само с анализ на съдържанието на
съставения АУАН и протокол от извършена проверка от органите по приходите без
да изложи своето виждане по наличието, респ. отсъствието на елементите от
състава на нарушението. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 7, ал. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. предвижда, че не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД
от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите,
посочени в тази наредба. Следователно контролираната инстанция е била длъжна да
изследва обстоятелството дали към релевантния момент ответникът по касационната
жалба въобще е имал изградена дистанционна връзка на експлоатираното ФУВАС с
НАП, а при положителен отговор – дали тази връзка е функционирала, респ. ако тя
не е функционирала - на какво се дължи
прекъсването й.
Както бе
изяснено по – горе обаче, обжалваното първоинстанционно решение е второ такова
по настоящия казус, което следва да бъде отменено, поради което на основание
чл. 227, ал. 1 от АПК, настоящата инстанция следва да реши делото по същество. В
тази връзка, касационният съд, в кръга на правомощията си по чл.227, ал.2 от АПК за изясняване на факти, които са съществени за решаване на делото, по
искане на касационния жалбоподател, има правомощието да събира нови
доказателства, т.е. включително такива, които поради допуснатите от въззивната
инстанция съществени процесуални нарушения не са били събрани. Поради това
касационната инстанция допусна събирането на нови доказателства като изиска
справки от трите мобилни оператори за това дали касационният ответник е имал
сключени договори за предоставяне на
мобилна услуга чрез изградена VPN мрежа за
осъществяване на дистанционна връзка на ФУВАС с НАП, каквато се изисква по
силата на т. 1 „Дистанционна връзка“, б. “а“ от разд. IIIб „Дистанционна
връзка, данъчен терминал (ДТ) и предаване на данни“ от Приложение № 1 към
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. От получените отговори от лицензираните в Р България
мобилни оператори – „А1 България“ ЕАД, „Йеттел България“ ЕАД и „Виваком България“ ЕАД се установява, че
такива договори ответникът по касация не е сключвал с никого от тях. Съгласно цитираната разпоредба на т.1 „Дистанционна
връзка“, б. “а“ от разд. IIIб „Дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и предаване на данни“ от
Приложение № 1 към Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. дистанционната връзка между
ФУ и НАП се осъществява чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор
по изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа; лицето по чл. 3 избира мобилния оператор,
посредством който да му бъде предоставена услугата. Следователно
инициативата за сключване на договор с някой от мобилните оператори е изцяло за
касационния ответник. На него е предоставено правото да направи избор между
операторите, за да изпълни задължението си за осигуряване на дистанционна
връзка с НАП на експлоатираното от същия ФУ. Така, отговорността за липсата на
изградена VPN мрежа чрез използване на преносна мрежа на някой
от мобилните оператори с цел осъществяване на дистанционна връзка между НАП и
ФУ е на санкционираното дружество. То, в качеството му на лице, по чл. 3 от
Наредбата, е следвало да избере и сключи договор с конкретен мобилен оператор.
В съдебно заседание от 10.05.2023 г. касаторът е
представил справка за регистрирани данни от Z отчети за ФУ/ИАСУТД, от 11.11.2016 г.
до 29.07.2023 г., от която е видно, че за процесното ФУВАС няма данни за такива
изпратени към НАП. По първото въззивно дело също има представени доказателства за липса на
подадени данни от Z задачи (дневни
финансови отчети) за ФУВАС след 10.11.2016 г. (справка на л. 37 – л. 50 от АНД
№ 336/2021 г. на РС – Бяла). Видно от справката, последният дневен финансов
отчет, генериран от ФУ, е изпратен дистанционно до НАП на 11.11.2016 г., в
05:46 часа, като тогава са изпратени отчетите общо за пет дни – за периода от
06.11.2016 г. до 10.11.2016 г. включително. От друга страна фискалното
устройство е посочено с идентификационния си номер, което води до извод, че то е
регистрирано в НАП.
