Присъда по дело №1040/2021 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ, неразделна част от Присъда № 3/20.01.22 г. постановено по
НОХД № 1040/2022 г. по описа на БлРС.

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен
акт на Районна прокуратура Благоевград срещу Б.И. Г. – ЕГН **********, с
който му е повдигнато обвинение за това, че на 26.06.2019 година, в град
Благоевград, на кръстовище, образувано от улиците „Владо Черноземски“ и
ул.“Скаптопара“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си е отнел чужда движима
вещ – мобилен телефон с марка „H. Y6 2018“ с IMEI 867267035531224 на
стойност 198,00/ сто деведесет и осем/ лева, от владението на A. С. М. В. В..,
без неговото съгласие и с намерение противозаконно да я присвои –
престъпление по член 194, ал. 1, във вр с чл.63, ал.1,т.3 от НК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Благоевград
поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен
материал е установено, че И. е осъществил състава на престъплението
отразено в обвинителния акт. Пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото обвинение, като му се наложи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изтърпяване на основание
чл. 69, ал. 1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от 1 година.
Подсъдимият нередовно призован, не се явява – същия е в чужбина за
неопределено време, поради което делото се разглежда в негово отсъствие по
реда на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК и И. се представлява от назначения му
служебен защитник адв. М., /от приложените по делото писма от ГД
„Изпълнение на наказанията“ и Национална следствена служба гр. София, се
установява, че И. не търпи наказание „лишаване от свобода“ в затворите на
Република България или не е задържано на друго основание по реда на НПК,
както и не се намира в арестите на страната. Също така, по делото са налице
данни, че подсъдимият И. се намира извън пределите на Република България,
като живее в чужбина на неустановен адрес, поради което е обявен за ОДИ/
която пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен, изразява
становище за липса на умисъл при извършване на инкриминираното деяние и
незначителна обществена опасност, изтъкват се доводи за малозначителност
на деянието. Пледира при определяне на наказанието на да бъде взета
предвид възрастта на подсъдимия. Моли се съдът да постанови оправдателна
присъда по реда на чл.304 от НПК.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Б. Г. ИЛ., ЕГН **********, роден на 14.11.2001г. в град
Благоевград е българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, безработен, криминално проявен..И. се водил на отчет в ДПС
1

при Второ РУ Благоевград от 21.03.2013г. Поведението му било разглеждано
многократно на заседания на ЗБППМН – предупреждение, поставяне под
възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги заместват, със
задължение за полагане на засилени грижи; поставяне под възпитателен
контрол на обществен възпитател, предупреждение за настаняване във
възпитателно училище – интернет; забрана да се среща и да установява
контакти с определени лица; задължаване да извърши определена работа в
полза на обществото.. За извършено престъпление на 26.06.2019г. по чл.195,
ал.1, т.3 във вр. С чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от
НК подсъдимият е бил предаден на съд и било образувано НОХД
№1646/209г. по описа на РС – Благоевград. С присъда, влязла в законна сила
на 28.04.2020г., И. е бил признат за виновен в извършване на горепосоченото
деяние, за което му било наложено наказание „ лишаване от свобода“,
изпълнението на което било отложено с изпитателен срок.
На 11.08.2019г., около 21.40 часа А. С. М. В. В. се прибирал към дома си,
когато на кръстовището, образувано от улиците „Владо Черноземски“ и
„Скаптопара“ в гр. Благоевград, срещнал подсъдимия Б. Г. ИЛ., който му
казал да остане за малко, за да си поговорят. Докато двамата разговаряли , по
мобилния телефон, ползван от В., марка „H. Y6 2018“ с IMEI
867267035531224, позвънила А.В., майка на А. С. М. В. В., за да го попита
къде се намира и защо още не се е прибрал вкъщи. След приключване на
телефонния разговор около 21.40 часа, подсъдимият И. попитал А. С. М. В. В.
може ли да звънне един телефон. В. му дал телефона. След като взел
телефона от ръката на В. подсъдимият му заявил, че ще му го върне след
няколко дни, като се видят на „Вароша“, след което се отдалечил с вещта.
Когато се прибрал вкъщи, А. С. М. В. В. разказал на майка си за случилото се.
На 12.08.2019г. В. депозирала жалба до Началника на Първо РУ Благоевград.
На 18.08.2019г. Б. Г. ИЛ. се продал на Г.М. от гр. Благоевград телефона за
сумата от 50 лева., като го уверил, че не е краден. С протокол за доброволно
предаване от 19.08.2019г. М. предал мобилното устройство, което
впоследствие с разписка 21.08.2019г. било върнато на А.В..
По случая било образувано досъдебно производство №367/2019г., по описа на
01 РУ. На 14.11.2019г. Б. Г. ИЛ. навършил пълнолетие, на 17.02.2020г.
напуснал страната, като с телеграма на ГДНП от 11.09.2020г бил обявен за
ОДИ. Предвид отсъствието му, наказателното производство било спряно. На
27.10.20г. И. бил установен и производството било възобновено.
В хода на разследването, предвид непълнолетието на подсъдимия, била
извършена комплексна психологично-психиатрична експертиза от
заключението по която се удостоверява, че подсъдимият към момента на
извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си. Не е констатирано увлечение или
лекомислие при извършване на деянието. И. не страдал от психично
заболяване, като е психически годен правилно да възприема фактите, които
имат значение за делото и да участва в наказателното производство и да носи
наказателна отговорност.
От изготвената в хода на досъдебното производство съдебно оценителна
експертиза е видно, че стойността на мобилен телефон марка „H. Y6 2018“ е
198.00 лв.
2

