Номер / .07.2022 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на тридесет и първи март през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР
МИХОВ
РАЛИЦА
АНДОНОВА
секретар: Добринка
Долчинкова
прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 607
по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Р.Я.С. Ауто тийм”
ООД – Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя Р.А.С.чрез пълномощника си адв.А.Д. ***, против
Решение № 190/07.02.2022г по АНД №4177/2021г на РС - Варна, ХХVІ с-в, с което е
потвърден издадения от ОДМВР- Варна Електронен фиш серия Г №0032158 и
наложената на дружеството имуществена санкция от 2000лв. на осн.чл.638 ал.4 вр.ал.1
т.2 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането. Релевирани са основанията по
чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК, приложим по препращането на чл.63в от ЗАНН –
допуснато съществено процесуално нарушение, неправилно приложение на
материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. На първо
място твърди, че като не е уважил доказателствените им искания, въззивният съд
се е произнесъл при липса на категорични доказателства за извършено нарушение и
за спазена процедура по установяването му. Твърди се също, че ВРС неправилно е
оценил съдържанието на НП като съответно на изискванията по чл.57 от ЗАНН,
конкретно се счита, че посочването на географски координати не съответства на
посочване на мястото на нарушението, което е останало неизяснено. Твърди също,
че с оглед присъствието на контролни органи при установяване на нарушението е
следвало да бъде съставен АУАН против нарушителя на място, а не да бъде издаван
ЕФ при липса на законовите предпоставки за това; счита в тази връзка, че
прилагането на процедурата по чл.189 ал.4 от ЗДвП е ограничило правото им на
защита, конкретно – лишени са от възможността да направят възражения
непосредствено при установяване на нарушението. Не на последно място се
изтъква, че приложимите текстове на чл.189 от ЗДвП не допускат налагане на
имуществена санкция с ЕФ, а само на глоба. Сочи се също, че е налице различие
между нарушенията по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, което е формално и наказуемо по
чл.638 ал.1 т.2 от КЗ от момента на изтичане на предходната полица за
застраховка „Гражданска отговорност“, и това по цчл.638 ал.4 от КЗ, което е
довършено с управлението на МПС без сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. С тези, и още съображения
дружеството-касатор настоява за отмяна на решението на ВРС и на потвърдения с
него ЕФ като незаконосъобразни, а в евентуалност – връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на ВРС. В съдебно заседание, редовно призовани,
касаторите не се явяват; адв.Д. е депозирал писмени бележки, с които поддържа
изцяло жалбата.
Ответникът ОДМВР- Варна, редовно призовани, не се
представляват. Постъпили са писмени бележки от гл.ю.к.Катя Лукова, която
оспорва жалбата като неоснователна, настоява за отхвърлянето й, като претендира
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационната
инстанция счита жалбата за основателна.
Анализирайки събраните на съдебното следствие писмени
доказателства, с оспореното си решение въззивният съд приел за установено от
фактическа страна, че на 04.03.2021г л.а. „Мерцедес 412Д Спринтер“ с рег.№****,
собственост на „Р.Я.С. Ауто Тийм“ се движел по улиците на гр.Варна, като в
11:20ч автомобилът бил заснет на място с GPS-координати 43.216729.27.90002, по
бул.“Васил Левски“. Извършената справка в интернет-страницата на „Гаранционен
фонд“ установила, че към момента на управлението му автомобилът бил без активна
застраховка „Гражданска отговорност“. След установяване на собственика на МПС за
констатираното нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ – за това, че на 04.03.2021г
било управлявано собственото им МПС, регистрирано в РБ, което не е спряно от
движение и за което няма сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, против дружеството бил издаден ЕФ серия Г №0032158, с
който на осн.чл.638 ал.4 вр.ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от КЗ им е наложена
имуществена санкция от 2000лв.
Въззивният съд изложил, че така приетата фактология се
установява от приложения по АНП снимков материал, представляващи веществени
доказателствени средства, и от писмените доказателства по преписката, вкл.
справката от Гаранционния фонд, че към процесната дата за МПС е нямало сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
При така установената фактология от правна страна ВРС
направил анализ на разпоредбите, уреждащи издаването на ЕФ за конкретното
нарушение по КЗ, като приел, че в случая те са спазени, вкл. и че обжалваният
ЕФ съдържа всички задължителни реквизити, в т.ч. и описание на нарушението,
приел, че нарушението е обективно съставомерно, безспорно доказано и правилно
квалифицирано, като за същото е наложена глоба в абсолютния размер от 2000лв.
