Решение по адм. дело №433/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 94, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).

Образувано е по жалба на Г. Д. К. с постоянен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.5 срещу Решение № РС-62-23-080 от 16.07.2024 г., издадено от името на Комисия за противодействие на корупцията в частта, с която по отношение на жалбоподателя е установен конфликт на интереси в качеството му на директор на Природо-математическа гимназия „Иван Вазов“ –Добрич, наложена му е глоба от 5 000 лева и е постановено отнемане на сумата от 132,56 лева, представляваща нетното дневно възнаграждение на жалбоподателя.

Жалбоподателят не е съгласен с решението на Комисията за противодействие на корупцията (КПК или Комисията) в оспорените му части. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, прави искане за прогласяване нищожността на оспорения акт като издаден от административен орган без надлежно учреден и възложен мандат. В тази връзка изразява становище, че КПК е нов административен орган, създаден със Закона за противодействие на корупцията, влязъл в сила на 06.10.2023 г. Позовава се на § 7, ал.1 от ПЗР на закона, т.е. на тримесечния срок, който Народното събрание си е определило да избере членовете на Комисията за противодействие на корупцията и на обстоятелството, че същият този срок е изтекъл на 06 януари 2024 г. без да е конституиран новият орган. Жалбоподателят счита, че постановените след изтичането на тримесечния срок по § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗПК актове са нищожни. Счита за нищожно и оспореното решение като издадено от членове на предишна комисия с изтекъл мандат след изтичане на срока за сформиране на новата комисия и моли да бъде прогласена неговата нищожност. Алтернативно излага съображения и за незаконосъобразност на решението като оспорва наличието на елементи от фактическия състав на конфликта на интереси като оспорва наличието на елемента „облага“. Изразява и становище за нарушения, допуснати по отношение изискуемата форма на акта, тъй като административният орган се е позовал на норми, които не са съществували към момента на твърдяното нарушение. Счита, че при издаването на решението са допуснати и съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на установения в закона срок за произнасяне, който според жалбоподателя е изтекъл на 11.04.2024 г. Прави искане решението да бъде обявено за нищожно, алтернативно да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира сторените по делото разноски по приложен списък.

Ответникът по жалбата – Комисията за противодействие на корупцията, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в съдебно заседание и в писмена защита. Изразява становище, че решението е постановено от компетентен орган като се позовава на чл. 8, ал. 5 от ЗПК и на § 7, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията. Счита, че визираният в горепосочената норма три месечен срок за избор на членове на КПК е инструктивен, а не преклузивен, тъй като според чл. 7 от ЗПК Комисията е дефинирана като независим, специализиран, постоянно действащ държавен орган за превенция и противодействие на корупция и установяване на конфликт на интереси. Оспорва и възраженията за незаконосъобразност на решението като изразява становище, че същото е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят изпълнява длъжността директор на Природо-математическа гимназия (ПМГ) „Иван Вазов“ – Добрич от месец януари 1993 г., когато с него и бил сключен срочен три годишен трудов договор № РД-12-102/27.01.1993 г. (л.36). С допълнително споразумение към трудовия договор от 18.01.1996 г. (л.39) правоотношението е уговорено за неопределено време и към настоящият момент Г. К. е директор на ПМГ “Иван Вазов“-Добрич.

Според данните в Публичния регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, воден от Министерството на образованието и науката, ПМГ “Иван Вазов“-Добрич е общинско училище.

С Решение № РС-62-23-080 от 16.07.2024 г. Комисия за противодействие на корупцията в състав: заместник –председател, А. С., и членове А. Ц. и П. Й., е: 1/установила конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя, Г. К., в качеството му на директор на Природо-математическа гимназия „Иван Вазов“ –Добрич, затова, че сключил Трудов договор № РД-05-52/07.09.2022 г. в частен интерес, водещ до облага за свързано с него лице в нарушение на забраната на чл. 58, изр. 2 от ЗПКОНПИ (отм); 2/ наложила му глоба от 5 000 лева на основание чл. 171, ал. 2 от ЗПКОНПИ (отм); 3/ постановила е отнемане на сумата от 132,56 лева, представляваща нетното дневно възнаграждение на жалбоподателя с оглед чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм).

По делото не е спорно, че с Трудов договор № РД 05-52 от 07.09.2022 г. жалбоподателят, в качеството си на директор на ПМГ“Иван Вазов“ - Добрич, е назначил Д. П. К. на длъжността „Старши учител по математика“.

