№ 392
гр. Варна , 12.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело
№ 20203100103325 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:47 часа се явиха:
Ищецът „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, редовно призован, не се явява законния
представител. Представлява се от адв. Д.П., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Ответникът К. Д. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М.П.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ по реда на чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа
страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни
фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.
Адв. П.: Няма да правя уточнения и допълнения на исковата молба.
Адв. П.: Няма да правя уточнения и допълнения към отговора на исковата молба.
1
Моля да бъде допълнен проекта за доклад с изразеното в отговора твърдение, че
претендираната законна лихва не представлява пряка и непосредствена вреда от
обезпечението. Записани са само твърденията, че не са настъпили съществени затруднения
за ищеца във връзка със запора и възраженията за погасяване по давност.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по повод предявен от “Рубикон
Инженеринг“ АД против К. Д. Д. иск с правно основание чл.403 от ГПК, вр.чл.45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 53410,18 лева, представляваща
обезщетение за причинени на дружеството вреди от неоснователно допуснатото в полза на
К.Д. обезпечение по ч.т.д.№ 1382/2015г. по описа на ВОС изразяващо се в запориране на
сметката на ищеца в „Сосиете Женерал Експресбанк“ /сега „Банка ДСК“ ЕАД/ съизмеримо
със законната лихва върху запорираната сума до размера на 104532,38 лева за периода от
28.08.2015г. до 11.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
сезиране на съда с исковата молба – 13.11.2020г. до окончателното изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В
исковата молба ищецът излага, че в полза на ответника К. Д. Д. е било допуснато
обезпечение на негов бъдещ иск срещу „Рубикон Инженеринг“ АД за осъждане да заплати
суми от 80 000 лева – платена при начална липса на основание, както и мораторна лихва в
размер на 29482,38 лева начислена за периода от 16.01.2012г. до 26.08.2015г., чрез налагане
на запор на банкови сметки на дружеството. Обезпечителната мярка е била наложена по
изп.дело № 1049/2015г. по описа на ЧСИ Захари Димитров. С решение по обезпечения иск
по т.д.№ 1522/2015г. по описа на ВОС исковете на К.Д. срещу „Рубикон Инженеринг“ ЕАД
са отхвърлени за разликата над 4950 лева до претендираните 80 000 лева, като сумата е
присъдена ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.09.2015г. Присъдени
са и разноски в размер на 558,01 лева. Твърди, че доколкото бъдещият иск, чието
предварително обезпечение е било допуснато е отхвърлен за голяма част от претенциите, то
наложеният запор на банковите сметки на 1 ищеца е било неоснователно и му е причинило
вреди изразяващи се в невъзможност да се ползва запорираната сума в периода от
28.08.2015г., когато е наложен до 11.09.2020г., когато е вдигнат по молба на ищеца. Излага,
че претърлените вреди са съизмерими със законната лихва върху сумата от 104532,38 лева,
представляваща сбор от сумите за които исковата претенция е била отхвърлена, а именно:
75050 лева – главница и 30307,22 лева – лихва за забава и тя е в размер на 53410,18 лева.
Моли предявеният иск за обезщетяване на причинените вреди да бъде уважен, като
ответникът бъде осъден да заплати претендираното обезщетение в размер на 53410,18 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда с исковата
молба – 13.11.2020г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. Д. Д. е депозирал писмен отговор чрез
2
процесуалния си представител, в който заявява становище за неоснователност на предявения
иск. Не оспорва фактите по иска, но твърди, че за ищеца не са настъпили съществени
затруднения във връзка със запориране на негови суми по банкови сметки. Твърди, че
претендираната законна лихва не е пряка и непосредствена вреда от допуснатото в полза на
ответника обезпечение.
Прави възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца за периода преди
11.09.2017г. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да бъдат присъдени
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи изложените в исковата молба положителни
твърдения, а именно: че е претърпял имуществени вреди поради наложеният запор на
банковите му сметки във връзка с допуснатото в полза на ответника обезпечение по т.д.№
1382/2015г. по описа на ВОС в размер на законната лихва върху незаконосъобразното
запорираната сума.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че следва да
установи правоизключващите си възражения.
Адв. П.: Поддържам исковата молба така, както е предявена. Нямам възражения по
доклада. По отношение на указаната доказателствена тежест ще ангажираме съответните
доказателствени искания.
