ПРОТОКОЛ
№ 103
гр. Бургас, 09.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Й. Цв. Д. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600285 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от прокурор
Й. Д..
Подсъдимата Т. Д. С., редовно призовА., се явява лично и с
упълномощените си защитници адв. А. С. от АК – Сливен, адв. А. М. от АК
– София и защитникът Д. Н. С., конституиран на основание чл.91, ал.2 от
НПК.
Жалбоподателят граждански ищец и частен обвинител Г. Д.
Ж., редовно призовА., се явява лично и с упълномощения си повереник адв.
П. А. от АК – София.
Жалбоподателят граждански ищец и частен обвинител П. Ж.
Ж., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си повереник адв.
М. М. от АК – Благоевград.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН
ОБВИНИТЕЛ Г. Д. Ж.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН
ОБВИНИТЕЛ П. Ж. Ж.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА Т. С.: Съгласна съм днес да се разгледа делото.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на
процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.
ДАВА ДУМАТА на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам
подадения протест от Окръжна прокуратура - гр. Сливен. Това е второ
разглеждане на делото пред въззивната инстанция, след като същото беше
върнато от ВКС на 07.11.2024 г. за ново разглеждане, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и са били дадени указания за назначаване
на повторна съдебномедицинска експертиза. В тази връзка въззивната
инстанция назначи и беше изготвена съдебномедицинска експертиза от доц.
М. Г. – съдебен лекар, д-р Т. - специалист по патологоанатомия, д-р Е. Г. –
неонатолог, д-р Х. и д-р Д. – акушер-гинеколози. Същите представиха
писмено заключение, което обаче страда от множество пороци, празнини и
несъответствия, както и откровени противоречия. От писменото заключение е
видно, че причината за смъртта е интрапартална асфиксия, като не е даден
отговор на какво може да се дължи недостигът на кислород до мозъка на
бебето в обобщението на експертизата. Такива причини са посочени на стр.
51 от съдебномедицинската експертиза, като за най-вероятната причина е
посочено забавянето на израждането на бебето и/или несъответствие между
размерите на главата и широчината на родовите пътища, както и от
притискане на пъпната връв при тилното прилежание, това дословно цитирам
2
от експертизата. В съдебно заседание експертите изоставиха част от така
посочените причини и заявиха, че причината за асфиксията на бебето е
притискането на пъпната връв и на главичката в родовите пътища, като към
причината за смъртта доц. Г. добави и още една - остра кръвозагуба,
причинена от големия кръвоизлив. Неяснотите и разминаванията продължиха
и при обясненията на вещите лица за счупването на черепните кости на
бебето, като д-р Х. застъпи тезата, че счупването се е получило постепенно, не
е моментално, като най-вероятно е станало при преминаването на бебето през
стеснението на таза и е продължило може би около час, час и половина. Доц.
Г. обаче е на мнение, че счупването е станало в един момент, а кръвоизливът
от своя страна е продължителен, но и двамата отричат при заключението в
писменото им становище, в което е посочено, че около 04.10 часа при изтичане
на околоплодните води, счупването се е реализирало. Д-р Х. е категоричен, че
това е станало много след 04.10 часа, а на въпроса ми – нормално ли е при
счупване на черепа детските сърдечни тонове да останат в нормална честота,
освен че не ми беше даден отговор и въпросът ми беше определен като
подвеждащ, отново ни беше обяснено, че счупването е продължително, като,
цитирам: „Това счупване, което е довело до влошаване на детските сърдечни
тонове, може да е било финалният етап на счупването“, дословно така е
записано в протокола. Ето защо считам, че е налице противоречие в
писменото заключение относно момента на счупване и заявеното от вещите
лица в съдебно заседание, а така също и дали фрактурата се е получила в един
момент или продължително. Доц. Г. дори заяви в съдебно заседание, че е
много непрофесионално да фиксират момента на счупването, при положение,
че точно такъв е бил фиксиран от нея в писменото заключение. В същото като
причина за възникване на черепно-мозъчната травма е посочено наличие на
недиагностицирано патологично прилежание на плода или диспропорция
между размерите на обиколката на главата на бебето и размерите на костния
таз на майката. В съдебно заседание изцяло се отричат тези причини, като
основната, върху която се обединяват вещите лица, е нарушено
костообразуване, причина за краниотабес, като доц. Г. заяви, че предишните
експертизи не са извършили собствени микроскопски изследвания, заради
което не са могли да диагностицират тази аномалия на костите на черепа.
Действително, експертизата на д-р Б. не е извършила собствен
микроскопски анализ, но в експертизата на проф. Р. е бил направен такъв от
патолога д-р Л. П., която заявява, че няма данни, микроскопски и
хистологични, за нарушения на костната структура на черепа. В изследваната
от нея черепна кост също, както и д-р Т., е констатирала наличието на костно-
мозъчни гредички и съединителна тъкан, което обаче е счела за нормален
морфологичен феномен за костната тъкан на тази възраст. Обратно на
заключението на д-р Т., който твърди, че именно тези костни гредички говорят
за влошено костообразуване. В тази връзка поисках експертиза от трети
независим патолог и подкрепих частните обвинители в искането им за
повторна съдебномедицинска експертиза.
3
Несъмнено в настоящия казус мнението на експертите е от
изключително значение, предвид спецификата на извършеното деяние и
необходимостта от специални знания в областта на медицината.
Ето защо, аз ще Ви моля при постановяване на решение, да
кредитирате заключението на назначената по време на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза, комисийната
съдебномедицинска експертиза на проф. Д. Р., а както и допълнителната
такава, тъй като считам същата за най-обоснована и най-категорична в
изводите си, още повече, че така и не стана ясно защо първоинстанционният
съд е счел, че заключението е необосновано и възниква съмнение за неговата
правилност, тъй като липсват в протокола мотиви на съда в тази насока, а едва
в мотивите към присъдата посочва, че заключенията им не почиват на
обективните данни от медицинските документи на родилката и аутопсията на
трупа на плода, а представлявало теоретични постановки и изводи на база на
настъпилия резултат.
Не съм съгласна с това мнение на съда, тъй като видно от
съдебномедицинската експертиза, експертите са базирали своето заключение,
Анализирайки медицинската документация, разпитите на свидетели, външния
огледи и аутопсията на трупа на детето, както и предоставените веществени
доказателства - хистологичните проби. Затова, че трябва да се кредитира тази
експертиза на проф. Р., сочи и обстоятелството, че експертизата на д-р Б.
напълно припокрива изводите на двете комисийни съдебномедицински
експертизи, а именно неправилна преценка за евентуален възможен
неблагоприятен резултат от страна на подсъдимата, неправилно приложение
на окситоцин, неправилен избор на метод за извършване на раждането. В
противоречие с добрата медицинска практика и установения Стандарт по
акушерство и гинекология, подсъдимата е допуснала грешка при воденето на
раждането и въпреки несъответствието между бебешката глава и костния таз
на родилката е извършила същото по естествен път с използване на метода на
Кристелер. От една страна, приложението му в конкретния случай е било
високорисково за плода, а от друга, е бил приложен по травматичен начин,
довел до причиняването на черепно-мозъчната травма на бебето и смърт.
Данните за размерите на таза на родилката и размерите на бебето,
са все обстоятелства, които са били реално установими и предварително
предвидими за промяна на тактиката за водене на раждане в случай на
спешност. При преценка на разгръщащата се картина на раждането на Г. Ж., а
именно неефективни слаби контракции и спадане на жизнените показатели на
бебето, подсъдимата е следвало да избере подходящ метод за раждане и да
направи преценка, че в случая е налице силно притискате на главата на бебето
в костния таз на раждащата жена и методът на Кристелер няма как да се
приложи без травма.
Макар всички експертизи да отчитат нормални стойности на
костния таз на Г. Ж., подсъдимата е следвало да предвиди, че показателите на
4
таза са в долни граници, а така също и височината на пострадалата, едва 150
см и размерите на бебето, които са били в горните граници и да избере
подходящ метод за родоразрешение, тъй като несъмнено в случая е било
налице някакво макар и минимално несъответствие между главата на бебето и
костния таз, предвид счупването на черепа на бебето, нещо изключително
рядко срещано при нормално раждане, определящо от всички вещи лица като
казуистика. Всъщност това минимално несъответствие между главата на
бебето и костния таз на майката е отчетено от всички експертизи,
включително и от експертизата на доц. Г. на няколко пъти, като причина за
получаване на фрактура на черепа.
Всичко това обосновава извод за допуснати при постановяване на
оправдателната присъда нарушения на материалния закон, като с оглед
неправилното му приложение, Ви моля да отмените присъдата на окръжния
съд и да постановите нова присъда, с която да признаете за виновна
подсъдимата Т. Д. С. по повдигнато й и предявено обвинение и да й наложите
наказание от три години „лишаване от свобода“, изпълнението на което да
бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 5 години.
Ще Ви помоля за решение в този смисъл.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, напълно споделям и се
присъединявам към изложеното от обвинението, което обхваща
проблематиката и съществените допуснати неправилни разсъждения и изводи
на първоинстанционния съд, като ще направя кратки допълнения в този
смисъл. За случая считам, че е налице безспорно допусната лекарска грешка.
Тази лекарска грешка е достойна за учебникарско помагало.
В случая трябва да се съобразим и с това, че „лампичката“ е
следвало да светне и по други причини на акушер-гинеколога. Не се отчита
това, че родилката е постъпила в болничното заведение, защото е в ситуация
на преносване. Това е момент, който трябва винаги да се съобразява. Нещо,
което от своя страна вече трябва да провокира и допълнителните анализи
преди да се пристъпи към родоразрешението, защото това винаги е фактор. В
този смисъл родовото разрешение считам за неправилно. Да, в България се
използва методът Кристелер, но става въпрос за болница и то сериозна
болница, а не в полеви условия, където всички допълнителни изследвания са
били възможни. Имаме безспорно гранични стойности на таз и плод.
Измерванията на таза, видно от медицинската документация, са правени със
сантиметър, а не с тазомер, нещо, което също не може категорично да
установи точния размер. В тази връзка по делото е представен и документ,
всъщност макар и много след раждането, издаден на Г. Ж., че размерът на таза
й е 17,5 см, а не 21 см. В отговорите си последната експертиза беше
категорична, че тазът не се променя. Все неща, които е трябвало да бъдат
предварително обсъдени. В случая през нощта е имало проблеми с родилката
и дежурният лекар д-р Д. няма как да не е споделил тези неща с поемащия
5
смяната екип. Нещо повече, защо и как не знаем, но той е останал и по време
на раждането. Дали е имал притеснения, дали е било интерес и споделяне на
опит, не стана ясно и на този въпрос не се и отговори.