От данните по делото е видно, че процесният трудов договор е станал известен, след като директорът на гимназията е декларирал това обстоятелство в декларацията си по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ (отм), подадена на 03.05.2023 г. пред Регионално управление на образованието - Добрич, т.е. пред органа по назначаването.

Установява се също, че декларациите са били прегледани от съответните компетентни органи като в Доклад с вх. № РД-34-312/15.06.2023 г. (л.14), съставен от нарочна комисия по чл. 11, ал. 1, т. 2 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите за установяване на конфликт на интереси ( НОРИПУКИ) е извършена констатация, че в една от подадените 70 броя декларации по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ на задължените лица, в случая директори на образователни институции, една е с деклариран конфликт на интереси, тази на жалбоподателя.

Самото назначаване, по повод което е издадено оспореното решение за установяване конфликт на интереси, е извършено поради необходимост от старши учител по математика в математическата гимназия - обстоятелство, което не се оспорва от ответника.

Процедурата по назначаване е открита със Заповед № РД-04-286/25.08.2022 г. (л.50), с която директорът на училището е определил поименен състав на комисия, която да изработи критерии, на които да отговарят кандидатите в срок до 26.08.2022 г., да представи обява за свободно работно място в Агенция по заетостта и в РУО Добрич в срок до 29.08.2022 г., да приеме документите от кандидати в срок до 02.09.2022 г. и да проведе събеседване с кандидатите на 05.09.2022 г. като на същата дата до 16,00 часа да представи протокол с предложение за одобрен кандидат.

На 29.08.2022 г. е подадена заявка до Агенцията по заетостта (л.51) със заявен срок за изпълнение до 02.09.2022 г.

Съпругата на жалбоподателя е кандидатствала за обявеното свободно място като е подала заявление на 01.09.2022 г. С Протокол от 02.09.2002 г. комисията е констатирала, че до края на срока на обявата е подадено едно заявление. По делото не са представени данни за други подадени от кандидати заявления в срока или извън него, поради което съдът приема, че други кандидати за длъжността не е имало.

На 05.09.2022 г. комисията е съставила Протокол (л.60) за проведено събеседване с единствения кандидат и е предложила назначаването на г-жа К. на длъжността „учител по математика“. В последствие е сключен процесния Трудов договор № РД 05-52 от 07.09.2022 г., с който Д. П. К. е назначена на длъжността „Старши учител по математика“ в ПМГ „Иван Вазов“ (л. 45).

В заключение на вещо лице по допусната по делото графическа експертиза с вх. № 1502/20.05.2025 г. (л.292 и сл.), която съдът приема като компетентно изготвена и обоснована, и която не бе оспорена от страните, се определя, че именно жалбоподателят, в качеството си на работодател, е положил подписа си върху процесния трудов договор от 07.09.2022 г., сключен с Д. П. К., назначена на длъжността „старши учител по математика“.

От трудов договор № 12 от 15.09.1992 г. (л.324) представен по делото, е видно, че г-жа К. е работила в ПМГ „Иван Вазов“ е преди настоящото си назначение, през периода 1992 – 2011 г. като е била назначена от предишния директор на ПМГ“Иван Вазов“, г-н Г. Д..

Поради намаляване на броя на учениците и необходимостта от съкращаване на щата г-жа К. е била освободена от заеманата длъжност, видно от представените Предизвестие № УМ53-500/12.09.2011 г.(л.336) и Заповед № 05/15.09.2011 г. (л.337) за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Видно е, че и предизвестието и заповедта за прекратяване са издадени и подписани от съпруга на Д. К., т.е. от жалбоподателя в качеството му на директор. След освобождаването и от математическата гимназия г-жа Д. К. е преминала на работа в Езикова гимназия „Гео Милев –Добрич с трудов договор № РД-05-11/15.09.2011 г., сключен с директора на Езиковата гимназия. Със заявление от 07.09.2022 г. г-жа К. е пожелала трудовият й договор да бъде прекратен, считано от 07.09.2022 г., за да постъпи на работа в ПМГ“Иван Вазов“.

По делото бяха събрани и гласни доказателства, свидетелските показания на г-жа С. Й., учител по български език и литература в ПМГ „Иван Вазов“, които съдът кредитира като обективни и дадени добросъвестно.