Адв. П.: Оспорвам иска. Поддържам отговора. Нямам възражения по доклада и
указаната доказателствена тежест.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба и уточняващата молба копия на писмени доказателства, както следва: Определение от
26.08.2015 г., постановено по г. д. № 1382/2015 г. по описа на ВОС-2л.; Обезпечителна
заповед от 26.08.2015 г.; Обезпечително запорно съобщение изх. № 19211/27.08.2015 г.;
писмо вх. № 16700/07.09.2018 г.; писмо вх. № 20146/28.09.2015 г.; Решение от 07.2016 г.,
постановено по т. д. № 1522/2015 г. по описа на ВОС-3л.; извлечение по т. д. № 1522/2015 г.
по описа на ВОС-5л.; Решение № 5/09.01.2017 г., постановено по т. д. № 548/2016 г. по
описа на ВАпС -4л.; извлечение по в. т. д. № 548/2016 г. по описа на ВАпС – 2л.;
Определение № 34/13.01.2020 г., постановено по т. д. № 950/2017 г. по описа на ВКС-2л.;
Авизо за издадено преводно нареждане от 30.06.2020 г.; електронно банкиране от 22.06.2020
г.-2л.; Молба от 30.06.2020 г.-2л.; Определение № 260280/30.07.2020 г., постановено по т.д.
3
№ 1382/2015 г. по описа на ВОС-2л.; Съобщение за вдигане на запор изх. №
18206/08.09.2020 г.; Известие за доставяне от 11.09.2020 г.; Изчисляване на лихви за период
от 28.08.2015 г. до 11.09.2020 г.; Адвокатско пълномощно; вносна бележка от 30.11.2020 г.
Адв. П.: Моля да ни бъдат издадени удостоверения за обслужващата банка, тъй като
по наше искане банката заяви, че няма практика да издават такива удостоверения, каквито
ние искаме. С тези удостоверения искаме да установим кога точно е наложен запора на
банковата сметка, каква е запорираната сума, била ли е през цялото време налична, имало ли
е предходни запори, т.е дали това е бил единствения запор, който е наложен. Това има
значение, за това, че вземането, което е било запорирано от ответника е било изискуемо.
Ако не е било това обезпечение и наложен този запор, ответника е имал възможност да
ползва тази сума. Не е имало други пречки освен наложения запор да се ползва сумата от
ищцовото дружество. Ние твърдим, че запорът на сметките на дружеството е наложен на
28.08.2015 г.
Адв. П.: Няма спор по това обстоятелство, че на 28.08.2015 г. е наложен запора от
страна на моя доверител върху сметките на ищцовото дружество.
Адв. П.: Нашите твърдения са, че запорът е вдигнат на 11.09.2020 г.
Адв. П.: Не оспорвам това обстоятелство.
Адв. П.: Твърдим, че запорираната сума е в размер на 55 977,45 евро, равняващи се
на 109 482.38 лв.
Адв. П.: Това също не е спорно. Има представено като доказателство писмо от банка
„Сосиете Женерал Експресбанк“. Ние не сме оспорили нито фактите, нито оспорваме
съдържанието на този документ.
Адв. П.: С поисканото съдебно удостоверение искахме да установим посочените по-
горе обстоятелства. Мисля, че има и други факти, които са относими и можем да приемем за
безспорни. Ние твърдим, че запорът е наложен въз основа на обезпечителна заповед,
издадена на ответника за обезпечение на негов бъдещ иск, който бъдещ иск е предявен и
впоследствие отхвърлен частично
Адв. П.: Това също е безспорно. В отговора на исковата молба в § 1 имаме общо
заявление, че ответника не оспорва така изложената фактическа обстановка с изключение на
твърдението за търпене на съществени затруднения. Другото е безспорно и ясно
установимо.
Адв. П.: Аз бих искала все пак да ми бъде издадено такова съдебно удостоверение, за
да установим от банката дали има предходни или последващи наложени запори, за да
установим, че единствената пречка да се ползва ищеца от запорираната сума е именно
запора, наложен от ответника.
4
Адв. П.: Не мисля, че обстоятелството дали е имало други предходни запори е
особено важно за нашия спор. Не оспорвам твърдението на ищеца, че няма налагани запори
на сметката на дружеството преди наложения запор от моя доверител, така че считам че не е
необходимо издаването на удостоверение с това съдържание.
Адв. П.: Изчерпахме искането за издаване на съдебно удостоверение. Нямам искания
за други писмени доказателства.