За случая следва да бъде отбелязан и един друг момент, а именно
неприсъствието на неонатолог на раждането. Медицинската практика е
категорична, че при раждане е задължително такъв да присъства, независимо
от това дали е записано или не в стандарта. Тук би следвало да се вземат
много внимателно предвид и показанията на д-р М., която чухме и от вещото
лице д-р Г., че е много уважаван специалист, а в показанията си д-р М. казва,
че е била бясна за това, че не е била повикана. Повикана е 5 или повече
минути след като вече е извадено бебето. Няма как да бъде споделено
становището на доц. Г., че видите ли, в тази ситуация не е имало кой да я
извика. Напротив, д-р М. казва, че в родилната зала е имало много хора. Д-р Д.
също е там, а той не е ангажиран с родилния процес.
Неонатологът се вика тогава, когато вече нещата са приключили в
много от случаите, точно от практиката, подсъдимата е наясно с това, дори в
такива критични ситуации неонатологът върши своята работа и в голям
процент от случаите детето остава живо. Да, би могло да има съответни
дефекти, да - би могло, теорията и в тази връзка го казва, но в големия
процент от случаите децата биват спасявани. Така че това е безспорна
медицинска грешка. Дори и само на това основание няма как да се оправдаят
действията на акушер-гинеколога. Нещо повече, като говорим за метода
Кристелер, той е използван не един път, не два пъти, а четири пъти. В тази
връзка следва да бъдат разгледани внимателно показанията на майката –
пострадалата Г. Ж., която е единственият жив свидетел, който е изтърпял
всичко това. Говорим и за травматично прилагане на този метод, а като
прибавим към това, че дори и подсъдимата в един момент се е усъмнила в
това, когато е поискала от акушерката да приложи форцепс, тя го е казала,
била е наясно. Тя е допуснала още една грешка като водещ раждането,
акушерката да й наложи своето мнение, да направи още един път опит с
Кристелер и да не изпълни това, което й казва водещият раждането.
Ето защо считам, че за случая грешките и пропуските, допуснати
преди започването на раждането, в крайна сметка определят и леталния изход
на детето. Фактът е, че новата експертиза, изслушана дистанционно, също
коментира теоретични факти и излиза, че тук става въпрос за изключение и
изключения, които, видите ли, точно в този момент, точно при това дете се
събират заедно, в 0,1 % случаи. След това се коментира положението на
детето. Извежда се оправдателен извод, че причината би могла да бъде не
натискът на правилно приложения метод на Кристелер, а костните тъкани на
майката. Това е недопустимо въобще да бъде помислено. Природата е такава,
която е създадена по начин, който няма как костни и каквито и да е тъкани на
майката да доведат до счупване на черепа, това е природа. И за това изводите
на предходните експертизи, които са категорични, че всъщност счупването е
6
настъпило във връзка с неправилно приложения метод на Кристелер, са
правилни. Изпуснат е моментът, в който е могло да се премина по друг път за
родоразрешаване, което също представлява грешно решение, респективно
лекарска грешка.
Ето защо, Ви моля да отмените присъдата като необоснована и
неправилна и да постановите осъдителна присъда по отношение на
подсъдимата, като по отношение на размера, в случая ще споделя
учебникарската фраза, че не е важно какъв ще е размерът на наказанието, а то
да бъде наложено. И да се позова на плаката в залата ви: „Право и
справедливост“.
Моля също така да уважите предявените граждански искове. Те са
доказани изначало. Тази болка е вечна и ще остане вечна за тези млади хора. И
в този смисъл считам, че независимо че един живот няма да се върне,
гражданските искове следва да бъдат уважени.
АДВ. М.: Уважаеми съдии, подкрепям изцяло казаното от
преждеговорившите - представителя на прокуратурата и колегата А.. Те
изчерпателно обосноваха защо следва да отмените присъдата на Ямболския
окръжен съд като неправилна и незаконосъобразна и да постановите нова, с
която да признаете подсъдимата за виновна за това, че е извършила
престъпление по чл. 123 от НК.
Аз ще бъда кратък, не искам да преповтарям техните доводи. При
разглеждането на делото преди, пред предходните съдебни състави и от
изказването на изслушаната съдебномедицинска експертиза, водена от доц. Г.,
се акцентираше и върху още едно обстоятелство, а именно, че подсъдимата не
е участвала в приема на родилката, в отделението. Родилката Г. Ж. е постъпила
в отделението около 04 часа предишния ден, а подсъдимата е дошла на работа
сутринта, след което е имало рапорт и след това е престъпено към раждането.
Вещите лица обосноваха, че тя не би могла да извърши изследвания относно
това, размера на тазовия отвор дали съответства на главата на бебето. По този
начин подсъдимата е демонстрирала една престъпна самоувереност, явно
решавайки, че това е едно елементарно и лесно раждане и тя може да се
справи без провеждането на каквито и да било изследвания. Уви, не се е
получило точно така. Резултатът е ясен за всички. Както каза колегата А.,
допуснато е още едно нарушение на медицинския стандарт по акушерство и
гинекология. По време на родилния процес в родилната зала не е извикан
лекар неонатолог, който ако присъстваше на самото раждане, би могъл да
спаси детето. Не знаем дали би могъл със сигурност, но би могъл поне да
опита. Затова в стандарта изрично е посочено, че при такива раждания, където
е възможно да се проявят непосредствено преди или по време на раждането
някакви заболявания, задължително присъства неонатолог. С това се изпълва
със съдържание бланкетната норма на чл. 123 НК.
7
Предвид казаното от преждеговорившите, намирам, че
обвинението по отношение на подсъдимата е доказано по един несъмнен и
категоричен начин. Поради което ще Ви моля да отмените присъдата на
Окръжен съд - Ямбол и да постановите нова, осъдителна такава. Относно
размера на наказанието, солидаризирам се с мнението на прокуратурата за
едно наказание, чието изпълнение бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от
НК.
Ще Ви моля да уважите изцяло предявения граждански иск, тъй
като по делото е безспорно, че първото дете на семейството е починало по
време на раждането. С това на семейството са причинени значителен по обем
неимуществени вреди, които според мен, е излишно да се обосновават от
човешка гледна точка, тъй като те са ясни за всички и тяхното влияние ще
продължи през един неограничен период от време напред. Заради това, Ви
моля за присъда в този смисъл.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Г. Ж.:
Поддържам казаното и се солидаризирам с исканията на моя повереник.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ П. Ж.:
Поддържам казаното и се солидаризирам с исканията на моя повереник.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, аз съвсем накратко искам
да се спра върху аргументите на държавното и частно обвинение, които чухме
в днешното съдебно заседание. Прокурорът оспорва констатацията на
последната петорна експертиза за наличието на краниотабес, отклонение в
развитието на черепните кости на плода, т.е., че имаме едно непълноценно
костообразуване, като се позовава и моли да кредитирате в тази насока
единствено експертизата изготвена от вещите лица, от гр. Варна, комисийната
и допълнителната, като прокурорът изтъкна, че между вещото лице Т. и
вещото лице Б., което е съдебният медик от повторната съдебномедицинска
експертиза, имало разминаване, тъй като д-р Б. също, видите ли, не била
констатирала отклонение в развитието на черепните кости.
Първо, искам да отбележа, че трябва да се направи разлика в
притежаваните от тези две вещи лица специалности. Докато д-р Б. има
специалност само съдебен медик, д-р Т. е патолог и когато на д-р Б. й беше
зададен въпрос - защо тяхната експертиза не е направила изследване на
хистологичните препарати, тя отговори: „Защото сред нас няма такова
компетентно лице“. Така че да сравняваме нейните изводи, т.е. тя намира себе
си за некомпетентна да извърши изследване на препаратите, но се намира за
компетентна да се произнася по отношение на правилността на направените
изводи.
На следващо място, отново се сочи както и в протеста, че в
8
протокола от съдебно заседание, в който окръжният съд е взел решение за
назначаване на повторна експертиза, не се съдържат достатъчно мотиви за
причините за назначаване, за необосноваността на дотук изслушаното
съдебномедицинско заключение. Аз считам, че такъв порок не е налице,
защото, ако в съдебно заседание, назначавайки повторна експертиза,
съответният съд изложи всичките си аргументи защо не го кредитира, защо
намира необходимост за назначаване на нова експертиза, това би означавало
този съд да наруши закона, защото той предварително ще се е произнесъл, той
ще извърши една предварителна оценка на тази експертиза, което намирам за
недопустимо.
Многократно колегата прокурор Ви призова да кредитирате
изводите на д-р Б.. Първо, искам да напомня, че д-р Б. не е самостоятелен
експерт, а е част от една комплексна експертиза и да напомня също така, че в
тази експертиза има включени акушер-гинеколог, който е подписал с особено
мнение изготвеното писмено заключение на неонатолога и съдебния лекар. За
това нека да не забравяме, че в това дело преди всичко проблематиката се
свежда до медицинската област, медицинската специалност акушерство и
гинекология и нека да не оставяме съдебните медици и неонатолозите да
решават въпроси, които са изцяло от компетентността на акушер-
гинеколозите. Да, съдебните медици и неонатолозите естествено, че ще се
произнасят по причини за настъпване на смъртта, по правилност на
реанимационни мероприятия, например, но те не могат самостоятелно да
преобладават и да надделяват над становищата на акушер-гинеколога, когато
се касае за специфика. Имам предвид специфика от област, в която те нямат
тази необходима професионална квалификация, иначе нямаше да има медици
с различни специалности, щяхме да имаме просто „медик“, ако всеки можеше
да бъде с енциклопедични знания, а това е невъзможно.
За пореден път и във възражения, и в искания, и в пледоарии, се
прави извод за наличие на неефективни и слаби контракции. Уважаеми
въззивни съдии, много Ви се моля, обърнете внимание, има разлика между
маточни контракции и напъни. Откъде се прави това твърдение. Това
твърдение очевидно представлява някаква своеобразна интерпретеция на
записа в историята на бременността и раждането от 09 часа, където е
записано, че има слаби не контракции, а напъни, неефективни напъни и тогава
се назначава окситоцина, който да подпомогне родилката. Разликата между
маточните контракции и напъните е преди всичко в това, че маточните
контракции представляват една изцяло физиологична неволева дейност,
докато напъните, при тях, те действително също се включват по физиологичен
механизъм, когато глава на плода достигне до тазовото дъно и започва едно
съкращение в коремната мускулатура, но тук вече е необходимо включване,
енергично подпомагане и от страна на самата родилка. Така че в 09 часа, пак
повтарям, не е отразено липса или намаляване на маточните контракции, а
наличие на краткотрайни и неефективни напъни. Нека това да не се пропуска.