От свидетелските показания се установява, че назначаването на учител по математика се е наложило поради пенсионирането на такъв, г-га В. Р.. Свидетелят пояснява, че изискванията за заемане на освободената длъжност са били високи, поради естеството на преподаваните в една математическата гимназия дисциплини като и техния обем - около 5 пъти повече отколкото в останалите гимназии. Свидетелката заявява, че познава само няколко души, които имат втори клас [жк], което е един от най-високите цензове, както и че изискванията към учител по математика са включвали опит, заслуги към образованието като подготвяне на ученици за национални състезания и олимпиади. Според свидетелката такива кандидати освен г-жа К., не е имало.

След като процесният трудов договор е бил обявен от жалбоподателя с декларацията му по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ, в КПК е регистрирано постъпило писмо с вх. № С-62/02.11.2023 г.(л.10-11), представено по делото със заличен подател, от чието съдържание е видно, че е направено запитване до зам.председател на КПК дали с оглед приетия нов Закон за противодействие на корупцията, влязъл в сила на 06.10.2023 г., да се процедира по реда на Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите за установяване на конфликт на интереси. В отговор на това писмо представляващият КПК с писмо с изх. № КПК-КИ-110/10.11.2023 г. заявява, че директорите на образователните институции вече попадат в обхвата на лицата по чл.6, ал. 1, т.50 от ЗПК (нов), за които КПК е компетентна да установява конфликт на интереси на осн. чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗПК и изисква цялата административна преписка.

На 20.11.2023 г. преписката постъпва в КПК, видно от писмо с изх. № РД-28-357/16.11.2023 г., представено по делото на л. 13 със заличени данни за подател.

В началото на м. декември 2023 г. е изготвен доклад (л.7-8), въз основа на който с Решение за образуване на производство за конфликт на интереси № КИ-062 от 13.12.2023 г. срещу жалбоподателя е открито производство по реда на новия Закон за противодействие на корупцията, обн. ДВ бр.84 от 6 октомври 2023г., в сила от същата дата.

Решението е подписано от четири членна комисия в състав: заместник –председател, А. С. и членове А. Ц., П. Й. и С. К..

С Решение за продължаване срока на образуваното производство от 11.03.2024 г. (л.136) същата четиричленна комисия е констатирала, че срокът за приключване на проверката изтича на 13.03.2024 г. и е продължила срока с 30 дни или до 12.04.2024 г. Мотиви за удължаването на срока не са посочени. Причини за необходимостта от удължаване на срока не се сочат и в доклада на предложителя, който е без дата на издаване (л.135). На 15.05.2024 г. за резултатите от производството, съдържащ предложение до КПК г-н К. да бъде поканен за изслушване.

Видно е, че поканата до г-н К. е изпратена по-рано, два дни преди горния доклад, на 13.05.2024 г. Изслушването е било отложено по искане на жалбоподателя. На 11.06.2024 г. е изпратена втора покана за изслушване, надлежно връчена на 13.06.2024 г. Видно е също, че на пълномощник на жалбоподателя, адв.С., КПК е осигурила възможност за запознаване с всички събрани доказателства в административната преписка – декларация от адв.С. на л.156.

С Протокол № 45 от 17.06.2024 г., подписан от четири членна комисия в горепосочения състав, е обективирано проведено изслушване, на което жалбоподателят е бил представляван от упълномощения от него адвокат П. С.- Софийска адвокатска колегия.

На 19.06.2024 г. е постъпило становище - възражение от г-н Г. К., подадено чрез адв.С., срещу констатациите в доклада на директора на дирекция „Конфликт на интереси“, съдържащ констатации, както за конфликт на интереси, така и за неспазване на нормативно установения срок, в който да се обявява свободно работно място в Агенцията по заетостта. На л.148-150 от делото е представен Доклад на директор на дирекция „Конфликт на интереси“, който е без регистрирана дата и не може да се установи кога е съставен – преди или след изслушването. В този доклад са посочени нарушения на Закона за насърчаване на заетостта, извършени от г-н К. при обявяването на свободно работно място за старши учител по математика.

На 16.07.2024 г. три членна комисия е издала оспореното решение, с което е: 1/установен конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя, Г. К., в качеството му на директор на Природо-математическа гимназия „Иван Вазов“ –Добрич, затова, че сключил Трудов договор № РД-05-52/07.09.2022 г. в частен интерес, водещ до облага за свързано с него лице в нарушение на забраната на чл. 58, изр. 2 от ЗПКОНПИ (отм); 2/ наложила му глоба от 5 000 лева на основание чл. 171, ал. 2 от ЗПКОНПИ (отм); 3/ постановила е отнемане на сумата от 132,56 лева, представляваща нетното дневно възнаграждение на жалбоподателя с оглед чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм).; 4 / не е установен конфликт на интереси за сключването на Допълнително споразумение № АС-12-96/17.01.2024 г. със свързано с него лице, поради липса на частен интерес;

Допълнително споразумение № АС-12-96/17.01.2024 г., сключено между г-н К. и г-жа К. е представено на л. 46 гръб от делото, като решението в тази част не е предмет на оспорване.