Адв. П.: Аз също няма да представям писмени доказателства.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 2407/09.02.2021 г., депозирана от
процесуалния представител на ищеца, с която същия представя заверени преписи от
съдебното решение по т. д. № 1522/2015 г. в което са се развили облигационните отношения
между страните.
Съдът по представените с Молба с вх. № 2407/09.02.2021 г., депозирана от
процесуалния представител на ищеца, като съобрази тяхната относимост и допустимост към
предмета на спора,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писмените доказателства,
представени с Молба с вх. № 2407/09.02.2021 г., а именно: Решение № 595/15.07.2016 г.,
постановено по т. д. № 1522/2015 г. по описа на ВОС-3л.; Решение № 5№09.01.2017 г.,
постановено по т. д. № 548/2016 г. по описа на ВАпС – 9л.
Адв. П.: Във връзка с разпредената ни доказателствена тежест и оспорванията на
ответника, че дружеството не е имало затруднения във връзка с разполагането с парични
средства моля да допуснете СИЕ, която след като се запознае с материалите по делото и
направи справка в ищцовото дружество да даде отговор на въпроса колко разплащателни
сметки е имало дружеството през процесния период, какви са били наличностите по тях към
момента на запора – 28.08.2015 г. В процесния период „Рубикон инженеринг“ имал ли е
текущи и теглил ли е нови кредити и кредитни линии за обслужване на търговската си
дейност, в кои банки, какви размери са били тези кредити и каки са били лихвените
проценти по тях. Имало ли е привлечени средства под формата на заеми от трети лица или
от други не банкови институции, в какви размери и при какви лихвени проценти. Това е
работещо дружество с постоянна нужда от оборотни средства и няма как да няма нужда от
110 000 лева. Ние твърдим, че дружеството има теглени кредити и че са привнасяни пари
чрез заеми от трети лица. През цялото време, през което е бил наложен запора дружеството е
имало нужда от тези средства и с тази експертиза ще установим как са били
удовлетворявани нуждите на дружеството от паричните средства. Освен презумпцията по
чл. 86 от ЗЗД и във връзка с възраженията на ответната страна, че няма пряка връзка считам,
че установяването, че през целия период е имало текущи задължения по банкови кредити,
5
които са обслужвани от дружеството ще установи и тази пряка и непосредствена последица,
която ответника възразява, че има. Не желая да утежнявам процеса. Имам още два въпроса
към поисканата експертиза, а именно: наложения запор върху сумата от 55 997, 45 евро
повлиял ли е върху възможността на ищеца да разплаща текущите си задължения,
включително по кредити и заеми. Да определи размера на обезщетението като изчисли
законната лихва върху сумата от 104 532,38 лева за периода от 28.08.2015 г. до 11.09.2020 г.
Адв. П.: Аз ще започна от последния въпрос към експертизата, защото той е най-
безспорен. Не е предмет на специални знания на икономическа експертиза да се изчислява
лихва. Това е аритметика и всички боравим с лихвените калкулатори. Аз не съм оспорвал и
така изчисления размер. Същото излиза с лихвения калкулатор. Цялото искане за
експертизата е недопустимо. То е неотносимо към предмета на спора. Буквално указанието
на съда по разпределението на доказателствената тежест е ищеца да докаже, че поради
наложения запор е претърпял вреди в размер на законната лихва върху незаконосъобразно
запорираната сума. Този въпрос няма да получи отговор от експертизата, защото никой от
поставените въпроси няма абсолютно никакво отношение към конкретно претендираната
вреда в размера на законната лихва. Задачата на експертизата много се разминава с
фактическите твърдения и заявеното основание на иска. Както колегата каза искът се
основава на презумпцията на чл. 86 от ЗЗД. Няма никъде в основанията посочено, че в
претенцията за вреди се включват лихви, платени от банкови и небанкови кредити, нито че
дружеството е претърпяло някаква конкретна загуба, свързана със закъснения на плащания
или невъзможност да покрият задължения като някакви наказателни лихви, неустойки или
обезщетения и т.н Затова експертизата няма никаква връзка с изложената претенция.