9
И на последно място, прокурорът твърди, че размерите на таза
били в долни граници, а размерите на плода в горни граници. Аз не мога да
разбера на какво точно стъпва това твърдение, доколкото единствено
всъщност в петорната експертиза се сочи какви са размерите на таза, които не
позволяват вагинално раждане. Тъй като тук най-вече се спори за този размер
конюгата екстерна, измерен многократно като 21 или 20 най-малко, беше
обяснено, че за тесен таз, за недостатъчен размер на конюгата екстерна, може
да се говори едва когато конюгата екстерна е под 18. Т.е., тук нямаме никакви
гранични размери. Отделно от това, нямаме и едър плод, този плод е
абсолютно нормален. За едър плод се говори над четири – четири килограма и
половина, т.е. тук имаме нормален таз и нормален плод.
По отношение на казаното от колегата А., аз честно казано му
завиждам на самочувствието, като явно водещ специалист по акушерство и
гинекология, да определя поведението на нашата подзащитна като грешка,
достойна за учебникарско помагало.
Твърди се от колегата А., че не е отчетено, че бебето е преносено.
Първо, аз такова фактическо обвинение не сезирам в обвинителния акт и не
разбрах тези негови констатации на коя от експертизите почиват, защото аз
такива изводи не срещам.
Не ми е известно също така на какви доказателства по делото
почиват твърденията, направени днес в зала, че измерванията на таза, така
наречената външна пелвиметрия, била направена със сантиметър, а не с
тазомер. Аз също такива данни по делото не срещнах, още повече, че тези
данни са замервани от акушерката, участвала при приемането за раждането, а
не от нашата подзащитна.
Колегата А. твърди също, че имало проблеми с родилката през
нощта. Аз не знам за какви проблеми става въпрос. Може би проблемът, че се
е спукал спонтанно околоплонния мехур и са изтекли околоплодните води. Не
знам кое се оценя от него като проблеми на родилката, които са били
регистрирани през нощта.
Както колегата А., така и колегата М. акцентират върху
отсъствието по време на раждането на неонатолог. Отново ще напомня, че
такова обвинение нямаме. Но, от друга страна достатъчно експерти обясниха,
че първо, присъствието на неонатолога в момента на някакво проблемно
раждане не е свързано с това, той да даде указания на акушер-гинеколога как
той да си проведе раждането, какъв метод за родоразрешение да избере или
как да го извърши. Целта на това присъствие е неонатологът да може веднага
да поеме бебето, когато то се ражда в някакво по-тежко състояние и веднага да
започне прилагането на реанимационни мерки и мероприятия, които да ги
доведат до един положителен ефект, до възстановяване на жизнените му
функции, но когато имаме раждане на мъртъв плод, присъствието или
отсъствието на неонатолога в родилната зала няма абсолютно никакво
значение.
10
По-нататък твърди се, че Кристелерът бил използван 4 пъти. Не
знам въз основа на какво ляга това твърдение и че методът бил приложен
травматично, което следвало от показанията на родилката. Дали травматично
е приложен Кристелерът или правилно, може да прецени само медицински
специалист. Имаме свидетелства на д-р Д. и акушерката Ж., които са били
непосредствено там и са присъствали непосредствено при прилагането на
Кристелера. Всички казват, че Кристелерът е приложен абсолютно правилно и
професионално. Това, че Кристелерът е свързан с болки, мога да споделя и
личен опит. Да, много боли, но и помага, помага за спасяване живота на
бебето. И нека да не забравяме, че при един изключително неправилно,
непрофесионално и травматично приложен Кристелер, по тялото на
раждащата биха останали видими белези. Но, ние имаме изготвена друга
експертиза за освидетелстване на живо лице, която не констатира абсолютно
никакви наранявания, синини и каквито и да било следи от прилагането на
този Кристелер. Така че субективното възприятие на раждащата, че
Кристелерът е бил приложен по начин, по който я е заболяло, не означава, че
Кристелерът е приложен травматично.
И на последно място, колегата твърдеше, че е бил изпуснат
моментът, в който да се премине към друг метод на родоразрешение. Впрочем,
това е елемент от самото фактическо обвинение, а и самото обвинение не ни
дава отговор на въпросите - кога е този момент, който е бил пропуснат, какви
са тези клинични причини, поради които е трябвало да се премине по-рано
към някакво родоразрешение. Това не става ясно от обвинителния акт, нито
става ясно от пледоарията на обвинението, защото до 09.15 часа, когато за
първи път падат тоновете на 100, няма абсолютно никакви външни прояви за
страданието на плода. Затова не е имало причина в някакъв по-ранен етап
водещата раждането да преоцени своето акушерско поведение и да пристъпи
към някакъв друг метод. Едва когато тоновете падат, тогава се появява
причина за преосмисляне. Така че - преди, но не е ясно по кое време.
По отношение на казаното от колегата М., той определи
обстоятелството, че нашата подзащитна не е направила собствени измервания
на таза, като престъпна самоувереност. Аз искам да напомня, че раждането в
болница протича по определени алгоритми, те произтичат и от Стандарта по
акушерство и гинекология и от правилата, изработвани в болницата. В
момента, в който д-р С. е застъпила и е поела раждането, е отминал моментът,
в който се извършват тези измервания. Те се извършват при приемане в
болничното заведение. Просто си има правила. И нищо не е задължавало д-р
С. да прави такива измервания и то да се занимава с измервания в момент, в
който раждането е напреднало, има контракции, има напъни, детето е слязло
долу и всеки момент трябва да се роди – не, тя ще започне да се занимава с
измерване на таза, което няма абсолютно никакво отношение в такъв момент.
Това е становището ми по чутото днес в зала, като искам да заявя,
че своевременно съм депозирала подробни писмени възражения срещу
11
въззивните протест и жалби на държавното и частното обвинение и
поддържам изложените в тях доводи и пред Вас, като изключително с цел на
икономия, на процесуално време, аз няма да ги преповтарям, като разтичам, че
Вие ще ги погледнете, ще се запознаете с тях и те ще бъдат обсъдени във
Вашия съдебен акт.
Искам да обърна внимание на констатациите и дадените указания
в решението на ВКС, който посочва, че отмененият въззивен акт не съдържа
надлежен отговор на възраженията на страните, подновени в значителна
степен и пред касационния, както и че възраженията на защитниците за
правилността в действията на подсъдимата, в процеса на водене на раждането,
ведно с твърденията за пороци в начина на формулиране на обвинението,
следва да получи задълбочено разрешение в мотивите на новия въззивен акт.
В този контекст, аз Ви моля изрично да обсъдите доводите ни за
незаконосъобразност на формулирането обвинение, които съм направила още
в разпоредително заседание и продължавам да поддържам и днес, като
вярвам, че този съд ще даде не просто формален, а задълбочен и аргументиран
отговор на възражението ми и най-вече на твърдението, че Наредба № 12/2014
г. за утвърждаване на медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“, не
е била в сила по време на инкриминираното деяние, поради което и предвид
принципа на чл. 2, ал. 1 от НК, отговорността на С. не може да бъде
ангажирана въз основа на правила, които не са били част от обективното право
към датата на самото деяние. Твърдя, че обвинението не просто не е доказано
съобразно стандартите на чл. 303 от НПК, а то по-скоро е опровергано от
събраната доказателствена съвкупност и изслушаните експертни заключения в
голямата им част.
Новоназначената експертиза, считам, че в значителна степен
допринесе за изясняване на обстоятелствата по делото, като тя констатира
нещо, което е констатирано още при извършване на аутопсията и държавното
и частно обвинение може би съзнателно или не, но пропускат това
обстоятелство, че твърдението, констатацията за непълноценно
костообразуване, за меки кости, се съдържа още в изводите на
съдебномедицинската експертиза на труп.
Както казах, напълно последователно и пред първоинстанционния
съд и при разглеждане на делото от Апелативния съд, първия апелативен
състав в Бургас и пред ВКС, излагат доводи, че заключенията на основната и
допълнителна експертиза са неясни, те са противоречиви и необосновани,
поради което не би следвало да бъдат кредитирани от съда. Това е така,
защото използваните в тях медицински понятия никога не се разясняват от
вещите лица. Констатираните от тях отклонения в хода на раждането са
всъщност голословни, защото не се подкрепят с позоваване на някакви
конкретни данни в медицинската документация, с настъпването на някакви
обективни промени в състоянието на плода. Не, такова нещо няма. Имаме
просто твърдения, че някога си нещо се е случило. А, дори рядкото позоваване
12
на някакви времеви данни не кореспондира с отразеното в историята на
бременността и раждането, и най-вече защото изводите им не кореспондират с
находките в патоанатомичното изследване, затова моля да не кредитирате тези
експертни заключения. Абсолютно безспорно по делото, безпротиворечиво е
изяснено едно-единствено обстоятелство и това, че бебето е мъртво родено и е
починало в процеса на раждане.
По отношение на причината за смъртта на плода. След извършени
аутопсия и микроскопски изследвания, експертите д-р Ч. и д-р С. приемат, че
бебето е починало вследствие на интрапартална асфиксия и от дихателна
недостатъчност. В повторната съдебномедицинска експертиза, възложена на
вещите лица Б., Х. и Г., като причина за смъртта отново е посочено остро
хипоксично състояние с преждевременно продишване, с настъпила остра
дихателна недостатъчност. Дори и особеното мнение на д-р Х. не се различава
по този въпрос. Същата причина за смъртта се поддържа и в новата
съдебномедицинска експертиза, според която причината е интрапартална
асфиксия и дихателна недостатъчност, настъпила преди края на раждането. С
други думи, изводите на комисийната съдебномедицинска експертиза, че
основна причина за смъртта е черепно-мозъчната травма със счупване на
черепа, представлява изолиран извод, който не намира подкрепа в останалите
изслушани медицински специалисти.
Считам, че при наличие на конкуриращи се експертни изводи,
решаващ фактор не са притежаваните от експертите научни знания или титли,
законът е посочил своите изисквания и те са изисквания за пълнота, яснота и
обоснованост на заключения. Считам, че нито едно от тези условия не е
налично по отношение на комисийната и повторната експертизи.
