Решение по дело №3338/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 932
Дата: 12 ноември 2019 г. (в сила от 12 ноември 2019 г.)
Съдия: Атанас Николаев Атанасов
Дело: 20191100603338
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Гр. София,…………………2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Наказателно отделение, IV въззивен състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

при участието на секретаря Силва Абаджиева и прокурора Деян Захариев, като разгледа докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНОХД № 3338/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

 

С присъда от 14.05.2019 година по НОХД № 247/2019 година на СРС, 19 състав, подсъдимият Б.П.Б. е бил признат за невинен в извършването на престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК, поради и което изцяло оправдан по така повдигнатото му обвинение.

 

Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, с който се иска отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия. Поддържа се неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че при оценката и анализа на доказателствата е допуснато процесуално нарушение, довело до грешни фактически изводи, а от там и до неправилно приложение на материалния закон. В протеста не се иска събиране на доказателства.

 

В закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд прецени, че не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

 

В открито съдебно заседание държавното обвинение не поддържа подадения протест. Пледира за потвърждаване на оправдателната присъда, поради липсата на каквито и да е било преки или косвени доказателства, подкрепящи обвинителната теза.

 

Защитникът на подсъдимия моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Акцентира на липсата на каквито и да е било доказателства, уличаващи подсъдимия в извършването на престъпление. Присъединява се изцяло към мотивите на районния съд.

 

Подсъдимият, чието присъствие не е задължително, не се явява и не изразява становище.

 

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

 

Първоинстанционният съд е събрал обективно, всестранно и пълно всички необходими и възможни доказателства за разкриване на обективната истина по делото, като е приел за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от въззивната инстанция:

 

Подсъдимият Б.П.Б. е роден на *** ***, български гражданин, начално образование, не работи, не учи, с адрес гр. София, ул. „***** **, ЕГН **********. Майка му е починала през 2005 година. Към настоящия момент живее с баща си в недобри хигиенно-битови условия в къща с две стаи, без вода и електричество. Същият е неосъждан, но спрямо него има наложена възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.4 от ЗБППМН по преписка №12722/2018 година.

 

Свидетелят Т.В., работещ като полицай в 08 РУ-СДВР, бил собственик и ползвал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф +“, с ДК № Е *******. Автомобилът имал застраховка в ЗК „Евроинс“. На 24.03.2018 година около 22:00 часа свидетелят В. паркирал автомобила си на неохраняем паркинг в гр. София, ж. к. „*******. На 25.03.2018 година около 06:30 часа установил, че по лекия му автомобил са нанесени щети, изразяващи се в драскотини по предния и задния леви калници, по двете леви врати, по предната броня - от дясната страна, както и по преден десен калник. За случилото се свидетелят В. подал заявление в 08 РУ-СДВР. Издадено му било удостоверение за пред застрахователя. Установява се от уведомление, издадено от директор „Ликвидация на щети - АЗ“ към ЗК „Евроинс“, че при тях е заведена каско щета №********** на МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф +“, с ДК № Е *******, като е изплатено обезщетение на лицето Тодор Василев В. в размер на 401.71 лева, за което е приложен платежен документ. От ЗК „Евроинс“ са представени подаденото от свидетеля В. искане, въз основа на което е образувана преписката по заявената щета, декларация, в която са описани щетите по МПС-то, подписана от Т. В., документ за извършен оглед, издаденото удостоверение от 08 РУ-СДВР с №3383р- 1103/02.04.2018 г.

 

В хода на извършената предварителна проверка свидетелят И., действащ в качеството му на инспектор в 03-та криминална група при сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ провел разузнавателни беседи във връзка със заявлението на свидетеля В. относно надраскани части от личния му автомобил с лица, едно от които бил подсъдимия Б., в която беседа Б. си бил признал, че на 24.03.2018 година около 23:00 часа, разхождайки се в ж.к. „Дружба“ е решил да надраска боята на автомобила без конкретна причина, поради което преписката била изпратена на СРП с мнение за отказ да се образува ДП и прилагане на възпитателни мерки по чл.61 от НК.

 

Установява се от заключението на експерт М. по СОЕ, че общата стойност на нанесените щети по МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф +“, с ДК № Е ******* към момента на деянието, 25.03.2018 година, са в размер на 750 лева, като минималната работна заплата през 2018 година е била в размер на 560 лева.

 

От изготвената по делото КСППЕ за подсъдимия Б.Б., е видно, че у освидетелствания няма намалени психични и психологични годности, но е налице социална занемареност, същият е психично здрав, не може да се коментира лекомислие и увлечение при евентуално извършване на деянието, съзнавал е свойството и значението на извършеното, можел е да възприема фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото, психичното му състояние му позволява да отговаря на поставените му въпроси, както и да участва във фазите на наказателното производство.

 

Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява въз основа на събрания по делото доказателствен материал, а именно: показанията на свидетелите Т.В., Ж. И., КСППЕ, СОЕ, писмените доказателства, справка за съдимост, справка-характеристика и други.

 

Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени в достатъчна степен събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.З72/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., III Н.О/.

 

Правилно въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е преценил, че деянието не е извършено от подсъдимия и това е така, тъй като в тази насока липсват каквито и да е било доказателства. Извършената с подс.Б. оперативна беседа няма характеристиките на годно доказателствено средство, за да може по някакъв начин да се цени или кредитира от съда. Така или иначе същият отказва да дава обяснения по случая, а събраните доказателства не могат да установят автора на извършеното престъпление. Ето защо правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение, поради недоказаност на същото.

 

При цялостна служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде потвърден.

 

Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.05.2019 година по НОХД247/2019 година на СРС, НО, 19 състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.