Решение № РС-62-23-080/16.07.2025 г. е съобщено лично на г-н К. на 07.08.2024 г., като жалбата срещу същото е постъпила в деловодството на КПК на 21.08.2024 г.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, адресата на акта, срещу годен за оспорване административен акт, в законоустановения 14-дневен срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението, с което е установен конфликт на интереси е нищожно, като издадено от некомпетентен орган, в рамките на развило се недопустимо производство.

Към датата на нарушението, 07.09.2022 г., така и към датите на обявяването на конфликта на интереси с декларацията от 03.05.2023 г. и на узнаването му от компетентния орган 15.06.2023 г., когато е съставен доклад по реда на чл. 11, ал.1, т. 2 от Наредбата жалбоподателят, в качеството си на директор на образователна институция, е попадал в категорията на субектите по § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ (отм.).

Според цитираната норма, разпоредбите на глави пета, осма и петнадесета от ЗПКОНПИ се прилагат съответно за управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, когато не попадат в обхвата на чл. 6, ал. 1. Природо-математическата гимназия в [населено място] е бюджетна организация по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за публичните финанси и нейният ръководител като лице по § 2, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, впоследствие отменен, е бил длъжен да подава декларация за имущество и интереси по чл. 35 от ЗПКОНПИ, тъй като задължението за деклариране се е съдържало в Глава пета на отменения закон.

Действалият по време на извършването на нарушението и установяването му ЗПКОНПИ (отм.) е изключвал възможността директорите на образователните институции да бъдат проверявани за конфликт на интереси от действащата според този закон Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

Съгласно § 2, ал. 8 от ДР на ЗПКОНПИ, установяването на конфликт на интереси се извършва от органа по избора или назначаването, като с акта за установяване на конфликт на интереси се налага и административното наказание, а за кметовете на кметства - от постоянна комисия на съответния общински съвет. За целите на тази регламентация и на основание § 2, ал. 6 от допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ е била приета Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите за установяване на конфликт на интереси (Наредбата), приета с Постановление на МС № 209 от 26.09.2018 г. , неотменена. Предвид разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование, началникът на регионалното управление на образованието сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища. Посочените разпоредби определят началника на РУО - Добрич като орган по назначаване на жалбоподателя и компетентен орган да установи наличие на конфликт на интереси.

С приемането на новия Закон за противодействие на корупцията, в сила от 06.10.2023 г. действително в § 5, ал. 1 от ПЗР на същия е предвидено, че неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията.

Комисията обаче не е била компетентна да се произнася, поради неспазване на сроковете за образуване и приключване на производството и поради това, че не може да има повече права от праводателя. Компетентността на комисията, издала оспореното решение по § 5, ал. 1 от ПЗР от ЗПК обхваща само неприключилите случаи по отношение на лица, заемали висши публични длъжности по чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) в съответствие на правомощията на КПК по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ (отм.) Жалбоподателят не е бил лице по чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.)

Решението е нищожно и като издадено в порочно производство, образувано и проведено от комисия в незаконен състав, надвишаващ определения в закона брой на членовете на колективния орган.

Нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗПК, предвижда, че Комисията е колективен орган, който се състои от трима членове. Комисията се председателства на ротационен принцип за по две години от всеки един от членовете, като редът на председателстване се определя чрез жребий между тях при встъпването им в длъжност.

Видно е от приложената преписка, че както решението за образуване на производството с № КИ-062/13.12.2023 г. (л.9), така и решението за продължаване на срока от 11.03.2024 г. (л.136), са подписани от четирима членове, т.е. в състав на комисия, който не е предвиден в закона.

Действително нормата на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗПК предвижда, че до избирането на състав на Комисията за противодействие на корупцията, заварените при влизането в сила на закона членове на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество изпълняват функциите на членове на съответните комисии, като след избора на нови членове продължават мандата си като членове на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Тази разпоредба обаче следва да се тълкува в съответствие с предвидения в чл. 8, ал. 1 от ЗПК брой на членовете на комисията от трима души, който не може да бъде произволно увеличаван или намаляван.