Следващият изключително важен поне за мен въпрос е, дали в
медицинската документация, изготвена преди раждането и тази, при
раждащата в болничното заведение, са се съдържали данни за тесен таз при
родилката, които размери априори да изключват вагиналното раждане и
настъпила ли е пелвеофетална диспропорция в процеса на раждане. По мое
виждане, нито едно от експертните ни заключения, независимо дали ги
оспорваме или не, но не се съдържат в тях изводи за наличие на тесен таз при
родилката. Просто нито едно вещо лице не изказва такова твърдение. Говори
се за някакви гранични стойности и то преди всичко поради размера, теглото
на плода и поради ръста на родилката, но пак казвам, че твърденията за
гранични стойности никога не се придружават с позоваване на приетите в
медицината размери, които да говорят за гранични стойности. Не се сочат
тези гранични стойности. Казва се колко е голям размерът, но не се казва
какъв трябва да бъде този размер, за да говорим за тесен таз. Действително по
делото е представено и изследване на пострадалата Ж., според което размерът
на конюгата екстерна е 17,5 см. Такъв момент естествено изключва вагинално
нормално раждане, но тук има едно голямо – „но“. Това измерване не
корелира с нито едно от замерванията, отразени в амбулаторните листове,
13
изготвени по време на наблюдението на бременността от наблюдаващия
лекар, който лекар искам да напомня, че е насочил бременната към болнично
заведение не за друго, а за вагинално раждане. Т.е. това е първият акушер-
гинеколог, който определя таза като нормален. Това изследване съществено се
различава и в замерванията, направени след приемането на Г. Ж. в болницата
за раждане. Отново в болницата са замерени нормални размери, позволяващи
вагинално раждане. И именно за това екипите, които са предхождали появата
на д-р С., не са направили преценка за необходимост от секцио или нещо
друго, а са оставили да протича нормалният естествен процес на раждане.
И не на последно място, това замерване ще припомня от 17,5 см,
не намира потвърждение в медицинската документация, изготвена по време
на второто раждане на г-жа Ж., приключило слава богу благополучно. И
затова, според мен, в отговор на така поставения им конкретен въпрос от
прокурора, вещите лица обясниха, че за тях това замерване е погрешно,
защото то просто не съответства на многобройните други замервания, които
са били направени.
Без да се задълбочавам в това какво е отразено в протокол в
съдебно заседание при изслушване на повторната експертиза, защото
наистина протоколът не е отразил добре това, което се случи в съдебната зала
и най-вече не става ясно от него с кои точно изводи на д-р Х. се съгласи д-р Б.,
аз въпреки всичко ще посоча особеното му мнение, отразено в отделното
писмено заключение. Пациентката е насочена за нормално раждане, като
никъде в медицинската документация не се изразява съмнение за наличие на
пелвеофетална несъвместимост. Въпреки ръста на пациентката, тазът й е
преценен като таз с нормални размери. В процеса на раждането не е имало
съмнение за пелвеофатална диспропорция и никой не е изказал съмнение за
такова. Тук очевидно се има предвид различните лекари, участвали в процеса
на раждането на Г. Ж.. Този извод на д-р Х., за мен, намира пълно
потвърждение в изводите на петорната експертиза, която обосновава своите
собствени констатации с обстоятелството, че главата на плода
безпрепятствено е преминала входа на таза и е достигнала неговия изход, без
след раждането да бъде констатирано наличието на характерния за
пелвеофеталната диспропорция caput succedaneum. Характерен специфичен
оток, който свидетелства за пелвеофеталната диспропорция, т.е. за
затруднения на преминаването, за някакво несъответствие между размерите
на таза и обиколката на главата. Тук искам да използвам случая, като изразя
едно кратко становище по отношение заключението на повторната експертиза,
назначена от Окръжен съд – Ямбол. С изключение на експертизата за преглед
на живо лице, всички останали експертизи са комплексни и тази необходимост
се поражда от широкия диапазон от задачи, които са поставени, което води до
необходимост от включване на медици с различни специалности. Затова Ви
моля при оценката на втората комплексна експертиза, да отчетете от каква
област са задачите, по които има разногласия между различните експерти, в
кои области има единодушие и евентуално, ако може да установите от
14
протокола, към кои от изводите в крайна сметка на д-р Х. се присъединява и д-
р Б.. Аз твърдя, че съществените разминавания между тези вещи лица касаят
онези задачи, които попадат извън сферата на особени познания на д-р Б. и д-р
Г.. Това са задачи, които са от компетентността изцяло на специалиста по
акушерство и гинекология. В този смисъл намирам за неправилно по въпроси,
които касаят пряко една област, да се отдава приоритет на мнението на други
специалисти, само защото те представляват болшинство.
Следващият съществен въпрос, който би следвало да се обсъди е, в
кой момент е настъпило отклонение в хода на раждането, как се е
обективирало това отклонение, било ли е възприето своевременно от
водещата раждането и правилни ли са били предприетите от нея действия.
Намирам за установено по несъмнен начин, че клинична проява,
външна, обективна проява на вътреутробното страдание на плода е
регистрирано за първи път в 09.15 часа със спадане на тоновете на 100 удара в
минута, момент, в който имаме пълно разкритие и главата на плода вече е на
тазовото дъно. Това обстоятелство, видно от историята на бременността и
раждането, веднага е отчетено от д-р С., като за компенсация на страданието
на плода веднага е подаден кислород на родилката, за да може по този начин
да се захрани с този кислород и самия плод. Очевидно състоянието на плода
продължава да бъде следено постоянно, защото 5 минути по-късно при
продължаващи контракции и напъни в 09.20 часа, е отразено падане на
тоновете на 80 удара в минута, при което веднага е извършена епизиотомия, на
два пъти е приложен Кристелер и в 09.25 часа, 5 минути по-късно, вече е
регистрирано раждането на мъртъв плод.
Според д-р Х., предвид разположението на детската глава при
падане на тоновете на 80 удара в минута, водещата раждането е избрала
Кристелера като най-правилен и бърз метод за приключване на раждането,
като същия е приложен правилно. Д-р Х. подробно разяснява защо
извършването в този момент на секцио представлява грешен избор. Първо,
защото извършването на секцио изисква много повече време, това е събиране
на екип, слагане на упойка, въвеждане на анестезията, извършване на
операция, но нещо, което е много по-важно, в този момент разположението на
плода е такова, че за да се направи секцио, плодът трябва обратно да бъде
върнат в таза, а той вече се намира в меките тъкани, той излиза. Това негово
становище отново намира пълна подкрепа в заключението на новата
петорната експертиза. Т.е. неговите изводи не са изолирани, не са единични.
И така стигаме до един от най-съществените въпроси, дали
приложеният Кристелер е причина за констатираното след раждането
счупване на черепа, съответно бил ли е приложен той травматично или
причината за счупването е някаква друга. Според писменото заключение на д-
р Б. и д-р Г., причина за счупването на черепната кост е интензивният натиск и
деформация на черепа, надвишаваща пластичните и еластични качества на
черепните кости, което е започнало при навлизане на главата в костния таз и е
15
било засилено от използвания Кристелер. Това е тяхното виждане. То обаче не
се споделя от д-р Х.. Според него причината трябва да се търси в процеса на
самото раждане. Най-вероятна причина за него е срещата на главата на плода с
бодловидните израстъци на седалищните кости разположени в стеснението на
таза, т.е. в най-тесния участък на таза, като той твърди, че не може да се
установи моментът на получаване на фрактурата. Тук според мен е ясно, че
при изслушване на експертизата в съдебно заседание, към тези му изводи се
присъедини и д-р Б.. Поне аз така ги отчитам. Важно е да се отбележи, че
повторната експертиза не е извършвала възложеното хистологично
изследване, тъй като в състава й не бил включен патолог. Но въпреки това,
въпреки че не е извършено изследване, д-р Б. и д-р Г. приемат, че няма находка
сочеща отклонение в костообразуването. Според д-р Х. обаче, намаленото
количество витамин Д в кръвта на майката води до отклонения в
костообразуването.
За мен най-пълноценно изследване и обсъждане на
хистологичните препарати от аутопсията е извършено от петорната
експертиза. Тук вещите лица са единодушни, мисля, че не може да има спор
категорично, че се констатира несъвършено костообразуване, тънки и меки
черепни кости, което е доказано патохистологично и което се обяснява с
трикратно намалените стойности на витамин Д при майката. В тази връзка
патологът д-р Т. пояснява, че костта не е нормална, тъй като в нея има оскъдно
количество костно вещество. Т.е. налице е нарушено костообразуване, станало
причина за счупването, случило се в хода на раждането. Прави се извод, че се
касае за недоказуема аномалия преди раждането, защото не е създадена още
такава методика, която да може да изследва и да установи костообразуването
на плода. Тук искам да се спра на думите на доц. Г., че за нея макроскопските
находки са повече от демонстративни, че на приложените снимки се вижда
даже образуване на кратери на вътрешната повърхност на изследваните кости,
където са се образувани тромби. Представете си за каква мекота на костта иде
реч, че тромбите, знаем че тромбът е нещо меко, те са били достатъчни за да
образуват тези кратерчета. Същата заявява, че по-демонстративна картина на
краниотабес не е виждала през многогодишната си практика. Сочи също така,
че от вида на фрактурата - линейна, индиректна, следва, че тя не е следствие
от приложения Кристелер, защото в противен случай счупването е щяло да
бъде многофрагментно и е щял да се образува вътречерепен кръвоизлив,
какъвто в случая няма.
Вещите лица не могат да посочат момента на счупването, но поне
в едно са единодушни и категорични, че счупването е реализирано на един
много по-ранен етап от Кристелера, най-вероятно, казват те, при преминаване
през стеснението на таза. Нещо, за което говори и д-р Х., но никой не може да
определи точния момент, като страданието на плода, асфиксията, е започнало
след счупването. Много достъпно обясниха, че самата асфиксия преминава
през няколко фази. Първата фаза, е фазата на компенсация. Т.е. бебето, плодът,
притежава възможност да компенсира несгодите, които среща и тази фаза
16
може да продължи до 3 часа, след което, за това въпреки счупването плодът е
запазил стойността на тоновете, няма някакво съществено отклонение, което
да сочи, че бебето страда. То е реагирало добре, компенсирало е, но вече
когато плодът е достигнал изхода на таза, компенсаторните му възможности са
били изчерпани, то не е могло да продължи повече да се бори с това страдание
и веднага тоновете са паднали на 100, след което са паднали на 80.