Следва да се посочи, че т. 1 „Дистанционна
връзка“, б. “д“ от разд. IIIб „Дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и предаване на данни“ от
Приложение № 1 към Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., е предвидено, че след
отпечатване или генериране на дневен финансов отчет с нулиране, задължително се
проверява изправността на комуникацията с мобилния оператор; резултатът от
теста да се индицира; при констатирана
неизправност на връзката в три поредни финансови отчета работата на ФУ се
блокира. В т. 4 от разд. VІа „Специфични функционални изисквания към ФУВАС“
от същото Приложение № 1 към Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. се казва, че при блокиране или повреда на ФУВАС или
прекъсване на връзката му с автомата на самообслужване работата на последния да
се блокира. В т.4 от разд.VIІа „Специфични
изисквания към ФУВАС“ на Приложение № 2 към Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. пък е предвидено, че не се допуска
работа на автомат на самообслужване с електрическо захранване, при прекъсната
връзка между ФУВАС/фискален принтер и разплащателния и управляващия блок на
автомата. Това положение е записано и в чл. 7б от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., който гласи, че не се
допуска лице по чл. 3 да извършва продажби на стоки/услуги чрез автомат на
самообслужване с електрическо захранване при прекъсната връзка между автомата
на самообслужване и ФУВАС/фискален принтер. Следователно, при блокиране или
повреда на ФУВАС и прекъсване на връзката му с разплащателния и управляващия
блок на автомата, работата на последния следва да се блокира и е недопустимо
той да продължи да работи.
От анализа на горните разпоредби следва
извод, че са ирелевантни причините, поради които дистанционната връзка с НАП е
била прекъсната след 11.11.2016 г., доколкото липсват каквито и да било
твърдения и доказателства, че това се дължи на технически проблеми в сървъра на
НАП или на други причини, които могат да бъдат вменени в отговорност на
приходната администрация. Тъкмо обратното, доказателствата по делото безспорно
сочат, че отговорността за липсата на изградена дистанционна връзка с НАП
следва да носи от ответника по касация, тъй като тази липса се дължи на
отсъствие на сключен договор с някой от мобилните оператори с цел техническото
й обезпечаване.
Касационната инстанция намира, че извършването на
административното нарушение от страна на касационния ответник е доказано както от
обективна, така и от субективна страна, като дружеството, като
лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., е осъществявало
търговска дейност и е допуснало работа с ФУВАС, за което няма изградена
дистанционна връзка с НАП. Налице са всички елементи от състава на нарушението,
поради което издаденото НП се явява обосновано и съответно на процесуалния и
материалния закон.
Не се споделят възраженията на защитата, според
които нарушението неправилно е подведено под санкционната норма на чл.185, ал.2
от ЗДДС, тъй като то не водело до неотразяване на приходи, а и такива
обстоятелства нямало посочени в НП. Всъщност в санкционния акт са посочени
допълнителните обстоятелства, с които се обосновава спорното неотразяване на
приходи, като основание за налагане на санкция по посочената разпоредба. Изрично
е посочено, че на 29.07.2021 г., в 14:00 часа, при покупка на един брой вафла,
заплатена с монети на обща стойност 50 ст., вендинг автоматът бил в работен
режим, но въпреки това на дисплея му не се визуализирал фискален бон. В
съставения протокол от служители на НАП, имащ обвързваща доказателствена сила
като отговарящ на изискванията по чл.50 от ДОПК, е посочено, че „контролните дисплеи на ФУВАС не
функционират/не работят“. Това обстоятелство представлява самостоятелно
нарушение на чл.3, ал.8, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., която
разпоредба изисква визуализацията на дисплея на вендинг автомата на касовия
бон. Текстът на чл.25, ал.6 от същата наредба гласи, че фискалната касова
бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по
чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на
клиента издадената фискална касова бележка. При
продажби по чл. 3, ал. 8 фискалната касова бележка се визуализира на контролния
дисплей на ФУВАС. По делото, включително при предходното му разглеждане, ответникът
по касация не е представил доказателства, че през процесния период фискални касови бонове/дневни
финансови отчети все пак са били генерирани и регистрирани във ФУВАС, макар
информацията за тях да не е била дистанционно изпращана до НАП. Липсата на
визуализация на касовия бон при извършена покупка и липсата на изпращани дневни
финансови отчети от ФУВАС е ясна индиция, че, по аргумент от чл.25, ал.6 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., фискалните бележки през този период не само не са били
визуализирани на дисплея на апарата, но такива не са били и издавани.
Неиздаването на фискални касови бележки при извършваните продажби чрез вендинг
автомата, а оттам и на генерирани и изпратени до НАП дневни финасови отчети,
безспорно води до неотразяване на приходи от страна на търговеца. Следва да се
има предвид, че използваната в чл.185, ал.2, изр.второ от ЗДДС формулировка „нарушението не води до неотразяване на
приходи“ ясно показва, че нарушението, по своето естество, следва принципно
да не води до неотразяване на приходи. Това положение е различно от случаите,
когато самото нарушение би могло да доведе до тяхното неотразяване, но в
конкретния случай до такъв отрицателен резултат не се е стигнало. Освен това изискуемото
от закона отразяване на приходите от извършваната търговска дейност обхваща всички
действия, които търговецът е длъжен да предприеме във връзка с тяхното пълно и
точно отчитане, включително изпращането по дистанционна връзка на необходимите
на НАП данни, за да бъде установен техният размер.
На следващо място, ситуацията в разглеждания случай
е различна от тази, предмет на соченото от касационния ответник КАНД № 46/2023
г. по описа на Административен съд – Русе. По това дело, за разлика от
настоящия случай, органите по приходите не са проявили достатъчна процесуална
активност и не са ангажирали доказателства чрез справки от мобилните оператори
за липсата на сключен от търговеца договор с някой от операторите с цел
обезпечаването по този начин на дистанционната връзка между ФУВАС и НАП, респ. чрез
справка от информационната система на НАП за липсата на подавани дневни
финансови отчети.
При извършената проверка за спазване на процесуалните
правила при издаване на АУАН и НП съдът не констатира допуснати нарушения. АУАН
и НП са законосъобразни, издадени при наличие на всички необходими реквизити и
съдържащи такова описание на нарушението, което дава възможност на адресата им
да реализира правото си на защита в пълен обем.
Като е достигнал до противоположни правни изводи районният
съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, а
издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.3
от АПК вр. чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на касатора следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство в настоящото касационното производство, както и в предходните
въззивно и касационни производства, в чиито рамки процесуалният представител на
администрацията е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора обаче не
следва да бъде присъждано за осъщественото процесуално представителство по АНД
№ 192/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла, тъй като по това дело липсва
направено искане, в
съответствие с чл.81 от ГПК вр.чл.144 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН, за присъждане
на такова възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение съдът
определя, съгласно чл. 63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, на 100 лева, или общо 300 лева за посочените три съдебни
производства. Както се приема и в Тълкувателно решение
№ 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да
се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза
на НАП, която агенция има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран
и на основание чл. 221, ал. 2, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 11 от 31.01.2023 г.,
постановено по АНД № 192/2022 г. по описа на Районен съд - Бяла.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 607780-F622957/ 21.10.2021 г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което, за нарушение по чл. 7, ал. 3
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин и на основание чл.185, ал. 2 от ЗДДС, на „КВС-КА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бяла, обл.Русе, бул.“Ст. Стамболов“ № 5, вх.2, ет.5,
представлявано от управителя К.Г.М., е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА "КВС-КА" ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бяла, обл.Русе, бул.“Ст. Стамболов“
№ 5, вх.2, ет.5, представлявано от управителя К.Г.М., да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: