РЕШЕНИЕ
№ 8337
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110145687 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане субективно и обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба, уточнена с
молба с вх.№ 266316/27.09.2023 г., от ************** срещу М. М. В. и А. А. С.,
представляван от законен представител А. С., с която се иска осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца сумите, както следва: 1. Ответникът М. М. В. - сумата от 36,80
лева, представляваща ½ част от главница в общ размер на 73,60 лева за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в **************; сумата от 6,99 лева,
представляваща ½ част от обезщетение за забава в общ размер на 13,98 лева върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 31.03.2021 г. до 10.08.2023 г.; сумата от
10,80 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г. и сумата от 2,58 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за
периода от 02.03.2021 г. до 10.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане;
2. Ответникът А. А. С., представляван от законен представител А. С. - сумата от 36,80
лева, представляваща ½ част от главница в общ размер на 73,60 лева за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в **************; сумата от 6,99 лева,
1
представляваща ½ част от обезщетение за забава в общ размер на 13,98 лева върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 31.03.2021 г. до 10.08.2023 г.; сумата от
10,80 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г. и сумата от 2,58 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за
периода от 02.03.2021 г. до 10.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът ************** твърди, че ответниците са наследници
на лицето И. П. В., с когото дружеството е имало сключен договор за продажба на
топлинна енергия за недвижим имот - преустроен в ателие гараж № 2, находящ се в
**************. Поддържа се, че за процесния исков период са били в сила ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди от ************** на потребители в гр.София,
одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР, като съгласно чл.139 ЗЕ,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В конкретния случай
ищецът твърди, че сумите за процесния имот били начислявани съгласно чл.155, ал.1,
т.2 ЗЕ – по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в
сградата. Поддържа, че съгласно чл.40, ал.1 от глава IV от ОУ купувачите /в т.ч. и
ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то
число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура. В случая наследодателя на ответниците не е изпълнил
задължението си за плащане на дължимите суми, поради което се е обогатил
неоснователно за сметка на ищцовото дружество. По изложените в исковата молба и
последващата уточнителна молба доводи, ищецът обуславя правния си интерес от
предявените искове и моли съда да постанови решение, с което ответниците да бъдат
осъдени да заплатят на дружеството сумите, с които наследодателя им се е обогатил.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител ответника М. В., в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи, че
ответникът не е ползвал процесния недвижим имот, както и че в случая не са налице
предпоставките на чл.59 ЗЗД. Поддържа се становище, че липсва покана до ответника
за заплащане на претендираните суми, обуславяща изпадането му в забава. Сочи се, че
по делото не са налице доказателства, че ищецът е заплатил на третото лице-помагач
сумите за извършена услуга за дялово разпределение, съответно за него да е
възникнало право да ги претендира в настоящото производство. По изложените в
отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
2
В срока по чл.131 ГПК ответникът А. А. С., представляван от законния му
представител А. С., не е подал отговор.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Бруната” ООД не изразява
становище. Представя писмени доказателства – формуляри за отчет и издадените въз
основа на тях индивидуални справки за използвана топлинна енергия.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 003, том I, рег.№ 4457, н.д.№ 003/01.02.2008 г. по описа на Николай
Гочев, нотариус с район на действия СРС, от който се установява, че И. П. В. е
придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ ателие за
услуги № 2 – преустроен гараж № 2, находящо се в жилищна сграда с помещения за
услуги на ************** в гр.София.
По делото приложено е приложено заявление до ищеца от 21.02.2019 г. от
горепосоченото лице, в качеството му на собственик на ателие № 2 на
**************, в което е изразено желание за сключване на договор съгласно ОУ за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от **************.
По делото е приложен договор № 41754/395953 от 21.02.2019 г. сключен между
ищеца и И. В. за доставка на топлинна енергия за стопански нужди по отношение на
процесния недвижим имот, за срок от 5 години.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че И. П. В. е
починал на 15.11.2022 г., като е оставил наследници по закон – ответниците в
настоящото производство /синове на неговата сестра М. П.а В.а/.