И нещо важно, на което искам да обърна внимание - за
продължителността на тази първа фаза на компенсация, защото можем да
определим от кога видимо бебето вече е декомпенсирало и кога е родено
мъртво. Т.е. говорим за един период от 09.15 ч до 09.25 ч, това са 10 минути,
но ние не знаем колко преди това то е страдало. Но, за продължителността на
първата фаза свидетелства големината на образувалия се кръвоизлив над
черепните кости и под обвивките на черепа, които са започнали да се
образуват след счупването. Отбелязва се, че в тях има и течна и съсирена
кръв, които, отново повтарям, съсиреците, които са деформирали костната
повърхност и според доц. Г. за това е необходимо време не по-малко от
половин час. Само за сравнение, за обоснованост и правилност на
заключението ще посоча, че според отговора на втора задача от комисийната
експертиза, вещите лица са приели, че асфиксията е причинена от приложения
Кристелер и че асфикцията е отразена като настъпваща много по-рано. Т.е.
асфиксията е причинена от приложения Кристелер и предизвиканата от
Кристелера черепно-мозъчна травма, като твърдят, че при аутопсията не са
намерени белези на асфиксия. Е, как да не са намерени белези на асфиксия,
като те са отразени в патоанатомичното изследване. След като лаици като
юристи могат да ги видят и да ги разчетат, аз не знам как тези вещи лица не
могат.
Аз съвсем накратко искам в заключение да напомня, че като
говорим за обвинение, то трябва да бъде доказано по начина, по който е
формулирано. В изготвения обвинителен акт прокурорът е формулирал своето
фактическо обвинение, всъщност само в рамките на един единствен абзац.
Всичко останало преди това представлява преразказ на медицинска
документация, на свидетелски показания, на заключения на експертизи.
Самото обвинение се намира на абзац, който започва като последен на стр. 23
и завършва на стр. 24.
Изложени са твърдения, че С. е допуснала пропуски при
мониториране на родовия процес и въпреки настъпилите отклонения в
нормалния ход на раждането, несъответствие на бебешката глава и костния
таз, раждането е завършило с използване на Кристелер. Кога е това
несъответствие, какво се е случило, не е ясно. От една страна приложението
на Кристелера било високорисково. Защо е високорисково не знаем. От друга
страна, бил приложен по травматичен начин, довел до причиняване на
черепно-мозъчна травма на бебето и смърт. При компетентно проследяване от
страна на С., е можело да се пристъпи към секцио, а този момент е бил
17
пропуснат. Кога е настъпил този момент, по какво се съди, че е настъпил, не е
ясно.
Нито едно от тези обстоятелства не е установено от гласната
доказателствена съвкупност и от експертите заключения, които аз моля да
кредитирате, а това са съдебномедицинска експертиза на труп, експертиза за
освидетелстване на живо лице, от повторната съдебномедицинска експертиза
частично се позовавам на извода за причините за смъртта, те са общо на
тримата експерти и в частност на особеното мнение на д-р Х., което намирам,
че изцяло се потвърждава от петорната съдебномедицинска експертиза и
естествено на изводите на повторната съдебномедицинска експертиза.
В този смисъл, Ви моля да приемете, че обвинението не е
доказано, че между настъпилия трагичен и от никого нежелан резултат, този
резултат няма причинно-следствена връзка с поведението на моята
подзащитна и в този смисъл да потвърдите първоинстанционната присъда,
естествено и да отхвърлите предявените гражданските искове. В този смисъл,
моля да постановите своя акт.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, аз считам, че протестът и
въззивните жалби на частните обвинители и граждански ищци, са
неоснователни. Всички съдебномедицински експертизи са категорични, че
бебето на Г. Ж. се е родило мъртво, като смъртта е настъпила по време на
раждането. Противоречията в експертизите се явяват по въпроса за причината
на смъртта и по въпроса дали има причинна връзка между смъртта на плода и
поведението на лекаря, който води раждането.
Моля, да приемете за правилен извода на трите
съдебномедицински експертизи, това е последната петорна експертиза,
колективната експертиза на д-р Ч. и д-р С., и повторната комисийна
експертиза на вещите лица Б., Г. и Х., че причината за смъртта на плода е
остро хипоксично състояние – асфиксия, с преждевременно продишване
преди края на раждането в родовите пътища и аспирация на околоплодни води
с остро настъпила дихателна недостатъчност.
Моля, да кредитирате заключенията на последната експертиза,
защото същите са основани на цялостен анализ на медицинската
документация, преглед на снимковия материал от аутопсията и лично
извършен преглед на хистологичните материали, както и се основават на
задълбочена преценка на установените находки. Заключението на последната
експертиза е обективно, безпротиворечиво и в отговорите на поставените
въпроси вещите лица от четири различни специалности са категорични и са
еднозначни. Изводът на експертите за причината на смъртта се основава на
много обективни находки - остър кръвен застой във вътрешните органи, оток
на главния мозък, изменения в миокарда, изменения в черния дроб и в
плацентата, както и кръвоизливът под меките мозъчни обвивки. Според
18
последната експертиза, както и според заключението на вещото лице д-р Х. от
повторната експертиза, страданието на плода е започнало през вторият период
на раждането, когато главата е навлязла в по-тесните участъци на костния таз.
Установеният кръвоизлив в меките черепни покривки, както и линейната
фрактура вдясно, са се получили по време на раждането и преминаване на
главата през най-тесните участъци на родовите пътища на майката.
Последната експертиза анализира и установените хлътвания на вътрешната
повърхност на теменните кости и натрупаните съсиреци в тези хлътвания,
както и кръвоизливът над черепните кости и под меките черпни обвивки, от
които извеждат извода, че счупването и кръвоизливът под меките черепни
обвивки предхождат аспирацията на околоплодни води.
Категорично е също заключението на последната експертиза, че
няма установен мозъчен кръвоизлив и хеморагичните поражения са извън
мозъка. Анализирайки размерите на видимия хематом и размерите на
демонстрираните хлътванията и съсиреци, вещите лица приемат, че
счупването се е случило преди повече от 30 минути, дори повече от 2 - 3 часа
преди момента на раждането на плода, което е в 09.25 часа. Също категоричен
е изводът на специалистите от последната експертиза, че линейната
фрактурата се е получила преди прилагането на Кристелер и поради това не е
в причинна връзка с него. Вещите лица категорично изключват хипотезата
Кристелер да е приложен неправилно, защото ако е така, кръвоизливът е щял
да бъде вътречерепен, а не над костите, както е в случая, а фрактурата е щяла
да бъде директна с многофрагментни счупвания, а не линейна, както е било в
случая. Линейната фрактура е без приложена механична сила на водещия
раждането. Според заключението на последната експертиза, която Ви моля
напълно да кредитирате, счупването на черепната кост, която е от
изключително тънки черепни кости в тази гестационна възраст, се е
установило както по време на аутопсията, така и в хистологичното изследване.
Като причина за травмата експертизата установява краниотабес. Черепните
кости на плода в конкретния случая са били необичайно меки, като при
прегледа на хистологичния препарат от черепната кост се установява, че тя е
фиброзна тъкан само с единични костни гредички, от което специалистите си
извеждат извода, че има влошено костообразуване. Според вещите лица,
забавеното влошено костообразуване е причината за краниотабеса и се дължи
на трикратно по-малкото ниво на витамин Д, което е установено при майката
лабораторно след раждането.
Важно е да се отбележи, че ниското съдържание на витамин Д,
което е установено след раждането, не е било известно на подсъдимата,
защото изследване на витамин Д по време на бременността не е правено, а и
такова изследване не е сред задължителните изследвания, които следва да
бъдат направени по време на бременността.
Също много е важно да се отбележи, че не съществува медицинска
методика да бъде диагностиран вътреутробно краниотабесът. Той е установен
19
постфактум, вече след смъртта на плода от съдебен лекар – патолог. Не е
имало начин подсъдимата да установи такава непълноценност на костите на
плода. Това не е можело да бъде диагностицирано нито към момента на
раждането, нито пък е имало някакви данни, от които да е могло дори да се
предположи, че има влошено костообразуване. На практика то е
изключително рядко и никой лекар не би могъл да го предположи, без да има
такива обективни данни. При прегледа на хистологичните препарати от д-р С.
и д-р Ч., както и от патолога д-р Т., са установени едни и същи находки, а
именно: черепната кост е фиброзна тъкан с единични само костни гредички,
което е онагледено и в снимков материал, който е приложен към последната
експертиза.
Аз Ви моля да не кредитирате заключенията на комисийната и на
допълнителната комисийна съдебномедицинска експертиза на вещите лица от
гр. Варна, в тази части, в които касаят микроскопските изследвания на
препарата от черепната кост, препарат 31.
Първо, защото към заключението няма доказателства, че вещите
лица наистина са извършили прегледи на този препарат, както се твърди в
двете им заключения.
Второ, в заключенията не са описани обективно какви факти са
установени при прегледа на този препарат. Заключенията съдържат само
изводи, че костта имала нормална възрастова структура и нямало аномалии в
развитието, без тези изводи да са подкрепени от някакви установени факти, да
са описани тези факти.
И третата причина, поради която Ви моля да не кредитирате
заключенията им в тази част, това е, че изводите на комисийсните
първоначална и допълнителна експертизи на вещите лица от гр. Варна,
противоречат на другите две съдебномедицински експертизи, които са
извършили личен преглед на препарата, установили са едно и също нещо и
включително едната е приложила и снимков материал за установеното от
обективна страна.
Според заключението на последната съдебномедицинска
експертиза, както и според мнението на д-р Х. от повторната експертиза,
които считам, че добре са обосновани, при конкретното раждане няма никакви
данни за пелвеофатална диспропорция, защото размерите на майката и на
плода са нормални. Размерите на таза на родилката са многократно измервани.
Тук няма да се повтарям с това, което и колегата М. каза, колко пъти са
измервани размерите на таза на родилката и те винаги са били в нормални им
граници, едни и същи.
Категорично вещите лица от последната експертиза заключават, че
няма и относително несъответствие, а няма и релативно несъответствие
между размерите на плода и размерите на тазовите кости на майката. Според
вещите лица от последната съдебномедицинска експертиза, както и според д-р
20
Х. от повторната експертиза, методът на Кристелер е правилно избран и
своевременно е приложен като животоспасяваща процедура при влошаването
на сърдечните тонове на плода. Също не може да се докаже и дали не е
притисната пъпната връв в хода на раждане, което според специалистите би
могло да причини влошаване на достъпа на кислород в плода, за асфиксия.
При влошаване на детските сърдечни тонове в 09.15 часа, главата на плода е
била вече на изхода на таза и е врязвала. Според заключенията на трите
експертизи – последната, тази на д-р С. и д-р Ч., и според д-р Х. от повторната
експертиза, не е имало причина и не е било подходящо да се премина към друг
начин на родоразрешение. Като най-бърз, най-подходящ и животоспасяващ
начин към този момент според всички вещи лица е бил методът на Кристелер,
който е само подпомогнал родовите сили на майката и както д-р Х. се изрази,
това е методът на първи избор. В този момент на спада на тоновете в 09.15 ч,
не е имало нужда от преоценка на механизма на раждането. Доц. д-р Г. също
потвърди, че това е най-правилното решение, което е взето - да се приложи
методът на Кристелер от водещия раждането.
