Протоколно определение по дело №1039/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2163
Дата: 29 април 2025 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20251100201039
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 2163
гр. София, 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Ал. Стоилов
СъдебниСнежана Анг. Славова

заседатели:Цветелина В. Христова
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
и прокурора И. Г. З.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Ал. Стоилов Наказателно дело
от общ характер № 20251100201039 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
СТРАНИТЕ /поотделно/: Съгласни сме да се извърши аудиозапис, с цел
изготвяне на протокола.

ПОДСЪДИМИЯТ Т. Г. Т. – явява се лично заедно с адв. Д. С. – с
пълномощно от досъдебното производство.
АДВ. С.: Получил е препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни.
ЗА ОЩЕТЕНОТО съгласно обвинителният акт юридическо лице
„КОНСЕРТ“ ООД – адв. Л. К. с пълномощно по делото, което е приложено с
молба от адв. К. нотариално заверено от 28.03.2025г. входящият номер в
Софийски Градски Съд.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. С.: Моля да дадете ход на разпоредителното заседание.
АДВ. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ОТКРИТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ

Снема самоличността подсъдимия:
Т. Г. Т. – ЕГН ****, род. на ****г. в гр. София, адрес по местоживеене: гр.
София, ул. ****, женен, с висше образование, неосъждан.

СЪДЪТ запитва адв. К., дали ощетеното съгласно обвинителният акт
юридическо лице „КОНСЕРТ“ ООД желае да се конституира като граждански
ищец.
АДВ. К.: Желая да се конституирам като граждански ищец
и имам подготвена молба.

СЪДЪТ докладва писмена молба депозирана от П.Л. представляващ
„КОНСЕРТ“ ООД, чрез адв. К., с което дружеството моли на основание чл. 84
от НПК да бъде конституирано като граждански ищец в настоящото
производство, срещу Т. Г. Т., като се предявява граждански иск срещу същия
на стойност 273 336 евро с левова равностойност 534 598,75 лв.
представляващи обезщетение за причинени на дружеството имуществени
вреди в резултат на посоченото в обвинителният акт деяние.
СЪДЪТ дава възможност на страните да изразят становище по
въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, включително и по така депозираната молба
за съвместно приемане за разглеждане на гражданския иск.