Следва да се отбележи, че в случая съставът на Комисията не е съобразен и с чл. 8, ал. 1 от отменения КПКОНПИ.

Решението е нищожно и като издадено при неспазване на установените в чл. 75, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) и Наредбата срокове.

След като Комисията е иззела правомощията на органа по назначаването и след като нормата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПК изрично предвижда, че неприключилите производства се довършват по „досегашния ред“, то ответникът е следвало да съобрази реда и сроковете, предвидени за образуване и приключване на производството по досегашния ред, т.е. в ЗПКОНПИ (отм.) и в Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите за установяване на конфликт на интереси (Наредбата). Видно от съставените в хода на производството актове Комисията е прилагала норми от новия и от стария закон избирателно и хаотично.

Съдът не приема, че писмото, с което органът по назначаването изисква становище дали е компетентен да продължи производството, т.е. писмо с вх. № С-62/02.11.2023 г., л.10-11 от делото, е сигнал по см. на чл.62, ал. 1 от ЗПК.

В случая е явно, че производството не е започнало след сигнал, понеже такъв липсва, а е било възбудено след проверка на декларацията по чл. 35 от ЗПКОНПИ, в която жалбоподателят надлежно и добросъвестно е обявил наличието на подписан между него и съпругата му трудов договор. Затова за начало на производството следва да се приеме доклада до компетентния орган по назначаването, съставен на 15.06.2023 г., тъй като в съответствие с действащото към този момент законодателство е била извършена проверка на подадените декларации от ръководителите на образователните институции, за която е съставен доклад по чл. 15, ал. 1 от Наредбата, представен за одобрения на органа по назначаването в съответствие с чл. 15, ал. 3 от Наредбата.

Последвалата на 06.10.2023 г. законодателна промяна по отношение на установяването на конфликт на интереси не следва да се тълкува и разбира като начин за удължаване на предвидените и в двата закона (ЗПК и ЗПКОНПИ), сроковете за преследване на лицата, обвинени в конфликт на интереси.

Затова съдът не приема, че писмото до КПК с вх. № С-62/02.11.2023 г.(л.10-11) следва да се счита за сигнал, поставящ началото на производството.

От приложеното по делото писмо до КПК с вх. № С-62/02.11.2023 г. е видно, че компетентният орган по назначаването не се е произнесъл, понеже жалбоподателят е представил болнични листи, описани в писмото. Последният отпуск по болест на жалбоподателя е обхващал периода 29.08.2023 г.-27.09.2023 г.

Разпоредбата на чл. 29 от Наредба препраща за неуредените въпроси към глава осма от ЗПКОНПИ и Административнопроцесуалният кодекс. Няма данни производството срещу жалбоподателя да е било спряно за периода на отпуска по болест. След като производството не е било спряно, и сроковете за произнасяне на органа по назначаването не са спрели да текат.

Установяването на конфликт на интереси „по досегашния ред“, по см. на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПК, следва да се разбира и като изискване за спазване на сроковете по отменения закон. Приложимата за Нормата чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм), по реда на който следва да се проведе производството определя, че Комисията се произнася с мотивирано писмено решение в срок до два месеца от образуване на производството. При случаи на фактическа и правна сложност срокът може да бъде продължен еднократно с 30 дни.

Производството е образувано на 13.12.2023 г. с решение № КИ-062/13.12.2023 г., което съдът приема, че е издадено в края на шестмесечния срок от момента на узнаването (15.06.2023 г.) като съобразно чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) решението е следвало да бъде издадено до 13.02.2023 г. Вместо това същото е издадено на 16.07.2024 г.

Вместо по досегашния ред, както е указано в § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПК, Комисията е провела производството по реда на новия закон и според новия срок от три месеца по чл. 92, ал. 1 от ЗПК, в нарушение на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПК.

Един месец след изтичане на срока по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ(отм.) с решение от 11.03.2024 г. Комисията отново в незаконен състав от четирима членове е удължила срока на производството с 30 дни. Самото удължаване е извършено с решение, в което липсват мотиви. Мотиви не се съдържат и в предложението за удължаване на срока, направено с доклад от директора на дирекция „Конфликт на интереси“.