Моля Ви също да кредитирате и мнението на проф. Е. Г., която
казва, че този метод е животоспасяващ, било за плода от гледна точка на
неонатологията, а и е най-добър и за майката. Моля да не кредитирате
заключението на първоначалната и на повторната комисийни експертизи в
съдебните производства, но по останалите медицински въпроси, защото
вещите лица от гр. Варна не можаха да мотивират своите изводи в своите
отговори на зададените им въпроси. В техните заключения се съдържа едно
вътрешно противоречие, а също и неверни фактически твърдения, превратни
тълкувания на свидетелските показания за някои важни обстоятелства.
Например, превратно са тълкувани показанията на д-р М.. Експертите от
Варна са мотивирали почти всички въпроси с извода „видно от резултата“, т.е.
те базират изводите си на това, че е настъпил смъртен изход и за тях това беше
достатъчно, за да мотивират отговорите на своите въпроси.
Моля Ви да приемете за вярно това, което установи последната
експертиза, че фрактурата се е случила поне 30 минути до 3 часа от
раждането, но преди прилагането на метода на Кристелер. До 09.15 часа
никакви индикации не е имало, че плодът е страдал. Детските тонове са били
нормални. При влошаването правилно е изпълнен методът на Кристелер,
който е бил подпомогнат и от епизиотомията чрез разширяване на мекия
родителен канал. Раждането е протекло по нормалните механизми, както е
следвало да протече. Видно от медицинската документация, при застъпването
на смяна д-р С. е обгрижвала, наблюдавала през цялото време хода на
раждането, диагностицирала е към момента честотата на детските сърдечни
тонове и не може да се посочат някакви медицински действия, които тя е
извършил в нарушение на добрата медицинска практика и добрата акушерска
практика. Т.е. тя не е имала медицински правонарушения, които да са довели
до смъртта на плода.
21
Екипът, който е водил раждането, не е могъл да предвиди
случилата се преди повече от 30 минути до 3 часа преди раждането фрактура,
което е изключително голяма рядкост и която се е случило много преди да се
приложи методът на Кристелер. Отново се връщам на това, че не е
съществувал метод за установяване на краниотабеса вътреутробно, така че
установяването на краниотабеса и на фрактурата, е мисия невъзможна за
лекаря, който води раждането към този момент. Не може да се приеме за
основателно обвинението, че д-р С. не е мониторирала раждането, защото
първопричината за настъпилите усложнения, в конкретния случай
краниотабесът, изобщо не е било възможно да бъде установен както преди
раждането, така и по време на раждането, от който и да е лекар.
Поведението на подсъдимата изцяло е съобразено с правилата на
Закона за здравето и със Стандартите по АГ, които към момента не е имало
нормативно действащи такива правила, но дори и с отменените стандарти по
АГ, нейното поведение е съобразено, както е било съобразено с алгоритъма за
раждане в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, който обобщава правилата за
добрата медицинска практика при воденето на раждането.
Обвинението, което е повдигнато на д-р С., е за немарливо
изпълнение на занятие, а то означава, че тя макар да е притежавала
професионални знания и умения, при упражняване на дейността си на
практика не е постъпила така, както трябва да постъпи и не е изпълнила
задълженията си така, както се изисква от правилата на нейната професия.
Считам, че по делото не е установено несъответствие между
професионално дължимото поведение и поведението на д-р С. при водене на
конкретното раждане. Считам, че тя не се е отклонила в нито един момент от
дължимото й поведение на лекар. Всичките й действия са били осмислени,
навременни и адекватни на създалата се ситуация. Тя е извършила всички
дължими професионални действия, с дължимата лекарска грижа за
осигуряване на най-добрия резултат както за родилката, така и за плода.
Фрактурата на черепа на плода се е случила вероятно дори преди д-р С. да
поеме своята смяна в отделението, в този ден и до 09.15 часа проблемът не е
бил демонстриран по никакъв начин. Тя не е могла да установи, че е имало
някакъв проблем, не е имало обективни данни, за да приеме отклонения в хода
на раждането.
Тя не е разполагала в този момент с находките, с които вещите
лица, извършили експертизата, разполагат. Не е разполагала със снимките от
аутопсията, не е разполагала с микроскоп за да извърши хистологични
изследвания. Ние виждаме колко трудно се установи каква е причината за
смъртта. Тя е съобразявала поведението си само с конкретните условия при
раждането на Г. Ж., като не е имало причина изобщо тя да премине към друг
начин на родоразрешение, към друг метод на раждане. Нейната компетентност
и голям дългогодишен опит, са й подсказали, че трябва да действа бързо, по
най-бърз метод, най-щадящ за плода и майката. Метод, който само подпомага
22
естественото раждане, естествените родови сили на майката. Тя е преценила,
че е най-подходящо да приложи Кристелер. Тук ще се върна към казаното от
защитника на частните обвинители и граждански ищци, че акушерката била
подсказала и била казала на д-р С. да пробва още веднъж с Кристелер, а ако
не, да приложи форцепс, като за това твърдение се базират изцяло
защитниците на свидетелските показания на раждащата Ж.. Аз Ви моля да не
кредитирате такива твърдения, защото по делото бяха разпитани като
свидетели както акушерката, така и д-р Д., който е другият медицински
специалист, непосредствено присъствал на самото раждане. И няма такива
данни, то не е и логично водещият раждането, който има над *** годишен
опит, да пита акушерката и акушерката да му казва как да постъпи. Тя се е
водила от преценка за най-доброто раждане, от това бързо да се получи
раждането, за да се преустанови страданието на плода, което е демонстрирано
с падането на тоновете.
За стандарта, който не е действал и за който е обвинена, в Наредба
12, аз подкрепям казаното от колегата М. и няма да го развивам повторно.
За огромно съжаление на всички в залата, според мен, дори
стриктното спазване на всички медицински стандарти, на добрата медицинска
практика, не могат да гарантират на 100 % благоприятен изход във всеки един
момент и така се е получило в случая, като пак казвам, първопричината за
цялото страдание на бебето, за асфиксията и краниотабеса, първопричината е
краниотабесът, който е причинен от многократно намаленото ниво на витамин
Д при майката, което не е могло да бъде по никакъв начин диагностицирано и
не би могло да бъде съобразено.
Аз считам, че моята подзащитна не може да бъде упрекната за
резултата, защото няма никаква причинна връзка между нейното поведение и
между настъпилата смърт на плода. Същата е имала професионално
дължимото поведение, каквото е следвало да има и няма никакви пропуски в
действията си. Всичките й действия са били адекватни, правилни и с най-
добрата грижа за раждащата и за плода.
В заключение, Ви моля да потвърдите присъдата на Ямболския
окръжен съд и Ви моля да не уважавате предявените граждански искове.
Съдът обяви почивка в 11.55 часа.
Съдебното заседание продължава в 12.10 часа, в присъствието на
явилите се страни по делото – прокурор Д., подсъдимата Т. С. и нейните
защитници адв. М. и адв. С., гражданските ищци и частни обвинители Г. Ж. и
П. Ж., и техните повереници адв. А. и адв. М..
ЗАЩИТНИКЪТ Д. С.: Няма да губя времето с някакви
23
изложения, защото ние по предишните експертизи винаги сме депозирали
своите мнения, възражения на предни етапи по съдебното производство, с
които може да се запознаете. Тази, последната експертиза, според мен, е най-
авторитетна. Няма да изброявам членовете й - доц. Г. с нейния огромен опит в
съдебната медицина, проф. Х. - педиатър със също предостатъчен опит и
компетентност. За д-р Т. се спомена, че е на практика перинатален патолог, с
неговия опит в „Шейново“, в голяма АГ болница и двама акушер-гинеколози,
както е изискването на ВКС, така че всичко това е изпълнено. Мнението е
солидно и единодушно, най-важното, което беше като пропуск констатирано
от ВКС. Сега мнението е абсолютно единодушно.
Като отговор на твърдения, които днес се споменаха, първо на
прокурор Д.. Тя твърди, че в последната експертиза не бил даден отговор на
какво се дължи асфиксията, което е цяла наука, което може да бъде от много
фактори предизвикана и още повече се спекулира, в експертизата се цитира,
че това се дължало на забавяне израждане на бебето и несъответствие с
родовите пътища. Мога да кажа, че това е в отговор на трети въпрос от
въпросите на уважаемия съд, който изисква да се изброят възможните
причини, само възможните причини, които са безбройни, на цяла страница са
изредени, сред тях са фактически и тези два фактора, но другото е
прилагането на Кристелер. Цитирам пак от отговора на този въпрос:
„Прилагането на Кристелер е избран като животоспасяваща процедура при
влошени сърдечни тонове“. И по отношение на фрактурите, въпросът е за
спонтанните фрактури: „… те обаче, фрактурите, могат да възникнат и
спонтанно при неусложнено вагинално раждане“. Смисълът е, че има най-
различни възможности, които са изброени, без да е констатирано както се
внушава, че комисията прави извод за наличие на тесен таз и съответно
подкрепя извода на обвинението, което въобще не е така, пак го повтарям.
Асфиксията е явно непосредствена причина за смъртта, а причина
от своя страна за нея, основна, освен че могат да са много фактори, както
казаха, хронологично от плацентата като започнем, има констатирани
изменение в плацентата, дегенеративни, после вирусни. Аз като вирусолог
мога да изключа влияние на вирус, макар и невидим с обикновен микроскоп,
както се прави.
На трето място, пъпната връв, притискане на тези нерви при
контракция, напъни, неефективните напъни в последния етап, но основната
причина е черепно-мозъчната травма. Това е констатирано от последната
експертиза недвусмислено. Черепно-мозъчната травма обаче възникнала
много преди Кристелера с нейния кръвоизлив и която да отбележим, че
въпреки усилията не може да се фиксира определен момент, когато се е
получила тази травма. Само периодът може да се фиксира, съответно след
началото на активна родова дейност в 04 часа, ако го кажем, до приблизително
поне половин час преди прилагане на Кристелера, в този интервал. Само това
е възможно. И д-р Х. е опитвал може би да фиксира някакъв точен час, обаче
24
това е невъзможно. Плюс това, това е от компетенцията най-вече на съдебната
медицина и патологията, така че мнението на доц. Г. в това отношение, според
мен, би трябвало да се кредитира като по-меродавно, както и на д-р Т.. А, това
не е и необходимо за целите на съдебното разследване, според мен, защото
генералният въпрос е дали подсъдимата с Кристелера е причинила проблема,
тази травма. Убедително е доказано, че не е така. Също не може да се
установи мястото, на което се е получила тази травма, общо взето това е в
костния таз. Има най-различни стеснения там, обаче те са физиологични. Това
не са патологични стеснения, които означават да е тесен таз. Това са
физиологични стеснения, то целият таз е едно голямо стеснение. Има такива
по-тесни участъци на входа, на изхода, тези бодила, които спомена и д-р Х. и
адв. А. М.. Просто обективно е невъзможно да се фиксира мястото, а и пак
повтарям, не е и необходимо това за кръга на разследването.