ПРОКУРОРЪТ: Считам че делото е подсъдно на съда, пред който е
образувано съобразно критериите за родова и местна подсъдност установени в
чл. 36 и чл. 35 НПК.
Не считам че има основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство, доколкото няма такива предпоставки по смисъла
на закона.
Не считам че има допуснато съществено и отстранимо процесуално
нарушение в досъдебната фаза на разследването и да е основание за връщане
2
на делото на прокурора, което да е довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия.
Не считам, че в обвинителният акт има допусната явна фактическа
грешка, която да налага неговото отстраняване, ако съдът установи такава
прокуратурата е готова с необходимия 7-дневен срок да поправи тази грешка.
Принципно делото би могло да се разглежда по реда на особените
правила глава 27 и глава 29, но затова трябва да има съвпадение на волите на
страните по делото, особено що се касае до глава 29, където е необходимо да
бъдат възстановени и заместени парично имуществени вреди, каквито се
твърди, че са причинени от ощетеното юридическо лице с процесната
деятелност към днешна дата провеждането на делото по реда на глава 29 е по-
скоро изключена, а колкото до провеждането на делото по реда на глава 27
това зависи изцяло от волята на подсъдимия и неговия процесуален
представител.
Считам че делото не съдържа в себе си класифицирана информация,
която да налага разглеждането му при закрити врати, не се налага
привличането на резервен съдия и съдебен заседател, както и не се налага
назначаването на защитник, доколкото подсъдимият си има назначен такъв.
Считам че ще бъдат налице предпоставките за назначаване на преводач,
доколкото представителят на ощетеното юридическо лице е италиански
гражданин той при следващо съдебно заседание ще се яви в съдебна зала и
когато се яви ще се наложи да се назначи тогава преводач от италиански на
български и обратно.
По отношение на подсъдимия Т. Т. е взета мярка за неотклонение
„Подписка“, която към днешна дата не считам, че има основание да бъде
изменяна или отменяна.
Прокуратурата няма искания за събиране на нови доказателства на този
етап.
Считам че подадената молба от представителя на ощетеното юридическо
лице е своевременно депозирана пред съда и допускането на тази молба за
съвместно разглеждане в хода на наказателното производство не би
затруднило по същество воденето на същинското съдебно следствие, поради
това считам че следва да приемете тази молба за съвместно разглеждане и да
3
допуснете ощетеното юридическо лице „КОНСЕРТ“ ООД, като граждански
ищец по настоящото наказателно производство.
АДВ. К.: Поддържам казаното от представителя на прокуратурата.
АДВ. С.: Считам че делото е и материално и териториално подсъдно на
СГС.
Няма условия за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
време на досъдебното производство.
По отношение на взетата мярка считам, че не следва да бъде изменяна.
Не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на глава 27 и
глава 29.
Нямам искания за събиране на нови доказателства към настоящия
момент.
По отношение на депозираната днес молба на първо място моля да ми
дадете срок да се запозная и писмено да изразя становище. Това което
прочетох към момента ми се струва незаконосъобразно. Предявена е цялата
сума в размер на 273 хиляди евро. Доверителят ми е обвинен в обвинителният
акт само за сума в размер на 64 220 евро.
От друга страна предявяването на граждански иск в настоящият процес
би затруднило и забавило процеса и считам, че следва да бъде отхвърлено
искането и моля за срок за допълнителни бележки.
Желаем делото да се гледа по общия ред.
ПОДСЪДИМИЯТ Т.: Поддържам това което каза моят защитник.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните на въпросите по чл.
248, ал.1 и при задължителната си самостоятелна проверка счита следното:
На първо място съдът се солидаризира със страните по въпросите, че
делото е подсъдно на СГС.
Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
4
Няма необходимост за привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, нито делото да се гледа при закрити врати.
Няма основание за изменение на вече взетата мярка за неотклонение
„Подписка“.
СЪДЪТ обаче намира, че на досъдебното производство и при изготвяне
на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, които
са ограничили правота на защита на подсъдимия, което от своя страна налага
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за отстраняване
на тези пороци.
Преди всичко съдът следва да посочи, че преценката за основанията на
чл. 248, ал.1, т.3 от НПК не е предоставена на осмотрението или мнението на
страните, а зависи от съдържанието и текста на обвинителния акт и
съответните протоколи свързани с процесуално-следствен действия
ангажиращи обвиняемият или пострадалият на досъдебното производство. В
тази връзка независимо, че страните не твърдят да са налице допуснати
съществени процесуални нарушения съдът намира, че такива са налице по
отношение на обвинението, срещу подсъдимият по пункт 1. Какви са
съображенията на съда:
Съгласно обвинителният акт, срещу Т. Т. са повдигнати обвинения за
две отделни престъпления извършени при условията на реална съвкупност
осъществяващи отделно съставът на обсебване в особено големи размери
представляващо особено тежък случаи.
Извество е, че като резултатни престъпления съставът на обсебването се
осъществява в момента, в който деецът е присвоил владените до този момент
от него на валидно правно основание чужди движими вещи. Последното е
задължавало държавното обвинение да посочи датата, на която това