По делото са представени приложимите през процесния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото дружество на
потребители в гр.София за стопански нужди.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже, че е
доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която
ответниците са се обогатили, тъй като се явяват клиенти на топлинна енергия в
процесния имот и за процесния период.
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
3
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови
нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. В конкретния случай,
видно от приложения по делото договор № 41754/395953 от 21.02.2019 г. е, че между
ищеца и наследодателя на ответниците е бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди по отношение на процесния недвижим имот, за срок от 5
години, т.е. през процесния искове период /01.02.2021 г. до 30.04.2022 г./ същите са
били обвързани от валидно облигационно правоотношение.
Доктрината и съдебната практика приемат, че правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД
възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се защити, като
това положение се отнася не само до иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, а и до всички искове за
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД. В ПП на ВС № 1 от 28.05.1979г. се
приема, че субсидиарен характер има само искът по чл.59, ал.1 ЗЗД, което следва не
само от систематическото място на чл.59, ал.2 ЗЗД, но и от граматическото тълкуване
на текста на закона и от логическата систематика. Този иск е поставен на
разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да
се защити нито с исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД, нито въобще с друг иск.
Следва да се има предвид още, че определянето на правната квалификация на
иска е дейност на съда по приложението на закона и тя се осъществява само с оглед
заявеното в исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум. Подвеждането
на фактическите обстоятелства, изложени от ищеца, следва да съответстват на
изискванията на определен фактически състав, който съставлява и квалификацията на
иска. Провеждането на успешно доказване на така изложените факти, определя не
правната квалификация на иска, а неговата основателност или неоснователност.
В случая ищецът претендира вземане срещу ответниците, в качеството им на
наследници на И. В., но за период през който посоченото лице е било живо и в
облигационни отношения с ищцовото дружество. При това положение не са налице
предпоставките за неоснователно обогатяване от страна на ответниците, тъй като през
исковия период те не са били потребители на топлинна енергия, съответно не са се
обогатили неоснователно за сметка на ищцовото дружество.
С оглед предходното, при констатирано наличие на облигационно
правоотношение между ищеца и наследодателя на ответниците, съдът нА.а, че не са
налице предпоставките за наличие на хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД - обедняване на
ищеца, обогатяване на ответниците, причинна връзка и липса на основание за
преминаване на имуществените блага, поради което предявените искове подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
4
Предвид гореизложените изводи платените в хода на производството суми
/съгласно твърденията на ищеца/ са недължимо платени, но това не е предмет на
настоящото производство.
По разноските:
С оглед изхода на делото, направените от ищеца разноски следва да останат в
негова тежест.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски, но
доказателства за направени такива не се сочат, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от **************, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление: ************** срещу М. М. В., ЕГН **********
искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 36,80 лева, представляваща ½ част от главница в общ
размер на 73,60 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.02.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в **************;
сумата от 6,99 лева, представляваща ½ част от обезщетение за забава в общ размер на
13,98 лева върху главницата за топлинна енергия, за периода от 31.03.2021 г. до
10.08.2023 г.; сумата от 10,80 лева, представляваща главница за извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021
г. и сумата от 2,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение, за периода от 02.03.2021 г. до 10.08.2023 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
15.08.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от **************, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление: ************** срещу А. А. С., ЕГН **********,
представляван от неговия баща и законен представител А. С., ЕГН **********, искове
с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 36,80 лева, представляваща ½ част от главница в общ
размер на 73,60 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.02.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в **************;
сумата от 6,99 лева, представляваща ½ част от обезщетение за забава в общ размер на
13,98 лева върху главницата за топлинна енергия, за периода от 31.03.2021 г. до
10.08.2023 г.; сумата от 10,80 лева, представляваща главница за извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021
5
г. и сумата от 2,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение, за периода от 02.03.2021 г. до 10.08.2023 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
15.08.2023 г. до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на трето лице **************, със
седалище и адрес на управление: **************, помагач на страната на ищеца
**************, ЕИК **************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6