по приложимия текст, и потвърдил ЕФ. Преди това съдът обсъдил и отхвърлил като
неоснователни възраженията на настоящите касатори, и е приел неприложимост на
института по чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
С тези съображения е потвърдил ЕФ, като е присъдил в пола на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Настоящият съдебен състав споделя възражението на
касаторите за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на
обжалваното решение.
На първо място следва да бъде отбелязано, че
касаторите оспорват становището на ВРС относно твърдяното от тях неспазване на
специалния ред за установяване на нарушение с автоматизирано техническо
средство и начина на установяване на нарушението, както и допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на ЕФ, поради което касационната инстанция
следва да обсъди само тях съобразно изричното предвиждане на чл.218 ал.1 от АПК.
Съгл.чл.647 ал.3 от КЗ когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. ЕФ
се изпраща на собственика на МПС с препоръчано писмо с обратна разписка, и той
е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или
имуществената санкция по чл.638 ал.4 и ал.6; чл.189 ал.5 от ЗДвП не се прилага.
Общата
норма на чл.39 ал.4 от ЗАНН
предвижда санкциониране на деяния, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, от овластените контролни органи с електронен фиш. Легалната дефиниция
на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗАНН и в §6 т.63 от ЗДвП. Съгласно идентичното им съдържание „електронният фиш
е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи“. Същевременно съгл.чл.189
ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
От логическото тълкуване на тези разпоредби следва
извод, че ЕФ е
акт, създаден автоматично от административно-информационна система, въз основа
на постъпили от машина и обработени от машина данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. От тук следва заключение, че ЕФ като „електронно изявление“ не е акт на
конкретен правен субект, а
на машина, техническо средство и други подобни, т.е. че със
специалните разпоредби на ЗДвП българският
законодател за първи път възлага на технически средства да изпълняват функциите на
административнонаказващ орган. Убедителен довод, че човешката
намеса е изключена в процеса по издаване на този правораздавателен акт, е
липсата на изискване за подпис на издателя на ЕФ като електронно изявление.
Несъмнено
тези технически средства са създадени и програмирани от физически лица по
начин, създаващ условия за еднообразно и безалтернативно приложение на
специалния материален закон при кумулативно осъществяване на зададените
параметри, съответстващи на материалноправните предпоставки за санкциониране на
установено по надлежния ред нарушение, в случая – управление на МПС на
регистрирано в РБ и неспряно от движение МПС без сключен и действащ договор за
застраховка „ГО“. Човешката намеса обаче приключва със създаването на специален
ред и правила за реда и начина
за събиране, постъпване и обработване на данните от автоматизираните технически
средства или системи към съответната машина, апарат, техническо средство и други подобни,
и програмирането им за издаване на правораздавателния акт – ЕФ. Поради това и
независимо от характера на правните му последици, липсва основание ЕФ да бъде
квалифициран като волеизявление на конкретен правен субект.
Във
връзка с дължимата служебно от съда преценка за спазване на срока по чл.34 от ЗАНН (предвид
материалноправния характер на давността като институт на правото), и независимо от липсата на такова
възражение, следва да бъде посочен един задължителен за проверката за
законосъобразност на ЕФ реквизит – датата на издаване на ЕФ.
Поради
факта, че електронният фиш
е продукт изцяло на „изкуствен интелект“ (специфична машинна система, която
заснема нарушенията и ги изпраща по електронен път до друга машинна система,
която при използване на данните от Централизираната система на „Контрол на
автомобилния транспорт“ за собственика на заснетото моторно превозно средство, и данните за приложимите материалноправни разпоредби,
също въведени в автоматизираната система,
издава електронния фиш), за издаването му не е предвиден срок. Липсата на дата
на издаване на ЕФ като негов задължителен реквизит според настоящият
съдебен състав е аргумент, че ЕФ се издава веднага след установяване на
административното нарушение, т.е. след постъпване и обработване на данните от системата, което предполага кратко
технологично време. При невъзможност това да стане в рамките на 24
часа от установяване на нарушението поради проблем от техническо или каквото и
да било друго естество на системата, и забавяне на издаването на ЕФ, следва да се премине
към общия ред за провеждане на административнонаказателното производство – чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП, при спазване на приложимите процесуални
правила и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. По изложените съображения
неиздаването на електронния фиш
веднага след установяване на нарушението следва да се квалифицира като
съществено процесуално нарушение, защото правната същност и
преследваната правна цел на
ЕФ
е незабавно наказване на
виновното лице.
Видно
от приложената по АНП справка от деловодната система на ОД-МВР-Варна, ЕФ сер. Г
№32158 във всички случаи е издаден след 10.03.2021г съгл.Докладна записка с
нечетлив регистрационен номер, завършващ на 8509 от 23.03.2021г (приложена по
АНП), т.е. поне седмица след установяване и заснемане на нарушението на
04.03.2021г, поради което касационната инстанция счита, че в случая е допуснато
съществено процесуално нарушение в производството по издаване на ЕФ, което
представлява самостоятелно основание за отмяната му. С оглед заснетото още на 04.03.2021г
в 11:20ч нарушение, и неиздаване на ЕФ за него в рамките на 24 часа като
необходимо и достатъчно технологично време, компетентните контролни органи е
следвало да пристъпят към съставяне на АУАН за това нарушение, т.е. към общия
ред на ЗАНН предвид невъзможността за незабавно наказване на виновното лице.
Предвид
изложеното касационната инстанция счита, че проверяваното решение на ВРС е
постановено при неправилно приложение на материалния закон, което налага
отмяната му, а по гореизложените съображения – и отмяна на ЕФ поради издаването
му при допуснато съществено процесуално нарушение.
При
този изход на делото претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, а пред настоящата инстанция такова искане от
касатора не е постъпило.
Мотивиран
от изложеното и на осн.чл.222 ал.1 от АПК, касационният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 190/07.02.2021г по
АНД № 4177/2021г на ВРС, ХХVI с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г №0032158 на
ОДМВР-Варна и наложената на „Р.Я.С. Ауто-тийм” ООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от
управителя Раде Александров Станоевич, имуществена санкция от 2000лв. на
осн.чл.638 ал.4 вр.ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ВЕДНО С ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ
ДИМИТЪР МИХОВ!
Особено
мнение на съдия Димитър Михов към съдебно решение, постановено по КАНД №
607/2022г. по описа на Административен съд гр.Варна:
Не
споделям решаващите изводи на мнозинството в касационния състав, респективно не
съм съгласен с окончателния правен резултат от касационното обжалване, като
считам обжалваното Решение №190/07.02.2022г., постановено по АНД №
20213110204177 по описа на Районен съд гр. Варна за 2021г., с което е потвърден
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г, № 0032158 на
Областна дирекция на МВР гр. Варна за правилно и законосъобразно.
Считам,
че неправилно мнозинството в касационния състав приема, че липсата на дата на
издаване на ЕФ е аргумент, че ЕФ се издава веднага след установяване на
административното нарушение, т.е. след постъпване и обработване на данните от
системата, като при невъзможност това да стане в рамките на 24 часа от
установяване на нарушението, следва да се премине към общия ред за провеждане
на административнонаказателното производство – чрез съставянето на акт за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателно
постановление, при спазване на приложимите процесуални правила и при спазване
на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Установените
с разпоредбата на чл.34 от ЗАНН срокове, касаят образуване на
административнонаказателно производство чрез съставянето на АУАН и издаването
на наказателно постановление въз основа на съставения акт.
Производството
по чл.189, ал.4 – ал.11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е специфично,
поради което изискванията за съставянето на АУАН и последващо издаване на
наказателно постановление не са налице. С глед посочената разпоредба, касае се
за нарушение, установено с техническо средство, поради което датата на
електронния фиш съвпада с тази на установяване на нарушението чрез неговото
заснемане и запаметяване в системата, а не неговото разпечатване на хартиен
носител и поставяне на номер.
С Разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП не е предвидено като задължителен реквизит при издаването на
електронния фиш същият да съдържа дата на издаване. Поради това считам, че
датата на издаване, разпечатване на ЕФ не може да бъде отправна точка при
изчисляване и на сроковете. Предвид изложеното, считам, че решението на Районен
съд гр.Варна е правилно и следва да се остави в сила.
Съдия: