Решение по дело №782/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на община Хасково срещу Решение № 89/02.05.2024 г. по АНД № 156/2024 г. по описа на Районен съд /РС/ – Хасково.

Моли за отмяна на решението, постановено в нарушение на закона. РС е приел неправилно, че РИЕ представляват предизборна агитация и следвало да се приложи ИК, а не ЗУТ. Когато политическата агитация била поставена върху РИЕ, следвало да намери приложение ЗУТ. Този извод се следвал от § 23, ал. 1 от ЗР ЗУТ, препращащ към Наредбата за рекламната дейност на територията на Община Хасково, касаещ реда за разполагане, като относно съдържанието на материалите и времетраенето им следвало да намери приложение ИК. От това, че с РИЕ се рекламира сдружение в частна полза, а не – политически субект, не означавало, че това не е РИЕ. Била ангажирана отговорността на юридическо лице, обективна и безвиновна, като правилно били посочени нарушената и санкционната разпоредби. Вярно е, че не била посочена датата на извършване на нарушението, а само датата на извършване на проверката, което обаче не било съществено процесуално нарушение. Касаело се за продължено административно нарушение и пропускът изрично да се впише в АУАН дата на неговото извършване не водел до извод за допуснато съществено процесуално нарушение. Към момента на установяването на нарушението същото още се извършвало и от този момент започвали да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. Правилно била ангажирана отговорността на собственика на имота, върху чиято временна строителна ограда бил поставен РИЕ, без самостоятелна конструкция, „захванат“ за тази ограда. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а НП – потвърдено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

По делото е постъпила и частна жалба от Кмета на община Хасково срещу Определение № 118/25.06.2024 г. по АНД № 156/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Оспорват се мотивите на РС, че се дължи възнаграждение на адвоката за изготвяне на жалба срещу НП и отделно възнаграждение за процесуално представителство. Чл. 18, ал. 2 от НМРАВ „поглъщало“ изготвянето на жалба срещу НП. Позовава се на решение по дело С-438/22 на СЕС и се сочи, че част от съставите на ВКС приемат НМРАВ за нищожна, поради което не следвало да се прилага, а размерът на възнагражденията следвало да се определя по НЗПП. Твърди се, делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Некоректно било позоваването на определение на ВАС, тъй като вече била налице била и практика на Административен Съд – Хасково относно прилагане на решението на СЕС. Моли определението да бъде отменено, като бъде намален размерът на присъдените разноски в полза на жалбоподателя под минимума, определен в НМРАВ.

В открито съдебно заседание касаторът Кмет на община Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която поддържа изложеното в жалбата. Моли оспореното решение да бъде отменено, а НП – потвърдено, алтернативно – решението да бъде обезсилено, а делото – върнато на друг състав на РС, тъй като само той имал правомощието да преквалифицирал изпълнителното деяние. Обективирано е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като се моли същият да бъде намален, прилагайки Решение на СЕС по дело С-438/22.

Ответникът „РАКОМС“ ЕООД, редовно призован, не се представлява. В писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. НП било издадено при съществени процесуални нарушения относно датата на извършване на деянието и правилното и точното му описание. Приложение намирал ИК. Моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовна призована, предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

I. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 16.10.2023 г. е била извършена проверка в [ПИ] по КК на [населено място], [улица], от служители при КОРЗ и отдел „Контрол по ЗУТ“ при община Хасково. Проверката била извършена от комисия в състав св. И. С. А., св. Т. С. Е., св. Г. Г. И., и тримата служители в отдел „Контрол по ЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ при община Хасково, и св. П. Г. Г. и св. Н. И. И., и двамата служители в сектор КОРЗ при община Хасково. Било констатирано, че процесният имот е собственост „РАКОМС“ ЕООД, ЕИК *********, с управител М. Д. Р., като по северната и западна имотна граница били поставени рекламни пана с обща дължина 22,00 м. и височина 1,70 м. Паната били закрепени на временна строителна ограда, като за тях и оградата нямало разрешение за поставяне. Резултатите от проверката били отразени в КП. За нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Хасково /НРДТОХ/ на дружеството бил съставен АУАН. АУАН е предявен на управителя на дружеството - М. Д. Р., който го е подписал и вписал като възражение, че на терена няма поставени РИЕ, има строителна ограда, за която има разрешение за поставяне. Въз основа на АУАН е издадено НП, с което на основание чл. 40, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НРДТОХ на „РАКОМС“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева. С НП е възприето от наказващия орган описаната в АУАН фактическа обстановка, но са вписани и нови факти и обстоятелства. Прието е, че по северната и западна имотна граница на [ПИ] по КК на [населено място], на [улица], били поставени рекламни пана с размери дължина 22,00 м. и височина 1,70 м. и дължина 27,00 м. и височина 1,70 м. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС - Хасково доказателствен материал, който е съобразил, че за поставяне на временната строителна ограда имало издадено Разрешение № 538/07.10.2022 г., изтекло на 30.10.2022 г.

