№ 4317
гр. София , 09.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110125673 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които следва да се приемат като
относими към спора.
Ответникът не ангажира доказателства.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглежданe в открито заседание на 02.11.2021г. от 10.00
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79 ,ал.1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение
на ответника за сумата 238,48 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през
периода от 20.08.2015 г. до 20.09.2018 г., ведно със законна лихва за периода от 10.02.2021 г.
до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 48,41 лв. за периода от 26.10.2018
1
г. до 21.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 7 997/2021 г. на СРС, 153 състав. Претендират се и разноски за заповедното и
исковото производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за предоставяне на В.и.К. услуги при Общи условия, съгласно чл. 8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Твърди ответникът да има качеството на потребител на В.и.К.
услуги, които са му предоставени за обект, находящ се в гр. Созопол, ул. „П., аб.№.., като за
периода от 20.08.2015 г. до 20.09.2018 г. ответникът не заплатил стойността на услугите.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК. В заповедното производство е
възразил, че претенцията е погасена по давност.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на В.и.К. услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение,
като през исковия период ищецът е доставял такива в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност е в размер на претендираните суми, както и че
погасителната давност е прекъсната ли спряна с оглед евентуалното възражение на
ответника.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задълженията чрез плащане на падежа.
Съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за прекъсване или спиране на
давността. Ищецът е направили доказателствени искания за доказване на останалите факти,
тежестта за установяване на които носи. Ответникът не твърди плащане, с оглед на което не
сочи доказателства за това. Възраженията му не обуславят възникване на доказателствена
тежест за него. Относно доказателствената сила и стойност на доказателствата съдът дължи
произнасяне само в решението.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2