присвояване е било осъществено. Това е сторено коректно и също обяснено по
коректен начин по отношение на деянието по пункт 2 извършено на
16.01.2019г.
Не така стоят нещата по отношение на деянието по 1-ви пункт, при което
времето на извършване на деянието е обяснено по твърде неясен начин.
Известно е, че съгласно НПК сроковете се изчисляват в дни, седмици, месеци,
или години. Не съществува възможност за период включващ 10 дни. В случаят
5
е посочено, че деянието е осъществено именно в период включващ 10 дни от
20.10.2016г. до 29.09.2016г. без да става ясно точно на коя дата е осъществено
това присвоително деяние.
По отношение на престъпленията, против собствеността практиката
познава множество случаи, в които не е ясна точно конкретната дата на едно
деяние. Ясен е само времевият период. В този случай обаче държавното
обвинение следва да посочи, че деянието е осъществено на неустановена по
делото дата на този период, което в случая не е сторено.
Съдът съзнава, че обвинителният акт представлява едно неделимо цяло
от обстоятелствена част и диспозитив, но дори и при внимателен прочит на
обстоятелствената част този определено съществен въпрос касаещ датата на
осъществяване на първото деяние, не само че също не става ясен, но яснотата
допълнително се задълбочава.
Осланяйки се именно на обстоятелствената част на обвинителния акт
съдът констатира, че държавното обвинение е посочило, че на 20.10.2016г.
между лизингодателят „Сожелиз България“ – ЕООД и лизингополучателят
„Континвест“ ООД се е сключил договор за финансов лизинг с посочен номер,
съгласно което лизингодателят да се задължавал да придобие собствеността от
„ТАНГЛОК КО“ – ЕООД върху няколко броя ППС-та, сред които и две от
процесните цистерни, след което в срок до 29.10.2016г. лизниговите вещи
следвало да бъдат доставени фактически за възмездно ползване от
лизингополучателя.
В следващия абзац се сочи дословно: „Така в периода 20.10-29.10.2016г.
между „Сожелиз България“ – ЕООД, като купувач и „ТАНГЛОК КО“ – ЕООД
като продавач се сключва договор за покупко-продажба, съгласно който
първото дружество придобило от второто собствеността върху вещи предмет
на посочения преди малко лизингов договор от 20.10.2016г., в това число и
собствеността върху двете цистерни, след което същите вещи били предадени
във фактическата власт на „Континвест“ ООД“.
При този текст не ставя ясно, кое точно от трите действия визира
държавното обвинение, като финален акт на присвояване. Ако това е договор
за финансов лизинг то логично датата на деянието би следвало да бъде
20.10.2016г. Ако това е фактическото предаване логично датата би следвало да
бъде 29.10.2016г., или предходна дата. Ако това е договор за покупко-
6
продажба то това е датата на самия договор. В случая обаче не се сочи този
договор за покупко-продажба кога е сключен. Отново се сочи, че това е в
периода 20.10.2016г.- 29.10.2016г. Известно е, че един договор не може да
бъде сключен в период, всеки договор има дата, иначе той не би породил
своите последици във връзка със спазване на визираните в него срокове.
В тази връзка именно този въпрос би следвало да бъде уточнен в
обвинителният акт по един безпротиворечив начин. Кое точно от трите
действия държавното обвинение счита за момента на присвоителното деяние
и ако счита, че това е договор за покупко-продажба то следва да бъде посочена
и неговата дата. Ако тази дата не е установена по делото, както посочи съдът в
началото това следва поне да бъде изрично заявено, че става дума за
присвояване на неустановена дата в определен период.
Всички тези пороци следва да бъдат отстранени още с постановлението
за привличане на обвиняемия, доколкото този порок е привнесен именно
оттам в обвинителният акт и съдът счита за особено съществен, считано
съгласно тълкувателно Решение № 2/2002г. на ВКС, доколкото касае
основният съществен въпрос при всяко резултатно престъпление – времето на
извършване, което трябва да бъде посочено по един достатъчно ясен и
несъмнен начин.
С оглед всичко гореизложено на основание чл. 248, ал.6, вр. ал.1, т.3 от
НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство.
Връща делото на СГП за отстраняване на посочените преди малко
допуснати съществени процесуални нарушения по начина посочен от съда.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение в „Подписка“ на този етап,
като определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок пред
САС от днес.
Предвид произнасянето на съда по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК,
съдът няма да се произнесе днес, относно приемането на съвместно
разглеждане на гражданския иск, като ще даде възможност и на другата
7
страна да се запознае с молбата и да изрази становище при следващото
разпоредително заседание, или ако случайно се протестира, преди началото на
следващото съдебно заседание, дали да бъде приет за съвместно разглеждане
този граждански иск.
На последно място съдът констатира, че към обвинителният акт е
прикрепено искане за обезпечаване на основание чл.72, ал.1 от НПК съдът
следва да посочи, че това основание се отнася до досъдебното производство,
което задължава съдът да се произнесе еднолично, а в случая искането
депозирано след образуване на съдебно производство, което налага
произнасянето на настоящия тричленен съдебен състав. В тази връзка съдът е
длъжен да запита прокуратурата, дали на основание чл. 72, ал.2 от НПК
поддържа искането.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането.
СЪДЪТ ще се произнесе до края на деня с определение в закрито
заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:10ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8