Настоящата съдебна инстанция споделя възприетото от Районен съд – Хасково, че е налице основание за отмяна на НП като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.

В действителност в АУАН и НП не е посочено какво е изобразено върху процесните РИЕ, за които се твърди, че са поставени върху временната строителна ограда. Това не може да се установи и от съставения в хода на проверката КП, в който са обективирани резултатите от проверка, извършена на три различни имота. От самите снимки, които са приложени към КП, не се установява от кой от трите проверени имота са направени. От самите снимки се установява, че става въпрос за предизборна агитация, тъй като чрез тях се отправя призив за подкрепа за изборите на кмет и общински съветници.

От описаното в АУАН и НП не става ясно за кое от двете или и за двете – РИЕ и временна строителна ограда, е било необходимо разрешение за поставяне, като само в КП е уточнено, че и двете са поставени без разрешение. Отделно, за първи път в НП са дописани нови факти и обстоятелства относно РИЕ – дължина 27,00 м. и височина 1,70 м., които липсват в АУАН и КП, като видно от КП такива размери е имало рекламно пано, закрепено на метална конструкция, в друг имот, собственост на ответника по касация – [ПИ] по КК на [населено място], с адрес – [улица].

В този смисъл се поставя въпросът и коя е приложимата правна уредба, доколкото относно това дали РИЕ представляват предизборна агитация по § 1, т. 17 ДР от ИК, какъвто всъщност извод се следва от снимките, са относими разпоредбите на ИК. Осъществилата се фактическа обстановка не може да бъде установена по безспорен начин /чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/, поради което същата не може да бъде подведена под приложимия по време, място и лица закон /чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН/. Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй като се препятства както правото на защита на дружеството, изразяващо се в невъзможност да разбере в какво точно се изразява соченото за извършено от него неправомерно деяние, съставомерно по чл. 6 ЗАНН, съответно – да опровергае обвинението спрямо него.

За пълнота следва да бъде отбелязано и, че в конкретния случай не е изследвано и кой в действителност е извършител на процесното деяние и въз основа на какви доказателства е прието от проверяващите служители на община Хасково, че дружеството ответник по касация следва да понесе отговорността за поставянето на РИЕ и временната ограда без разрешение.

Неяснотата на фактите не може да бъде поправена от съда по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, тъй като се касае за допуснато съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Обратното би означавало във всеки случай на неправилно подведена под правната норма фактическа обстановка да се ангажира отговорността на лицето, сочено за извършител, т.е. не би съществувала хипотеза, при която допуснатите съществени процесуални нарушения да бъдат основание за отмяна на НП, както до момента е утвърдилата се съдебна практика. Това поставя лицата в невъзможност да се защитават, вкл. и по отношение на коя обвинителна теза следва да го направят, както и при всички случаи, без значение дали контролните органи са успели да докажат фактите и да ги подведат под релевантния закон, да бъдат наказани, което ги поставя в по-неблагоприятно положение спрямо наказващите, каквато всъщност не е целта.

Извод: Доколкото направените от РС – Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 АПК/.

II. Частната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното определение е оставена без уважение молбата на Кмета на община Хасково, с която се иска съдът да намали размера на присъдените в полза на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение от 450 на 80 лева.

Настоящата съдебна инстанция не споделя първоначалния извод, че не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на община Хасково. Т. е било обективирано в молба от 09.04.2024 г., която съдът е докладвал на проведеното на 10.04.2024 г. открито съдебно заседание.

Вярно е, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение не е съответен на определения от законодателя в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но правилно РС не е приел възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно, съобразявайки, че същото е уговорено и платено в брой съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, както и, че пълномощникът на дружеството е осъществил защита в пълен обем, изготвил е и е депозирал жалба срещу НП, участвал е в проведените две открити съдебни заседания, в които са изслушани свидетелските показания на 6 бр. лица.

Извод: Доколкото направените от РС – Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията за отмяна на постановеното от него определение, същото следва да бъде оставено в сила /чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК/.

Разноски: С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника по касация се дължат разноски. От страна на касатора е направено на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Касае се за дело, което не се отличава с фактическа или правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание, на което не е присъствал процесуален представител на ответника, а същият единствено е депозирал писмена молба. В конкретния случай размерът на претендираното адвокатско възнаграждение не е съответен на определения от законодателя в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приложение намира и решение на СЕС по дело C-438/22, като на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лева, които следва да бъдат заплатени от Община Хасково.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89/02.05.2024 г. по АНД № 156/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 118/25.06.2024 г. по АНД № 156/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на „РАКОМС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Д. Р., сумата в размер на 350 лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.