Факт е, че това е основната причината, особено за кръвоизлива,
който е причинила и това счупване на костите, защото той е масивен, който е
външния, извън черепа. Той е масивен и за да се получи, трябва дълго време
при запазена сърдечна дейност, което не е факт при Кристелера, така че
практически не е имало сърдечна дейност, когато е изродено детето. Това е
станало до половин час по-рано. Както спомена доц. Г., с часове се е
наслагвала тази кръв, което е аргумент в полза на основния въпрос, че е
абсурдно Кристелерът да причини този масивен кръвоизлив. Когато тя
натиска, бебето се ражда в момента. Така че може би е едномоментна
фрактурата, но кръвоизливът е продължителен. Бих се доверил на доц. Г.,
която е авторитет и този въпрос е точно в нейната област. Че не може да се
прецизира моментът, но не е в 04.10 ч., категорично може да се каже. Плодът е
страдал през това време много преди Кристелера, но неонатолжката проф. Г.
обясни много добре, че плодът има много големи компенсаторни възможности
при асфиксията. В началото, първата фаза на асфиксията протичат различни
такива процеси, които не са видими, не са проявени външно, което е важно, не
са проявени клинично, както се казва.
Клиничната проява е фиксирана в ИБР – 09.15 часа, когато падат
сърдечните тонове. До тогава не е имало никакви данни за страдание на плода,
никакви външни данни, за които подсъдимата да се хване, както се казва. По
въпроса с водите, които отначало разискваше обвинението, мекониални,
предни, задни, това също не е съществен въпрос. Би било съществен, ако
предните води са изтекли и са били мекониални и те е трябвало да бъдат
видяни от акушерите и да кажат – има проблем. Иначе дали аспирираните
води са с мекониум или без, това няма съществено значение, защото при тази
дълбока аспирация в алвиолите, това води после до задушаване. Като се роди
бебето, не може да поеме въздух и вече тази течност в алвиолите не може да
се извади по изкуствен път, да се аспирира, както се казва, да може да се
аспирира от горните дихателни пътища, обаче когато алвиолите са задръстени,
детето е обречено. Задните води са били оцветени, главата изолира задните
води и те не могат да изтичат, тях не може да аспирира детето. При самото
25
израждане на цялото дете, на целия плод, тогава вече изтичат и тези води.
Тогава се установява, че тези води са мекониално оцветени, както и обвивките,
околоплодните ципи, кожата на детето, обаче това не може да се види
предварително. Това става видно вече след самото раждане. Така че от тези
споменати от прокурора патологични предлежания, несъответствия в смисъл
на ПФД, пак повтарям, това са възможни варианти, това не са констатации на
експертизата. Те включват и патологична фрактура на черепа.
Твърденията на прокурора за неизвестни хистологични причини
при диагностика на краниотабеса също не отговарят на истината. Тук се
споменават и изводите на д-р П. - патолог от варненската експертиза на проф.
Р., че тя не ги е констатирала тези промени. Но срещу нея са заключенията от
първоначалната експертиза на двамата патолози д-р С. и д-р Ч.. След това и
доц. Г. и д-р Т., за които споменах, за компетентността на всички тези
четирима специалисти, са с друго мнение. За това ние сме оборвали
многократно, възразявали сме по точно срещу експертизата на проф. Р., която
е повлияла и на д-р Б.. Според мен, с пълно право Ямболският съд неглижира
тази експертиза на проф. Р.. За д-р Б. няма какво да говорим, при положение,
че тя е била началник на хистологична лаборатория в катедрата, която именно
изготвя тези препарати, а за да не ги прегледа, да не ги види, а за сметка на
това да пише мнение по тях, тя, грубо казано, все едно че е преписала от проф.
Р.. Как нямало да може да ги погледне? Трябвало патолог да ги погледне. От
друга страна си позволява пространни обяснения по акушерски въпроси, по
които тя няма никаква компетентност, тя си е съдебен лекар. Тя е давала
мнения по акушерски въпроси като първи специалист, което е абсурдно. И тя
не случайно се съгласи с особеното мнение на акушер гинеколога. Ние сме
били в Ямболски съд, тя се съгласи с особеното мнение на д-р Х. по
акушерските въпроси. С това сме категорични и всички го видяхме и чухме,
които бяхме там. А какво е отразено в протокола от съдебното заседание, това
е друг въпрос. Ние не сме виновни за това, че съдиите в Ямбол, които бяха там
и видяха, че д-р Х., както се казва, я убеди в своята правота специално по
акушерските въпроси.
Също се споменава и за Кристелера, твърденията на проф. Р. са
оборени още от сливенската експертиза, от особеното мнение на д-р Х. и
накрая единодушно от двамата акушер-гинеколози от тази, последна
експертиза. Няма защо да се дискутира въпросът. Вие бяхте свидетели и
вярвам, че сте останали убедени в това.
За тазовите размери на родилката и на плода, пак се повдига
въпросът, цитират се някакви долни и горни граници, което бе категорично
отхвърлено от д-р Х.. Много добре си спомням, че той убедително каза, че
нито ниският ръст е показател, той може да е някакъв сигнализиращ признак,
но важното е самите размери, не ръстът на родилката. Той каза, че няма
никакви долни, горни граници. В норма или не, това е конкретно дали
съответстват едни на други. Твърди се, че такова несъответствие по тазови
26
размери било отчетено включително от доц. Г.. Но къде доц. Г. е казала, че има
такова несъответствие между таза и размерите на плода. Това, което твърди
прокурорът, е изключено от смисъл. Вие сте били свидетели на изслушването
на вещите лица, задаваха се въпроси, включително и прокурорът имаше
възможност да задава въпроси по споменатия трети въпрос от експертизата,
който включва тези неща. Не е отнета възможността на обвинението за
изясняване. Така че всички тези размери няма какво да се коментират. Това
директно измерване на главата на плода, от това по-категорично измерване не
може да се изисква и е с нормални размери.
По отношение твърденията на адв. А., че било лекарска грешка по
учебник, няма какво да го коментирам. По отношение на преносеността, той
твърди за преносеност, че не била диагностицирана от подсъдимата и че не
била взела предвид това обстоятелство. Преносеност фактически не е
отбелязано в листа, в ИБР. Родилката е постъпила по повод преминал термин,
грубо казано. Терминът е едно относително понятие, величина, което е с плюс,
минус, това не е по програма да протича раждането. Вие знаете по-добре от
мене даже как се определя и той варира в някакви граници, от една седмица
може би и това е отбелязано в листа, в частта наречена „Анамнеза“. Това
значи, което съобщава болната и лекарят го записва. Анамнезата така казва –
преносено, по народно му, за това Г. идва в отделението. Приемната диагноза
е състояние след термина, не е преносеност, а това по-късно е отхвърлено като
преносеност и въобще не е дискутирано и в епикризата и в ИБР-то.
Не е действано по този начин, както при преносеност, примерно,
да се предизвика изкуствено раждане, тя е оставена да роди нормално.
Мехурът не е пукнат изкуствено, както се действа при преносеност, за да се
предизвика изкуствено раждане, нито с медикаменти е предизвикано
раждането, просто е изчакано, така че въобще няма някаква грешка на екипа й,
камо ли пък на подсъдимата.
И че измерването на таза било със сантиметър, а не с тазомер. Аз
не искам да го коментирам даже. Нещо за дрехи ли е станало дума, то си има
специален инструмент тазомер. Бяха направени и очни ставки. Както се каза,
10 пъти поне да се измерва таза. Подсъдимата се опира на данните на тези,
които са измервали таза. Тя не може, абсурдно е в хода на раждането да вземе
да измерва таза. Плюс това тя прави нещо много по-важно, директно тя
проследява всички тези измервания на таза, за да се установи дали главата ще
премине през този таз именно. Тя това го прави директно чрез вагиналното
изследване. Като се отчита движението на главата в ИБР, примерно, в 04.10 ч.,
глава с голям сегмент във входа на таза, примерно говоря, в 05 часа със среден
сегмент, после в изхода на таза и това е същинското. Ако е бил тесен тазът,
главата е нямало да се движи така безпроблемно. Това е една директна
диагностика, много по-добра от тези външни измервания. Външните са
субективни. Те не са някакви фиксирани размери, които могат обективно да се
установят. Но, движението на главата в таза, това е нещо, което е съвсем
27
конкретно и в ИБР-то определено време когато е наблюдавано, те са отразени.
Главата се движи нормално. Как да допуснем, че има тесен таз. Ако беше
тесен таз, то трябва да се задържи на някакво положение. Елементарно е. Ако
има някакво препятствие и главата не може да премине, ще трябва да пишат –
глава, задържа се в 04 часа на входа на таза. Така че това е, директно много по-
добра диагностика за тесен таз е направена, а не да се говори, че със
сантиметър е измерен тазът, че тя не го е погледнала.
Измерен бил тазът на 17.5 см, както се споменава, ако е въобще
мерен. Според заключението на двамата акушер-гинеколози това е грешка, а и
подсъдимата въобще не е знаела. Това измерване е три години приблизително
може би след раждането. Тя откъде да го знае при раждането. Тя е гледала
документите, с които се е запознала. В 07.30 часа подсъдимата застъпва и
веднага й се предава рапорта. Още в 07.30 часа нощната смяна й предава
рапорта и Г. е една от тях. След 07.30 часа, при застъпването е предадена
родилката. После подсъдимата е прегледала медицинската документация,
съответно нищо тревожно не е установила и в 08 часа както е отбелязано,
отива да се запознае със самата нея и я преглежда, и вече когато я преглежда, я
проследява. Това ако не е добро наблюдение, мониториране на раждането, не
знам какво друго може да бъде.
През нощта било имало проблеми. В отговор на твърденията на
адв. А., имало проблеми и специализантът Д. не бил споделил. От къде съди
за това, това е пълна измислица. Д. е част от нощния екип, въпреки че той не е
ръководител на нощния екип, там има специалист, който наблюдава. Екипът е
компетентен. Има показания на д-р Д. неколкократно. Нищо такова не е казал.
Той е предал информацията много добре и е изложил как е протичало
раждането, че не е имало проблеми, така че нищо скрито покрито няма, както
иска да спекулира адв. А.. Това, че Д. е останал после да наблюдава
раждането, това вече е негово желание, даже е похвално, че той като
специализант иска да види как ще завърши. Това са мои разсъждения. Той
фактически се обучава, но в никакъв случай не е прикрил някакви тайнствени
проблеми, които да й ги предаде и тя да ги е скрила. Това са абсурдни неща.
За неонатолога пак се повдига въпросът, който многократно още
от следствието сме разисквали пред Ямболския съд, многократно сме го
уточнявали, че е извикан навреме. Той даже не е поставен, мисля, че както от
вашия съд при предишното разглеждане на случая беше така да се каже
разрешен, без да се коментира особено, като установен случай, че бебето е
мъртво родено и не е имало какво да се направи. Конкретно за показанията,
ние сме ги обсъждали в Ямболски съд и сме правили разчет на показанията й.
Ако трябва това да коментираме, че била извикана 5 минути след раждането,
това абсолютно не е вярно. От показанията на д-р М. е видно, че тя е била
извикана, след това пристигнала, включила се в реанимацията на място, в
аспирацията. Извършила няколко определени действия на място в родилна
зала, после е взела бебето, пренесла го е в неонатологично отделение, което
28
впрочем е врата до врата с родилна зала, така че няма никакво забавяне. Там
го е обдишала, поставила го е в кувьоз на изкуствено дишане с определени
показатели, което е сложна манипулация и тогава вдигнала глава и погледната
часовника, който показвал 09.30 часа. Ние се съгласихме да се изслушат в
съдебна зала показанията на д-р М., въпреки че можеше да не се съгласим, но
ние нямаме какво да крием. В 09.25 часа свършва раждането, д-р М. е
свършила всички тези действия, които изброих да дойде от неонатология, от
нейното отделение, и чак при това поглеждане на часовника, след всички тези
действия, които отнемат поне 5 минути, е погледнала, че е 09.30 часа, значи 5
минути след раждането. Значи тя е дошла при края на самото раждане или
секунди, грубо казано, след него. Кога и как е извикана, предполагам, че е
извикана, но точно не е проследен моментът. Подсъдимата не е проследила
този процес. Предполагам, че е извикана още като са паднали тоновете, както
му е редът. После се е занимавала с родилката, това е супер тежко състояние.
Въобще това няма значение за практика, за случая, не е пропуск в никакъв
случай на подсъдимата. Това твърдение, че била бясна, не отговаря на
показанията на д-р М.. Конкретно за това може да съдите от нейните
обяснения пред болничната комисия, на същата д-р М., които са съвсем
нормални, с нормален тон и обективни, няма такъв негативизъм към
подсъдимата. Аз така си го обяснявам, че се е уплашила да не обвинят нея и
това става ясно от тези съдебни дирения.
Кристелерът, че бил използван четири пъти. Това също не
отговаря на истината, защото ето, в най-новия учебник влизат тези четири
притискания, 3–4 притискания влизат в опита за израждане на плода. Това
влиза в нормалната методика на Кристелер. След 3–4 притискания и ако
плодът не се изроди, трябва, да се премине към друго. Тези 3 - 4 опита си
влизат в нормалната характеристика на метода. Така че това не отговаря на
истината. Това е най-актуалното ръководство по АГ.
По отношение показанията на Г. за травматично прилагане на
Кристелер, това са субективни показания, които от всяка гледна точка, първо,
има обективно влошаване особено психично състояние на родилката в края на
раждането. Това даже е невменяемост, виждали сме и такива неща.
Че били спрели контракциите в някакъв момент, това се изтъкваше
при предното заседание. Имало е. В нейните показания няколко напъна са
описани, напъните включват и контракциите. Те не са спрели по време на
Кристелера. Това също не е вярно.
Другото било, че костните тъкани на майката били причина,
буквално от сега казаното от адв. А., че били причина за смъртта, за
увреждането на детето. Това е грешка, защото за костните тъкани на детето
фактически е доказано, че с наличния краниотабес те са причина за тази
патологична фрактура, от там за черепно-мозъчната травма, кръвоизлив. Те
пък от своя страна, тези меки кости са предизвикани, каквито данни са
налични, че са предизвикани от намалено трикратно количество на витамин Д,
29
то от своя страна предполага, че е от намалено излагане на слънце през
зимния период. Не е взимала витамин Д. Това масово се прилага. Не е
компенсирана тази липса на витамин Д. Това е една верига от логични етапи,
за които има конкретни доказателства.
Адв. М. заяви, че подсъдимата не измерила таза и това било
престъпна самоувереност. Това тя го прави при проследяването на таза при
раждането, на движението на главата, защото има такова обвинение.
За отсъствието на неонатолога се цитира стандарта по
неонатология, но той е за рисково раждане, че неонатолог трябва да
присъства. Това е при рисково раждане, предварително когато има риск, в
случая никакъв риск не е бил виден. Да присъства неонатолог и какво щеше
да направи. Той не може да дава акъл на акушер-гинеколога.
Моля да потвърдите присъдата на Ямболски окръжен съд и да
признаете подсъдимата за невиновна.
Съдът предоставя възможност за ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМАТА Т. Д. С.: Уважаеми апелативни съдии, аз искам да кажа, че
не съм виновна за това, в което съм обвинена. На 11.12.2018 г. съм била на
работа. Сутринта на рапорта ми беше предаден случаят с раждащата Г., със
спонтанно спукан околоплоден мехур, започнала родова дейност през нощта, с
нормален прогрес в хода на раждането, с добри детски сърдечни тонове. Без
проблеми се очаква спонтанно нормално раждане при нея. Веднага в 08 часа
се запознах с документацията и видях родилката, която наистина беше в добро
общо състояние, с нормална родова дейност. В 8.30 часа я прегледах
вагинално, за да видя до къде е стигнало раждането. Отразено е в
документите. В 09 часа детските сърдечни тонове бяха в нормална честота 136
удара в минута, ясни, ритмични. В 09 часа поради неефективни маточни
напъни, поради неефективни напъни в 09 часа назначих система, за да
подпомогна раждането и в 09.15 часа детските сърдечни тонове паднаха до
100 удара в минута. Това беше сигнал за настъпваща асфиксия на плода.
Веднага прегледах Г. и видях, че раждането е в крайната втора фаза на
изгонване на плода. Главата беше в изхода на таза. Преведохме Г. в родилната
зала, на родилното легло. Включихме кислород назално и я подканих да
напъва по-активно, защото бебето страда, но в 09.20 часа детските сърдечни
тонове паднаха 80, това беше сигнал за бързо родоразрешение. В случая най-
бързият и средство на първи избор, беше методът на Кристелер и го приложих
с две натискания при контракция след направена епизиотомия, това е средство
за разширяване на меките родови пътища и бебето се изроди. Поддаде лесно
Кристелерът. Сега, дали са два или три пъти, аз мисля, че бяха два пъти. За
жалост бебето беше в лошо състояние, без спонтанно дишане и сърдечна
дейност. Веднага започнахме реанимация с акушерката, аспирация на
устичката, сърдечен масаж, подаване на кислород. Веднага, почти веднага
дойде и д-р М., продължи реанимацията и отнесе бебето за реанимация. Аз
30
довърших раждането, съответно изродих плацентата, възстанових шевовете.
Много бях разтроена от този лош резултат и се замислих, и тогава назначих
допълнителни разширени изследвания да се вземат на Г., за да търсим коя е
причината за станалото неприятно събитие. Назначих допълнителни
серология, кръв за всички видове хепатити да се вземе, за скрити инфекциозни
заболявания, бруцелоза, рубеола, цитомегаловирусна инфекция, които може
майката да има, а пък да няма клиника, да са протичащи скрито заболявания.
Също назначих да се вземе кръв за витамин Д, за калций, фосфор, йонограма.
Всички тези неща ги взеха допълнително. И от тези изследвани всъщност
излезе положителният резултат за хронично активирана цитомегаловирусна
инфекция, която притежава майката при края на раждането и трикратно
намаленото съдържание на витамин Д в кръвта на майката. Аз съжалявам за
резултата.
Аз мога да кажа според изслушаните експертизи какво ми е
мнението за причината. Нямам какво ново да кажа.
Подкрепям становището на двете адвокатки и на съпруга ми. Моля
уважаемият съд да потвърди решението на Ямболски окръжен съд и да ме
признае за невиновна.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Много бързо искам да отбележа,
без да отегчавам допълнително аудиторията. Понеже адв. М. си позволи да
цитира погрешно части от моята пледоария, искам само да направя едно
уточнение, че направих съпоставка между изложението на д-р Л. П. и на д-р
Т., а не както вие казахте на вещото лице Б., която действително не е гледала
микроскопски хистологичните проби и няма компетентност в тази област,
както самата тя е заявила.
И само едно бързо уточнение за причините за смъртта, на двете
експертизи, на комисийната на проф. Р. и на вещото лице д-р Б.. Действително
на пръв поглед се наблюдава някакви разминаване относно причините за
смъртта, но като се загледаме по-подробно, заключението на вещото лице Б.
казва, че причината за смъртта е асфиксия, но закритата черепно-мозъчна
травма е станала причина за активиране на дихателния център и продишване
преди изгонване на плода от родовите пътища. Докато проф. Р. заявява, че
асфиксията е съпътстваща и причинена от механичното подпомагане на
раждането – прилагане на Кристелер и предизвиканата в резултат на това
родова черепно-мозъчна травма, като в съдебно заседание заявява, че двата
процеса протичат едновременно. Т.е. считам, че в случая не е налице и
несъответствие. Това е, което искам да кажа.
РЕПЛИКА НА ЗАЩИТНИКА Д. С.: Това е твърдението на
проф. Р., че Кристелерът е предизвикал травмата и смъртта на плода. Според
всички други вещи лица, това е коренно различно. Това е опровергано
31
категорично.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА Т.
Д. С.: Уважаеми апелативни съдии, аз не се признавам за виновна. През тези
седем години много пъти съм обмисляла поведението си и не намирам грешка
в него. Искам да кажа, че ако пак ми се случи такова раждане, пак така бих
действала според правилата на добрата медицинска практика и акушерските
стандарти. Затова, моля уважаемия съд да потвърди присъдата на Ямболския
окръжен съд и ме признае за невиновна.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 13.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
32