Удължаване на срока се допуска и по новия и по стария ред единствено в случаи на фактическа и правна сложност (чл. 74, ал. 1, изр.2 от ЗПКОНПИ отм., чл. 92, ал. 1, изр.2 от ЗПК). В случая не става ясно каква би могла да е тази фактическа или правна сложност, след като видно от преписката още при изземването й са били събрани относимите данни и след като е явно, че производството не е образувано по сигнал, както се твърди, а е въз основа на декларацията по чл. 35 от ЗПКОНПИ (отм.) на жалбоподателя за сключен трудов договор със свързано лице.

Произволното удължаване на сроковете за провеждане и приключване на производството за установяване конфликт на интереси, без наличие на основателни причини за това, представлява съществено нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като засяга интересите на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото, за което се издава акта.

Решението също е издадено извън установените сроковете по ЗПКОНПИ, едва на 16.07.2024 г., при грубо нарушаване на установените срокове и по новия и по стария закон.

Освен че Комисията е прилагала норми от новия и от стария закон избирателно, извършеното от нея позоваване на норми на новия закон чрез цитирането на чл. 89, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗПК в решението за образуване на производството от 13.12.2023 г. и в решението за удължаване срока на производството от 11.03.2024 г. представлява нарушаване на изискванията за форма на акта. Неяснотата по кой ред Комисията установява конфликта на интереси съществено затруднява правото на защита на лицето, срещу което се провежда административната репресия за установяване конфликт на интереси.

Решението е нищожно и като постановено в противоречие с материалния закон.

Фактическият състав на конфликта на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.) предполага кумулативно наличие на три предпоставки - лице, което заема публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ или лице по § 2, ал. 1, т. 3 от ПР за ЗПКОПНИ/; частен интерес на това лице и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо съответната публична длъжност, упражнено правомощие в полза на частния интерес.

По делото не е спорно, че жалбоподателят в качеството си на директор на образователна институция на общинска издръжка е назначил съпругата си, г-жа К., на работа в гимназията, която управлява.

Привидно тези факти водят до извод за осъществен състав на конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ(отм.), но съобразени с останалите събрани по делото доказателства категорично поставят под съмнение наличието на елементите „частен интерес“ и „облага“.

В мотивите на заповедта не са обсъдени основните възражения на жалбоподателя и доказателствата, които ги подкрепят - че назначаването на съпругата му не е продиктувано от частен интерес и не е с цел облага. Не са обсъдени и представените в тази насока доказателства, а именно, че г-жа К. е била учител в управляваното от жалбоподателя училище в предходен период, била е освободена от съпруга си, поради съкращаване на щата, свързано с намаляване на броя на учениците. Не са обсъдени събраните по делото категорични доказателства, че преди сключването на процесния трудов договор г-жа К. е била учител по математика в друга, също толкова престижна гимназия и че трудовият и договор с Езикова гимназия “Гео Милев“ -Добрич е прекратен едва при назначаването й в Математическата гимназия. Съпругата на жалбоподателя, като дългогодишен и всепризнат учител по математика в две от най-престижните училища в областта, не е била безработна преди да постъпила на работа в ПМГ „Иван Вазов“. Процесното трудовото правоотношение на г-жа К. с ПМГ“Иван Вазов“ е явно възникнало не с цел придобиване на облага и в частен интерес на семейството. Затова съдът приема, че жалбоподателят в качеството си на дългогодишен директор на математическата гимназия, назначавайки съпругата си, е действал изцяло в интерес на специализираната подготовка по математика учениците в гимназията, а не в свой личен интерес.

Оспореното решение е нищожно и като издадено в явно противоречие с целта на закона.

И двата закона, отменения ЗПКОНПИ и новия Закон за противодействие на корупцията, имат за цел да се защитят интересите на обществото чрез ефективно противодействие на корупцията. Според настоящия състав оспореното решение не изпълнява критериите на закона за ефективно противодействие на корупцията.

По тези съображения, следва да се обяви нищожността на оспорения административен акт. При този изход от производството, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от жалбоподателя и претендирани разноски за държавна такса от 10 лева и за възнаграждение за вещо лице от 527,80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172 , ал. 1 и ал. 2, предл.1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА НА РЕШЕНИЕ № РС-62-23-080 от 16.07.2024 г., издадено от името на Комисия за противодействие на корупцията в частта, с която по отношение на жалбоподателя е установен конфликт на интереси в качеството му на директор на Природо-математическа гимназия „Иван Вазов“ –Добрич, наложена му е глоба от 5 000 лева и е постановено отнемане на сумата от 132,56 лева.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията да заплати на Г. Д. К. с [ЕГН] сумата от 577,80 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.