От свидетелството за съдимост на И. се установява, че е осъждан.
От декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние се
установява, че И. не получава доходи, не притежава недвижими имоти и
движимо имущество.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите
В./прочетени при условията на чл.281, ал.4 НПК, относно датата/, В.,
Р./прочетени при условията на чл.281, ал.4 НПК/, М. и П., който съдът
кредитира като последователни логични и взаимно допълващи се, както и
приетите по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетелят Р. – разузнавач в 01 РУ - Благоевград, се
установява, че след постъпила жалба и установяване на подсъдимия, провел
беседа и снел обяснения от същия. И. признал за извършената кражба, дал
описание на откраднатата вещ, както и че я продал на съседа Г.М..
Свидетелят разяснява и действията, които предприел по установяване на
телефона и връщането му на собственика.
От показанията на свидетелката В. става ясно начина, по който е придобила
телефона, на кой го е дала за ползване, както датата и мястото на извършване
на деянието, името на извършителя, действията, които е предприела след това
и обстоятелствата, при което телефона е върнат.
В разпита си свидетелят В. описва мястото на извършване на деянието, казва
името на извършителя, откъде го познава, с подробности разяснява механизма
на извършване на кражбата, прави подробно описание на отнетата вещ,
откъде я придобил и разговора, който провел с подсъдимия след това.
Свидетелят М. разказва от кой е купил телефона, неговата марка и модел,
сумата, за която се е разбрал да го купи със съзнанието, че не е краден/по
данни на подсъдимия/ и обстоятелствата, при които го е върнал в полицията.
От показанията на майката на подсъдимия - свидетелката П. става ясно, че не
поддържа връзка с него. Знае, че е в Германия, но не знае къде. За това, че Б.
извършил кражба разбрала от полицаите. Провела разговор със сина й за
случилото се, но той казал, че взел телефона от момчето, защото неговия се
счупил.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели. Не са налице
каквито и да епротиворечия в събрания по делото доказателствен материал
относно датата и мястото на осъществяване на деянието. Съществените за
делото обстоятелства относно механизма и авторството на престъплението,
включени в предмета на доказване, се установяват от показанията на
свидетелите А. С. М. В. В. и А.В.. Съдът даде вяра на показанията им като
отчете възможната им заинтересованост от изхода на делото, предвид
качеството им на пострадали от престъплението. Въпреки това съдът намери,
че показанията им са добросъвестно дадени, тъй като са изключително
подробни, логични, безпротиворечиви, в съответствие с останалия
доказателствен материал. Не са налице данни поради които свидетелите А. С.
М. В. В. и А.В. да имат интерес от преднамерено уличаване на подсъдимия в
извършване на деянието, въпреки предходните взаимоотношения, които В. и
И. имат. В тази насока са и показанията на останалите по делото свидетели.
В подкрепа на гласните доказателствени средства са и приобщените по
делото писмени доказателства.
3

