РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. Пловдив, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20245300103213 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД,
предявени от М. М., П. М. и С. М. срещу П. П..
Ищците твърдят, че на 12.06.2022 г. ответникът е нанесъл на Й. П. М. лека
телесна повреда, в следствие на която е причинил смъртта му, настъпила на **.**.****
г. За извършеното била постановена присъда по НОХД № 971/2023 на Окръжен съд
Пловдив. Твърдят че са съответно съпруга и деца на починалия и вследствие на
извършеното от ответника са претърпели неимуществени вреди. Твърдят, че между
тях и починалия е съществувала духовна и емоционална близост, както и топли
отношения. Загубили най-близкия си родственик в неговата най-продуктивна възраст
и от който получавали морална и материална подкрепа. Загубата щяла да има
продължително проявление и в бъдеще. Искат присъждането на обезщетение за
причинени от ответника неимуществени вреди в размер на по 150 000 лева за всеки от
тях, ведно със законната лихва
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който претенциите
се оспорват само по размер. Изтъква, че смъртта на родственика на ищците е
следствие на един удар от негова страна и състоянието на починалия- тежка степен на
алкохолно опиване, в което той сам се привел. Поради това намира, че е налице
съпричиняване. Счита, че описаните от ищците вреди са прекалено общи. Твърди, че
му е известно, че починалият е бил в недобро здравословно състояние, работил е
1
рядко и възнаграждението му било символично. Злоупотребявал често с алкохол, като
почти всички материални нужди на семейството се задоволявали от други
родственици, но не и от Й.М. Намира, че справедливото обезщетение е в размер на по
50 000 лева за всеки ищец.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
За основателността на претенцията си ищците следва да докажат всички
обстоятелства от фактическия състав на непозволеното увреждане
От приложеното НОХД № 971/2023г. на ПОС, се установява, че ответникът е
признат за виновен за това, че на 12.06.2022 г. в село **********, е причинил на Й. П.
М. смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена лека телесно повреда,
изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето, като смъртта е
настъпила на **.**.**** г., престъпление по чл. 124, ал. 1, перд. 3, във вр. с чл. 130, ал.
2 НК.
От представеното удостоверение се установява, че Й.М.е оставил за наследници
М. М. М.- съпруга, С. Й. М.- дъщеря и П. Й. М.- син, всички явяващи се ищци по
делото.
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, претенцията на ищците се
явява доказана по своето основание. В тази насока е и отговорът на ответника, като
единственото оспорване е по отношение на размера на дължимото обезщетение.
Относно претърпените от ищеца болки и страдания са събрани и гласни
доказателствени средства.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда
се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на смърт са възрастта на увредения, общественото
му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение
за неимуществени вреди, възрастта на близкия и др.
От смъртта на Й.М. ищците- съпруга и негови деца, са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от емоционално и
психическо естество. Те се установяват от събраните по делото гласни доказателствени
средства, съгласно които са приели много тежко неговата загуба и цялото семейство
2
било в шок, защото това било неочаквано. Непрекъснато имали тревоги, разплаквания
и ходели на гробищата да го посещават. Съдът намира, че така приетите гласни
доказателства следва да се възприемат като обективни. Свидетелските показания са
дадени от близки на страните и няма причина за съмнение в достоверността им,
доколкото свидетелите споделят свои преки впечатления. Наред с това по делото се
установява, че до момента на смъртта Й.М.е имал постоянно трудово правоотношение,
чрез което е спомагал за издръжката на домакинството. Семейството било задружно,
заедно ходели на работа, заедно се грижили за животни, които притежавали и с общи
усилия осигурявали прехраната и издръжката. Налице са данни за това, че дъщерята
на починалия не е живяла с последния към момента на смъртта и е имала отделно
домакинство. Това не променя горните изводи, доколкото няма доказателства, които да
разкриват разлика във взаимоотношенията в сравнение с останалите членове на
семейството.
Изложените от свидетелите данни за състоянието на ищците след смъртта не са
подробни, но взети предвид в съвкупност с доказателствата за отношенията преди
инцидента, са достатъчни, за да очертаят, че между тях са съществували обичайни за
родствената им връзка отношения на обич, привързаност и подкрепа. Между всички
имало разбирателство и са разчитали един на друг. Смъртта на техния наследодател е
настъпила на **.**.**** г., към която пострадалият бил на ** навършени години, здрав
и жизнеспособен. Смъртта му е предизвикала тежка душевна травма у децата и
съпругата му. За определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид
интензитета на претърпените душевни болки и страдания и тяхната продължителност,
установени по делото, съобрази възрастта и семейния статус на всяко от лицата: **
години за майката, ** и ** години по отношение на децата, като само С. М. има
самостоятелно домакинство. Не са представени доказателства вследствие на смъртта
на своя наследодател ищците да са претърпели по-сериозни психоемоционални
травми. Размерът на обезщетението следва да бъде съобразен и с обществено-
икономическите условия и стандарта на живот в страната към момента на деликта през
2022 година.
Съобразявайки изложените по-горе обстоятелства, които се установяват по
делото, съдът намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищците ще бъде
постигнато с присъждане на пълния размер на претенцираната сума от 150 000 лева за
всеки от тях. В подобен смисъл Определение № 667 от 28.02.2025 г. на ВКС по т. д. №
2253/2024 г., I т. о. и Определение № 4115 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2506/2023 г., IV г. о.
Предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ответникът се счита в забава и без
покана, поради което следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на
смъртта- 14.06.2023 г.
3
Направените от ответника възражения не се установяват. По делото няма
доказателства за това починалият да е имал лошо отношение към семейството си и да
не е полагал грижи за него. Точно обратното, всички събрани по делото доказателства
разкриват една традиционна за тази родствена връзка обстановка, характеризираща се
с привързаност и взаимопомощ.
Не се установява и направеното възражение за съпричиняване. Налице е трайно
установена съдебна практика на ВКС, относно определяне на обема на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на самия пострадал: Решение № 97 от 06.07.2009 г.
по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. №
172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 96 от 15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на
ВКС, ТК, I т. о., Решение № 39 от 16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т.
о., Решение № 43 от 15.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други,
според която при определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и противоправното поведение на извършителя, като съдът
следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и
въз основа на това да определи обективния му принос. Наред с това приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, направила
възражение за съпричиняване, т. е. от ответника. Недопустимо е прилагане на нормата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако приносът не е доказан при условията на пълно и главно
доказване, а е само предполагаем. В нарушение на процесуалните правила би било
признаване на съпричиняване на вредоносния резултат при деликт въз основа на
предположения. В този смисъл Решение № 151 от 12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г.
на ІІ т. о.; Решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ІV г. о.; Решение
№ 169/2.10.2013 г. по т. д. № 1643/2013 г. на ІІ т. о.; Решение № 18/17.09.2018 г. по гр.
д. № 60304/2016 г. на IV г. о.; Решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на ІI т.
о.; Решение № 107 от 6.08.2021 г. по гр. д. № 2019/2020 г. на III г. о.; Решение № 347 от
12.06.2024 г. по гр. д. № 3745/2023 г. на IV г. о.
От събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и
обоснован извод за това, че с поведението си починалият е допринесъл за
настъпването на резултата. В действителност по делото има данни за това, че към
момента на инцидента е употребил алкохол, но няма яснота за това какво е било
количеството, по какъв начин се е отразило на поведението му и най-вече при една
така обстановка, нанесената от ответника лека телесна повреда можела ли е или не да
предизвика падането, довело до травма на главата и смърт. Събраните в тази връзка
свидетелски показания не установяват никакви обстоятелства за точното състояние на
починалия. Свидетеля М. няма личи впечатления, нито от отношенията в семейството
на ищците, нито от поведението на Й.М.в нощта на инцидента.
4
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца П.
М. следва да бъде присъдена сумата от 1000 лева за разноски.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 ЗАдв, в полза
на адв. Д., следва да бъде присъдено адв. Възнаграждение за беплатно
представителство на М. и С. М.и. Като взе предвид Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в момента с изменено заглавие НАРЕДБА за
възнаграждения за адвокатска работа), вида на предявените искове, материалния
интерес за представляваните страни, провеждането 1 о.с.з., на което бяха разпитани
трима свидетели и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024 г., съдът намира, че адвокатско възнаграждение следва да бъде определено
на сумата от 9600 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноски по делото в размер на 18 000.00 лева за държавна такса.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Л. П., ЕГН **********, адрес: гр.
*****************************, да заплати на М. М. М., ЕГН **********, адрес:
село ****** община ********, ул. *******, сумата от 150 000.00 лева /сто и петдесет
хиляди лева/– обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, от смъртта
на нейния съпруг Й. П. М., настъпила на **.**.**** г. вследствие умишлено нанесена
лека телесна повреда от 12.06.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от **.**.****г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА П. Л. П., ЕГН **********, адрес: гр.
*****************************, да заплати на П. Й. М., ЕГН **********, адрес:
село ****** община ********, ул. *******, сумата от 150 000.00 лева /сто и петдесет
хиляди лева/– обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, от смъртта
на неговия баща Й. П. М., настъпила на **.**.**** г. вследствие умишлено нанесена
лека телесна повреда от 12.06.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от **.**.****г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА П. Л. П., ЕГН **********, адрес: гр.
*****************************, да заплати на С. Й. М., ЕГН **********, адрес:
село ******, община ********, ул. ****************, сумата от 150 000.00 лева /сто
и петдесет хиляди лева/– обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания,
от смъртта на нейния баща Й. П. М., настъпила на **.**.**** г. вследствие умишлено
5
нанесена лека телесна повреда от 12.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от **.**.****г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА П. Л. П., ЕГН **********, адрес: гр.
*****************************, да заплати на П. Й. М., ЕГН **********, адрес:
село ****** община ********, ул. *******, сумата от 1000.00 лева /хиляда лева/,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П. Л. П., ЕГН **********, адрес: гр.
*****************************, да заплати на адв. Д. И. Д., АК-Пловдив, със
служебен адрес – гр. *******************************, сумата от 9600.00 лева
/девет хиляди и шестстотин лева/– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на М. М. М. и С. Й. М. по производството.
ОСЪЖДА П. Л. П., ЕГН **********, адрес: гр.
*****************************, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по актуалната сметка на Окръжен съд- Пловдив държавна такса за образуваното дело в
размер на 18 000.00 лева /осемнадесет хиляди лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6