СЪДЪТ напълно споделя направените от ответника възраженията досежно искането
за допускане на ССчЕ с посочените задачи, доколкото ищецът е претендирал вреда в
размера на законната лихва, което е факт, който съдът може да установи чрез използване
помощен изчислителен продукт и в тази част не е необходимо ангажирането на специални
знания чрез провеждането на експертиза. Извършването на имуществен анализ, на приходи
и разходи в счетоводството на дружеството съдът намира за неотносимо към предмета на
спора, доколкото ищцовото дружество не е претендирало имуществена вреда в някакъв
различен размер от законната лихва, която да е съотносима към размер на теглени кредити,
размер на заплащани лихви, плащания към съконтрагенти и т.н. В тази връзка съдът намира,
че е неотносимо провеждането на съдебно – счетоводна експертиза с поставените от
процесуалния представител на ищеца задачи с изключение на последната задача, но пък за
определяне на конкретния размер съдът ще използва помощни продукти – „Апис –
Финанси“ или Счетоводния калкулатор на НАП, за да определи при основателност на иска
размерът на дължимата законна лихва.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ днес направеното искане от процесуалния
представител на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза с посочените
задачи.
Адв. П.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. П.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК приканва страните към спогодба и
посочва нейните последици.
Адв. П.: Не смятам, че има възможност за постигане на спогодба.
Адв. П.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски. Не
правя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Адв. П.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски. Не
правя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ като взе предвид, че страните не сочат други доказателства в днешно
съдебно заседание, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: Считам, че в производството от събраните доказателства безспорно се
установява вредата, която е претърпяло довереното ми дружество. Не оспорени бяха
фактите, които са относими към нормата, по която е докладван иска. Постоянна и
еднопосочна е практиката на ВКС, че в случай, когато бъде препятствано физическо или
юридическо лице да се ползва от своите средства минималната вреда, която то понася е в
размер на законната лихва, определена по реда на чл. 86 от ЗЗД и единствено, когато се
претендира по- голям размер тогава е необходимо неговото доказване. В този смисъл
считам, че искът ни е основателен и моля да го уважите в цялост. Относно възражението за
погасяване по давност частично, считам, че същото е неоснователно, доколкото
увреждането е настъпило от едно продължаващо действие, при което давността започва да
тече от датата на прекратяване на това действие, респективно от завършване на фактическия
състав, което в случая е отхвърляне на иска и след това отмяната на обезпечението. В този
смисъл възражението за изтекла погасителна давност също считам за неоснователно. Моля
да уважите иска в пълния му размер и да постановите решение, с което да осъдите ответника
да ни заплати законните имуществени вреди, както и да ни присъдите разноски, за които
претендираме с представения списък.
Адв. П.: Моля да отхвърлите иска. Същият е неоснователен. Предявена е претенция
7
за претърпени имуществени вреди, изцяло е основана на чл. 86 от ЗЗД, който в случая е
неприложим. Вредите, които подлежат на овъзмездяване са преки и непосредствени. В
конкретния случая законната лихва върху запорираната сума не е нито пряка нито
непросредствена вреда. Дори не е и доказана вреда. Вредите имат две измерения –
претърпяна загуба или пропусната полза. Загуба тези вреди не са, тъй като претендираната
сума не е излязла от патримониума на ищеца, за да претърпи той загуба. Не е и пропусната
полза, тъй като без наличието на този запор няма абсолютно никакви индикации с никакъв
процент на вероятност, че имуществото на ищеца щеше да се увеличи именно със сумата,
която се претендира или с каквато и да било от сумата щеше да се увеличи. От депозираните
по банкова сметка средства се извлича граждански доход в размер на лихвата, която банката
начислява по сметката. Тази лихва всички знаем, че е далеч от размера на законната. Така
или иначе тази лихва продължава да се начислява независимо от факта дали една сметка е
запорирана или не. Въпреки нашите възражения в тази насока се следва да се има предвид
олихвяването на парите по сметката за претендирания период. Ищецът не направи
необходимото да ангажира доказателства в какви размери, олихвява ли се сумата или не, за
да уточни претенцията си. Законна лихва се определя тогава, когато ищецът има вземания
срещу ответника. В конкретния случая няма вземане, което да представлява главница, за да
се начислява върху него законна лихва. Колегата се позова на съществуваща практика на
ВКС, че при такива претенции се определя обезщетение в размер на законната лихва. Няма
такава практика. Има практика в обратния смисъл и в допълнение на това, което казах сега,
моля да ми дадете срок за писмена защита, именно за да направя преглед на практиката в
обратния смисъл. Моля да отхвърлите иска и да ни присъдите разноските съгласно
представения списък.
Адв. П.: Моля и за мен срок за писмени бележки.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 12.03.2021 г.
ДАВА възможност на процесуалните представители на страните да депозират
писмени бележки по съществото на спора в 5- дневен срок от изготвяне на протокола за
ищцовата страна и 7- дневен срок от изготвяне на протокола за ответната страна.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:16 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8