Съдът даде вяра и на заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
оценителна експертиза и комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза СМЕ, които са добросъвестно, обективно и компетентно
изготвени, не са оспорени от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по
чл. 194, ал. 1, във вр с чл.63, ал.1,т.3 от НК.
От обективна страна, на 11.08.2019г., около 21,40 ч. в гр.Благоевград., на
кръстовище, образувано от улиците „Владо Черноземски“ и ул.“Скаптопара“,
като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си е отнел чужда движима вещ – мобилен
телефон с марка „H. Y6 2018“ с IMEI 867267035531224 на стойност 198,00/
сто деведесет и осем/ лева, собственост на АДР. СЛ. В., от владението на A.
С. М. В. В..
Фактическият състав на кражбата предполага отнемане на чужда
движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с
намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца. Субект на
кражбата може да бъде всяко лице, което няма фактическа власт върху
предмета на посегателство и което не е собственик на вещта. От събраните
доказателства се установи, че подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние – отнемане, като е прекъснал фактическа власт върху
инкриминираните вещи на владелеца - В., установил е своя такава, без да е
налице съгласие на последния, с намерение противозаконно да я присвои,
което се и обективира с неговото разпореждане по начин, какъвто е намерил
за добре – продажба на телефона. Престъплението е довършено, тъй като с
цитираните разпоредителни действия, извършени с инкриминираната вещ,
подсъдимият е демонстрирал по ясен и категоричен начин собственическото
си отношение по отношение на нея.
Авторството на деянието се установява по безсъмнен начин от обсъдените по-
горе гласни доказателствени средства. Съвкупната оценка на същите, води до
единствения възможен извод, че именно подсъдимият е осъществил
престъплението, за което е предаден на съд. Свидетелските показания
образуват единна доказателствена верига и са от такова естество, че ценени
във взаимовръзка едни с други, както и с направените от подсъдимия
самопризнания и намерените вещи – предмет на престъплението, съставляват
хармонично цяло, даващо основание за формиране на единствения възможен
извод, че Б. Г. ИЛ. е извършител на престъплението.
От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл,
тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
инкриминираното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване, мотивиран от желанието си да
набави средства за задоволяване на лични нужди и материално
облагодетелстване. Подсъдимият е съзнавал, че по този начин извършва
престъпление и предвид извършените разпоредителни действия с отнетата
вещ, съдът приема, че целта му е да го присвои, независимо от настъпване на
общественоопасният резултат и засягане на увредените собственически
4

обществени отношения. От изложеното следва извода, че в съзнанието на
подсъдимия е било отразено, както противообщественият характер на
процесното деяния, така и общественоопасните последици от него, но
въпреки това той е осъществил намеренията си противозаконно да присвои
отнетата вещ. Изпълнителното деяние е довършено и в пряка причинна
връзка от него са настъпили общественоопасните последици, причинен е
престъпния резултат. Подсъдимият е действал с точна, ясна и осъзната цел,
като за реализиране на деянието си е съзнавал, че действа противозаконно, че
извършва действия, насочени към отнемане на чужда вещ.
Предвид посоченото в казуса не се касае за “маловажен случай”. Преценката
за това съдът формира въз основа на комплекс от критерии, посочени в чл.93,
т.9 от НК, за да е налице хипотезата “маловажен случай” следва да е налице
липса или незначителност на вредни последици, или с оглед на други
смекчаващи вината обстоятелства извършеното престъпление да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от този вид. В случая съдът намира, че извършеното от
подсъдимия не представлява по – малка степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид, за да достигне
до този извод настоящия състав съобрази, процесуалното му поведение, което
е причина за провеждане на задочно производство, както и обстоятелството,
че по отношение на него има влязла в сила присъда, макар и след извършване
на деянието.
За извършеното престъпление, подсъдимият следва да получи и съответно
наказание. За извършеното престъпление, квалифицирано от съда по чл. 194
ал.1 вр.чл.63,ал.1,т.4 от НК, законодателят е предвидил налагане на наказание
“лишаване от свобода” до три години. При определяне вида и размера на
наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление в конкретния
случай, съдът отчете като смекчаващи вината на дееца обстоятелства -
тежкото имотно положение, както и сравнително ниската стойност на
отнетата вещ, предмет на престъпление, младата му възраст. Като отегчаващо
вината обстоятелство следва да се приеме процесуалното му поведение, това,
че деянието е извършено в тъмната част на денонощието. В конкретния
случай съдът отчете, че наказанието следва да бъде определено при баланс на
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като съдът намира че в случая не
може да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК, доколкото не се
намериха такива изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства,
съобразявайки които и най-лекото наказание да бъде отчетено като
несъразмерно тежко.
За осъществяване на генералната и индивидуалната превенция по отношение
на И. съдът намира, че следва да му наложи наказание към минимума, а
именно “лишаване от свобода” за срок от 4/четири/ месеца, което на
основание чл.69, ал.1 НК с оглед на това, че към момента на извършване на
деянието е непълнолетен да бъде отложено за срок от една година.
Съгласно процесуалното правило на чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия да заплати на държавата направените по повод неговото
обвинение разноски по делото, възлизащи на сумата 665.00 лв. по сметка на
ОД МВР Благоевград за изготвените експертизи, както и 150.00 лв. по
сметка на Районен съд гр.Благоевград, представляващи сторени в съдебното
5

производство разноски и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист на Районен
съд гр.Благоевград.
По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	3
Дата:	20 януари 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия:	Георги Богомилов Янев

Дело:	20211210201040
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 юли 2021 г.

Присъда по дело №1040/2021 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите